Предизвикателствата пред местните власти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Предизвикателствата пред местните власти

Shutterstock

Предизвикателствата пред местните власти

Един от големите пропуски през предходния период беше това, че се допусна да има населени места, лишени от достъп до евросубсидии

3916 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


В няколко поредни броя на секцията "Европроекти" ще ви представим резултатите, предизвикателствата и научените уроци от страна на местните власти при усвояването на субсидиите от Европейския съюз през предходния програмен период 2007 - 2013 г. Материалите са подготвени със съдействието на Националното сдружение на общините в Република България. Първата от поредицата публикации беше за резултатите от усвояването на средствата през преходния програмен период.

В този брой ви представяме предизвикателствата, които местните власти отчитат в началото на новия програмен период. Те могат да послужат като добра основа за размисъл в търсене на подобрения на системата на усвояване на евросубсидиите, за да може и крайните резултати 7 години по-късно да бъдат по-добри. 

Голяма част от констатираните проблеми през предходния програмен период местните власти решаваха "в движение". Бяха въведени добри практики в сферата на усвояването на фондовете като координационните срещи с управляващите органи на отделните програми и Държавен фонд "Земеделие" под ръководството на министъра с ресор усвояване на европейските средства, които, ако запазим и надградим, несъмнено ще ни направят по-успешни. При подготовката и изпълнението на общинските проекти, съфинансирани от фондовете, обаче бяха констатирани и немалко при това значими проблеми.

При програмирането

·        Закъсняла подготовка на Националната стратегическа референтна рамка и отделните програми, осъществена почти "на тъмно". Преговорите с ЕК по одобряване на програмите стартираха през март 2007 г. Одобрение на програмите получихме в края на 2007 г. и в началото на  2008 г. Включването и консултирането с общините при определяне на приоритетите обект на европейско финансиране беше по-скоро формално, базиращо се на изискванията на европейските регламенти.

·        Допускане съществуването на "бели петна"- населени места, априори лишени от достъп до европейско финансиране. Населените места около големите градове не бяха допустими за инвестиции по подобряване на уличната мрежа, благоустрояването на зелени им площи и за инвестиции във водоснабдителните и канализационните мрежи. ·        Липса на първоначална програмна координация и допълняемост на мерките между различните програми доведе до инвестиции на парче или без технологична последователност. Например първо изпълнихме дейностите за рехабилитация на уличната мрежа, впоследствие следваше да ги разкопаем, за да подменим ВиК мрежата.
·        Липса на достатъчна, публично достъпна и навременна информация за дейности - обект на подкрепа по отделните програми. ·        Стартът на важни покани за набиране на сложни инфраструктурни проекти, изискващи голям период от време за изпълнение, беше даден прекалено късно. Множеството от проектите по Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) и Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) бяха договорени през 2012 и 2013 г. в края на програмния период. Необходимото време за обявяването на обществените поръчки, повечето от които се обжалват, сключването на договори с избраните изпълнители и фактическото изпълнение на дейностите поставя под риск изпълнението им до октомври 2015 г., когато приключва максимално разрешеният период за осъществяването им. ·        Промени в подхода, приоритетите за финансиране, допустимите кандидати и дейностите по отделни програми в средата и в края на програмния период без наличие на предварителен широк и публичен дебат и без постигнат консенсус.
·        Прекалено усложнени на българска почва бюрократични процедури, водещи до съсредоточаване върху бумащината, а не върху резултатите.

При изпълнението

·        Разхвърляна, неструктурирана, отличаваща се със сложна йерархична структура и подчиненост и все още укрепваща капацитета си централна администрация, управляваща средствата от фондовете. Затруднен процес на вземане на решения поради утежнената структура и честите административни промени.

·        Затруднена комуникация между различните управленски нива в една програма и между програмите.
·        Регулиране на процесите с често променящи се подзаконови нормативни актове, указания и правила. Честа промяна в отчетните документи и правилата за изпълнение на проектите. ·        Разнообразни и разминаващи се изисквания и тълкувания на нормативни актове на различните програми, които водят до объркване у бенефициентите. ·        Забавяния в оценката, договарянето, предварителния контрол и възстановяването на средства.
·        Обжалвания на голяма част от процедурите за обществени поръчки. ·        Несвоевременно осигуряване на средства за префинансиране, мостово финансиране, съфинансиране и покриване на ДДС. ·        Налагане на финансови корекции постфактум при неспазване на разпоредбите на нормативната база в размери, застрашаващи финансовата устойчивост на общините.
·        Множество контролни органи с различни произнасяния по едни и същи казуси.

·        Текучество на обучени кадри от управляващите органи и от общините.

·        Липса на собствен ресурс за осигуряване на устойчивостта на инвестициите.

В няколко поредни броя на секцията "Европроекти" ще ви представим резултатите, предизвикателствата и научените уроци от страна на местните власти при усвояването на субсидиите от Европейския съюз през предходния програмен период 2007 - 2013 г. Материалите са подготвени със съдействието на Националното сдружение на общините в Република България. Първата от поредицата публикации беше за резултатите от усвояването на средствата през преходния програмен период.

В този брой ви представяме предизвикателствата, които местните власти отчитат в началото на новия програмен период. Те могат да послужат като добра основа за размисъл в търсене на подобрения на системата на усвояване на евросубсидиите, за да може и крайните резултати 7 години по-късно да бъдат по-добри. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    sasser avatar :-|
    sasser

    Доста проблеми, които явно с годините стават все повече и повече, и все по-дълбоки и по-дълбоки.... Лошото е, че концетрацията на субсидиии проекти в столицата главно и лежерното поведение на чиновниците по централните ведомства, адски много спира развитието на местната власт в провинцията. А тя е основен фактор за развитието на цели региони и доброто съжителство на местното население, както и разбира се прослувотото привличане на инвестиции. Все пак виждаме, че някой от големите общини успяват и развиват добре меснтото самоуправление - Бургас, например. Но има много още какво да се направи за тях - от най-високото ниво надолу имам предивд. Батака по централните ведомства е огромен, неграмотността също, но пък от тях зависи всичко... за отпускането най-вече на евросубсидии за останалите ведомства. И все пак да не забравям големия процент на корупция по различните административни етажи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK