С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
26 мар 2014, 18:15, 4271 прочитания

Местните власти и еврофондовете: Седем години по-късно

Вече няма община, която да не изпълнява или да не е изпълнила проект с европейско финансиране

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Всяка община е подготвила средно по около 27 проекта.

Средно в една община се изпълняват по 14 проекта за 36 млн. лв.
В края на 2013 г. приключи първият за България програмен период в усвояването на средствата от Европейския съюз. Това предполага извършването на оценка за ефекта и резултатите от изпълнението на няколкото хиляди общински проекта. Оценяването на постигнатите резултати, констатираните трудности и научените уроци несъмнено ще ни дадат отговори на ключови за вече текущия програмен период въпроси като какви трябва да бъдат общинските ни приоритети, как да ги осъществим с подкрепата на европейските фондове, каква цена ще платим и какви наложителни реформи трябва да осъществим. Целта е една-единствена - да бъдем още по-успешни, да продължим и надградим постигнатото и да избегнем допусканите грешки и пропуски. 
 
През програмния период 2007-2013 г. акцентът при управление на средствата от ЕС беше поставен върху успешното количествено усвояване. В процеса като че ли качеството и постигнатите ефекти и резултати все още остават на по-заден план. Приложената по-долу оценка, без да претендира за изчерпателност, съдържа предимно собствени статистически данни на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) за изпълнението на общинските проекти по отделните национални оперативни програми. При изготвянето на материала е използвана и публично достъпна информация по отделните програми, публикувана на интернет страниците на съответните структури, отговорни за тяхното управление или координация и на Единния портал за управление на средствата от ЕС. Анализът обхваща статуса на общинските проекти към 31 декември 2013 г.
 
Единственият източник на инвестиции

По обективни причини през тези 7 години за голяма част от общините европейският ресурс се оказа единствената налична възможност за инвестиционни цели. Това е и причината основен акцент в дейността на всички общински администрации да е усвояването на европейските средства.
Всяка една община има обособена административна структура, отговаряща за европейските фондове. Формира се и реално действаща мрежа от няколкостотин общински експерти, работещи по европейски програми и проекти. От 2009 г. НСОРБ и НСОРБ Актив ежегодно провеждат превърналата се в традиция Национална среща на евроекспертите. Броят на участниците и интересът към срещата се увеличават ежегодно.

Към настоящия момент няма община, която да не изпълнява или да не е изпълнила проект с европейско финансиране. Усилията на стотиците общински експерти, на два управленски мандата на местната власт, се измерват с над 7 хил. разработени и депозирани за европейско финансиране проекта с индикативна стойност от около 14 млрд. лв. Или всяка община е подготвила средно по около 27 проекта. Основната причина за изключително високата активност извън наложената на общините криворазбрана конкуренция е необходимостта да бъдат задоволени голям брой потребности, за които липсва собствен финансов ресурс.
 
Постигнатите резултати

Около 5 хил. проекта, или 70% от депозираните, са одобрени за финансиране. Поради недостиг на финансов ресурс сключените договори са около 3800 на стойност над 9.5 млрд. лв., или средно в община се изпълняват по 14 проекта за 36 млн. лв.


Програмната рамка на 6-те национални програми, подкрепящи общински проекти за периода 2007- 2013 г., възлиза на 8.084 млрд. евро, или 15.813 млрд. лв. На практика това са всички национални програми плюс Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) без оперативна програма "Конкурентоспособност", която е насочена към бизнеса, и оперативна програма "Транспорт", която цели подобряване на транспортната инфраструктура.

Към 31.12.2013 г. размерът на безвъзмездната финансова стойност (БФП) по сключените от общините договори възлиза на 9.1 млрд. лв., т.е. общинските договори представляват около 58% от общия ресурс на шестте програми, които бяха достъпни през изминалия програмен период. Налице е голям дисбаланс между общо договорените средства и договорените средства с общините по отделните програми, например от 91% при оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) до под 5% от оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР).

Общините са получили плащания в размер на 3.9 млрд. лв., представляващи около 43% от размера на БФП по сключените договори. Най-висок ръст на изплатените спрямо договорените средства отчита оперативна програма "Техническа помощ" (ОПТП) - 69%, с най-нисък процент – под 30%, е ОПОС.
Приключилите общински проекти са около 1400 на стойност 1.3 млрд. лв., или 36% от броя на сключените договори  и  под 15% от стойността им.



Най-голям брой договори има по Програмата за развитие на селските райони (над 1300), което се обяснява с големия брой допустими общини по програмата и разнообразието от инфраструктурни дейности, получаващи подкрепа по нея.

Стойността на сключените договори по ОПОС възлиза на около 54% от размера на общо сключените договори, което е в резултат на спецификата на програмата, по която се изпълняват предимно големи на стойност проекти.

Общо 57% от договорения от общините ресурс е за инвестиции във ВиК сектора. 9% са инвестициите в регионалните системи за отпадъци. С дял от 8% са инвестициите в подобряване на средата за живот, следвани от 5% инвестиции в градски транспорт. Инвестициите в пътна инфраструктура са 4%, със същия дял са инвестициите в образователна инфраструктура. Дял от по 3% заемат инвестициите в туризъм и социална инфраструктура. Инвестициите в здравна, културна и рискова инфраструктура общо са под 5%.
 
Митът за административния капацитет

Статистическата информация дотук, която не включва партньорските проекти и проектите по трансграничните и транснационалните програми и Програмата за развитие на сектор "Рибарство", опровергава твърде дълго лансираното твърдение за "липса на капацитет" и показва, че общините са най-активният, най-отговорният и мотивиран бенефициент на европейското финансиране в България.
С европейския ресурс общините създадоха и продължават да създават по-добри условия за заетост, социално приобщаване, достъпност и сигурност. Те изградиха и продължават да градят все повече европейски пътища, училища, детски градини, паркове, зелени площи, екологична инфраструктура. Инвестираха в съвременен градски транспорт. Постигнатото не е малко, то е видимо за гражданите. И резултатите може би щяха да бъдат още по-добри, ако местните власти бяха по-подготвени и ако не бяха предизвикателствата и трудностите, с които се сблъскаха.
 
В няколко поредни броя на секцията "Европроекти" ще ви представим резултатите, предизвикателствата и научените уроци от страна на местните власти при усвояването на средствата от Европейския съюз през предходния програмен период 2007-2013 г. Материалите са подготвени със съдействието на Националното сдружение на общините в Република България.
 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Приходите от винетки достигнаха 325 млн. лв. до средата на септември Приходите от винетки достигнаха 325 млн. лв. до средата на септември

Близо 14 млн. лв. отиват в частни ръце, а предвидените 215 млн. лв. от тол-такси ги няма

19 сеп 2019, 279 прочитания

"Софийски имоти" с оферти на забележително ниски цени "Софийски имоти" с оферти на забележително ниски цени

Търсят се наематели на хотел "Щъркелово гнездо", двуетажна къща в кв. "Иван Вазов", офис на две нива във "Витоша" и почивни бази

19 сеп 2019, 506 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Столичната община се готви за икономии в капиталовата си програма

Новият играч в медийната реклама

Connected е новият бранд, отделен от портфолиото на All Channels Communication Group

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

Изкуството, майна

Нощта на музеите и галериите се завръща в Пловдив (13-15 септември) със силно международно участие

Книга: Иън Макюън - "Машини като мен"

Най-новият роман на популярния британски писател