Лекарственият регулатор не работи от три месеца
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лекарственият регулатор не работи от три месеца

Въпреки обещанията за намаляване на административната тежест, регулаторът на лекарствата не работи от месеци, а вероятно ще събира и по-високи таксите за "услугите" си.

Лекарственият регулатор не работи от три месеца

Асоциацията на генеричните производители обяви, че ще оттегля лекарства, ако държавата увеличи такси за медикаментите, които се предвижда да събира ресорната агенция

Десислава Николова
3915 прочитания

Въпреки обещанията за намаляване на административната тежест, регулаторът на лекарствата не работи от месеци, а вероятно ще събира и по-високи таксите за "услугите" си.

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Лекарственият регулатор – Изпълнителната агенция по лекарства (ИАЛ) не работи от три месеца, тъй като директорът й е в болнични, съобщиха от БГФармА, асоциацията, която обединява генеричните фармацевтични компании, работещи в България. Фармацевтичният сектор е един от най-строго регулираните и лекарствената агенция лицензира, разрешава и контролира работата на всички участници на лекарствения пазар, който е на стойност над 2.6 млрд. лв. (производители, търговци на едро, аптеки), продажбите на медицински изделия и апаратура, които се изчисляват на около 500 млн. лв., клиничните изпитвания, чиято обща стойност е над 100 млн. лв. и паралелния износ за над 100 млн. лв.

Според закона за лекарствата всички разрешения за работа на фармацевтични производители, вносители, дистрибутори на медикаменти и медицински изделия, аптеки, както и всички промени по досиетата на лекарствата и разрешаването на клиничните проучвания, са индивидуални административни актове, които трябва да се парафират от директора. Става въпрос за стотици документи, чиято липса на практика спира работата на всички компании в сектора.

От началото на месеца лекарствената агенция има и още едно задължение – да одобрява заявленията за паралелен износ и да проверява дали медикаментите са налични на пазара. То й беше вменено с много спорната поправка в лекарствения закон, която ограничава износа. Въпреки че Конституционният съд е сезиран за текстовете, от 10 март законът е в сила и ИАЛ има един месец срок за проверка на всяко искане за износ. Ако не я направи, следва мълчаливо съгласие. До момента са подадени над 1000 заявления за паралелен износ на лекарства (експорт на медикаменти от страна-членка на ЕС с ниски цени към друга – с по-високи).

Проблеми

"За да не давам пример със забавяне на документите на лекарства, ще дам такъв с нова болница с 400 легла, която не може да заработи, защото директорът на ИАЛ не е разписал лиценза на болничната аптека", коментира Валентин Димитров, заместник-председател на управителния съвет на БГФармА.

Сегашният директор доц. Кирил Ненов оглави агенцията през ноември 2013 г., като предишният директор също беше в продължителен отпуск по болест. Много скоро след това се заговори и за смяната на доц. Ненов с експерт от фармацевтичния сектор и това съвпадна с боледуването му. Преди да заема поста доц. Ненов оглавяваше хемодиализата във варненската университетска болница. От здравното министерство уверяваха, че са взели мерки преписките да бъдат подписвани от заместник-директора. Отсъствието на завеждащия регулатора обаче е видно.  

Не работи, но иска увеличаване на таксите

На фона на спорадичната работа на лекарствения регулатор звучи най-малкото странно предложението на здравното министерство ИАЛ да увеличи таксите за лекарствата, които събира за лекарствата, които се продават в България. Само един пример – досега за всяко лекарство производителите плащаха 250 лв. на година, за да може то да се продава в България. Предложението е таксата да стане 1000 лв. Освен тези такси, производителите често правят промени по досиетата, които също се увеличават. Оказва се, че проектът за повишаване не е съгласуван с фармацевтичните компании и не е изчислен ефектът от него. От здравното министерство обяснили, че идеята не е тяхна, а на финансовото ведомство.

По този начин обаче се натоварва с нови, ненужни такси една от големите индустрии в България. "В генеричната индустрия са заети 15 хил. души и тя е структуроопредящ сектор за икономиката и експорта", отбеляза Николай Хаджидончев, председател на БГФармА.

От асоциацията изчислиха какъв ще е ефектът от увеличаването на цените. Само две от компаниите трябва да отделят общо над 2 млн. лв., за да поемат таксите. В същото време средната цена на опаковка генеричен медикамент, произведена в България, е 3 лв.

"Тъй като законът позволява увеличаване на цената само с инфлацията, а това няма да бъде достатъчно да покрие таксата и понеже конкуренцията в сектора е само в посока намаляване на цените, трябва да избираме между две други възможности да посрещнем увеличението. Първата е да престанем да произвеждаме някои групи лекарства, тъй като трябва да ги продаваме под себестойността, втората е да съкратим работници", коментира Николай Хаджидончев.

От асоциацията допълниха още, че не смятат за логично всички фармацевтични компании да дават отстъпки на здравната каса, ако искат тя да покрива лекарствата им. Това е едно от предложенията за промяна в закона с цел пестене на пари на НЗОК. Според производителите отстъпки биха могли да се предоставят единствено за уникални лекарства под патент. В останалите случаи цената пада от самосебе си по силата на пазарната конкуренция.

Лекарственият регулатор – Изпълнителната агенция по лекарства (ИАЛ) не работи от три месеца, тъй като директорът й е в болнични, съобщиха от БГФармА, асоциацията, която обединява генеричните фармацевтични компании, работещи в България. Фармацевтичният сектор е един от най-строго регулираните и лекарствената агенция лицензира, разрешава и контролира работата на всички участници на лекарствения пазар, който е на стойност над 2.6 млрд. лв. (производители, търговци на едро, аптеки), продажбите на медицински изделия и апаратура, които се изчисляват на около 500 млн. лв., клиничните изпитвания, чиято обща стойност е над 100 млн. лв. и паралелния износ за над 100 млн. лв.

Според закона за лекарствата всички разрешения за работа на фармацевтични производители, вносители, дистрибутори на медикаменти и медицински изделия, аптеки, както и всички промени по досиетата на лекарствата и разрешаването на клиничните проучвания, са индивидуални административни актове, които трябва да се парафират от директора. Става въпрос за стотици документи, чиято липса на практика спира работата на всички компании в сектора.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK