С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
20 28 мар 2014, 11:48, 4419 прочитания

Какво патриотично има в това да изправяш хората едни срещу други

Главният секретар на мюфтийството Ахмед Ахмедов пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил

Ахмед Ахмедов е главен секретар на Мюсюлманско изповедание. Преди това е бил репортер във вестник Zaman. Работил в рекламна агенция и фирма в логистичния бранш. Предстои да се дипломира със специалност История. Родом от Омуртаг.

Миналата седмица Пазарджишкия окръжен съд призна за виновни 13-те мюсюлмански водачи за това че са участвали в нерегистрирана в България ислямска фондация "Ал Уакф ал Ислями". Десет от тях бяха освободени от наказателна отговорност и получиха само глоби между 2000 и 3000 лева. Един от тях, необразованият проповедник от квартал "Изток" в Пазарджик Ахмед Муса, получи ефективна присъда от една година за проповядване на религиозна омраза и антидемократична идеология и ще влезе в затвора за четири години заради предишна своя присъда. Други двама, районният мюфтия на Пазарджик Абдулах Салих и имамът от Сърница Саид Мутлу, получиха условни присъди за проповяване на антидемократична идеология.

По-голямата част от обвинените религиозни водачи (с изключение на Ахмед Муса) са служители на Главното мюфтийство. Потърсихме главния секретар на Мюсюлманското вероизповедание за коментар за присъдите и за ефекта на делото върху мюсюлманската общност в страната.  



Как ще коментирате решението на съда по делото срещу 13-те мюсюлмански религиозни водачи – една ефективна присъда, две условни и десет глоби?


Решението на съда не бихме желали да коментираме. Но нашата позиция по отношение на подсъдимите наши братя мюсюлмани и голяма част от тях, колеги, не се е променило. Ние сме им делегирали нашето доверие и вярваме, че те не са извършили това, за което са обвинявани. Ние ги подкрепяме и вярваме, че справедливостта ще възтържествува на следващата инстанция. Делото не е приключило и доколкото имам информация колегите ще обжалват решението на окръжния съд в Пазарджик.

Но какво се случва всъщност? Къде е истината, като оставим настрана, че нашите колеги и техните семейства са в един път на ходене по мъките. Каква е проекцията на всичко това върху обикновения мюсюлманин, който живее в нашата страна? Когато поставяш сянката на съмнението върху един фундаментален елемент от живота на всеки мюсюлманин, какъвто е религията. Знаете, че религията, заедно с майчиния език, заедно с културата и няколко други особености е сред фундаментите, които формират идентичността на един човек. И съвсем естествено е когато един от тези фундаменти по някакъв начин бъде регресиран и компрометиран, хората да минат в защитен мод.



Религията при нас наистина е много ценно и сакрално нещо. Всякаква заигравка на тази тема ни кара да се капсулираме, тъй като ние не сме агресивна общност. Ние сме светска държава, по конституция религията е отделена от държавата. Единствената намеса от страна на държавата би трябвало да бъде да подпомага религиозните деноминации, но по никакъв начин да не се меси в тяхната дейност. Още повече, че от години мюсюлманско изповедание прави всичко възможно, за да може да контролира своите служители в цялостната тяхна дейност - от районните мюфтии до обикновените имами.

По Закона за вероизповеданията численето към която и да било деноминация, изповядването на която и да било религия, обучението и проповядването й не е незаконосъобразен акт и четейки тези постановления, ние се чудим какво става. Ти обявявяш проповедта за съмнителна, респективно обявяваш религията за съмнителна. Хората се питат – кога ли ще последва мултиплицирането на този акт, тоест кога ли ще бъда и аз обвинен заради моите убеждения? Това е страшното, което създава параноя и капсулира обществото.

Самият процес ли стана причина за капсулирането на мюсюлманската общност или по-скоро обществената му интерпретация от медии и политически партии?

Това е комплексен момент, защото всеки със своето действие и бездействие допринася за това сърцата на хората да се инспирират от изкуствен страх. Знаете кога имаше опит за подмяна на идентичност. Той беше много скоро в нашата история. Дори младите хора в общността правят тази интерпретация и се питат: пак ли започват? Какво се случва в нашата страна?

Никога в съвременната история не са подвеждали под отговорност религиозни лица, които проповядват своята религия. Това е прецедент. Какво иска да ни каже този прецедент? Видите ли, тези хора са опасни. Ислямът е опасен. Недейте да припознавате своите религиозни убеждения с тези имами и т.н. Това е нещо изключително деградиращо, защото религията учи преди всичко на морал. Възпитава у хората почит и богобоязън към живота. Към ценността на отношенията с другите. Не става въпрос въобще за религиозни убеждения, а за обикновени морални, етични ценности, които са имплантирани в религиозното обучение.

Оттам идва и нежеланието на мюсюлманите да отвръщат агресивно на всички тези нападки – и на политически партии. Имаше такива театри, организирани от крайнонационалистически партии пред съда - показно бръснене на бради – какво значи това? Това е много сериозно накърняващо самочувствието и достойнството на всеки един мюсюлманин в страната. И когато отсъства видимата реакция на държавността в нашата страна, хората снемат доверие от институциите. И какво правим? Уж се борим да накараме хората да вярват в институциите и тяхната ефективност, а с действията си самите институции регресират доверието на общественото мнение към тях. Което е много сериозно и опасно.

Мюсюлманско изповедание играе балансираща роля в обществото, като призовава хората да не стигат до крайности в своите волеизявления. Да бъдат диалогични, да бъдат по-хладнокръвни, защото с екзалтация на настроенията не се постига нещо. А тук ние видяхме обвинения, които са меко казано манипулативни. Другият момент, който ни тревожи е, че лингвистични специалисти коментират догматични проблематики. Това не е професионализъм. Има официална институция, която разполага с експерти, които впрочем впоследствие дадоха своята експертиза и обориха абсолютно всички съмнителни твърдения по отношение на каноничните моменти в обвинението. Ислямът не е нещо, което е изолирано утопично някъде, ние живеем с тази религия, тя е част от нашето всекидневие и всяко действие е обяснимо. Самият обвинителен акт и доводите, които са представени по делото не са убедили в такава степен съда, че той да предприеме по-ефективни мерки срещу тези наши колеги.

Основният спор в съда беше за салафизма. Обвинението твърдеше, че той е антидемократична идеология, а защитата  - че е религиозно направление на исляма. Вие коя интерпретация подкрепяте?

Тя е една интерпретацията за нас като мюсюлмани. Салафизмът е част от исляма, течение от ислямската религия като всички останали, което не противоречи на същността на Корана, на божественото откровение и традицията на пророка. Но предпочита да интерпретира всичко това по автентичната метода, например не приема нововъведенията. Което само по себе си не противоречи на същността на религията. Всички мюсюлмани се ръководят от Корана и традицията на пророка. Тоест абсолютно всички течения, независимо кои са те, взимат за първоизточник тези два източника.

Няма такъв термин салафизъм, "салеф" е думата, съществува от много отдавна. Създаде се един изкуствен балон около тази терминология, който всъщност се спука с резултатите от първата инстанция. 

Колегите са обвинени в проповядване на антидемократична идеология, но има такъв момент в исляма -  когато един мюсюлманин живее в страна, която в управлявана от друг режим, различен от шериатския, бил той демократичен, авторитарен и т.н., той е длъжен да се съобрази със съществуващото законодателство. Ние сме демократична страна и всеки мюсюлманин трябва да се съобразява с принципите и законите й. Това е негова обязаност. Разбирате ли, религията вменява това подчинение.  Проповядването нана вярата изисква свобода. Демокрацията дава възможно най-голямата свобода от всички управленчески модели. Тя е достатъчно условие, за да може мюсюлманинът да изповядва своята религия и не е нужно той да търси шериатска държава. Няма такава нужда. Съвременните интерпретации на модернистите, които изследват ислямската теология като научна сфера доказват, че демокрацията е най-добрият възможен обществен модел за съществуването и битуването на исляма.

Какво е отношението на Мюфтийството към "Ал Уакф Ал Ислями", нерегистрираната организация, в която имамите бяха признати за виновни, че са членували? Мюфтийството също е имало контакти с нея в началото на 90-те. 

Този период е много далеч от мен и аз не мога да го коментирам. Но доколкото ми е известно връзката на изповеданието с тази организация се ограничава в две благодарствени писма за добрите намерения, които те са изложили в началото на своето навлизане в нашата страна. Тъй като тя не е била официално регистрирана, няма как една официална институция да работи с нелегитимирала се и нелегитимирана от официалните власти организация. Това е противопоказно.

Запознати ли се с дейността й по света?

Не. Нямам информация. Вижте има един такъв момент, членуването в каква да е фондация, присъствието на какви да е било семинари по същество не е противозаконно. Вече е работа на правоохранителните органи да направят своето разследване и да преценят доколко е опасна тази организация.

Мислите ли, че има политически мотив в делото срещу имамите?

Имах една учителка по история, която казваше: "Стига да има нужда, причина винаги ще се намери". Видяхте, че делото беше достатъчно добре експлоатирано от политическите организации. Няма да визирам имена, те са ясни, но това беше още една брънка в тяхната антагонистична политика. Аз не виждам какъв патриотизъм има в това да изправиш хората едни срещу други. Не виждам как съблюдаваш интересите на страната като поляризираш една общност, която никак не е малка. Над милион хора са това. И те са предимно тук, в България. Работят в тази страна.

Акциите на ДАНС преди делото бяха срещу имами, завършили висшето си образование предимно в Саудитска Арабия. Защо е проблем, че български имами се подготвят в там?

Това е нормална практика на службите, няма как те да бъдат укорени в това си деяние. Но има един такъв момент, който е парадоксален. Мюсюлманското изповедание от 15 години разполага с терен, на който иска да изгради университет, където да възпитава своите служители – имами, мюфтии и всички кадри от това изповедание -  за да няма нужда те да ходят в чужбина. И това да се случва пред очите на Министерство на образованието, тоест да бъдат приложени абсолютно всички инспекторски деяния върху това образователно ниво. Идеята е той да се првеърне в инкубатор на наука, да се даде начало на академични изследвания в област ислям. Въпреки това ние не получаваме от 15 години възможност дори да проектираме такъв кампус. И какво да правят тези хора? Недейте да ходите там, но няма да даваме и тук. Тези хора трябва да получат адекватно образование. На Запад няма такива университети, има само един в Брюксел. Но нашите хора не разполагат с такива огромни финанси. А на Изток почти всички са стипендианти.

Сега къде изпращате стипендианти?

В момента хората, които се развиват в теологичната насока на исляма, в голяма степен се обучават в Турция. Това е най-близката страна, а и дипломите й се признават от България. Хората, които са получили ислямско образование в чужбина са около 300 души. Около 70% от тях са завършили в Турция, 10% в Саудитска Арабия, 10% в Йордания и може би още няколко процента в Египет и други страни. Но липсата на кадри е реален проблем, защото няма къде да ги обучаваме. Правим всичко възможно да правим курсове за квалификация, но това не е достатъчно. Реално не сме имали адекватен образователен процес през тези 20 години. А това е фундаментален елемент, който трябва да дава демокрацията и тя дава на другите общности, но като става дума за мюсюлманското изповедание тази демокрация се свива.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Разнобой сред управляващите за ремонта на Су-25 3 Разнобой сред управляващите за ремонта на Су-25

Според председателя на парламента Караянчева това ще става в Русия, според военно министерство – в Беларус

26 юни 2019, 1582 прочитания

Вечерни новини: Оставка на шефа на строителния надзор в София, рекордни жеги в Европа Вечерни новини: Оставка на шефа на строителния надзор в София, рекордни жеги в Европа

И още: България ще се забави с чакалнята за еврозоната; Три варианта се обсъждат за партийните субсидии; Депутатите бързат да отхвърлят ветото за дивото къмпингуване

26 юни 2019, 1736 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Бойно поле Карадере

Плетеницата от интереси и въпросителни около Карадере спъва смислената дискусия за развитието на Черноморието

Зелената вълна в Германия

Партията на Зелените натрупа точки на европейските избори, а въпросът сега е дали може да задържи преднината си и на парламентарни избори

Възкръсналата империя на Ковачки

Един човек владее целия цикъл в енергетиката: копае, транспортира, продава и изгаря. Христо Ковачки вече e най-големият търговец на ток и има империя за 1.5 млрд. лв.

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Календар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и предстоящата седмица

Ние, писателите

Сборникът "Интервюта" ни дава възможност да надникнем по-дълбоко в личността и философията на Йордан Радичков