Това води и до показни активности "на мускули – кой колкото издържи", като скъпото физическо преместване на полицаи от единия край на България до другия, екзотични идеи като назначаването от държавата на 5000 полски пазач-пъдари с полицейски функции.

Стрес по време на криза

Почти през целия мандат на ГЕРБ (ако оставим настрана няколкото зрелищни акции срещу групи за въоръжени грабежи и кражби на коли) ресурсите  на МВР (без да коментираме до колко успешно) бяха насочени към борбата с организираната престъпност. Чак през последните няколко месеца правителството на ГЕРБ припозна битовата престъпност (най-общо казано – посегателства срещу личността, взломни кражби, грабежи и т.н.) и Цветан Цветанов предизборно смени няколко началника в областни дирекции на вътрешното министерство, където беше отчетен проблем. Ефект от това всъщност нямаше.

Начертаните мерки обаче бяха заглушени от протестите срещу правителството, които погълнаха целия ресурс на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), а в някои от най-масовите дни в София бяха командировани полицаи от почти всички останали дирекции в страната.

В опит да спре бежанския поток през границата с Турция (най-често между Лесово и Елхово) в края на годината вътрешният министър Цветлин Йовчев командирова над 1000 полицаи от цялата страна, които физически да отблъскват хората, търсещи закрила.

Още в първите месеци на мандата си вътрешният министър Цветлин Йовчев подмени на практика цялото ръководство на местно и централно ниво в МВР, мотивирайки се със слабите резултати в борбата с престъпността. Нещо, което всяко правителство прави, но не чак толкова експедитивно.

Всичко това според полицаи, с които разговаряхме, създава стрес и напрежение в системата. Служител на "Криминална полиция" от дирекция в Северна България определи ситуацията така: "Никой не смее да работи нещо сериозно, защото не знае дали утре няма да бъде сменен, дали правителството няма да падне, дали няма да дойде нов началник, който да има друга представа за нещата."

Мускулната треска

В началото на февруари МВР започна операцията (повече - виж в другия текст) по разполагането на служители на Специализирани полицейски сили (бившата жандармерия) из райони, където има проблем с битовата престъпност. "На мускули – който издържи. Това е положението" коментира тогава операцията главният секретар Светлозар Лазаров.

Две седмици след началото на операцията, ръководството на МВР се похвали и с първите резултати: "Спрямо 2013 година от 1 януари до настоящия момент имаме намаление на престъпността с 13%", заяви Лазаров. Две седмици по-късно МВР отчете нови успехи: "Имаме от стартирането на операцията до настоящия момент намаление с 26%". После от МВР вече заговориха за 32% спад и така, както коментира старши експертът от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов (от близо 15 години той проучва динамиката на престъпността), историята заприлича на българския филм "Кит": една уловена цаца в Черно море по дългия път на докладването от рибаря през началника до партийна секретар се превърна в кит.

А както казва Радой Ралин в същия филм: "Кит в Черно море – това е мит!"

Колегата на Безлов – директорът на програма "Сигурност" в ЦИД и бивш зам. вътрешен министър в служебното правителство Филип Гунев коментира: "Ако беше толкова лесно - защо не изпратим още толкова жандармерия в другите села и малко повече в градовете и престъпността спокойно може да падне с още 32%."

Експертът е на мнение, че престъпността прилича на безработицата – тя е социален феномен, има хора, които се изхранват от нея и както всички социални феномени - не може да се променя от този за другия месец, още повече с 32%.

За да има подобно намаление, трябва да има и рязка смяна в демографията: "Няма данни за някакво масово измиране на населението" коментира Безлов. Друг фактор, който може да има значение са икономическите фактори, а няма данни да има рязък спад на безработицата или ръст на доходите, които да демотивират притиснатите от нищетата да извършват престъпления. Трети аргумент срещу нереалното намаляване на престъпността е фактът, че престъпленията в по-голямата си част, се извършват от активен криминален контингент, т.е. подобен спад би означавал 32% повече обвиняеми, каквито няма.

Кампанийното излизане на жандармерията по места, където полицията не е идвала от години, разбира се има краткотраен ефект върху престъпността, какъвто ефект ще има всяко струпване на полицаи на едно място (освен ако не ги разглеждаме като криминогенен фактор от гледна точка на корупцията, която могат да генерират). 

Една кражба на сланина може да е разкрито престъпление?

Освен спада в регионите с командирована жандармерия главният секретар Светлозар Лазаров се похвали и със спад като цяло на престъпността в страната. "Съвсем елегантно и като фейърплей казваме: да, може да е този 1.5%, дори и статистическа грешка" коментира бившата барета.

Дали е така обаче? Под ръководство на министър Цветлин Йовчев бяха въведени нови критерии за ефективност на работата на полицията, като например изисквания за брой вербувани информатори, брой разработки, показатели за ефективност – като брой загинали от катастрофи на катаджия и т.н.

Служител "Криминална полиция", с когото "Капитал" разговаря, определи новите мерки така: "Не е важно какво става на улицата, а какво показват цифрите."

Фиксацията към статистиката на регистрираната престъпност е извадила от гардероба методи, които източникът ни описва по следния начин: "Ако не може човекът да се върне в РПУ-то с аргумент, че няма фактура за открадната вещ" или реплики като "Кой ще се занимава за един касетофон", а няма данни за извършителя, молбата му се регистрира в общия входящ регистър."

Като престъпления (т.нар. ЗМ – заявителски материал) се регистрират само тежки посегателства с пострадали, откраднати автомобили и... убийства, както и, разбира се, деяния, чийто извършител е установен.

"Статистиката може да се представи според желанието на този, който я дава", коментира служител на "Оперативен анализ" от дирекция на полицията в провинцията: "Една кражба на сланина може и да е разкрито престъпление, може и да не е престъпление поради малозначителност. Зависи какво искате да покажете."

Ярък пример как машината на МВР се напасва към новите критерии, зададени от ръководството, е например показателят за ефективност на разследването по дял на т.нар. бързи (срокът за разследване е седмица вместо два месеца) и незабавни производства (срокът е три дни). Колкото повече са тези разследвания, толкова по-добре работи системата.

Как се случва това на практика разказват полицаи от столичната полиция: "Започна масово гонене на потребители на наркотици, които се задържат и срещу тях се образуват бързи или незабавни производства, независимо от откритото количество – фас или един грам, няма значение. След като изтече срокът, тези разследвания се прекратяват поради малозначителност, но целта е постигната – статистиката отчита ръст на незабавните производства."

На фона на подобна стъкмистика трудно може да се каже дали престъпността расте. Има един показател, който обаче не се манипулира толкова лесно, и това са данните за кражбите на коли (тъй като трябва да се обявят за издирване, т.е. собственикът е задължен да съобщи, а МВР – да вземе мерки по издирването). Ръстът в София за миналата година е 25%.

Какви са причините според главния секретар Светлозар Лазаров, цитиран преди няколко седмици от в. "Сега": "За това има няколко предпоставки - населението е най-голямо, съответно и колите. Отделно всички представителства на големите марки са тук. Огромен брой приходящи лица от криминалния контингент идват тук. И тук имаме слабости в координацията между столичната дирекция и останалите области, където този контингент преспива."

Лазаров говори за "нов подход и модел на работа" като преструктуриране вътре в МВР. Факт е обаче, че управляващите са вече 10 месеца на власт, а точно от толкова време растат и кражбите на коли, т.е. новият подход и модел на работа очевидно не дава резултат.

И всичко опира до доверието

Според Филип Гунев обективният начин МВР да покаже, че се бори с престъпността, е да възприеме практиката от Западна Европа и САЩ и да провежда "изследвания на жертвите", които обхващат и нерегистрираната престъпност. Това е начинът да има реална картина за случващото се. В самия доклад на МВР за средата на сигурност през 2013 г. се казва, че "е вероятно около 30% от престъпленията да не се съобщават на полицията".

Тихомир Безлов обаче е по-краен, цитирайки подобни проучвания, той приема, че в България приблизително половината от хората, станали жертва на престъпления, не търсят полицията. По негово мнение и около половината от престъпленията, съобщени на полицията, не влизат в официалната полицейска статистика. Така според него, когато МВР отчита 130 хил. престъпления, това означава, че има 250 хиляди, които не са съобщили на полицията, и 250 хиляди, които са съобщили, но това не е било отчетено.

Управляващите едва ли имат нужда от точно подобно изследване в момента, защото то вероятно ще покаже резултати, които не са лицеприятни, пък били те и в рамките на статистическата грешка. 

Ако съдим по думите на Светлозар Лазаров - има проблем, но МВР го контролира. Дали всъщност го контролира и дали има проблем и колко всъщност голям е той – няма как да се знае, защото всичко е в рамките на статистическата грешка.

Тоталната липса на доверие в правителството, политическият контекст, който не дава поле за реформи, стресираното от постоянни промени и кадрови рокади вътрешно министерство и кампанийните, но енергоемки ходове по местене на полицаи на практика слагат белезници на ръководството на МВР, което няма полезен ход – нито може да каже истината за престъпността, нито може да признае, че не може да я овладее.

Фотограф: Инна Павлова

Светлозар Лазаров

Фотограф: Надежда Чипева

Как се прикрива престъпление

Автор : Капитал

Преглед на оригинала