Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 30 мар 2014, 18:30, 5071 прочитания

Проблемът с ядрените отпадъците е политически, а не технически

Хауърд Бруши, бивш вицепрезидент на Westinghouse Electric Company пред Капитал Daily

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Трябват регионални центрове за обордуване в случай на авария.
Пасивната защита отличава АP1000 от другите реактори.
Хауърд Бруши е бивш вицепрезидент на Westinghouse Electric Company, a в момента е консултант на компанията по проектиране и лицензиране на съвременни ядрени централи. Той е ръководил разработването на реакторите АP600 и AP1000. Последният може да бъде монтиран в седми блок на АЕЦ "Козлодуй", ако правителството потвърди намеренията си. "Капитал Daily" разговаря с Хауърд Бруши след лекцията му в Техническия университет в София.
 
Три години след аварията във Фукушима ядрената индустрия взе ли си поука?
- Ядрената индустрия работеше за предотвратяването на аварии, т.е. никога да не се стига до инцидент, с който да не можем да се справим. Централата във Фукушима разполагаше с резервни системи и дизелови генератори, но те бяха пометени. Нека не се опитваме да убеждаваме хората, че нещо не може да се случи. Ами ако се случи? Централите трябва да се проектирани така, че да се справим с обстоятелствата, дори да не смятаме, че такова събитие може да се случи.
 
В случая с Фукушима хората не можеха да се придвижат до площадката, нямаше нужното оборудване. От аварията научихме, че е добре да има регионални центрове, откъдето по въздух или по суша може незабавно да се достави аварийно обордуване за площадката. Трябваше да се анализират самите площадки,  да се преразгледат допусканията за евентуални наводнения и пожари и да се направи сеизмичен анализ, за да се гарантира, че всички централи разполагат с най-новата информация. Друг аспект е как да се предпазят аварийните дизелови генератори – трябва ли да бъдат издигнати, трябва ли да са на батерии? Реакторите във Фукушима са по по-стар дизайн на General Electric, адаптиран за Япония, но това не означава, че са по-малко безопасни. Цунамито беше по-голямо от очакванията. Системите за безопасност сработиха, докато то не ги унищожи.
 
България има опит с руски ВВЕР реактори. Каква е разликата между вашият AP1000, ВВЕР 1000 и MIR 1200 (последният е базиран на руската технология – б.а.)? Чешкият ядрен регулатор твърди, че няма фундаментални разлики между AP 1000 и MIR 1200.
- AP1000 разчита като крайна защита на пасивни системи. Реакторите ВВЕР не разполагат с такива. Но това не е отрицателен коментар. Днес в САЩ има работещи централи по проект на Westinghouse, които също нямат пасивни системи. Разликата между реакторите от второ и трето поколение е именно в тези системи. Проектите с ректори МIR разполагат с пасивна защита. Не съм запознат с коменатарите на SUJB (чешкия регулатор – б.а.), но те вероятно произтичат от този факт. Дори съм малко изненадан, защото MIR има комбинация от активни и пасивни мерки. В зависимост от инцидента MIR би активирал различни системи. AP1000 беше технически оценен от ЧЕЗ много по-високо от MIR. И двата реактора са с вода под налягане, и двата имат системи за пасивна защита. В този смисъл те са подобни.
 
Руските разработчици твърдят, че технологията им е по-добра - осигурява повече вода за охлаждане на реактора, когато възникне нужда. Какъв технически пробив всъщност прави АP1000?
- Осигурена е достатъчно вода, иначе реакторът ни не би бил лицензиран. Ако се случи тежка авария и се загуби захранването, разчитаме само на пасивните системи. Не се налага да се определя коя система трябва да заработи. Не бих могъл да коментирам как работи руската технология. Предпазните мерки в АP1000 са изцяло пасивни, това е разликата с MIR. При тежка авария не трябва да се позволява на ядрото да напусне реактора. Разликата тук е, че руснаците ще използват уловител на стопилката, т.е. ядрото ще се стопи през корпуса на реактора. При нас концепцията е за задържането му в корпуса. Уловителят работи, не критикувам руския дизайн.
 
След лекцията ви от публиката попитаха дали няма да е по-добре да има и активни елементи на защита, които да се задействат преди пасивните. Обмисляли ли сте тази възможност?
- По време на инцидент операторите в ядрената централа са под огромно напрежение. Видяхме какво се случи в Три Майл Айлънд и Фукушима – хората блокират и понякога вземат грешните решения. Работата ни по изследване на човешкото взаимодействие с машините показа, че трябва да изградим система, която не изисква от оператора да мисли. Разбира се, ако инцидентът е малък, това не означава, че операторът няма да се намеси. Но ако той прави грешки, в крайна сметка ще се задействат пасивните защити. При АP1000 пасивните системи ще заработят сами, когато удари цунами или друго бедствие. Докато има гравитация, охлаждащата вода ще тече и ще предпази централата. В Три Майл Айлънд операторът e спрял активната система, но тук, щом веднъж се задейства, пасивната защита ще осигурява вода и операторът не може да я спре.
 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Повече фирми ще имат достъп до държавно подпомагане; Северна Македония стана член на НАТО 2 Уикенд новини: Повече фирми ще имат достъп до държавно подпомагане; Северна Македония стана член на НАТО

И още: България все пак ще започне да тества малко повече за COVID-19, заразените с коронавирус у нас вече са 346, еврогрупата се среща за още мерки

29 мар 2020, 1658 прочитания

Как ТЕЦ "Марица-изток 2" ще "изяде" 100 млн. лв. от по-евтиния газ 12 Как ТЕЦ "Марица-изток 2" ще "изяде" 100 млн. лв. от по-евтиния газ

Цената на тока няма да бъде намалена, за да може централата да получи въпросните средства

29 мар 2020, 5085 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
България в двойна игра за "Южен поток"

Докато твърди пред Брюксел, че проектът ще спазва европейското законодателство, реално правителството прави точно обратното

Още от Капитал
Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10