След като прекроиха работата и ръководството на Сметната палата, управляващите в парламента явно се насочват към ремонт на следващи институции и регулатори: Комисията за защита на конкуренцията и на потребителите. Обявената цел е сливане на двете в мегаструктура, а прекият ефект ще е подмяна на ръководството.
Сливане в името на нови комисари
Инициатор на промяната е един от най-активните в законотворческия процес депутати - Йордан Цонев от ДПС. "Ще разширим Комисията за защита на конкуренцията със защита на потребителите, ще направим една мегаструктура, защото защитата на потребителите върви често с антимонополните действия. Това заяви пред "Нова телевизия" зам.-председателят на ДПС Йордан Цонев.
Той не даде повече разяснения за това как точно ще функционира тази комисия. Не е известно и защо се налага да се прави мегаструктура, като и без допълнителни функции ефективността на КЗК е доста спорна. Депутатът от ДПС каза само, че законопроектът е готов и сега експерти го съгласуват с европейското законодателство.
Внасянето на новата идея съвпадна със слухове, че се готви смяна на върха на КЗК или най-малко на част от комисарите. В момента това е невъзможно, защото мандатът им изтича през септември 2015 г. Регулаторът вече над десет години се оглавява от Петко Николов, който пое първия си мандат през 2003 г. Сегашният състав на комисията бе избран по времето на ГЕРБ - през 2010 г. и разширен от 5 на 7 комисари две години по-късно.
В КЗП през 2011 г. начело застана Веселин Златев, т.е. и тук имаме назначение на ГЕРБ. Златев е бил кмет на Шумен от листата на СЗС, а през 2007 г. вече е кандидат на партията на Бойко Борисов. И в този регулатор мандатите са по 5 години, т.е. скоро няма как да има подмяна.
Има ли нужда от мегарегулатор
Практика на обединен орган наистина се среща в някои държави в евросъюза. Тя обаче е сравнително нова и ограничена, затова оценката на ефективността ще е трудна. Както са структурирани двата регулатора в България, сега КЗК следи за конкурентната среда между фирмите, а КЗП гледа интереса на крайните клиенти. Допирната точка между двете е на полето на нелоялната конкуренция, но която обаче отново се гледа от различни ъгли. Иначе критики към работата има и към двата регулатора.
По информация на Богомил Николов, председател на асоциация "Активни потребители", България би била четвъртата страна в ЕС с такъв мегарегулатор. По думите му подобна мярка досега е приложена в Полша и Италия, а от 1 юли ще се слеят органите и във Великобритания. Николов подкрепя мярката, но уточнява, че за подобна стъпка трябва да има подготовка, да се обяви, да се обсъди, да се направи оценка на въздействието.
Николов подкрепя идеята вероятно защото вижда проблем в сегашната работа на КЗП. Според него за 15 години, откакто съществува законодателят, всяка година я е натоварвал с нови правомощия, без да изгражда институционалния й капацитет. В момента комисията има права по 15 закона и изпитва силен недостиг на кадри. Ако преди няколко години тя получаваше 4-5 хиляди жалби на година, сега са над 20 хил. при същия състав на комисията, допълва той. Заради орязването на бюджета й през последните години тя е и декапитализирана.
Към КЗК пък основните критики са, че не успява да разбива монополите и дори където те съществуват, тя не ги забелязва. През годините регулаторът винаги е разрешавал сделки, въпреки че водят до силна концентрация на собственост с обяснението, че няма информация или няма формална свързаност.
Обявеното сега сливане обаче ще доведе до повече проблеми. Първо, то се прави без дебат и достатъчна обосновка, откъдето излиза изводът, че просто се подготвя кадрова смяна. Обединението освен това ще доведе до нормативен хаос и до поне временно блокиране на работата на двете структури, които и сега не са перфектни.
Румяна Карлова
юрист и бивш член на КЗК
Трудно ми е да коментирам тази тема, защото подобна съществена реформа трябва много внимателно и задълбочено да се проучи. Действително в някои европейски държави един и същ орган обхваща и защита на конкуренцията, и защита на потребителите, но в малко по-различен контекст и по-ограничен обхват от защитата на потребителите, която в момента предоставя КЗП.
Става въпрос също така за традиции, както и за нормативна уредба. За мен лично подобно обединение на фона на вече некратката история на двата самостоятелни органа (КЗК съществува от 1991г., а КЗП от 1999 г.) е трудно обяснимо. Трябва да съществуват някакви много сериозни причини, които да оправдават тази реформа, но до момента не съм срещала разумно обяснение. Действително в миналото имаше известно припокриване между ЗЗК и ЗЗП (до 2006 г. беше Законът за защита на потребителите и за правилата за търговия) в частта за нелоялната конкуренция, но в течение на годините бяха извършени законодателни промени, които постепенно изчистиха дублиращите се текстове и към настоящия момент правомощията и компетентността на двата органа са ясно очертани.
Често е бил повдиган въпросът за отпадане на раздела за "Нелоялна конкуренция" от ЗЗК, което би било далеч по-обяснимо. По редица съображения лично аз не съм привърженик на това виждане, но то все пак би имало разумно обяснение. По този начин КЗК ще остане да функционира като чисто антитръстов регулатор, а Законът за защита на конкуренцията ще урежда само тази материя, която има място в Договора за Европейския съюз – (1) забрана за споразумения, решения и съгласувани практики, които нарушават или могат да нарушат конкуренцията, (2) забрана за злоупотреба с монополно и господстващо положение и (3) контрол върху концентрациите. Материята, свързана с нелоялната конкуренция, не е хармонизирана на общностно ниво и въпреки че постепенно се наблюдава сближаване, уредбата й все още е далеч от почти напълно унифицираните антитръстови правила, които са едни и същи във всички държави членки. Същото се отнася и до процедурните правила за прилагането им.
Освен това трябва да се има предвид, че КЗП за разлика от КЗК има компетенции по различни закони - Закона за защита на потребителите (ЗЗП), Закона за туризма (ЗТ), Закона за потребителския кредит (ЗПК), Закона за електронната търговия (ЗЕТ), Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и частични по Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН), Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ), Закона за генетично модифицирани организми (ЗГМО), Закона за движението по пътищата (ЗДвП), Закона за управление на отпадъците (ЗУО), както и в подзаконовите актове по тяхното прилагане.
Двата органа прилагат съвършено различна административна процедура, която приключва с различни актове (КЗК постановява решения, а КЗП – наказателни постановления), процедурата във връзка със съдебния контрол също е различна, да не говорим за това, че КЗП има регионални дирекции, докато КЗК е с централизирана структура. КЗК е независим орган извън системата на изпълнителните органи, чийто състав се избира директно от Народното събрание, докато КЗП - колегиален орган към министъра на икономиката и енергетиката. Не е ясно какъв статут ще има бъдещият регулатор, но едно от най-важните и високо оценявани от ЕС предимства на българската КЗК е именно нейният независим статут. Още по-голямо объркване ще настане и поради факта, че КЗК има специални правомощия в сферата на обществените поръчки, което също е било коментирано като много спорно решение през годините.
Така че евентуалното сливане между КЗК и КЗП ще наложи доста сериозно сътресение в различни области, съпроводено със законодателни промени в сфери, които вече са намерили някаква по-трайна уредба; ще предизвика и структурни промени, а от опит знаем, че в подобни случаи ще се блокира работата по всички нива за определен период от време. От друга страна, ще се създаде един мегарегулатор, който на моменти ще трябва да защитава ако не противоположни, то поне доста разнородни интереси. Мегарегулаторите може и да имат своите предимства, но определено крият риск от корупционни практики особено в българската реалност.
В заключение - моето лично мнение е, че такава стъпка ще има много повече негативи, отколкото положителен резултат. Далеч съм от мисълта, че двата органа функционират по най-добрия начин, но подобрение в работата им следва да се търси в съвсем различна посока.
След като прекроиха работата и ръководството на Сметната палата, управляващите в парламента явно се насочват към ремонт на следващи институции и регулатори: Комисията за защита на конкуренцията и на потребителите. Обявената цел е сливане на двете в мегаструктура, а прекият ефект ще е подмяна на ръководството.
7 коментара
Кога НАГЛИТЕ на БСП, ДПС и Атака ще спрат да творят нови закони е ЕДИНСТВЕНА цел да се сложат "правилните" другари начело на всички държавни институции, които имат избираеми служители с предварително определен мандат?
Това е поредната промяна на закон за назначаване на точно определени хора, по примера на закона за ДАНС изменен специално за пеевски!
ОСТАВКА наглеци!
Комисиите и поотделно са много неефективни. Заедно - пак ще е така...
Моят брат има сервиз за компютри. Преди време една клиентка останала недоволна от ремонта и се оплакала в КЗП. Дошли две лели в сервиза, изчели на брат ми 2-3 члена от ЗЗП и му споменали какви са глобите, ако нямаш, например подробен ценоразпис или нещо не е в ред с работното време на вратата. Накрая му подали копие от жалбата на клиентката. Брлат ми казал, че всеки електротехник ще види, че има сменени компоненти и ще разбере логиката на смяната. Лелите казали, че в комисията нямат експерти. Искат ог него отговор на жалбата, който да предадат на жалбоподателката. С това работата на КЗП приключвала - ако клиентката остаенела неудовлетворено от отговора: да заведе иск в районния съд...
Петко Николов е председател вече трети мандат извън всякакви нормативни, професионални и морални стандарти.
"временно блокиране на работата на двете структури, които и сега не са перфектни. "
Не ,че не са перфектни ! Те изобщо ги няма ,поне в нашата действителност !
Вижте, нека по размишляваме- как се отразяват регулаторите в живота ни! Има ги НО как ги ползваме - безплатно??? и плашим с тях за некачествени услуги и стоки, доставчиците им. Хубаво, какво ни струват-парите от вашите данъци. Ефикасни ли са НЕ много -нали? Защо- наети са бивши ревизори!! Защо-заради контролна функция (проверяват и контролират)?! Ефикасни ли са НЕ много-нали!!! Каква им функцията, да проверяват по жалби, при незаконосъобразност - налагат наказателни постановления!!! Работи ли мисията им -В някой случаи сигурно ДА- в други вероятно НЕ!! Защо ДА и НЕ?! Нека обърнем нещата - защо само при незаконосъобразност има регулация - защото има закони, които следва да се спазват. Могат ли законите да са гъвкави - НЕ ...трудно се изменят, в този случай и при неудовлетвореност отиваме на съд с доставчика!! Пари и време хвърлени на вятъра и от 3-те страни (клиент, съд, доставчик) ?! Как да се оптимизира - според мен - лесно, ефикасно и с траен ефект е омбудсмана! Но имаме ли такъв ами ДА.. имаме ..имаме ли регулатори ДА имаме и кое не е наред...?? Ето смисъла ...кое не е наред...имаме регулатори следящи за спазване на закони, т.е. нещо като зли кучета ...платени от държавата...за да ни пазят платени с пари от нашите данъци ..ами за подобни неща плащаме и на полиция, държавана и местна администрация , ведомства, пожарна ...и на регулатор ...е много баби хилаво бебе ... всеки гледа до закон, а порочните практики от големите и недобросъвестни доставчици се правят след допитвания и анализи с много добри юристи и до рамките на закона, с което е ясно, че се използват дупките в законите, неволно или волно допуснати... Е виждаме, че силата на реакцията на всичките ни платени наши защитници е ограничена до рамките на закона ...и платена им от нашите данъци, за да не работи гъвкаво. В тази ситуация всички губим ...и времето, парите си, нервите.... Е ..ако питате как е според мен редно ...да, ще кажа ...омбудсмана трябва да навлезе и то като специалзиран по общи дейностти - т.е там където, обществото има среща с проблеми от масов характер ...т.е. имате проблем с доставчиците на интернет, ТВ, телефони и т.н. от комуникационен характер ...ами телкомуникационен омбудсман тогава...имате проблем с банки и финансови компании : финансов омбудсман; имате проблем с ведомства и общини : институционален омбудсман; имате проблем с болници, лекари : омбудсман здравен; имате проблем с доставчици на енергия и води: енергиино воден омбусдсман ...та ...за повечето от тези дейности източник за финансиране са влизащите в индустрията компании попадащи под регулацията на съответния омбудсман .. т.е. те отчисляват, чрез държавата % от приходите си за да финансират омбудсманите ...за тях е по евтино отколкото да отидат на съдебен спор, а и държавата няма да разпределя вашите данъци ...ще ги харчи за полезни цели ...не се бойте обусдмана е независим от приходите и източниците си, но ще са далече повече приходите им и ще са далеч по добри специалистите там ...ще имат и професионален експертен състав...проблемите са еднакви на хората ...причините са еднакви .... ето това е ... а регулатори, че трябва да има, да трябва ....там където има обществен достъп до услуги и търговия има изкривявания ... трябва и да покрива дейности на обудсмана за да регулира ...а спестените пари от съдилища, парите от вашите данъци могат да подобрят работата им и всеобхватната грижа за потребителя ... така и конкуренцията става по реална и по качествена ...по честни стават практиките ... е със здраве
владо 67, и какво ще са правомощията на тези омбудсмани?
Какви, исках да кажа. Как точно ще решават проблемите на хората?