Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 30 мар 2014, 17:44, 4670 прочитания

Управляващите искат да слеят регулаторите на конкуренцията и потребителите

Предложението на Йордан Цонев ще позволи промяна на ръководствата на комисиите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След като прекроиха работата и ръководството на Сметната палата, управляващите в парламента явно се насочват към ремонт на следващи институции и регулатори: Комисията за защита на конкуренцията и на потребителите. Обявената цел е сливане на двете в мегаструктура, а прекият ефект ще е подмяна на ръководството.

Сливане в името на нови комисари

Инициатор на промяната е един от най-активните в законотворческия процес депутати - Йордан Цонев от ДПС. "Ще разширим Комисията за защита на конкуренцията със защита на потребителите, ще направим една мегаструктура, защото защитата на потребителите върви често с антимонополните действия. Това заяви пред "Нова телевизия" зам.-председателят на ДПС Йордан Цонев.


Той не даде повече разяснения за това как точно ще функционира тази комисия. Не е известно и защо се налага да се прави мегаструктура, като и без допълнителни функции ефективността на КЗК е доста спорна. Депутатът от ДПС каза само, че законопроектът е готов и сега експерти го съгласуват с европейското законодателство.

Внасянето на новата идея съвпадна със слухове, че се готви смяна на върха на КЗК или най-малко на част от комисарите. В момента това е невъзможно, защото мандатът им изтича през септември 2015 г. Регулаторът вече над десет години се оглавява от Петко Николов, който пое първия си мандат през 2003 г. Сегашният състав на комисията бе избран по времето на ГЕРБ - през 2010 г. и разширен от 5 на 7 комисари две години по-късно.

В КЗП през 2011 г. начело застана Веселин Златев, т.е. и тук имаме назначение на ГЕРБ. Златев е бил кмет на Шумен от листата на СЗС, а през 2007 г. вече е кандидат на партията на Бойко Борисов. И в този регулатор мандатите са по 5 години, т.е. скоро няма как да има подмяна.



Има ли нужда от мегарегулатор

Практика на обединен орган наистина се среща в някои държави в евросъюза. Тя обаче е сравнително нова и ограничена, затова оценката на ефективността ще е трудна. Както са структурирани двата регулатора в България, сега КЗК следи за конкурентната среда между фирмите, а КЗП гледа интереса на крайните клиенти. Допирната точка между двете е на полето на нелоялната конкуренция, но която обаче отново се гледа от различни ъгли. Иначе критики към работата има и към двата регулатора.
По информация на Богомил Николов, председател на асоциация "Активни потребители", България би била четвъртата страна в ЕС с такъв мегарегулатор. По думите му подобна мярка досега е приложена в Полша и Италия, а от 1 юли ще се слеят органите и във Великобритания. Николов подкрепя мярката, но уточнява, че за подобна стъпка трябва да има подготовка, да се обяви, да се обсъди, да се направи оценка на въздействието.

Николов подкрепя идеята вероятно защото вижда проблем в сегашната работа на КЗП. Според него за 15 години, откакто съществува законодателят, всяка година я е натоварвал с нови правомощия, без да изгражда институционалния й капацитет. В момента комисията има права по 15 закона и изпитва силен недостиг на кадри. Ако преди няколко години тя получаваше 4-5 хиляди жалби на година, сега са над 20 хил. при същия състав на комисията, допълва той. Заради орязването на бюджета й през последните години тя е и декапитализирана.

Към КЗК пък основните критики са, че не успява да разбива монополите и дори където те съществуват, тя не ги забелязва. През годините регулаторът винаги е разрешавал сделки, въпреки че водят до силна концентрация на собственост с обяснението, че няма информация или няма формална свързаност.
Обявеното сега сливане обаче ще доведе до повече проблеми. Първо, то се прави без дебат и достатъчна обосновка, откъдето излиза изводът, че просто се подготвя кадрова смяна. Обединението освен това ще доведе до нормативен хаос и до поне временно блокиране на работата на двете структури, които и сега не са перфектни.

Мнение: Реформата има повече негативи и ще доведе до сътресение.
Румяна Карлова
юрист и бивш член на КЗК

Трудно ми е да коментирам тази тема, защото подобна съществена реформа трябва много внимателно и задълбочено да се проучи. Действително в някои европейски държави един и същ орган обхваща и защита на конкуренцията, и защита на потребителите, но в малко по-различен контекст и по-ограничен обхват от защитата на потребителите, която в момента предоставя КЗП.
Става въпрос също така за традиции, както и за нормативна уредба. За мен лично подобно обединение на фона на вече некратката история на двата самостоятелни органа (КЗК съществува от 1991г., а КЗП от 1999 г.) е трудно обяснимо. Трябва да съществуват някакви много сериозни причини, които да оправдават тази реформа, но до момента не съм срещала разумно обяснение. Действително в миналото имаше известно припокриване между ЗЗК и ЗЗП (до 2006 г. беше Законът за защита на потребителите и за правилата за търговия) в частта за нелоялната конкуренция, но в течение на годините бяха извършени законодателни промени, които постепенно изчистиха дублиращите се текстове и към настоящия момент правомощията и компетентността на двата органа са ясно очертани.
Често е бил повдиган въпросът за отпадане на раздела за "Нелоялна конкуренция" от ЗЗК, което би било далеч по-обяснимо. По редица съображения лично аз не съм привърженик на това виждане, но то все пак би имало разумно обяснение. По този начин КЗК ще остане да функционира като чисто антитръстов регулатор, а Законът за защита на конкуренцията ще урежда само тази материя, която има място в Договора за Европейския съюз – (1) забрана за споразумения, решения и съгласувани практики, които нарушават или могат да нарушат конкуренцията, (2) забрана за злоупотреба с монополно и господстващо положение и (3) контрол върху концентрациите. Материята, свързана с нелоялната конкуренция, не е хармонизирана на общностно ниво и въпреки че постепенно се наблюдава сближаване, уредбата й все още е далеч от почти напълно унифицираните антитръстови правила, които са едни и същи във всички държави членки. Същото се отнася и до процедурните правила за прилагането им.
Освен това трябва да се има предвид, че КЗП за разлика от КЗК има компетенции по различни закони - Закона за защита на потребителите (ЗЗП), Закона за туризма (ЗТ), Закона за потребителския кредит (ЗПК), Закона за електронната търговия (ЗЕТ), Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и частични по Закона за виното и спиртните напитки (ЗВСН), Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ), Закона за генетично модифицирани организми (ЗГМО), Закона за движението по пътищата (ЗДвП), Закона за управление на отпадъците (ЗУО), както и в подзаконовите актове по тяхното прилагане.

Двата органа прилагат съвършено различна административна процедура, която приключва с различни актове (КЗК постановява решения, а КЗП – наказателни постановления), процедурата във връзка със съдебния контрол също е различна, да не говорим за това, че КЗП има регионални дирекции, докато КЗК е с централизирана структура. КЗК е независим орган извън системата на изпълнителните органи, чийто състав се избира директно от Народното събрание, докато КЗП - колегиален орган към министъра на икономиката и енергетиката. Не е ясно какъв статут ще има бъдещият регулатор, но едно от най-важните и високо оценявани от ЕС предимства на българската КЗК е именно нейният независим статут. Още по-голямо объркване ще настане и поради факта, че КЗК има специални правомощия в сферата на обществените поръчки, което също е било коментирано като много спорно решение през годините.
Така че евентуалното сливане между КЗК и КЗП ще наложи доста сериозно сътресение в различни области, съпроводено със законодателни промени в сфери, които вече са намерили някаква по-трайна уредба; ще предизвика и структурни промени, а от опит знаем, че в подобни случаи ще се блокира работата по всички нива за определен период от време. От друга страна, ще се създаде един мегарегулатор, който на моменти ще трябва да защитава ако не противоположни, то поне доста разнородни интереси. Мегарегулаторите може и да имат своите предимства, но определено крият риск от корупционни практики особено в българската реалност.
В заключение - моето лично мнение е, че такава стъпка ще има много повече негативи, отколкото положителен резултат. Далеч съм от мисълта, че двата органа функционират по най-добрия начин, но подобрение в работата им следва да се търси в съвсем различна посока.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Къща със статут на културна ценност в центъра на София с проект за надстрояване Къща със статут на културна ценност в центъра на София с проект за надстрояване

Предвижда се къщата на проф. Симеон Велков на ул. "Мизия" 9 да се надстои с два етажа и слее със съседната постройка

28 мар 2020, 1 прочитания

В София най-слабо засегнат от кризата ще бъде ИКТ секторът В София най-слабо засегнат от кризата ще бъде ИКТ секторът

Брутния вътрешен продукт на столицата може да се свие с 3% през тази година, показва доклад на СОАПИ

28 мар 2020, 264 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Топлофикациите: Регулаторът не отчита новите ни разходи за акциз и квоти

Енергийната комисия предлага токът от когенерациите да поевтинее

Още от Капитал
По кой път вървим в лабиринта на кризата

Правителството е принудено да взима в много голяма степен чувствителни решения и не трябва да допуска никакво съмнение в тях

Бушоните срещу икономическия шок

Страната влиза в кризата с прилични финансови буфери, но те бързо могат да се стопят. На какво може да разчита бизнесът

Шансът за дигиталното образование

Промяната към електронни образователни платформи трябва да ускори промяната на остарелите методи на преподаване

До Азия и обратно по време на пандемия

Какво се случва по летища, в градския транспорт и туристически обекти в Тайланд, Малайзия и Сингапур в условия на разпространяващ се вирус

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10