Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 1 апр 2014, 19:10, 5869 прочитания

Пик на фалитите през 2013 г.

Ограничаването на процедурите със задна дата е намалило броя им през първото тримесечие на тази година

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Инфографика

Спадът на новите фалити през 2014 г., комбиниран с намалелите нови дела за събиране на вземания, носи доза оптимизъм.
Повече дружества са влезли в процедура по несъстоятелност през миналата година, но през първото тримесечие на 2014 г. тенденцията се обръща и броят на фалиралите компании се свива. Това показват данните, предоставени на "Капитал Daily" от Агенцията по вписванията (АВ).
За миналата година общо 848 фирми са влезли в процедурата, а 820 търговци са обявени в несъстоятелност. Броят им се увеличава спрямо 2012 г.

Последни задни дати


Според информацията на агенцията почти 30% от всички решения за несъстоятелност през миналата година са били вписани през първото тримесечие. Това бяха последните месеци, в които важаха старите разпоредби на Търговския закон, позволяващи обявяване на несъстоятелност с начална дата за години назад. Текстът водеше до много изкуствени фалити, при които се фабрикуваха стари дългове, обявяваше се процедура с дата преди години и така падаше обезпечението към банки и други кредитори, договорени след въпросната начална дата. Сега сроковете са ограничени за една или две години назад след подаването на молбата.

Доказателство за бума на фалитите със задна дата е и статистиката за първото тримесечие на тази година - откритите производства по несъстоятелност са с 23% по-малко. Така прогнозите на юристи и икономисти са, че в бъдеще по-скоро ще виждаме по-рядко обявени във фалит.

Ако може, без фалит


"Кредитори като банките, които обезпечават заемите си, предпочитат да не се влиза в процедури по несъстоятелност и да събират дълговете си по друг начин", коментира адвокат от голяма кантора. Причината, от една страна, са тежките и сложни процедури, а от друга - кредитор, който има обезпечение, лесно може да поиска продажбата му, като си извади изпълнителен лист. Иначе процедурата по несъстоятелност е в полза на затруднените компании и необезпечените кредитори все пак имат шанс да получат нещо след разпродажбите на синдика. По думите на юриста е честа практика, ако една компания е затруднена, да спре да плаща за известно време кредита си към банка, докато договаря преструктурирането му. В същото време фирмите се стараят да се издължават към другите си партньори, като доставчиците например, за да не поиска някой от тях процедура по несъстоятелност, добави адвокатът.



Тежката и бавна процедура за обяване в несъстоятелност от години е причина броят на фалитите да не показва точна картина на компаниите с големи финансови затруднения. Често дружества, които са неплатежоспособни, продължават да се водят действащи по документи, но реално не могат да плащат в срок задълженията си. И без да бъде обявена една компания в несъстоятелност, кредиторите имат много начини да съберат дълга си – чрез специализирани дружества за вземания, като водят дело и си извадят изпълнителен лист, като поискат запори върху банкови сметки и имущество, като продават обезпеченията си. Частни съдебни изпълнители потвърдиха, че много често в практиката си срещат дружества в сериозни затруднения и на практика във фалит, които обаче не искат да минават всички процедури по обявяването му.

Малката добра новина

Тенденцията за спад на фалитите през първото тримесечие все пак е добра новина. Нищо че резултатът е на фона на най-масовото влизане в неплатежоспособност заради задната дата.
Посоката се подкрепя и от данните на частните съдебни изпълнители, през които минават продажбите на други потънали в дългове дружества. По данни от Камарата на частните съдебни изпълнители през миналата година новите дела за събиране на вземания в цяла България са били 185 хил. при 220 хил. за 2012 г. Макар събраните суми да са нараснали от 1 млрд. лв. на 1.135 млрд. лв., броят на продадените имоти е паднал от 7700 на 7000 общо. Трябва обаче да се има предвид лекото изкривяване заради начина на преброяване - една сграда може да се брои не като един имот, а като няколко обекта - офиси, гаражи, апартаменти.
Този малък спад все още не води до сигурност, че най-лошите години на кризата са минали. Все пак е основание за доза оптимизъм.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Схемата 60/40 става много по-изгодна; Държавата ще може да набере до 9 млрд. лв. дълг Уикенд новини: Схемата 60/40 става много по-изгодна; Държавата ще може да набере до 9 млрд. лв. дълг

И още: Заразените в България са вече 531; Австрия може да е една от първите страни в Европа, която да разхлаби ограниченията

5 апр 2020, 648 прочитания

Разпределението на дела: not great, not terrible 1 Разпределението на дела: not great, not terrible

Независима проверка установи сериозни уязвимости в софтуера за случаен избор на съдии. Защо обаче шумът е повече от проблема

5 апр 2020, 1038 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Дуалното обучение може да тръгне от есента

Законови промени въвеждат и т.нар. защитени професии

Още от Капитал
Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10