След пет години дискусии и опити за въвеждане на дуално обучение в България германският модел на професионална подготовка е на път да започне да се прилага от есента. Промените в Закона за професионалното образование и обучение, които предстои да се гледат на второ четене от парламента, не само въвеждат новата форма като термин, но и определят начина, по който да се случи това. Една от най-важните промени, за които фирмите настояваха и която се предвижда в новия закон, е въвеждането на защитени професии. Това би трябвало да стимулира училищата да създават паралелки за специалности, от които индустрията силно се нуждае.
Добра стъпка, но не панацея
Измененията предвиждат професионалното обучение вече да може да се осъществява и по дуалната система. Това се определя като форма на партньорство между професионална гимназия и работодател, която съчетава обучение в реална среда чрез наемане на работа в предприятие и обучение в професионална гимназия. Това ще става на базата на сключен договор между тях. Приемът ще става по заявка на работодателя, т.е. компаниите ще казват от колко работници и от какви специалности имат нужда. Фирмите ще сключват договори с учениците по реда на Кодекса на труда, който с преходните и заключителните разпоредби се изменя така, че да позволява учениците да работят повече от шест месеца в съответните предприятия. Практиката ще се провежда под ръководството на квалифициран наставник. Самото обучение в предприятията ще се финансира от фирмите.
Промените като цяло са дългоочаквани и се оценяват като стъпка в правилната посока от бизнеса. "Дуалното обучение е несъмнено полезна форма, която позволява на учениците да учат и работят в реална работна обстановка. Така, завършвайки, те ще са с по-добра практическа подготовка и ще се впишат по-добре в производството", каза председателят на Браншовата камара по машиностроене Илия Келешев. Той обаче предупреди, че дуалното обучение не е панацея. "По-важно е да се изпълни със съдържание определението "защитени професии", а още по-важно е да се регулира държавният прием", добави той.
Насърчаване на важни професии
Въвеждането на защитени професии също е нов момент. Според проектозакона това е професия, която е от значение за развитието на съответната област и за която има доказана потребност от квалифицирани кадри. Списъкът със защитените професии ще се актуализира всяка година до края на октомври и ще се одобрява от Министерския съвет. От машиностроителната камара предлагат регионалните инспекторати по образование да направят проучване с помощта на фирмите кои професии да са защитени в различните райони на страната. "Въвеждането на защитени професии трябва да ги направи по-привлекателни за училищата", каза Келешев. В тази връзка проектозаконът предвижда допълнителни средства за учебните заведения, които предлагат обучение по защитени професии.
Държавният прием трябва да се регулира така, че да има повече ученици в професионалните гимназии, смятат от машиностроителната камара. В Европа 75% от учащите са в професионални гимназии. "Допреди 7-8 години така беше и в България, но сега делът им е под 50%", каза Келешев. Според него основен проблем е, че работата в производството се смята за непрестижна. За да се промени нагласата, са необходими мерки не само от държавата, но и от самите предприятия.
След пет години дискусии и опити за въвеждане на дуално обучение в България германският модел на професионална подготовка е на път да започне да се прилага от есента. Промените в Закона за професионалното образование и обучение, които предстои да се гледат на второ четене от парламента, не само въвеждат новата форма като термин, но и определят начина, по който да се случи това. Една от най-важните промени, за които фирмите настояваха и която се предвижда в новия закон, е въвеждането на защитени професии. Това би трябвало да стимулира училищата да създават паралелки за специалности, от които индустрията силно се нуждае.
11 коментара
Нямаше ли и преди такава система ,някъде до към средата на 90 те години !
"училищата да създават паралелки за специалности, от които индустрията силно се нуждае."
Трябва да се увеличават часовете по информатика и информационни технологии, защото това е бъдещето и специалистите с такива професии са и ще бъдат много търсени.
Уважаеми журналисти, дуално обучение е възможността да се прехвърлите от един университет в друг, най- често извън страната с признаване на кредитите ( курсовете) . При този вид обучение и двете институции могат да издадат свой диплом на завършващия. Съвместно (джойнт) обучение е когато се издава един диплом по договор на страните (по- сложен вариант заради контрола на качеството на преподаване). В случая имаме вариант на комбинирано обучение между учебни заведения и практика. Немците спокойно си го наричат чиракуване във варианта за средни техници и квалифицирани работници.
До коментар [#3] от "daskal1":
Не го наричат чиракуване и няма нищо общо с българското понятие чуракуване. А го наричат беруфшуле което най-общо значи учене с работа. А на практика представлява обучение със силна практическа насоченост извършвана в тясно сътрудничество със реални работодатели. Учиш 2-3 месеца и после 6 месеца работи като всеки петък имаш и часове в училището. Не е задължително работодателите да са големи фирми - например училище за готвачи имам контакти основно с ресторантчета и т.н. Тази форма е идеална за учениците защото на 20 имаш професия, заплата и си самостоятелен. И за работодателите защото си обучават работници да им вършат работата както трабва.
Обаче големия проблем е манталитета. В българия с манталитета "учи за да не работиш" няма надежда много младежи да се изкуши да бачка от 19. Докато съучениците му си пафкат по кафетата и после се правят че учат "висшу" още 3-5 години.
До коментар [#4] от "m17":
ИМАХ ПРЕДВИД apprenticeship. Извинете ако съм ви объркал с този опростен превод. Въпросът тук е да не попаднем пак в капана на "сбъркано при превода". В международната практика на висшето образование има утвърдени категории, главно на английски, и е разумно те да се имат предвид а не нашето побългарено разбиране :-)
[quote#4:"m17"]Не го наричат чиракуване и няма нищо общо с българското понятие чуракуване. А го наричат беруфшуле което най-общо значи учене с работа.[/quote]
Описаното в статията не се нарича в Германия дуално обучение, а Ausbildung. И си е точно 2-3 години чиракуване. Вярно е, че паралелно с работата върви и обучение, но не е никакъв проблем да завършиш професионална гимназия по мехатроника и да направиш Ausbildung за сладкар.
[quote#3:"daskal1"]Уважаеми журналисти, дуално обучение е[/quote]
Дуалното обучение, както е установено в немско говорещите страни, е 1) даване на хляб на деца, на които не им се учи много, и 2) докато работят и учат занаят, да завършат някаква степен на образование.
В този контекст е статията. Има заместник-министри на образованието и науката, които наричат модела "дуалистично" или "двойно" образование, но само защото не са за тази работа.
В този ред на мисли, добре ще е да си смените ника.
До коментар [#7] от "V.Iliev":
Точно така. Има една класическа басня за Александър Македонски и неговият обущар (сандалджия, ако има такава дума). Александър много харесвал сандалите на този майстор и обсъждали удобството им. При един такъв разговор майсторът започнал да дава съвети по управлението на държавата. Тогава Александър произнесъл фразата : " Не по-високо от сандалите!" . Явно много от т.н. Ръководители у нас са тръгнали да се изказват далеч над нивото за което имат подготовка.
До коментар [#4] от "m17":
Проблемът не е в манталитета на работещите, а във фалшивите назначени работодатели. Не е работа на държавни учебни заведения да обучават безплатни кадри за частни фирми. Формулата чирак-калфа - майстор не е измислена отсега, но уродливите форми на СТУК, СТУМ, СТУЕ и т.н. за професионално обучение замряха през 90-те.
До коментар [#9] от "mitko11":
А каква е работата на държавните учебни заведения финансирани от данъците на работещите в тези частни фирми ?. Може би работата им е да дават работа на (голям брой) пълни некадърници препитаващи се като учители ?. Или да произвеждат никому ненужни кадри които да създават работа на чуновниците в бюрата по труда ?