Европейската комисия порица здравната политика на правителството

Краткосрочните мерки на правителството в сектора "Здравеопазване" бяха осъдени от Европейската комисия (ЕК). През февруари, двете най-големи националнопредставителни пациентски организации сезираха Комисията с молба за реални действия, които да предотвратят дискриминацията при отпускането на лекарства. В отговор до организациите, Натали Шаз, началник отдел в Главна дирекция "Здравеопазване и политика за потребителите" в ЕК казва, че "в епицентъра на загрижеността на ЕС" в България са били достъпът до качествено здравеопазване, включително до лекарства, по-специално за групите в неравностойно положение и в отдалечени райони, както и организацията и финансирането на болничния сектор.

С други думи, мерките на кабинета, сред които достъп на пациентите до нови лекарства само веднъж годишно и то ако производителят даде допълнителна отстъпка от цената, както и въвеждането на допълнителни ограничения за получаване на лечение (виж линка), не отговарят на исканото от Брюксел в сектора.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В писмото си до ЕК, Националната пациентска организация и Българският пациентски форум определят мерките като "геноцид" и "дискриминация". Те отбелязват, че страната е на последно място в ЕС по средна работна заплата (385.47 евро), процентът на българите в крайна бедност и социална изолация е 47.1%, а под прага на бедността живеят 22% от българите. В същото време бюджетът за здравеопазване е най-ниският в Европа, не се вземат мерки за подобряване на събираемостта на здравни вноски, Спешната помощ не работи, а броят на болниците само в София надхвърля тези в цяла Австрия. Що се отнася до медикаментите, т.нар. заплащани от държавата се плащат средно на 25% и 50% и затова Бълария е страната в ЕС, в която гражданите заплащат най-голям процент от лечението си сами – 56%.

Продължаваме да ви чакаме

От отговора от Брюксел става ясно, че вместо да се съсредоточи върху приоритетите, които му е посочила ЕК, правителството не е забелязало най-съществените проблеми на здравния сектор и не извършва реформа. "Европейската комисия определи други рискове и проблеми, като например високият дял на частните разходи в здравеопазването, лошите здравни показатели, високият процент на български граждани, изложени на риск от бедност или социално изключване, както и тежестта от застаряването на населението", коментира Шаз. Тя уверява, че Европейската комисия следи положението в България по отношението на финансирането на болниците и организацията и достъпа до здравни услуги.



Комисията е стигнала до логичното заключение, че за да може българската здравноосигурителна система да функционира ефективно и да задоволява нуждите на гражданите, й е необходима задълбочена реформа. В писмото се напомня, че Брюксел очаква да получи българската национална програма за реформа за 2014 г., за да изготви оценка на напредъка на България.

Иронично е, че писмото идва само ден след като кабинетът реши да покани Световната банка отново да го консултира за състоянието на здравния сектор. Докладите на международната институция ще послужат за пренаписване на последната национална здравна стратегия, с която се търси финансиране от Брюксел на евентуална здравна реформа. Последният такъв документ от 2009 г. също бе създаден с помощ от Световната банка (за което също бяха похарчени милиони) и остана неизпълнен.

По принцип ЕС няма единна здравна политика, а всяка страна е свободна да структурира медицинските си услуги както пожелае. Но за новия програмен период 2014-2020 г., всяка страна трябва да изпълни различни мерки, с които да докаже ефективността на системата си, за да може да използва европейски пари за нея. В писмото, Шаз посочва много ясно, че България ще може да използва тези пари, "при условие че създаде солидна и устойчива рамка за инвестиции по европейските структурни и инвестиционни фондове". Както е очевидно, това все още не е факт.