Нов чадър над досиетата

Законът за досиета е един от безспорните успехи на прехода. Парадоксално изготвен и приет основно с гласовете на депутатите от БСП и ДПС през 2006 г., вече седем години той бавно и настоятелно започна да разкрива тайните на комунизма и прехода. Атаките срещу решенията на Комисията по досиетата от страна на обявени сътрудници, бивши служители на ДС и всякакви съпричастни към делата на тайната полиция бяха напълно очаквани. Цели 93 пъти решенията за оповестяване на принадлежността на дадена личност са били атакувани пред съда. И всеки път магистратите са постановявали, че преценката на комисията е била правилна, а законът спазен. Поне така беше до 10 януари тази година...

Тогава трима съдии от Трето отделение на ВАС (Йорданка Костова, Жанета Петрова и Искра Александрова) приемат, че комисията неправилно е обявила Георги Варадинов за сътрудник на ДС. На 21 януари същият състав отново решава, че комисията по досиетата е действала неправилно. Този път обаче вменява на административния орган да извърши разследване за истинността на документите и обстоятелствата при вербуването на Иван Лулейски. И в двата случая става въпрос за обявяване на сътрудници на ДС на базата на документите картон № 4 и образец 6, регистрационен дневник,  както и писмо за унищожаване на делото от МВР.
На практика отсега нататък могат да бъдат "съборени" всички решения на комисията по досиетата.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Картончето...
Тук е моментът да върнем малко историята назад. За да прикрие своите следи и сътрудници, след 1990 г. специалните служби унищожиха голяма част от досиетата, най-вече тези на политическата полиция (VI управление).
От унищожение обаче са спасени регистрационните дневници и картоните по образец №4, чрез които хората са били записани в картотеката на репресивния орган, както и заповедите за унищожаването на документите. През 1997 г. доминираният от агенти на ДС Конституционен съд блокира работата на първия закон за отваряне на досиетата. Тогава те приеха, че комисията не може да обяви принадлежност на някого към ДС само на основание на тези документи. Това на практика върза ръцете на тогавашната комисия, която беше закрита през 2001 г. Приетият през 2006 г. закон пък, най-общо казано, постанови, че ако съществува какъвто и да е документ, който доказва принадлежност на дадена личност към органите на ДС и специалните служби на народната армия, то тя трябва да бъде обявена.
Двете решения на ВАС от януари тази година са на път да минират тотално дейността на комисията и да блокират процеса на отварянето  на голяма част от останалите необявени документи на ДС занапред.  При първото решение съдът установява, че очевидно при попълването на образец №4 е допусната грешка, тъй като датата на регистрирането на сътрудника в органите на ДС е само три месеца след раждането му. След това ръкописно някой е сменил датата. Поправката пък не съответства на датата на вербовката, посочена в извадка от документа. Съдът е разпитал и "оперативния работник" Христо Панчев, който е заявил, че е обяснил на сътрудника, че квартирата му ще се използва за "интимни срещи". На тази основа съдът заключва, че не може да се направи извод, че жалбоподателят е бил вербуван и е сътрудничил на органите (ДС).

При втория случая съдът отива по-далеч, като вменява на комисията по досиетата да разследва документацията за всеки случай поотделно. "Разкриването и обявяването  принадлежност на дадено лице трябва да е резултат от проучване, анализ и оценка на издирените и събрани за него документи. Мотивите към решението следва да съдържат изводи, направени в резултат на направения от административния орган анализ и преценка на събраните и намерени документи за лицето - какви са документите, по какъв ред са съставени, отговарят ли те на разписания ред за съставяне, от кого са съставени и в какво качество...", пише в решението на съда от 21 януари 2014 г. Подозрителното е, че в предното решение, което цитирахме и същия състав на ВАС, вече е дало отговор на всички тези въпроси и именно на базата на разминаването по едно от тях отменя решението на комисията. И тук остава неясно защо един и същ състав изведнъж обръща практиката си.

• 1
• 2
• Следваща страница » "В очакване на решението"