(Не)интелигентна отбрана
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

(Не)интелигентна отбрана

Техническото състояние на изтребителите ни МиГ-29 е силно проблематично заради системно неизпълнение на ангажиментите по поддръжката им от страна на Русия. Въпреки това обаче България бави с години проекта за закупуване на натовски самолети.<br /><br />

(Не)интелигентна отбрана

На фона на кризата в Украйна зависимостта на българската армия от руското оръжие се превръща във все по-сериозен проблем

Момчил Милев
18868 прочитания

Техническото състояние на изтребителите ни МиГ-29 е силно проблематично заради системно неизпълнение на ангажиментите по поддръжката им от страна на Русия. Въпреки това обаче България бави с години проекта за закупуване на натовски самолети.<br /><br />

© Асен Тонев


80% от акумулаторите на танковете ни Т-72 са с изтекъл срок на годност.

 

"При енергийните ресурси сме зависими 95% от доставки от Русия. При военната техника процентът е близък до този по отношение на доставката на резервни части и поддръжката на военната техника." Това откровение на военния министър Ангел Найденов, направено в началото на тази седмица по време на видеоконферентна връзка с българските военни контингенти в чужбина, дава най-точната диагноза за състоянието на българската армия в момента. Което може да се превърне в сериозен проблем в условията на обтегнати отношения именно с основния производител на оборудване за въоръжените сили на страната ни.

Близо 23 години след разпускането на Варшавския договор и 10 години след приемането на България в НАТО (а и няколко милиарда лева по-късно) страната ни е направила твърде малко, за да разбие военнотехническата си обвързаност с една-единствена държава. А тя, погледнато в контекста на анексирането на Крим и струпването на войски по границата с Украйна, съвсем реално може да се окаже потенциален противник. Материално-техническото осигуряване на въоръжените ни сили може да е проблематично дори и без по-нататъшна ескалация на противопоставянето – замразяването на военните контакти с НАТО и икономическият натиск над Русия са достатъчни причини Москва да разпореди на своя военнопромишлен комплекс да замрази работата си с държави като България.

На фона на популяризираната през последните няколко години натовска стратегическа концепция за "интелигентна отбрана" (smart defense) няколко поредни политически ръководства на нашите въоръжени сили като че ли не действат особено интелигентно. Най-общо казано, идеята е, че в условията на икономическа криза и перманентен недостиг на ресурси нито една държава в алианса (с изключение на САЩ) не може да си позволи (а и няма смисъл) да поддържа пълния набор от военни способности. Затова всяка страна трябва да се специализира в една или няколко области, върху които да наблегне, а за останалите в голяма степен да разчита на своите съюзници. За да се случи това на практика, обаче са нужни няколко неща: формулиране на съответния военен профил, сериозни инвестиции в него, по-тясна интеграция с армиите на останалите страни и най-вече критична доза доверие, че партньорските армии наистина ще се отзоват, когато помощта им е нужна.

На фона на всичко това българското държавно ръководство не само че не инвестира усилия и средства в развитието на определена военна специализация, но дори систематично отлага във времето каквито и да било сериозни разходи за отбрана с презумпцията, че страната ни не е изправена пред заплахата да бъде замесена в мащабен военен конфликт. Събитията от последните седмици обаче недвусмислено показаха, че времето на традиционните военни заплахи в Европа явно не е напълно отминало.

Бегом към НАТО!

През вече далечната 1998 г. тогавашният командир на ракетните войски и бъдещ вицепрезидент ген. Ангел Марин бе уволнен заради репликата "командата "Бегом към НАТО!" е нездравословна за българската армия". Въпреки че шест години по-късно България все пак стана пълноправен член на Северноатлантическия алианс, подобна философия като че ли продължава да живее дълбоко в подсъзнанието на голяма част от висшето офицерство и хората, които трябва да взимат стратегическите решения за развитието на отбранителните способности. Което в някаква степен може би е закономерно – по-голямата част от генералитета, макар и на думи пронатовски, е получил своята бойна закалка в редовете на Варшавския договор, възпитаван е в каноните на традиционната позиционна война от средата на XX век и въздиша по времената на огромните наборни армии. По-проблематичен в случая обаче се оказва не толкова концептуалният догматизъм, който следва от всичко това, а едностранчивостта на военнотехническата експертиза и дългогодишното сляпо фаворизиране на руското въоръжение. То по всяка вероятност наистина е добро (или дори отлично), но обвързването с него води след себе си поне два неприятни странични ефекта: от една страна трябва да бъде адаптирано, за да е съвместимо със системите и стандартите на НАТО, а от друга, функционирането и поддръжката му изцяло зависят от добрата воля на руснаците.

Най-крещящият пример в тази посока е свързан със състоянието на Военновъздушните сили (ВВС). В момента цялата тежест по контролна на българското въздушно пространство (т.нар. еър полисинг) пада върху ескадрилата изтребители МиГ-29, базирани в авиобаза Граф Игнатиево. България разполага с 15 броя от тях в момента. Техническото състояние на въпросните бойни самолети обаче е силно проблематично заради системно неизпълнение на ангажиментите по поддръжката им от страна на Русия. Това се случва много от преди началото на кримската криза. Рамковото споразумение за ремонт на изтребителите е сключено с РКС МиГ още през 2011 г. за срок от 4 години, но договорите за удължаване ресурса на двигателите са подписани едва миналата година. Дори в момента страната ни чака четири броя самолетни двигатели РД-33 да бъдат върнати от Русия след планов ремонт. Концептуалният проблем с двигателите на МиГ-29 е, че на всеки 300 летателни часа те трябва да бъдат демонтирани и изпращани за инспекция и евентуална поправка във фирмата производител. 

От Русия – с любов

Резултатът от всичко това е, че само половината от въпросните 15 изтребителя могат да се използват без риск от повреда, което във въздуха често има фатални последици. "Запази се тенденцията от последните години около 80% от авиационните инциденти да са вследствие на откази на авиационната техника", се казва по този повод и в годишния доклад за състоянието на въоръжените ни сили за 2013 г. "Във Военновъздушните сили с оглед преодоляване на възможен дефицит от способности бяха запазени пет бойни самолета Миг-21 и 14 бойни самолети СУ-25 до придобиване на нов тип боен самолет", се уточнява още в документа. За да се запази по-дълго ресурсът на двигателите на МиГ-29 например, те ще се редуват на ротационен принцип с МиГ-21 при охрана на въздушното ни пространство. А самолетите МиГ-21 са в експлоатация от 1959 г., т.е. говорим за технологии, които датират отпреди около 55-60 години.

Друг сериозен проблем около бойната експлоатация на МиГ-29 е, че използва честотен диапазон, който трябва да бъде освободен за цивилни цели. Става дума за частта от ефира, предназначена за наземното цифрово телевизионно разпръскване (DVB-T) и внедряване на стандарта за управление на железопътния транспорт (GSM-R), или т.нар. високоскоростни влакове. За целта трябва да се направи адаптация на комуникационната част от авиониката на МиГ-29. Това също може да се случи само в Русия, стига властите в Москва да дадат зелена светлина за подобен проект в контекста на последните събития.

Всичко това са проблеми, за които авиаторите знаят от поне две десетилетия. Още преди повече от 15 години, когато командващ на ВВС беше ген. Михо Михов, той говореше за т.нар. авиационен канибализъм: от частите на няколко повредени самолета се сглобява един летящ. Решението за закупуване на нови изтребители (били те западни или руски) обаче систематично не беше припознавано като приоритет дори в годините между 1998 и 2008 г., когато българската икономика (респективно и брутният вътрешен продукт) вървяха нагоре. Резултатът от всичко това е, че дългогодишното отлагане сега може да доведе до ударно харчене на огромна сума пари, която под натиска на обстоятелствата може да бъде изразходвана не по най-разумния начин.

Средствата, които България може да отдели за придобиване на нов изтребител, в общо линии също са ясни от няколко години. Още по време на правителството на Бойко Борисов тогавашният военен министър Аню Ангелов обяви, че страната ни е склонна да плати сума до 700 млн. лв. за срок между 7 и 10 години. Сегашният военен министър Ангел Найденов също потвърди размера на потенциалната инвестиция. Проблемът обаче е, че парите няма как да дойда по линия на едномилиардния военен бюджет, тъй като само около 5% от него са предназначени за закупуване на нова техника. Единственият начин е да се отпусне целево финансиране за проекта на базата на политическо решение на управляващото мнозинство. Подобен ход обаче може да се спъне в антинатовски настроения скрит коалиционен партньор "Атака", който едва ли ще подкрепи купуване на западни бойни самолети. А трите потенциални кандидата за доставка на изтребители са именно западни компании: шведската Saab със своите машини Grippen, EADS с Eurofighter Tranche 1 и Lockheed Martin с F-16.

Батальонът се строява...

Макар и не в такава степен, както е при ВВС, силното обвързване с руската бойна техника е проблем и за Сухопътните войски. Въпреки че са окомплектовани с танкове и бойни бронирани машини на 100%, там има сериозен недостиг на резервни части. "Недостигът е от резервни части за танк Т–72, бойни машини на пехотата, автомобилна и специална техника, акумулаторни батерии и автомобилни гуми. Към момента наличните запаси от резервни части за БМП-1 са сведени до 4%, а за танк Т-72 – до 20%", пише в доклада за състоянието на въоръжените сили за 2013 г. По документи България би трябвало да разполага с около 160 функциониращи танка тип Т-72, който е предшественикът на основния боен танк на руската армия Т-80 и малко над 100 бронетранспортьора БМП-1. Отделно от това армията ни разполага със сериозно количество руска бронетехника, косервирана в резерв, която може да бъде използвана в случай на обща мобилизация. Въпросът е доколко тя все още е функционираща. Притеснително също така звучи твърдението на Сухопътни войски, че 80% използваните танкови акумулатори са с изтекъл срок на годност, както и че 48% от товарните автомобили на въоръжение отдавна са спрени от производство, т.е. ремонтът им и набавянето на резервни части е крайно проблематично.

Ако трябва да сме честни обаче

Не всичко обаче е наред дори с новопридобитото натовско въоръжение на бойния флот. "Поради силно ограничените финансови средства през последните години и липсата на подписани двустранни споразумения между Министерството на отбраната на Република България и фирмите, оторизирани да извършват ремонт и поддръжка на оръжейните системи и боеприпасите на фрегати клас Е-71 и минен ловец "Цибър", не са извършвани препоръчителните дейности, гарантиращи безопасната им експлоатация", се казва в доклада за състоянието на въоръжените сили за 2013 г. Стратезите на флота отбелязват също така, че корабите нямат свои модули за криптографски обмен на информация със силите на НАТО. Единственият такъв е бил даден за временно ползване от белгийския флот. Миналата година обаче властите в Брюксел официално са поискали той да им бъде върнат и България най-после да купи свой... А това, че страната ни не го прави, е поредното абсурдно доказателство за дългогодишното несериозно отношение към инвестициите в отбраната.

80% от акумулаторите на танковете ни Т-72 са с изтекъл срок на годност.

 

"При енергийните ресурси сме зависими 95% от доставки от Русия. При военната техника процентът е близък до този по отношение на доставката на резервни части и поддръжката на военната техника." Това откровение на военния министър Ангел Найденов, направено в началото на тази седмица по време на видеоконферентна връзка с българските военни контингенти в чужбина, дава най-точната диагноза за състоянието на българската армия в момента. Което може да се превърне в сериозен проблем в условията на обтегнати отношения именно с основния производител на оборудване за въоръжените сили на страната ни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

78 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Индия успешно модернизира старите МИГ29 до MiG-29SMT/UBT fighter с нови двигатели, нова радарна система Жук-Фантом и оръжия. Може би това е подходът на този етап, иначе сметката ще е доста солена имайки предвид цялостното преоборудване на системата, както наземна поддръжка така и самите самолети. Иначе всеки в България би искал да кара нов Мерцедес от висок клас, въпросът е какво можем да си позволим в конкретните условия и кой е потенциалният враг с който ще се водят бойни действия. САЩ изпратиха свои Ф16 да патрулират балтийските страни като ги осигуриха напълно ползвайки ресурсите на американските военно въздушни сили, обезпечени с данни за въздушен бой от спътници през АУАКСИ до местни системи на ПВО. Все пак нека специалистите да си кажат думата в рамките на конкретни цифри, журналистите имат желанието но едва ли подготовката за комплексен анализ.

  • 2
    xyha avatar :-|
    xyha

    [quote#1:"daskal1"]иначе сметката ще е доста солена [/quote]

    При всички случаи ще е солена , дано поне гледат да е по - добро съотношението - цена /качество а не какви комисионни ще глътнат политиците . Например бразилците поръчаха шведски истребители преди няколко мессеца .

  • 3
    loremipsum avatar :-(
    loremipsum

    Не продавайте бъдещето на децата ни за да си купите машини за убиване!

  • 4
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    "За целта трябва да се направи адаптация на комуникационната част от авиониката на МиГ-29. Това също може да се случи само в Русия"

    Това е глупост, която се повтаря безмозъчно във всяка статия на тема ВВС. Полша осъвремени летателния ресурс на своите МиГ-ове до 2028 и ъпгрейдна авиониката с помощта на израелската Лахав. Ъпгрейда е излязал по 3 милиона на машина: http://bit.ly/1hJAEjk. При 8 самолета, каквито иска да има българския ВВС ъпгрейдът би струвал 24 милиона долара.

    Не разбирам - неинформираност ли е или нещо друго, което пречи да се забележи този евтин вариант за поддържане на нашите ВВС? Вместо това винаги се говори за харчене на стотици милиони.

  • 5
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    "страната ни чака четири броя самолетни двигатели РД-33 да бъдат върнати от Русия след планов ремонт."

    Въпросните двигатели струват 3-4 милиона долара. По един резервен двигател за всеки от 8-те изстребителя ще излезе 25-30 милиона долара. Така в случай на криза и невъзможност да се осъществи планов ремонт ВВС ще могат просто да сменят двигателите. Всъщност, ако не се лъжа, ВВС и сега разполага с резервни двигатели. Така, че двигателите не са проблем.

  • 6
    koteshkoshishche avatar :-?
    koteshkoshishche

    Трябва да е ясно, че въоръжаването или превъоръжаването на една армия струва много пари, изключително много по българските стандарти. Тук се явява възможността за подкрепа на съюзно ниво... НО през 2011-2012 американците подариха на гърците 400 танка М1А1, а днес им подариха и 450 БТР-а. Та всякакви приказки за американската подкрепа на "модернизацията" на армията ни без реални действия са прах в очите. Още повече, че в следствие на "разумната" западна политика в региона вече граничим с руската мечка.

    Авторът правилно е посочил МиГ-21, защото той трябва да бъде заменен за момента, а не МиГ-29. Когато му дойде времето след 10-15 години и той трябва да се смени. Грипен е подходящ заместител, а в перспектива може да се мисли за Ф-18 или Ф-35. Но всичко за нас струва пари, а не ни го дават даром.

  • 7
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Ако изберем полския вариант и продължим ресурса на МиГ-овете до 2028-ма ще спечелим още 12-13 години през които без особен напън МО би могло да събере 700-те милиона необходими за закупуването на западни изстребители (достатъчно е да заделя 5-6% от сегашния бюджет). Освен това, има смисъл да изчакаме с покупката на изстребителите защото в момента се извършва смяна на поколенията - много от НАТО-вските ВВС минават към изстребители 5-то поколение (F-22, F-35), което означава, че някои от последните Ф-16 блокове, които сега биха излезли над 700 милиона само след 5-6 години биха стрували доста по-евтино. Да не говорим, че до 2028-ма може да излязат и безпилотни изстребители - САЩ вече тестваха безпилотен Ф-16 и X-47B. Ако си запазим "барута сух" бих могли евентуално да преминем директно на такива.

  • 8
    sinergy avatar :-|
    Sinergy

    До коментар [#4] от "Николай Николов":

    Ако не се лъжа проблемът е не толкова, че не може колкото, че нямаме право според договорите подписвани с Русия. Не вярвам Полша и Индия да са подписвали различни договори, но тук нали все се стараем да угодим на господарите в Северна Азия...

  • 9
    assidim avatar :-|
    assidim

    Само едно уточнение! Хеликоптерите "Пантер" не са базирани в авиобаза Крумово, а в Чайка, край Варна. Кугарите са в Крумово.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 10
    momchi avatar :-|
    Момчил Милев

    До коментар [#9] от "assidim":

    Абсолютно сте прав, поправено е.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK