С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
78 6 апр 2014, 10:25, 18313 прочитания

(Не)интелигентна отбрана

На фона на кризата в Украйна зависимостта на българската армия от руското оръжие се превръща във все по-сериозен проблем

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


80% от акумулаторите на танковете ни Т-72 са с изтекъл срок на годност.
 
"При енергийните ресурси сме зависими 95% от доставки от Русия. При военната техника процентът е близък до този по отношение на доставката на резервни части и поддръжката на военната техника." Това откровение на военния министър Ангел Найденов, направено в началото на тази седмица по време на видеоконферентна връзка с българските военни контингенти в чужбина, дава най-точната диагноза за състоянието на българската армия в момента. Което може да се превърне в сериозен проблем в условията на обтегнати отношения именно с основния производител на оборудване за въоръжените сили на страната ни.

Близо 23 години след разпускането на Варшавския договор и 10 години след приемането на България в НАТО (а и няколко милиарда лева по-късно) страната ни е направила твърде малко, за да разбие военнотехническата си обвързаност с една-единствена държава. А тя, погледнато в контекста на анексирането на Крим и струпването на войски по границата с Украйна, съвсем реално може да се окаже потенциален противник. Материално-техническото осигуряване на въоръжените ни сили може да е проблематично дори и без по-нататъшна ескалация на противопоставянето – замразяването на военните контакти с НАТО и икономическият натиск над Русия са достатъчни причини Москва да разпореди на своя военнопромишлен комплекс да замрази работата си с държави като България.


На фона на популяризираната през последните няколко години натовска стратегическа концепция за "интелигентна отбрана" (smart defense) няколко поредни политически ръководства на нашите въоръжени сили като че ли не действат особено интелигентно. Най-общо казано, идеята е, че в условията на икономическа криза и перманентен недостиг на ресурси нито една държава в алианса (с изключение на САЩ) не може да си позволи (а и няма смисъл) да поддържа пълния набор от военни способности. Затова всяка страна трябва да се специализира в една или няколко области, върху които да наблегне, а за останалите в голяма степен да разчита на своите съюзници. За да се случи това на практика, обаче са нужни няколко неща: формулиране на съответния военен профил, сериозни инвестиции в него, по-тясна интеграция с армиите на останалите страни и най-вече критична доза доверие, че партньорските армии наистина ще се отзоват, когато помощта им е нужна.

На фона на всичко това българското държавно ръководство не само че не инвестира усилия и средства в развитието на определена военна специализация, но дори систематично отлага във времето каквито и да било сериозни разходи за отбрана с презумпцията, че страната ни не е изправена пред заплахата да бъде замесена в мащабен военен конфликт. Събитията от последните седмици обаче недвусмислено показаха, че времето на традиционните военни заплахи в Европа явно не е напълно отминало.

Бегом към НАТО!



През вече далечната 1998 г. тогавашният командир на ракетните войски и бъдещ вицепрезидент ген. Ангел Марин бе уволнен заради репликата "командата "Бегом към НАТО!" е нездравословна за българската армия". Въпреки че шест години по-късно България все пак стана пълноправен член на Северноатлантическия алианс, подобна философия като че ли продължава да живее дълбоко в подсъзнанието на голяма част от висшето офицерство и хората, които трябва да взимат стратегическите решения за развитието на отбранителните способности. Което в някаква степен може би е закономерно – по-голямата част от генералитета, макар и на думи пронатовски, е получил своята бойна закалка в редовете на Варшавския договор, възпитаван е в каноните на традиционната позиционна война от средата на XX век и въздиша по времената на огромните наборни армии. По-проблематичен в случая обаче се оказва не толкова концептуалният догматизъм, който следва от всичко това, а едностранчивостта на военнотехническата експертиза и дългогодишното сляпо фаворизиране на руското въоръжение. То по всяка вероятност наистина е добро (или дори отлично), но обвързването с него води след себе си поне два неприятни странични ефекта: от една страна трябва да бъде адаптирано, за да е съвместимо със системите и стандартите на НАТО, а от друга, функционирането и поддръжката му изцяло зависят от добрата воля на руснаците.

Най-крещящият пример в тази посока е свързан със състоянието на Военновъздушните сили (ВВС). В момента цялата тежест по контролна на българското въздушно пространство (т.нар. еър полисинг) пада върху ескадрилата изтребители МиГ-29, базирани в авиобаза Граф Игнатиево. България разполага с 15 броя от тях в момента. Техническото състояние на въпросните бойни самолети обаче е силно проблематично заради системно неизпълнение на ангажиментите по поддръжката им от страна на Русия. Това се случва много от преди началото на кримската криза. Рамковото споразумение за ремонт на изтребителите е сключено с РКС МиГ още през 2011 г. за срок от 4 години, но договорите за удължаване ресурса на двигателите са подписани едва миналата година. Дори в момента страната ни чака четири броя самолетни двигатели РД-33 да бъдат върнати от Русия след планов ремонт. Концептуалният проблем с двигателите на МиГ-29 е, че на всеки 300 летателни часа те трябва да бъдат демонтирани и изпращани за инспекция и евентуална поправка във фирмата производител. 

От Русия – с любов

Резултатът от всичко това е, че само половината от въпросните 15 изтребителя могат да се използват без риск от повреда, което във въздуха често има фатални последици. "Запази се тенденцията от последните години около 80% от авиационните инциденти да са вследствие на откази на авиационната техника", се казва по този повод и в годишния доклад за състоянието на въоръжените ни сили за 2013 г. "Във Военновъздушните сили с оглед преодоляване на възможен дефицит от способности бяха запазени пет бойни самолета Миг-21 и 14 бойни самолети СУ-25 до придобиване на нов тип боен самолет", се уточнява още в документа. За да се запази по-дълго ресурсът на двигателите на МиГ-29 например, те ще се редуват на ротационен принцип с МиГ-21 при охрана на въздушното ни пространство. А самолетите МиГ-21 са в експлоатация от 1959 г., т.е. говорим за технологии, които датират отпреди около 55-60 години.

Друг сериозен проблем около бойната експлоатация на МиГ-29 е, че използва честотен диапазон, който трябва да бъде освободен за цивилни цели. Става дума за частта от ефира, предназначена за наземното цифрово телевизионно разпръскване (DVB-T) и внедряване на стандарта за управление на железопътния транспорт (GSM-R), или т.нар. високоскоростни влакове. За целта трябва да се направи адаптация на комуникационната част от авиониката на МиГ-29. Това също може да се случи само в Русия, стига властите в Москва да дадат зелена светлина за подобен проект в контекста на последните събития.

Всичко това са проблеми, за които авиаторите знаят от поне две десетилетия. Още преди повече от 15 години, когато командващ на ВВС беше ген. Михо Михов, той говореше за т.нар. авиационен канибализъм: от частите на няколко повредени самолета се сглобява един летящ. Решението за закупуване на нови изтребители (били те западни или руски) обаче систематично не беше припознавано като приоритет дори в годините между 1998 и 2008 г., когато българската икономика (респективно и брутният вътрешен продукт) вървяха нагоре. Резултатът от всичко това е, че дългогодишното отлагане сега може да доведе до ударно харчене на огромна сума пари, която под натиска на обстоятелствата може да бъде изразходвана не по най-разумния начин.

Средствата, които България може да отдели за придобиване на нов изтребител, в общо линии също са ясни от няколко години. Още по време на правителството на Бойко Борисов тогавашният военен министър Аню Ангелов обяви, че страната ни е склонна да плати сума до 700 млн. лв. за срок между 7 и 10 години. Сегашният военен министър Ангел Найденов също потвърди размера на потенциалната инвестиция. Проблемът обаче е, че парите няма как да дойда по линия на едномилиардния военен бюджет, тъй като само около 5% от него са предназначени за закупуване на нова техника. Единственият начин е да се отпусне целево финансиране за проекта на базата на политическо решение на управляващото мнозинство. Подобен ход обаче може да се спъне в антинатовски настроения скрит коалиционен партньор "Атака", който едва ли ще подкрепи купуване на западни бойни самолети. А трите потенциални кандидата за доставка на изтребители са именно западни компании: шведската Saab със своите машини Grippen, EADS с Eurofighter Tranche 1 и Lockheed Martin с F-16.

Батальонът се строява...


Макар и не в такава степен, както е при ВВС, силното обвързване с руската бойна техника е проблем и за Сухопътните войски. Въпреки че са окомплектовани с танкове и бойни бронирани машини на 100%, там има сериозен недостиг на резервни части. "Недостигът е от резервни части за танк Т–72, бойни машини на пехотата, автомобилна и специална техника, акумулаторни батерии и автомобилни гуми. Към момента наличните запаси от резервни части за БМП-1 са сведени до 4%, а за танк Т-72 – до 20%", пише в доклада за състоянието на въоръжените сили за 2013 г. По документи България би трябвало да разполага с около 160 функциониращи танка тип Т-72, който е предшественикът на основния боен танк на руската армия Т-80 и малко над 100 бронетранспортьора БМП-1. Отделно от това армията ни разполага със сериозно количество руска бронетехника, косервирана в резерв, която може да бъде използвана в случай на обща мобилизация. Въпросът е доколко тя все още е функционираща. Притеснително също така звучи твърдението на Сухопътни войски, че 80% използваните танкови акумулатори са с изтекъл срок на годност, както и че 48% от товарните автомобили на въоръжение отдавна са спрени от производство, т.е. ремонтът им и набавянето на резервни части е крайно проблематично.

Ако трябва да сме честни обаче

през последните няколко години именно Сухопътни войски все пак полагат някакви целенасочени усилия за оборудване на частите си с неруско въоръжение и изграждане на способности за коалиционни мисии. В това има съвсем здрава и прагматична логика – именно този вид въоръжени сили взе най-дейно участие от българска страна по време на мисиите в Ирак и Афганистан. До момента България има сертифицирани три батальонни бойни групи (всяка със състав по около 1000 души), които във всеки момент могат да бъдат използват в натовски операции. Повечето войници и офицери от техния състав са минали по един или няколко пъти през реални операции в Близкия изток и Централна Азия. Според анализатори в сферата на сигурността страната ни има капацитет да сформира поне още три подобни бойни групи в състава на Сухопътни войски и още една или две в рамките на Силите за специални операции (68-а парашутна бригада, планинският батальон в Смолян и спецчастите на флота в "Тихина"). Бойците във въпросните бойни групи и задграничните ни контингенти вече разполагат и с натовско оборудване – щатски бронетранспортьори M1117, 50 бронирани джипа Humvee, въоръжени с картечници, 900 бронирани джипа Mercedes и 25 израелски бронирани джипа "Пустинна котка".

Плуват ли корабчета

За момента Военноморските сили (ВМС) могат да се приемат за големия печеливш от приемането на България в НАТО. В периода 2005 – 2009 г. бойният ни флот придобива четири кораба, които преди това са били в състава на военноморските сили на Белгия. Става дума за три фрегати клас Е-71, въоръжени със знаменитите противокорабни ракети "Екзосет" и един минен ловец.

Освен тях ВМС разполагат с една руска фрегата, две корвети за борба с подводници, една ракетна корвета и три миночистача. И тъй като борбата с морските мини е един от 8-те приоритетни проекта, които България трябва да изпълни по силата натовските Цели за способности 2013, един рейдов миночистач от силите в резерв е приведен в оперативна готовност. Военноморските сили получиха също така три натовски вертолета "Пантера" по силата на договор с компанията "Юрокоптър". Машините са базирани в авиобаза Чайка.

Развитието на военният флот попадна и сред приоритетите на настоящия военен министър. В началото на тази година Ангел Найденов обяви, че Министерство на отбраната планира закупуването на три броя "многофункционален модулен патрулен кораб", които да бъдат произведени в България. Приблизителната сума, предвидена за целта, е 360 млн. лв. Повече подробности за инициативата засега не са известни. Знае се само, че става дума за малки военни съдове клас корвета, на които да могат да кацат вертолетите "Пантера" и/или бойни дрони. Експерти в сферата на сигурността обаче поставят под съмнение стойността на проекта, тъй като проваленият договор между България и Франция за доставка на четири корвети, произведени от компанията "Армарис", беше на стойност 1 млрд. евро. Начинанието обаче може да получи тласък в контекста на обтегнатите отношения с Русия, тъй като Черно море има потенциал да се окаже арена на противопоставяне.

Не всичко обаче е наред дори с новопридобитото натовско въоръжение на бойния флот. "Поради силно ограничените финансови средства през последните години и липсата на подписани двустранни споразумения между Министерството на отбраната на Република България и фирмите, оторизирани да извършват ремонт и поддръжка на оръжейните системи и боеприпасите на фрегати клас Е-71 и минен ловец "Цибър", не са извършвани препоръчителните дейности, гарантиращи безопасната им експлоатация", се казва в доклада за състоянието на въоръжените сили за 2013 г. Стратезите на флота отбелязват също така, че корабите нямат свои модули за криптографски обмен на информация със силите на НАТО. Единственият такъв е бил даден за временно ползване от белгийския флот. Миналата година обаче властите в Брюксел официално са поискали той да им бъде върнат и България най-после да купи свой... А това, че страната ни не го прави, е поредното абсурдно доказателство за дългогодишното несериозно отношение към инвестициите в отбраната.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кой ще превъоръжи пехотата 5 Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

20 сеп 2019, 2038 прочитания

Топ обявите за работа на Karieri.bg Топ обявите за работа на Karieri.bg

Преглед на актуалните предложения за работа в областта на маркетинга, финансите, IT, сектора, търговията, човешките ресурси

20 сеп 2019, 672 прочитания

24 часа 7 дни

20 сеп 2019, 10965 прочитания

20 сеп 2019, 5320 прочитания

20 сеп 2019, 2879 прочитания

20 сеп 2019, 2032 прочитания

20 сеп 2019, 1936 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Компенсаторните записи ще се ползват и за покупка на държавна земя

Законовите промени бяха приети окончателно от депутатите набързо и без дебати

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Нови схеми, нови измамници

КФН публикува нов списък със сайтове, които предлагат сделки с ценни книжа и валути, без да имат лиценз

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

Форма, идея и протест

Андрей Врабчев предизвиква отношението ни към настоящето и миналото с проектите си в публичното пространство

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев