Съдът на ЕС обяви за невалидна директивата за следене в интернет

Според магистратите директивата не дава гаранции, че службите ще ползват данните само за разследване на тежки престъпления, каквато е идеята.

Базираният в Люксембург Съд на Европейския съюз прие за невалидна европейската директива за запазване на трафични данни на гражданите, която задължава интернет доставчиците да пазят информация за виртуалната активност на потребители до две години с цел да послужат при евентуално разследване на тежки престъпления. Това съобщиха във вторник от пресслужбата на институцията. Според съда текстовете на директивата са твърде всеобхватни и позволяват сериозна намеса в личния живот на гражданите от страна на службите, което пък противоречи на Хартата за основните права и по-точно на правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни.

Възможност за злоупотреби

Според решението на съда съхранението на трафичните данни позволява на разследващите органи безпроблемно да установят всякакви подробности за комуникацията на даден потребител в мрежата, както и да изследват детайлно навиците и кръга от приятели на дадено лице във виртуалното пространство. "Съдът преценява, че с налагането на задължението за запазване на тези данни и с разрешаването на достъпа до тях на компетентните национални органи директивата се намесва по особено тежък начин в упражняването на основните права на личен живот и на защита на личните данни. Освен това запазването и впоследствие използването на данните се извършва, без да бъде информиран потребителят, което може да породи чувството, че личният им живот е обект на постоянно наблюдение", информират от пресслужбата на Съда на ЕС.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Магистратите приемат, че директивата "отговаря действително на цел от общ интерес, а именно противодействието на тежката престъпност", но преценява, че законодателят на Съюза е престъпил принципа на пропорционалност. Основният аргумент е, че "широкообхватната и особено сериозна намеса на тази директива в разглежданите основни права не е съпътствана с достатъчно гаранции, че тази намеса ще се ограничава действително до строго необходимото". Сред множеството други аргументи на съда е и този, че няма разписани обективни критерии, които да гарантират, че разследващите органи във всяка страна членка няма да имат възможност да злоупотребяват с данните.

Казусите

Решението на Съдът на ЕС идва след запитвания от Върховния съд на Ирландия и Конституционния съд на Австрия. В ирландския случай става дума за дело между местната Digital Rights и властите във връзка със законосъобразността на националните мерки за запазване на данни, свързани с електронните съобщения. Конституционният съд в Австрия пък е бил сезиран по въпроса от правителството на провинция Каринтия и от общо над 11 хил. граждани, които искат отмяна на местното законодателство, регламентиращо следенето в интернет.



Подобни решения на Съда на ЕС не решават директно национални спорове, във връзка с които са направени, но националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда на ЕС.Това решение обвързва по същия начин и останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.

В България директивата бе транспонирана в Закона за електронните съобщения през 2010 г. и задължава доставчиците да пазят данните до 1 година. Данни от Софийския районен съд, публикувани от в. "Сега" през февруари месец т.г., показаха, че МВР и ДАНС правят все повече искания до за получаване на справки от трафични данни от интернет и телефони - 8345 искания за 2013 г. при 6918 през 2011 г.