С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
92 9 апр 2014, 13:33, 13025 прочитания

Закон за потребителска кредитна война (обновена)

Ползите за клиентите от отмяната на таксата за предсрочно погасяване със задна дата са безспорни, но рисковете за банковия сектор са огромни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Депутатите окончателно приеха промените в Закона за потребителския кредит, които целят да възстановят баланса между правата и интересите на банките и клиентите им. До миналата седмица, когато бяха гласувани промени, въвеждащи със задна дата таван върху годишния процент на разходите от малко над 50%, най-засегнати изглеждаха небанковите играчи, предлагащи бързи кредити. Сега повод за най-голямо недоволство отново имат банките.

Причината е новото изненадващо предложение на Янаки Стоилов (БСП), което беше прието. А именно всички промени да важат само за договори, сключени три месеца след обнародването, освен частта, засягаща таксите за предсрочно погасяване при ипотеките, които ще важат и за стари заеми. Това отваря възможността за клиентите да рефинансират задълженията си при поява на по-добри условия и стимулира конкуренцията между банките, но създава и сериозни рискове за кредитна война между тях, която може да дестабилизира сектора. "Въвеждането на това условие за вече съществуващи договори вероятно ще доведе до преразпределение на пазара и вносителите на законопроекта трябваше да направят оценка на размерите му", обясни Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.


Кой печели

Конкретният текст, за който се предвижда ретроактивно действие, гласи, че кредиторът няма право на обезщетение или неустойка при предсрочно погасяване на жилищните ипотечни кредити, когато са погасени след изтичане на една година от усвояването му, а преди това има таван от 1% върху предсрочно погасения кредит. Досегашната практика на банката е тази такса да е от порядъка на няколко процента, което наред с други транзакционни разходи около прехвърлянето (оценки на имоти, нотариални такси и т.н.) буквално блокираше пазара на рефинансиране.

Приемането на този текст със сигурно ще спомогне той да се отпуши. Клиентите вече ще могат при по-изгодна оферта по-лесно да се прехвърлят в друга банка. Това ще стимулира и банките да предлагат по-конкурентни оферти.



Същевременно обаче дори и без въвеждането му със задна дата премахването на таксите за погасяване е проблемно за банките. Логиката на банката е, че за да осигури дългосрочен ипотечен кредит (които достигат и 30 години), банката привлича дългосрочен ресурс и има разходи по-него (ако се финансира само с краткосрочен ресурс, носи много по-висок риск). Ако кредитът бъде погасен предварително, тя остава с фиксираните си разходи и реално ще понесе загуби.

Един от преките резултати от премахването на таксата ще е изчезването на всякакви продукти с фиксирани и преференциални лихви. Към момента много институции предлагат ипотеки с такива условия за първите няколко години, но след промените клиентите ще могат просто да се възползват от изгодните условия в началото и после да избягат към друга промоция.

И кой поема риска 

При отпадането на таксите и по съществуващите договори рисковете се мултиплицират. То носи директни загуби за банките - например ако една институция е сключила наскоро договор с клиент, според който първите пет години той ползва преференциално ниски вноски, които след това се компенсират от по-висока лихва, сега тя ще трябва безпомощно да гледа как клиентът си ползва евтиния кредит за промоционалния срок и след това се премества. 

Най-общо казано, отвързването на възможностите за рефинансиране отваря сериозни рискове за приходите на отделни банки. При наличието на сключен договор с конкретни условия банките нормално са си направили очакванията за лихвени приходи. Ако обаче клиентите намерят по-добри условия, те ще са принудени или да намалят лихвите, за да задържат клиентите, или да се примирят с отлив на клиенти. И двата случая за банките означават свиване на приходите.

В умерена степен този процес може да е здравословен - да засили конкуренцията и да направи банките по-ефективни. При свръхликвидността в системата обаче има опасност и процесът да е стихиен и да доведе до сътресения на пазара. Опасението на банкерите е, че ако някоя от банките на пазара реши да предприеме крайно рискова стратегия и да предложи много ниски лихви в опит да привлече клиенти от конкурентите си, сега те няма да имат възможност да ограничат отлива. Така и те ще са принудени да реагират с понижаване на лихвите.

Текущо това ще намали печалбите им или може да ги изведе на загуба. Истинският риск обаче може да се материализира в по-дългосрочен период - сега лихвите в ЕС са исторически рекордно ниски заради излятата ликвидност от ЕЦБ. В някакъв момент обаче те ще се покачат и тогава банките може да се окажат в капан от скъп ресурс и евтино раздадени кредити, което да ги изведе на огромни загуби и да заплаши стабилността им. Още повече че поради особеностите на валутния борд в България те практически нямат достъп до ликвидност от централната банка (БНБ може да действа като кредитор от последна инстанция само при системна опасност). А и другата промяна в закона, която им ограничава възможностите за едностранна промяна на лихвите, ще направи невъзможно този път да прехвърлят част от лихвения риск на клиентите си.

Сега таксата за предсрочно погасяване при ипотечните кредити е сериозна спирачка пред това да се случи рязко пазарно сътресение. Ако някой е решил да рискува прекалено много, останалите могат да го оставят, защото той ще повлияе само на новите кредити, а не на целия пазар. Без таксата за предсрочно погасяване това може да се разпростре и върху старите портфейли и тогава реакцията на всички банки ще е неизбежна. Дългосрочно това може да се окаже опасно за самите банки, защото поемането на прекалено ниска защита в момента, когато лихвените нива са ниски, в бъдеще може да се окаже много опасен капан.

А предвид на досегашните практики в банковия сектор и липсата на реакция на регулатора към тях, опасността да се появи такъв рисков играч не е за подценяване.

Въвеждането на такива драстични промени с популистки привкус без дебат, между четенията, без разчет за страничните ефекти, постепенно се превърна в парламентарна практика. При регулирането на банковия сектор и конкретно на 8.8 млрд. лв. ипотечни кредити това обаче може и да се окаже болезнено.

Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБанк

Приетите промени ще доведат до намаляване на приходите на банките и до увеличаване на кредитния туризъм. Ще отпаднат част от ограниченията пред рефинансирането, макар и не в същия размер както при потребителските кредити, доколкото все пак при ипотечните заеми рефинансирането е свързано и с други разходи за клиентите. Като цяло обаче условията за кредитен туризъм съществено ще се подобрят. Естествено, ще има случаи на рефинансиране, но не очаквам прехвърляне на цели портфейли. 

Същевременно банките ще трябва да калкулират и ефектите от предсрочното погасяване, което ще ги направи и по-предпазливи, включително при предлагането на оферти с първоначални периоди на фиксирани или преференциални лихви.

Йордан Цонев, председател на бюджетна комисия в парламента и един от вносителите на промените

Не мога да коментирам дали внесен от депутат и приет текст е съгласуван с БНБ и банките. Такъв е законодателният процес - някои неща се решават в зала. Не мисля, че приетият текст засяга банките. Ако беше така, щях да прекратя гласуването и да хукна да ги търся да помагат. Той единствено дава възможност потребителите да могат да си спестят наказателните такси, ако искат да си предплатят или рефинансират заемите. Ако банките печелят от тези такси, жалко за банките. Важното е, че не влязоха другите текстове със задна дата (таванът за бързите заеми - бел. ред.), които щяха да доведат до проблеми с вече сключени договори.

Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика

С промените в Закона за потребителския кредит управляващите за пореден път затвърждават две порочни практики: 1) законодателни промени, които не почиват на анализ за наличие на проблем, оценка на размерите му и мотиви защо точно тези промени ще го решат и 2) чрез преходните и заключителните разпоредби се променят други закони. По-лошото е, че още преди да бъде приет на второ четене в пленарна зала, вече се чуха изказвания, че той едва ли ще работи както трябва и след два месеца може да се наложи да се променя наново. Подобно законодателство, което разчита на проба-грешка, може единствено да навреди както на банките, така и на потребителите. 

Според мен отмяната на таксата за предсрочно погасяване за съществуващи договори ще доведе до загуби за някои банки, тъй като те са изчислили риска от преместването на клиента при отпускането на кредита, а в един момент чисто законодателно този приход им се изземва. Обяснението, че така ще се увеличи конкуренцията в сектора, е смешно, тъй като в страната има 23 банки и 5 клона на чуждестранни банки. Т.е. конкуренция и в момента има. Другото обяснение - транспониране на европейска директива е още по-смешно, тъй като в нея е записано, че кредитните институции имат право на "справедливо обезщетение за разходи, пряко и изключително свързани с предсрочното погасяване". Т.е. дава се право всяка страна членка да избира какъв подход да предприеме. Нашият парламент избира да отмени това обезщетение, но без да предложи мотиви за това и без да оцени ефекта, който мярката ще има върху банките и кредитополучателите. Въвеждането на това условие за вече съществуващи договори вероятно ще доведе до преразпределение на пазара и вносителите на законопроекта трябваше да направят оценка на размерите му.

Що се отнася до мерките, които според представители на управляващите партии ще намалят годишния процент на разходи, не мисля, че това може да се случи. ГПР зависи от обстоятелствата, при които банките работят и не може да бъде намален чрез законодателни промени. Премахването на някои такси според мен ще доведе до по-високи лихви и в крайна сметка в най-добрия случай до непроменен ГПР. Предвид внасянето на допълнителна несигурност в системата обаче може да се очаква и неговото повишаване.

Какво друго се променя 

- В обхвата на закона се включват и заемите в размер до 400 лв. За тях обаче няма да се прилага правото на отказ от заема в срок до 14 дни след сключването на договора, тъй като според депутатите това би обезсмислило и ограничило краткосрочните кредити.

- Въвежда се таван на годишния процент на разходите (ГПР) по кредитите за домакинствата – както потребителски, така и ипотечни. Според поправките максималната цена на заемите ще бъде ограничена до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, което при настоящите равнища означава таван от малко над 50%.

- Референтните лихвени проценти, които банките използват за формирането на лихвите за крайните клиенти, ще представляват пазарен индекс libor, euribor, sofibor и/или индикатори, публикувани от БНБ и/или Националния статистически институт или комбинация от тях + фиксирана надбавка. Това ще ограничи едностранните промени на условията от страна на банките, тъй като лихвените проценти ще зависят само от външни за тях показатели.

- Дребният шрифт в договорите за кредит ще изчезне. Договорите ще се сключват в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като според новите правила всички елементи на договора ще трябва да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12 пункта.

- При изтеглянето на жилищен ипотечен кредит клиентите ще могат да избират между два варианта на договор, които ще уреждат различни условия в случай на необслужване на ипотека. Първият вариант предвижда при принудително изпълнение банката да се удовлетворява изцяло и окончателно до размера на обезпечението, като в този случай заемът ще е с по-висока лихва. Във втория случай клиентът ще отговаря с цялото си имущество при принудително изпълнение, като този тип кредити би трябвало да са с по-ниски лихви.

- Отпадат някои от таксите и комисионите, които банките събират – например за усвояване и управление на кредит. Таксата за разглеждане/искане на заем остава.

- Общите условия в договора за кредит ще се подписват от всяка от страните на всяка страница.  

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

БСП се сниши за КПКОНПИ, ДПС обяви Цацаров за "богатство" БСП се сниши за КПКОНПИ, ДПС обяви Цацаров за "богатство"

"Патриотите" щели първо да изслушат номинирания от ГЕРБ кандидат, преди да решат дали да го подкрепят

20 ное 2019, 559 прочитания

Вечерни новини: Премиерът отстрани директорите на три болници заради починало дете, БСП се скри за "Цацаров - шеф на антикорупционната комисия" Вечерни новини: Премиерът отстрани директорите на три болници заради починало дете, БСП се скри за "Цацаров - шеф на антикорупционната комисия"

И още: Доналд Туск стана лидер на Европейската народна партия, Малта арестува известен бизнесмен за убийството на журналистка

20 ное 2019, 590 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
MBA, но как?

Преди да се решите на подобна програма, е важно да анализирате добре своите желания и възможности

Още от Капитал
Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10