Комисията за защита на потребителите (КЗП) да се превърне в изпълнителна агенция към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Тази поправка в Закона за защита на потребителите гласува изненадващо в сряда парламентарната комисия по икономика. Текстовете са внесени между двете четения на промените в закона от депутата от БСП Румен Гечев.
Промени в закона
Според предложените от Румен Гечев промени КЗП трябва да се превърне в изпълнителна агенция към министерството на икономиката. Комисията ще се ръководи от директор и зам.-директор, които ще се назначават от министъра, и ще продължи да изпълнява досегашните си функции. Гечев обяви, че всъщност инициатор на идеята е икономическото министерство, като целта е да се подобри координацията. Настоящият председател на КЗП Веселин Златев заподозря, че мотивът за промяната е смяна на ръководството. Златев обясни пред "Капитал Daily", че през декември е имал разговор с министъра, който му е препоръчал да подаде оставка. Той е отказал с мотив, че мандатът му изтича в средата на 2015 г. Вчера по време на обсъжданията депутатите от ГЕРБ също заподозряха, че това се прави заради желанието за кадрова промяна "на принципа" на направени наскоро промени в Закона за Сметната палата, върху които в сряда президентът Росен Плевнелиев наложи вето.
Тази теза беше отхвърлена от зам.-министъра на икономиката Красин Димитров. "Няма такъв подтекст, какъвто се търси", каза той, допълвайки, че в държави като Швеция, Англия и Франция защитата на потребителите е департамент в министерства. Председателят на КЗП коментира още, че "подчиняването" на този контрол към министерството изключва възможността той е да сравнително независим, както е сега. В крайна сметка мотивите му не бяха приети и промяната мина на второ четене в комисия с 10 гласа "за" и 7 "против" - депутатите от ГЕРБ.
Новата агенция с повече правомощия
Ако при финалното гласуване на промените в пленарна зала те бъдат приети в настоящия си вид, бъдещата агенция за потребителите ще има повече правомощия. Така например в проекта по предложение на депутата от ДПС Йордан Цонев е записано, че тя също ще одобрява общите условия в договорите, "одобрявани от друг държавен орган". Това на практика означава второ ниво на предварителен контрол за услуги като водоснабдяване, топлоснабдяване, електрозахранване, мобилни услуги и др., които сега се разглеждат от ДКЕВР и Комисията за регулиране на съобщения. Бъдещата агенция ще одобрява и общите условия на договорите за финансови услуги. Цонев коментира, че целта е предварително съгласуване на общите условия, а не впоследствие те да се отменят от съда.
Цонев каза още, че продължава да стои зад идеята си КЗК и КЗП да се слеят в една мегакомисия. В момента е изпратено запитване до Брюксел дали това е допустимо спрямо европейските правила.
5 коментара
има ли нужда от такава мегаструктура ?
Това с други думи означава, че ще вдигнат йерархичното ниво и съответно нивата на заплати на служителчетата от въпросната комисия, които освен да забраняват продажбата на анцузи с връзки срещу евентуално задушаване на децата- нищо друго смислено не правят
Очакваната защита срещу пройзвола на монополистите-ел. вода,топлоф.телеф. -длъжност на КЗП е = 0. Защитата от монополи-дпъжност на КЗК е = 0. Следователно резултат ът от обединението в агенция освен по-високите заплати ще е = 00.
Вместо да питат Брюксел нека питат българите, защото ще пререфразирам въпроса:
Можем ли да ги сливаме и да ги разделяме но никога да на са разделяме с мафиотските си практики.
Стига платени бюрокрации. Има примери за съществуване на подобни организации като некомерчески обединения на самоиздръжка действащи като експертни свидетели пред законодателните комисии. Защо да измисляме велосипеда?