За тях направил бих всичко
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За тях направил бих всичко

За тях направил бих всичко

Девет примера как чрез законови поправки управляващите пренареждат цели сектори на икономиката

22255 прочитания

© shutterstock


Te са специални. Толкова специални, че получават вниманието на парламента и всичките му депутати. Те са важни. Толкова важни, че заради тях се отменят, приемат или променят закони. И не, те не са данъкоплатците, а малка група хора, които успяват чрез парламента да унищожат конкурентите си, да превземат чужд бизнес или просто да си създадат по-благоприятни условия независимо от обществения интерес.  

Призракът на лобизма винаги е обичал сумрачните коридори на Народното събрание, но при всяко управление той се проявява по различен начин. Понякога нищо не може да стане без знанието на премиера, друг път е достатъчен само някой по-активен депутат от управляващото мнозинство.

Сигурно вече се досетихте за поне няколко подобни примера от българския политически живот само от последните месеци. Лобистките поправки, разбира се, не са патент на тази власт. Най-фрапантният случай от времето на ГЕРБ например беше законовата забрана за производство и продажба на цигарени гилзи. Впоследствие най-големият производител на такива заготовки в България - пловдивската "Юрий Гагарин", беше купена от фирми около Цветан Василев и собствениците на "Кингс табако", а забраната (познахте) – e в подготовка за отмяна. Иронично, но последното се случва в мандата на кабинета "Орешарски" с мотив, че поправката противоречи на европейските регулации. Примерът е емблематичен за това как с помощта на лостовете на държавната машина може да се въздейства на различни сектори или компании от реалната икономика в полза на определени играчи. Проблемът е, че подобен вид схеми напоследък зачестиха. А заедно с тях, разбира се, се влошава и бизнес средата.

Въпреки че това мнозинство е доста по-разпокъсано и нехомогенно, повечето лобистки закони очевидно минават едва след като са получили подкрепа на най-високо управленско ниво, включително са били съгласувани и с правителството. Понякога вносители на спорните текстове са депутати с цел да се размие политическата отговорност. В други случаи (например ВЕИ таксата) дори се прибягва до услугите на неудобния коалиционен партньор - групата на "Атака". Прави впечатление и друго - при обсъждането на поправките в ресорните парламентарни комисии "за" активно и доста информирано се включват и представители на съответното министерство, което само потвърждава тезата, че поправките са предварително съгласувани с изпълнителната власт. Ето и няколко конкретни примера за подобен тип спорни схеми - някои от промените вече са гласувани, други в момента са в парламента, а трети са все още на идейно ниво.

Един извор - много претенции

Бизнесът с бутилиране на минерална вода скоро може да се промени напълно, ако бъде приета поправка в Закона за водите. Група депутати, сред които Дора Янкова (БСП), Георги Кадиев (БСП) и Рамадан Аталай (ДПС), предлагат генерална смяна на философията, заложена в действащия закон, която ще даде възможност на едно находище на минерална вода да има повече от една бутилираща компания. В момента правилото е "едно находище - един концесионер". То беше наложено след законодателна промяна през 2009 г. по настояване на бизнеса, в съответствие с европейската практика и при същите парламентарно представени партии. 

Отмяната на този регламент е приета на първо четене в началото на февруари от парламентарната комисия по околната среда и водите, без да е информиран браншът, без да е искано предварително мнението му и без да е правена оценка на въздействието. Вносителите смятат, че "следва да се предприемат законодателни мерки против изкуствено затваряне и монополизиране на пазара". Предложената поправка предизвика недоволство сред бутилиращите фирми. Тя подлага на риск всички направени инвестиции в сектора. Браншът е изграден от нулата, в него са вложени над 200 млн. лв., компаниите защитават пазарните си позиции всеки ден, пояснява Жана Величкова, председател на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България.

Опасенията тръгват от това, че според европейска директива (2009/54/ЕС) се забранява предлагане на пазара на натурална минерална вода от един и същ извор под повече от едно "търговско описание". И макар че "търговско описание" и "търговска марка" са различни понятия, според наложената европейска практика търговското описание на продаваните бутилирани води съвпада с наименованието на града или населеното място на находището. Така е и в България - водата се кръщава на находището и това се отъждествява с марка. Затова притесненията на бизнеса са, че ако предложението бъде прието, някой паразитиращо може да се възползва от вече наложено име на бутилирана вода, без да е вложил нито лев за разработване на пазара. На практика - всеки нов играч може да се възползва от вече разработен и доказан бизнес.

Неофициално се твърди, че поправката се прави именно заради интереси към вече наложено находище – минералните извори в Девин. От писмо - становище на екоминистъра Искра Михайлова, става ясно, че предложението за промяна в закона идва от фирма "Девин Балдаран" АД. Васил Стоименов - управител на компанията (преди това "Васт Билд" АД), е изпратил през ноември 2013 г. писма до премиера Пламен Орешарски и до председателя на парламентарната комисия по околна среда и води Петър Курумбашев с предложение за промяна в Закона за водите "във връзка с "монополното право на "Девин" АД върху ресурсите с находище на минерална вода – изключителна държавна собственост" Девин". По този повод Искра Михайлова е написала, че "Министерството на околната среда и водите няма възражения по повод предложението на Васил Стоименов за промяна в закона". И още - министерството "изразява увереност, че предложението съответства на европейското законодателство".

Това, което предстои да се случи в България, е повод за притеснения, заяви Патриша Фоселард, генерален секретар на Европейската федерация на бутилировачите на води, която пристигна в България специално във връзка с готвените законодателни промени. По думите й предложената поправка "противоречи на духа и на буквата на европейското законодателство". Дългосрочното и ексклузивно споразумение с концесионера му дава гаранции, че може да изгради дългосрочна визия и да планира както търговските си инвестиции, така и инвестициите за опазване на околната среда, поясни Фоселард. 

"Няма никакъв лобизъм. Промените бяха подкрепени в комисията от 13 депутати от различни парламентарни групи", твърди Дора Янкова. Според нея с тях се защитава публичният интерес да няма монополизиция на източниците и да има повече работни места. Янкова е депутат от район Смолян, бивш кмет на общинския център. Тя предполага, че наистина са засегнали бизнес интереси, но смята, че тя защитава публичния такъв.

Други депутати от БСП твърдят, че "има медийна кампания срещу промените, защото засягат интересите на американски компании, а и защото американският инвестиционен фонд Advent смята да продава "Девин". Неофициално червен народен представител обаче признава, че вследствие на законовата поправка по-скоро малки играчи ще вземат разрешения за извори на големи "и после ще се опитват или да ги рекетират, или да подбиват цената на вече наложени марки".

За земите и хората

Ограничен кръг икономически играчи в България сигурно са доволни, след като в края на март изненадващо получиха чудесна възможност да реализират значителния обем от компенсаторките си, придобити през последните две години. На второ четене на закона за собствеността на земеделска земя в комисия депутатът от ДПС Тунджай Наимов от пловдивския избирателен район внесе изненадваща поправка, която разреши в търгове за продажба на държавна земя да се участва освен с поименни компенсационни бонове (както беше последните близо 12 години) и с компенсаторни записи (КЗ) и жилищни компенсаторни записи (ЖКЗ). "Идеята ни беше да разширим кръга от хора, които да участват в търговете за държавни земи. Освен това 20% от цената на земята се заплаща в левове. Така в бюджета влизат директно свежи пари и това беше основният ни мотив да предложим поправката", посочи пред "Капитал" самият Наимов.

Малка, но значителна подробност обаче е, че голяма част от активните компенсаторки в момента са закупени от дружества около основателите на "Винпром Пещера". Според източници от пазара техни компании са най-големите собственици на такива книжа в момента.

Иначе макар държавата да е издала КЗ-та за около 670 млн. лв., едва 130 млн. от тях все още са активни, а под 50 млн. пък са по подсмеките на инвестиционни посредници, т.е. някой наистина търгува и се интересува в момента от тях. Същото е и при ЖКЗ-тата - издадени са били 190 млн., но от тях продължават да съществуват едва 30 млн. А според няколко източника на "Капитал" от пазара основна част от тези инструменти в момента са собственост на една група. Така излиза, че все пак Наимов предлага промяна в законодателството, която ще облагодетелства най-вече инвеститорите, които са натрупали големи портфейли в миналото на ниски цени.

На въпрос как тогава е решил да внесе това предложение Наимов каза, че с група депутати са коментирали въпроса и решили, че има необходимост от такава поправка. Според него с никой от ръководството на ДПС не са се консултирали предварително. А дали поправката е лобистка, Наимов определи така: "С тази поправка ние разширяваме кръга от лица, които имат право да участват в търговете за държавна земя. Какво лобистко има в това? Колкото повече хора участват, толкова по-добре."

И още едно интересно съвпадение - крупните собственици на компенсаторки вече доволно потриват ръце, защото цената им скочи значително точно преди да бъдат внесени предложенията на Наимов. По тази причина от Българската стопанска камара сигнализираха за "очевидно изтичане на вътрешна информация, което е създало предпоставки за пазарни злоупотреби", и въпреки подобни аномалии компетентните органи като Комисията за финансов надзор не са реагирали.

За БЕХ и още един

"Тази поправка я правиха за нас." Така представителите на една голяма българска компания доволно са обяснили наскоро защо доходите от лихви по облигации не се облагат с данък от началото на тази година. Издателят им, който реално плаща данъка, защото се начислява при източника, ще може да си спести едни пари, стига облигациите да се търгуват на регулиран пазар в страна, членка на ЕС. От данък са освободени и доходите от лихви по заем, предоставен от чуждестранно лице - емитент на облигации или дългови ценни книжа, които са издадени именно с цел парите да бъдат предоставени на местна компания.

Всъщност издателите, които бяха облагодетелствани от нововъвдението в Закона за корпоративно подоходното облагане, са шепа големи български компании - БЕХ, БТК и КТБ, които последните две години издадоха облигации за близо 1 млрд. евро. БЕХ е държавно дружество, така че в този случай може да кажем, че държавата си помага сама. БТК и КТБ обаче са напълно частни компании, като основният им акционер е едно и също лице - банкерът Цветан Василев. Миналата есен БЕХ пласира облигации за 500 млн. евро и ги листна на борсата в Дъблин. После и БТК пласира още 400 млн. евро и също ги листна в Дъблин. През 2012 г. пък специално създадено чуждестранно дружество на КТБ пласира 150 млн. долара облигации и след това ги предостави като заем на банката.

"Ако е лобизъм да съдействаме на българските местни юридически лица да излязат с корпоративна облигация на международните пазари и това да бъде преференция, която да ползват, за да привлекат капитали, които да инвестират в страната, аз открито лобирам за тази преференция. Не се боя да го кажа. Всяко юридическо лице, което има достатъчно възможности, потенциал, средства, кредитен рейтинг и т.н. и има нужда от тези средства в условия на такава тежка криза и липса на инвестиции, смятам, че трябва да бъде подкрепено", каза председателят на бюджетна комисия и депутат от ДПС Йордан Цонев по време на обсъждането на поправката в комисия. Тя беше внесена от Министерския съвет, а предложена от Министерството на финансите, което е ресорно в случая.

Именно ограниченият кръг лица, които могат да се възползват от поправката и липсата на равнопоственост между инвеститорите в лихвоносни инструменти, като например физически лица и доходите им от лихви от депозити, бяха две от причините текстът да бъде определен като лобистки. По време на дискусията депутатите дори споменаха, че поправката отчасти се прави за БЕХ, което има отчайваща нужда да се рекапитализира, но вместо това прибягва до мегазаеми. В крайна сметка ефектът от преференцията не изглежда значителен за подобен тип големи комапнии - около 25 млн. евро общо, но пък за бюджета това си е немалък ресурс.

Такса "за да оцелее НЕК"

Без анализ и обществен дебат в преходните и заключителните разпоредби на закона за бюджета за 2014 г. парламентът изненадващо въведе такса от 20% върху приходите от производство на ток от вятър и слънце. Идеята формално дойде от "Атака", но бързо беше подкрепена от БСП и ДПС, както и от енергийния министър Драгомир Стойнев (в случая Волен Сидеров и компания по-скоро удобно бяха използвани от управляващите да внесат спорния текст и да освободят БСП и ДПС от отговорност). В окончателния вариант на законовите поправки парите бяха вкарани като приходи от административни такси в бюджета на ДКЕВР. 

Замисълът обаче беше с тях да се замаскират грешките на управляващите, които доведоха Националната електрическа компания (НЕК) до практически фалит. Както преди време се изрази премиерът Пламен Орешарски - "да може НЕК да продължи да плаща". В случая не става въпрос за класически пример за лобизъм, а по-скоро за промени, които навреждат на цял сектор. Той на своя страна е затънал в дългове – основно вследствие на грешни политически решения като например изкуственото понижение на цената на тока миналата година. При гласуването от депутатите на таксата през декември опасенията на експерти и инвеститори бяха, че държавата рискува обвинения от Брюксел за непозволена държавна помощ. А и не стана ясно защо таксата е само за ВЕИ централите, но не и от биомаса и вода например. Официалната причина е, че тези мощности могат да се регулират и не предизвикват разходи за системата. Но ако това беше истинската причина, то тогава АЕЦ "Козлодуй" също трябва да се раздели с 20% от приходите си, тъй като сега не плаща за балансирането си от ПАВЕЦ "Чаира".

По-лошото обаче е, че управляващите излъчиха лош сигнал към инвеститорите във всички останали сектори. И той е, че правилата на играта в България може да се сменят по всяко време и без предупреждение. А договорите, особено тези, сключени с държавата, могат да се нарушат, без да има последици за нея. Съответно - отсега нататък на правителството ще му става още по-скъпо да сключи какъвто и да било договор, тъй като отсрещната страна ще иска много повече гаранции.

Поправка за няколко милиарда 

Една от най-скандалните поправки беше направена в Закона за енергетиката. Чрез нея се въвежда ново понятие за "морски газопровод", което не само изцяло и единствено обслужва "Южен поток - транспорт", но и мотивите към него могат да бъдат описани като особена форма на законодателна перверзия. Според вносителите на поправките - Таско Ерменков и Явор Куюмджиев, до този момент "Законът за енергетиката не предвижда регулация на еднопосочен морски газопровод за транспортиране на природен газ в България от страни извън Европейския съюз". За тази цел те предлагат "газопроводите, разположени изначално извън територията на Европейския съюз, да могат да завършат на границата с преносната мрежа на държава, членка на Европейския съюз, но да не представляват част от нейната газотранспортна система". По този начин ще са "неприложими изискванията за сертифицирането на оператор, задължението за осигуряване на достъп, задълженията за разделяне по собственост и за лицензиране за пренос на природен газ, включително регулиране на цените от ДКЕВР". Т.е. тази инфраструктура ще избягва най-важните изисквания на Третия енергиен либерализационен пакет на ЕС.

Истината е, че газопроводите, които стъпват на българска територия, естествено бяха регулирани и досега, a морската част на "Южен поток" влиза на 24 км в българска територия. Целта на промяната е морската част да не се води европейски газопровод и на неговия оператор да не се налага да иска изключение от европейските правила от ЕК, ако иска да ползва целия му капацитет. Акционерите в "Южен поток-транспорт" (основен в него е "Газпром") не искат да направят това, тъй като няма да отговарят на условията, поставени от Брюксел - да разнообразява доставките на газ, да увеличава конкуренцията и сигурността на доставките. "Южен поток" може да се класира само в последната графа. Ако обаче "Южен поток - транспорт" не получи изключение, което да му позволи да ползва целия си капацитет, пропада целият му бизнес модел и западните акционери биха се оттеглили от него.  

Поправките освен това едва ли имат някакво значение. Говорител на Европейската комисия изрично каза за "Капитал", че независимо от името - "морски", "междусистемен" или "основен", всеки газопровод подлежи на регулация. И ако България реши да избегне това изискване, ще трябва да бъде санкционирана.

Пълна промяна за добива

Няколко успоредни сценария се развиват в добива на подземни богатства, които показват, че правителството подготвя пълна промяна на регулациите и правилата в сектора, които биха довели до прекрояване на индустрията.

"Загрявка" за това, което може да се случи, беше внесеното от "Атака" проекторешение, с което парламентът да задължи правителството да прекрати почти всички концесии за добив на руди. Любопитно съвпадение е, че процедурата за отнемане на лицензите на електроснабдителните предпрятия, която държавният регулатор откри миналия месец, също беше предшествана от предложение на "Атака" за отнемане на лицензите и национализиране на ЕРП-тата. Затова проекторешението за концесиите не трябва да бъде пренебрегвано като сигнал. Самият документ, наречен "Проект за решение за прекратяване на действащите концесионни договори за добив на злато, ценни и редки метали", трябваше да се гледа на икономическа комисия в парламента в началото на март, но дискусиите бяха отложени, тъй като по него беше представено становище единствено от Българската минно-геоложка камара (естествено отрицателно). По-късно такова беше изготвено и от ресорното Министерство на икономиката и енергетиката и ако се съди по съдържанието му, идеята на "Атака" едва ли ще мине.

Доста по-сериозно и на съвсем друго ниво е това, което се подготвя в Закона за подземните богатства (ЗПБ). Според трима независими източници на вестника в момента се обсъждат радикални промени, които пряко ще засегнат съществуващите концесии за добив на руди. Самият проект не е дело на ресорното министерство, а се пише в Министерския съвет. Целта е да се увеличат концесионните плащания, които добивните компания правят към държавата. Това се предвижда да стане по начин, който не допуска диалог с фирмите (т.е. едностранно) и който спокойно може да бъде определен като силов. Накратко, който не иска да плаща повече, отколкото е договорил, губи концесията си. Единият от източниците определи промените като "потресаващи и противоконституционни" и коментира, че ако минат в този вид, ще ликвидират добивната индустрия. Промените се правят, без да има приета стратегия за сектора.

Закон за глоба на "Мобилтел"

Ако общувате по-често с мениджъри в телекомуникациите, със сигурност ще установите, че думата "предвидимост" е използвана от тях малко по-често от "добър ден". В сектор с понижаващи се приходи и печалба, от една страна, необходимост от огромни инвестиции - от друга, и огромна тежест на регулациите върху финансовите резултати - от трета, предвидимостта е ключова: компаниите имат нужда да знаят как ще изглежда средата за бизнеса им колкото може по-напред във времето.

Именно разглеждана на този фон, по специфичен начин изглежда поправката в Закона за електронните съобщения, приета в началото на тази година, с която се въвежда такса за подновяване на лицензите на телекомуникационните оператори, след като сроковете на разрешителните им изтекат. Още по-специфично изглежда корекцията с уточнението, че се прави броени месеци преди да изтече лицензът на "Мобилтел" и малко след като операторът беше подал заявление за подновяването му, като разрешителните на конкурентите "Глобул" и БТК са съответно до 2021 и 2024 г.

Основен аргумент при обсъждането на законовата промяна в транспортната комисия на парламента беше, че ще има равнопоставеност за всички оператори. На практика обаче до 2021 и 2024 г. повече от очаквано е по линия на европейските регулации таксите за достъп до честотен спектър да бъдат понижени драстично. И ако сега "Мобилтел" плаща 60.2 млн. лв., конкурентите му след съответно 7 и 10 години много вероятно ще платят доста по-малко. А "изваждането" на сериозна сума от най-големия мобилен оператор със сигурност е прекрасно съвпадение за конкурентите му точно в момент, когато битката помежду им е най-свирепа. "Готов съм да си защитя предложенията, където поискат", коментира депутатът Мартин Захариев (БСП), съвносител на проекта заедно с Камен Костадинов (ДПС), отричайки в промените да има лобизъм. Един от аргументите му в тази посока е, че няма възражения от останалите мобилни оператори. "Ако нямаше законово основание за продължаването на лиценза и база, на която да бъде изчислена сумата за това, щеше да се наложи правителството с административен акт да определи такса от 300 лв. например, което е абсурдно." Според Захариев това е щяло да блокира процедурата и да застраши интересите на над 4 млн. души, колкото ползват услугите на "Мобилтел".

Показателен за внимателното предварително съгласуване е фактът, че в случая текстовете бяха предложени от двамата депутати, след като транспортното министерство изработи свой вариант, качи го в сайта си за публично обсъждане и след седмица го свали.

Ясни правила или отсяване на малките

Още в края на миналата година председателят на бюджетната комисия към парламента Йордан Цонев заяви, че ще има нови регулации за небанковите финансови институции, които отпускат кредити. Една от идеите е да минат на лицензионен режим, освен това ще се гледа произход на капитал, видовете кредитни продукти. Според Цонев е нужно да се завишат и изискванията по отношение на собствения капитал на небанковите кредитиращи дружества. В идеята има логика, доколкото така от пазара ще се махнат нечитавите играчи. От друга страна обаче, ако се сложи голям праг (неофициално се споменава 5 млн. лв.), ще останат няколко компании, а и трудно ще влизат нови играчи. Депутати и хора от сектора виждат в тази регулация елегантен начин да се разчисти пазарът за няколко големи играча. "Работна група в КФН пише конспиративно някакви текстове - вдигане на капитал, минаване на лицензионен режим под шапката на финансовия надзор, не БНБ. Ясно е, големите искат да отсеят малките", твърди червен депутат.

"Чудесно обвинение! Да махнеш тези, които са в полусивата част на бизнеса, е добра лобистка идея", коментира пред "Капитал" Цонев. Според него трябва да е ясно откъде е ресурсът на дружествата, с който оперират - ако е привлечен - с какво е гарантиран, ако е собствен - откъде е придобит.

Връх на лобизма

В графата "замисли" фигурира и намерението да се забрани продажбата на цигари извън специализирани обекти за тютюневи изделия и алкохол.

Предложение в тази посока вече веднъж беше артикулирано от председателя на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев. Впоследствие той заяви, че "никога не сме имали законопроект, който да ограничи продажбата на цигари и други акцизни стоки. Единственият допир с истината е, че имаше опит да въведем контрол върху цигарите без бандерол, които се продават по пазарите".

Очакванията в сектора обаче са, че идеята отново ще бъде "изпробвана" - вероятно в края на лятото или есента, под формата на промени в Закона за акцизите. Всъщност, ако бъде осъществена, ще е един от претендентите за титлата "Връх на лобизма", защото директно ще обслужва "Булгартабак", който от няколко години изгражда най-голямата в страната верига за продажба именно на цигари, вестници и дребни пакетирани стоки.

Te са специални. Толкова специални, че получават вниманието на парламента и всичките му депутати. Те са важни. Толкова важни, че заради тях се отменят, приемат или променят закони. И не, те не са данъкоплатците, а малка група хора, които успяват чрез парламента да унищожат конкурентите си, да превземат чужд бизнес или просто да си създадат по-благоприятни условия независимо от обществения интерес.  

Призракът на лобизма винаги е обичал сумрачните коридори на Народното събрание, но при всяко управление той се проявява по различен начин. Понякога нищо не може да стане без знанието на премиера, друг път е достатъчен само някой по-активен депутат от управляващото мнозинство.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

24 коментара
  • 1
    yotata avatar :-|
    йотата

    Разбиваш монополите, установяваш равнопоставеност на правилата за играта между равностойни участници, като не забравяш интересите на потребителите, пускаш конкуренцията да свърши работата на невидимата ръка на пазара, ...
    ... и се събуждаш в матрицата на България.
    И много, ама много ти се иска пак да заспиш.
    Ама вече си Ги видял.
    И знаеш, че оттук нататък ще сънуваш само кошмари.

  • adenauer

    Има едно единствено правило с което много страни за кратък срок са ставали знаещи и можещи.,а то е :Когато си глупав,алчен и не мислещ,но имаш макар и един читав управник ,препиши от отличника ,без да го питаш той от къде се е научил.Унгария ни е пример.От 4 год.откакто изгони техните лакоми комунисти ,държавата излез на първо място по средна заплата от източните отличнички от империята на злото.800 е.Но и за да препишеш от отличника е нужно малко ум в главата.А нашите чугунени гллави и това не могат.Български комунисти и агенти на ДС.

  • clutch

    Неописуеми вреди нанасят този път тройната коалиция на бандити, крадци и идиоти !!!!!!
    Ужасяващи ще са последствията, в мащаби, каквито дори не можем да си представят глупавите им избиратели. И всичко това ще е на техен и на децата им гръб!
    Само дето нито могат да си го представят, нито да го разберат, нито пък ги интересува.
    Трагедията и упадъка на държавата продължава.
    Проклет да е всеки един глупак, повярвал и гласувал за бсп/дпс/атака/бареков !!!!!!!

  • 4
    moloko_ avatar :-|
    moloko_

    Нещо сте се объркали.Лобизъм не е закона за таксите върху ВЕИ, а начина по който на тъмно се подписваха договори за задължително изкупуване на зелена енергия за 20 години напред на цени 70 стотинки за киловатчас. Мтел самите са пример за лобизъм, всички знаем колко време изкуствено се поддържаше монопола им и какви бяха цените тогава, както и как с всякакви средства блокираха преносимостта на номерата. Да не говорим за начина по който се опитвате да ни убеждавате колко лошо е да има конкуренция между банките и каква заплаха е отпадането на таксата за предсрочно погасяване.

  • 5
    krastitel avatar :-|
    krastitel

    За Кой? са тези нови закони...

    Всеки случай не за гражданите и данъкоплатците - те ще плащат сурово на Кой?

    Или може да променим системата?

    Публикувано през m.capital.bg

  • 6
    doxen avatar :-|
    doxen

    Вашта *ама бандитско-комунистическа!!!

  • 7
    e_mil avatar :-|
    tamada

    [quote#4:"moloko_"]Лобизъм не е закона за таксите върху ВЕИ... Мтел самите са пример за лобизъм, всички знаем колко време изкуствено се поддържаше монопола им..."[/quote]

    И какво от това, че са били? Нали повече от 10 години не са монополист? Трябва да им отмъщаваме ли?
    "Капитал" са прави. Когато инвеститорите не могат да планират бъдещето си просто няма да дойдат, независимо колко ни е евтин трудът. И не е проблемът в това, че едната власт била корумпирана, а другата дошла да оправи грешките. Защото всички знаем, че няма разлика в законотворчеството и корупцията на различните партии, а само разлика в групировките, които ги поддържат.

  • 8
    thermobee avatar :-|
    Thermobee

    Поправки, поправки, а за Иво Прокопиев нищо не остана... срамота

    Публикувано през m.capital.bg

  • 9
    demos20002000 avatar :-|
    demos20002000

    За големите играчи у нас винаги има солидни парчета от баницата.Въпросът е само кои точно политици са баш богаташите и колко точно са окрали от държавата за тези 20 години преход. Така че какво има да се чудим на безпринципните закони ,които се приемат от парламента. Просто да си заемаме поза партер и да си разтваряме още по-широко бузките :-) и да чакаме.Пък белкем им омръзне дани клатят и си харесат някои друг :-)

  • 10
    dstoilovv avatar :-|
    Dimitar Stoilov

    Кaк дa не ги мрaзиш...

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK