С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
86 11 апр 2014, 17:28, 19808 прочитания

Враг пред портата

Как руската анексия на Крим ще промени европейската сигурност и стратегията на НАТО

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Когато на 28 февруари тази година вече бившият президент на Украйна Виктор Янукович даваше първата си пресконференция в изгнание в руския град Ростов на Дон, едва ли някой в щаб-квартирата на НАТО си е давал сметка, че паралелно с това около 30 хил. бойци от специалните части на Руската федерация овладяват всички важни точки на ключовия Кримски полуостров. Операцията, изпълнена с изключителна бързина и при пълна секретност, буквално за седмица направи на пух и прах стратегическата концепция на Северноатлантическия алианс, според която Европа не е заплашена от традиционна война, а Русия вече е партньор, който рамо до рамо със западните си колеги ще се бори с асиметричните заплахи за сигурността през ХХІ век.

Едно от нещата, които станаха безпощадно ясни, беше, че Москва и Брюксел очевидно говорят на различни езици. И когато руснаците използват враждебна риторика по темата за разширяването на НАТО в източна посока, те действително имат предвид, че приемат подобни действия като заплаха и че са готови да им се противопоставят не само с "мека сила". Инвазията в Крим на практика заличи дори теоретичните шансовете на Украйна да влезе в НАТО в обозримо бъдеще. Причината е, че Севeрноатлантическият алианс едва ли ще рискува да приеме държава с тлеещ териториален спор, който би могъл да доведе до активирането на прословутия член 5 от основополагащия договор (нападението срещу един съюзник се приема за атака срещу всички). Същото важи и за евентуалното влизане на Грузия, която имаше кратка война с Русия през 2008 г. и в резултат загуби контрола над Абхазия и Южна Осетия. Всъщност този конфликт беше първият знак, че Путин е склонен да използва въоръжени сили за постигане на своите политически цели на територията на бившия СССР. Индикация, която западните анализатори лековерно проспаха заедно с последвалото 30-процентно увеличение на официалния руски военен бюджет до 68 млрд. долара (а според изчисленията на SIPRI числото е 90.7 млрд. долара) и съпътствалото го преструктуриране на въоръжените сили.


Предизвикателството за НАТО в лицето на възродения руски милитаризъм е как да отговори адекватно. Това включва повече и по-умно насочени разходи за отбрана, ангажимент от САЩ, че НАТО и Европа продължават да са им важни, и убеждаване на страните по източния фланг, че алиансът е готов да ги защити. "Виждаме колко свободно и решително Путин действа в Украйна. Но ако той спре и не се намеси по никакъв начин в държава - членка на НАТО, това вече ще е признание за смисъла от присъединяването. Смятам, че се намираме в момента на истината", коментира за "Капитал" Уит Мейсън, изследовател от Centre of International Studies и St. Anthony's College, Oxford, който беше в България за конференцията "Десет години в НАТО, визия за следващите десет". И добавя: "Военна помощ за Украйна вероятно ще има под една или друга форма. Дори най-вероятно тя вече се оказва в момента. Най-същественото нещо обаче за мен е, че Обама директно обяви: няма да влезем във война заради Украйна. Нещо такова се казва изключително рядко в подобни ситуации."

"Курица не птица – Болгария не заграница!"*

Покрай кримската криза се очерта и новата политическа доктрина на Путин, според която той приема, че има легитимно право да използва въоръжени сили и в околни държави, където съзре заплаха за населяващите ги руски малцинства. На практика това е своеобразно съживяване на доктрината за "ограничения суверенитет" на Леонид Брежнев, но насочена само към държавите от бившия СССР или т.нар. близка чужбина. Този нов силов външнополитически подход поставя в изключително сложна и деликатна позиция не само страни като Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан, които се стремят към НАТО, но и прибалтийските членки на алианса, Румъния, заради това, че е в непосредствена близост до "замразения" конфликт в Приднестровието, Полша, която е своеобразен "ментор" на Украйна по пътя й към ЕС, както и неутралната Финландия, която губи свои територии в полза на Русия след края на Втората световна война. Макар че не граничи непосредствено с Русия или бивша съветска република, България индиректно също има основание да се чувства заплашена – все пак размирният район на Приднестровието (където между другото има и бесарабски българи), населената поравно с руснаци и украинци Одеса, като и спорният Крим се намират на около 300 км от българската граница по права линия през Черно море.



Някои анализатори тълкуват ситуацията като своеобразно завръщане на студената война под друга форма. Други евфемистично определят новото й издание просто като хладно. "Не мисля, че студената война е подходящото сравнение. Преди имаше идеологически сблъсък, който вече е невъзможен. Преди СССР можеше да призовава хората по света да се присъединят към техния лагер. Сега вече не могат. Това е голяма разлика със ситуацията преди и голямо предимство за Запада. Преди комунизмът беше атрактивен за много бедни държави, попаднали в ръцете на малки олигархии. Сега именно Русия е държавата на олигарсите", смята Уит Мейсън.

"Не влизаме в нова студена война, но със сигурност предстои период на много, много ледени отношения с Москва", казва пред "Капитал" Катлийн Макинис, експерт по НАТО от Chatham House. И добавя, че доскоро във Вашингтон и други натовски столици е имало предпазлив оптимизъм, че Русия може да бъде ако не партньор, то поне сътрудник по ключови глобални въпроси като ядрената програма на Иран, Сирия, Афганистан. "Сега тези представи се промениха. Действията на Москва показаха ясно, че тя не е надежден и предвидим партньор," коментира Макинис. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

АДФИ изчисли, че държавата е получила 210 млн. лв. по-малко от хазартни такси 4 АДФИ изчисли, че държавата е получила 210 млн. лв. по-малко от хазартни такси

Спецпрокуратурата влезе в комисията по хазарта, а Васил Божков обяви, че управляващите искат да отнемат бизнеса му

22 яну 2020, 4464 прочитания

Вечерни новини: Прокурорска акция в комисията по хазарта, мениджър с опит в CNN поема БНР Вечерни новини: Прокурорска акция в комисията по хазарта, мениджър с опит в CNN поема БНР

И още: КПКОНПИ поиска имущество за 380 млн. лв. на Арабаджиеви; Депутатите смекчиха лобистките поправки в закона за горивата; Първа жена президент в Гърция

22 яну 2020, 915 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Съединете точките

Къде се разполагат партиите в координатните системи Русия - ЕС, приватизация - национализация и (не)зависимостта от руския газ

Още от Капитал
Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

Защо свърши водата

ВиК дружествата в България дълги години се управляват безотговорно, зад това вероятно стои корупция и некомпетентност на места, затова и се стига до кризи

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10