С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 11 апр 2014, 18:35, 17990 прочитания

Да изковем от плуговете мечове

След повече от две десетилетия преструктуриране българските въоръжени сили не изглеждат особено подготвени за заплахите на XXI век

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Да изковем от мечовете плугове" е статуя на съветския скулптор Евгений Вучетич, която се намира пред сградата на ООН в Ню Йорк. Подарена е от лидера на СССР Никита Хрушчов през 1959 г. като знак, че след края на сталинизма Москва поне на думи иска да води политика на разоръжаване и разведряване. Съдбата обаче явно обича да се шегува. Копие на статуята "Да изковем от мечовете плугове" има и в Москва. И то се намира на улица... "Крымский Вал".

Иронично също така е и съвпадението, че именно Хрушчов прехвърля Крим от Руската федерация в Украйна. Заради това негово на пръв поглед формално решение в момента Европа е на път да затъне в най-голямата военнополитическа криза след края на студента война и отново е принудена да потърси военно приложение на "плуговете", които е ковала през последния близо четвърт век...


"Трябва да сме готови да платим нужната цена за съхраняване на сигурността си", обяви през тази седмица генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмунсен в контекста на анексирането на Крим, струпването на руски войски край украинската границата и активизиращия се сепаратизъм в руско говорещите области на Украйна. Суровата реалност обаче е, че Европа, включително и България, се отнасят не съвсем сериозно към военната си сигурност. Поддържането на достатъчно боеспособни армии от години е престанало да бъде приоритет, като това важи с особена сила във времето след началото на световната икономическа криза през 2007-2008 г.

В момента например само три от европейските държави – Великобритания, Полша и Гърция, покриват препоръката на НАТО да отделят поне 2% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за военна сигурност. За България този процент е 1.35%. Що се отнася до второто и може би по-важно изискване на алианса – поне 20% от военните бюджети да отиват за въоръжение и техника – положението също не е розово. От една страна, четири европейски държави отговарят на този критерий – Великобритания, Франция, Норвегия и Испания. За сметка на това голямата част от останалите европейски страни са много под това ниво. България например дава за инвестиционни цели само около 5-6% от военния си бюджет в размер на над 1 млрд. лв. И по-лошото е, че под "инвестиционни цели" невинаги се разбира закупуване на нови оръжейни системи или модернизация на стари.

Велик ли е нашият войник



Колкото и странно да звучи, през последните 15 години българската държава всъщност е заделила немалко средства за своята армия. По груби сметки за периода 2000 - 2014 г. само по линия на бюджета за Министерство на отбраната става дума за сума, която надвишава 16 млрд. лв. Резултатът, който виждаме накрая, обаче определено не е особено задоволителен нито за обществото, нито за самите военни.

Причината за това е неизбистрената, а често и тотално сбъркана философия при изграждането на въоръжените сили. Защото жестоката реалност е, че в момента около 75% от бюджета за армията всъщност отива за заплати. Според съвременните теории за планиране на отбраната добра армия имаме тогава, когато около 40% от ресурсите отиват за за издръжка на личния състав, 30% - за операции, бойна подготовка и текуща издръжка и 30% са насочени към бъдещето – закупуване на нови оръжейни системи, развитие на технологии, инвестиции, строителство. За жалост нашите въоръжени сили никога дори не са се доближавали до този своеобразен еталон. Оптимистичната цел, която е записана в Бялата книга за отбраната и въоръжените сили на страната от 2010 г., е да се стремим съотношението на тези три компонента да стане 60:25:15.

Когато преди около 24 години пада желязната завеса, а малко по-късно е разпуснат и военнополитическия съюз Варшавски договор, България наследява наборна армия с числен състав от около 150 хил. души. Всички български мъже подлежаха на задължителна военна служба, чиято продължителност плавно бе намалена от 2 години през късния социализъм до 6 месеца в края на 2007 г., когато казармата бе отменена.

По-сериозният проблем обаче е не толкова наборната армия, а огромният офицерски, сержантски и волнонаемен персонал, който военното ведомство поддържа и в мирно време. Причината е, че дълги години след разпускането на Варшавския договор голяма част от българския генералитет продължава да робува на старите догми от времето на студената война и поддържа сглобени щабове и армии за териториална отбрана, които всъщност съществуват само на хартия. По време на блоковото противопоставяне идеята е била въпросните армии да могат да се окомплектоват с войници при обща мобилизация на мъжкото население. Без наличието на глобален военен конфликт обаче поддържането на подобна многохилядна администрация с пагони е икономически нецелесъобразно и просто води до феномена, че армията "изяжда" парите за армията. Така, вместо военният бюджет да отива за въоръжение и подготовка на персонала в бойните поделения, той потъва в джобовете на добре платени чиновници с пагони.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Крайно различни прогнози за изборите в София, правителството залага 3.3% ръст на БВП догодина Вечерни новини: Крайно различни прогнози за изборите в София, правителството залага 3.3% ръст на БВП догодина

И още: Готова е първата отсечка от "Турски поток" в България; Brexit пак ще се отложи, ако парламентът не одобри сделката на Джонсън

21 окт 2019, 882 прочитания

Вярно или не за "Топлофикация София": колко, на кого и защо дължи 2 Вярно или не за "Топлофикация София": колко, на кого и защо дължи

В предизборната битка стандартният договор на "Булгаргаз" се оказа рекетьорски за столичното парно

21 окт 2019, 1269 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
За тях направил бих всичко

Девет примера как чрез законови поправки управляващите пренареждат цели сектори на икономиката

Още от Капитал
В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10