С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
27 11 апр 2014, 18:35, 16172 прочитания

Да изковем от плуговете мечове

След повече от две десетилетия преструктуриране българските въоръжени сили не изглеждат особено подготвени за заплахите на XXI век

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Да изковем от мечовете плугове" е статуя на съветския скулптор Евгений Вучетич, която се намира пред сградата на ООН в Ню Йорк. Подарена е от лидера на СССР Никита Хрушчов през 1959 г. като знак, че след края на сталинизма Москва поне на думи иска да води политика на разоръжаване и разведряване. Съдбата обаче явно обича да се шегува. Копие на статуята "Да изковем от мечовете плугове" има и в Москва. И то се намира на улица... "Крымский Вал".

Иронично също така е и съвпадението, че именно Хрушчов прехвърля Крим от Руската федерация в Украйна. Заради това негово на пръв поглед формално решение в момента Европа е на път да затъне в най-голямата военнополитическа криза след края на студента война и отново е принудена да потърси военно приложение на "плуговете", които е ковала през последния близо четвърт век...


"Трябва да сме готови да платим нужната цена за съхраняване на сигурността си", обяви през тази седмица генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмунсен в контекста на анексирането на Крим, струпването на руски войски край украинската границата и активизиращия се сепаратизъм в руско говорещите области на Украйна. Суровата реалност обаче е, че Европа, включително и България, се отнасят не съвсем сериозно към военната си сигурност. Поддържането на достатъчно боеспособни армии от години е престанало да бъде приоритет, като това важи с особена сила във времето след началото на световната икономическа криза през 2007-2008 г.

В момента например само три от европейските държави – Великобритания, Полша и Гърция, покриват препоръката на НАТО да отделят поне 2% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за военна сигурност. За България този процент е 1.35%. Що се отнася до второто и може би по-важно изискване на алианса – поне 20% от военните бюджети да отиват за въоръжение и техника – положението също не е розово. От една страна, четири европейски държави отговарят на този критерий – Великобритания, Франция, Норвегия и Испания. За сметка на това голямата част от останалите европейски страни са много под това ниво. България например дава за инвестиционни цели само около 5-6% от военния си бюджет в размер на над 1 млрд. лв. И по-лошото е, че под "инвестиционни цели" невинаги се разбира закупуване на нови оръжейни системи или модернизация на стари.

Велик ли е нашият войник



Колкото и странно да звучи, през последните 15 години българската държава всъщност е заделила немалко средства за своята армия. По груби сметки за периода 2000 - 2014 г. само по линия на бюджета за Министерство на отбраната става дума за сума, която надвишава 16 млрд. лв. Резултатът, който виждаме накрая, обаче определено не е особено задоволителен нито за обществото, нито за самите военни.

Причината за това е неизбистрената, а често и тотално сбъркана философия при изграждането на въоръжените сили. Защото жестоката реалност е, че в момента около 75% от бюджета за армията всъщност отива за заплати. Според съвременните теории за планиране на отбраната добра армия имаме тогава, когато около 40% от ресурсите отиват за за издръжка на личния състав, 30% - за операции, бойна подготовка и текуща издръжка и 30% са насочени към бъдещето – закупуване на нови оръжейни системи, развитие на технологии, инвестиции, строителство. За жалост нашите въоръжени сили никога дори не са се доближавали до този своеобразен еталон. Оптимистичната цел, която е записана в Бялата книга за отбраната и въоръжените сили на страната от 2010 г., е да се стремим съотношението на тези три компонента да стане 60:25:15.

Когато преди около 24 години пада желязната завеса, а малко по-късно е разпуснат и военнополитическия съюз Варшавски договор, България наследява наборна армия с числен състав от около 150 хил. души. Всички български мъже подлежаха на задължителна военна служба, чиято продължителност плавно бе намалена от 2 години през късния социализъм до 6 месеца в края на 2007 г., когато казармата бе отменена.

По-сериозният проблем обаче е не толкова наборната армия, а огромният офицерски, сержантски и волнонаемен персонал, който военното ведомство поддържа и в мирно време. Причината е, че дълги години след разпускането на Варшавския договор голяма част от българския генералитет продължава да робува на старите догми от времето на студената война и поддържа сглобени щабове и армии за териториална отбрана, които всъщност съществуват само на хартия. По време на блоковото противопоставяне идеята е била въпросните армии да могат да се окомплектоват с войници при обща мобилизация на мъжкото население. Без наличието на глобален военен конфликт обаче поддържането на подобна многохилядна администрация с пагони е икономически нецелесъобразно и просто води до феномена, че армията "изяжда" парите за армията. Така, вместо военният бюджет да отива за въоръжение и подготовка на персонала в бойните поделения, той потъва в джобовете на добре платени чиновници с пагони.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

26 март 2019
Sofia Event Center

capital.bg/smartcities

SMART CITIES AND MOBILITY FORUM


Запазете своето място сега


На 26 март форумът ще събере експерти от бизнеса и общините от Великобритания, Финландия, Германия, Чехия, Холандия, Австрия, които ще говорят за бъдещето на:


  • управлението на умните градове
  • зелената, електрическа, автономна мобилност
  • интелигентните комунални услуги
  • умните, устойчиви сгради и домове

Краен срок за регистрация до 24 март

Прочетете и това

Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица 1 Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

Скандалът с апартаментите заплашва правителството на Борисов, СДС прегърна ГЕРБ за евроизборите, натиск за оставка на Тереза Мей

24 мар 2019, 1315 прочитания

Политическото ехо след скандала с апартаментите - ще издържи ли Борисов? 4 Политическото ехо след скандала с апартаментите - ще издържи ли Борисов?

За Валери Симеонов оставките са "просташки лов на вещици", за Томислав Дончев скандалът "има потенциал да нанесе щети", а ДПС не вижда проблем

24 мар 2019, 1756 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
За тях направил бих всичко

Девет примера как чрез законови поправки управляващите пренареждат цели сектори на икономиката

Уикенд в Матера

Бързо и лесно пътуване до древното градче, което заедно с Пловдив споделя титлата Европейска столица на културата 2019

Founder Institute започва европейския си поход от София

Основателят и изпълнителен директор на прекселераторската програма Адео Реси пред "Капитал"

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Уикенд в Матера

Бързо и лесно пътуване до древното градче, което заедно с Пловдив споделя титлата Европейска столица на културата 2019

Книга: Стефан Цвайг и Максим Горки - "Писма"

Изданието събира кореспонденцията между двамата писатели в периода 1923 – 1936 г.

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 12

Капитал

Брой 12 // 23.03.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

Емисия

DAILY @7PM // 24.03.2019 Прочетете