С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 11 апр 2014, 18:35, 18169 прочитания

Да изковем от плуговете мечове

След повече от две десетилетия преструктуриране българските въоръжени сили не изглеждат особено подготвени за заплахите на XXI век

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Да изковем от мечовете плугове" е статуя на съветския скулптор Евгений Вучетич, която се намира пред сградата на ООН в Ню Йорк. Подарена е от лидера на СССР Никита Хрушчов през 1959 г. като знак, че след края на сталинизма Москва поне на думи иска да води политика на разоръжаване и разведряване. Съдбата обаче явно обича да се шегува. Копие на статуята "Да изковем от мечовете плугове" има и в Москва. И то се намира на улица... "Крымский Вал".

Иронично също така е и съвпадението, че именно Хрушчов прехвърля Крим от Руската федерация в Украйна. Заради това негово на пръв поглед формално решение в момента Европа е на път да затъне в най-голямата военнополитическа криза след края на студента война и отново е принудена да потърси военно приложение на "плуговете", които е ковала през последния близо четвърт век...


"Трябва да сме готови да платим нужната цена за съхраняване на сигурността си", обяви през тази седмица генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмунсен в контекста на анексирането на Крим, струпването на руски войски край украинската границата и активизиращия се сепаратизъм в руско говорещите области на Украйна. Суровата реалност обаче е, че Европа, включително и България, се отнасят не съвсем сериозно към военната си сигурност. Поддържането на достатъчно боеспособни армии от години е престанало да бъде приоритет, като това важи с особена сила във времето след началото на световната икономическа криза през 2007-2008 г.

В момента например само три от европейските държави – Великобритания, Полша и Гърция, покриват препоръката на НАТО да отделят поне 2% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за военна сигурност. За България този процент е 1.35%. Що се отнася до второто и може би по-важно изискване на алианса – поне 20% от военните бюджети да отиват за въоръжение и техника – положението също не е розово. От една страна, четири европейски държави отговарят на този критерий – Великобритания, Франция, Норвегия и Испания. За сметка на това голямата част от останалите европейски страни са много под това ниво. България например дава за инвестиционни цели само около 5-6% от военния си бюджет в размер на над 1 млрд. лв. И по-лошото е, че под "инвестиционни цели" невинаги се разбира закупуване на нови оръжейни системи или модернизация на стари.

Велик ли е нашият войник



Колкото и странно да звучи, през последните 15 години българската държава всъщност е заделила немалко средства за своята армия. По груби сметки за периода 2000 - 2014 г. само по линия на бюджета за Министерство на отбраната става дума за сума, която надвишава 16 млрд. лв. Резултатът, който виждаме накрая, обаче определено не е особено задоволителен нито за обществото, нито за самите военни.

Причината за това е неизбистрената, а често и тотално сбъркана философия при изграждането на въоръжените сили. Защото жестоката реалност е, че в момента около 75% от бюджета за армията всъщност отива за заплати. Според съвременните теории за планиране на отбраната добра армия имаме тогава, когато около 40% от ресурсите отиват за за издръжка на личния състав, 30% - за операции, бойна подготовка и текуща издръжка и 30% са насочени към бъдещето – закупуване на нови оръжейни системи, развитие на технологии, инвестиции, строителство. За жалост нашите въоръжени сили никога дори не са се доближавали до този своеобразен еталон. Оптимистичната цел, която е записана в Бялата книга за отбраната и въоръжените сили на страната от 2010 г., е да се стремим съотношението на тези три компонента да стане 60:25:15.

Когато преди около 24 години пада желязната завеса, а малко по-късно е разпуснат и военнополитическия съюз Варшавски договор, България наследява наборна армия с числен състав от около 150 хил. души. Всички български мъже подлежаха на задължителна военна служба, чиято продължителност плавно бе намалена от 2 години през късния социализъм до 6 месеца в края на 2007 г., когато казармата бе отменена.

По-сериозният проблем обаче е не толкова наборната армия, а огромният офицерски, сержантски и волнонаемен персонал, който военното ведомство поддържа и в мирно време. Причината е, че дълги години след разпускането на Варшавския договор голяма част от българския генералитет продължава да робува на старите догми от времето на студената война и поддържа сглобени щабове и армии за териториална отбрана, които всъщност съществуват само на хартия. По време на блоковото противопоставяне идеята е била въпросните армии да могат да се окомплектоват с войници при обща мобилизация на мъжкото население. Без наличието на глобален военен конфликт обаче поддържането на подобна многохилядна администрация с пагони е икономически нецелесъобразно и просто води до феномена, че армията "изяжда" парите за армията. Така, вместо военният бюджет да отива за въоръжение и подготовка на персонала в бойните поделения, той потъва в джобовете на добре платени чиновници с пагони.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Агенцията по горите отказа да обяви кой колко ще връща за заменките Агенцията по горите отказа да обяви кой колко ще връща за заменките

Знакови сделки покрай курорти се оказаха изрядни

22 ное 2019, 247 прочитания

Група за съдебни реформи, радост и други уйдурми 1 Група за съдебни реформи, радост и други уйдурми

Таен Не!Messenger чат

22 ное 2019, 2245 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
За тях направил бих всичко

Девет примера как чрез законови поправки управляващите пренареждат цели сектори на икономиката

Още от Капитал
Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Ново място: Crispy

Деликатесен магазин с добра винена селекция и качествени продукти

На източния фронт всичко е ново

Американският фотограф Едуард Серота, един от първите, които документират падането на комунистическата власт в Източна Европа

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10