С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
27 11 апр 2014, 18:35, 15007 прочитания

Да изковем от плуговете мечове

След повече от две десетилетия преструктуриране българските въоръжени сили не изглеждат особено подготвени за заплахите на XXI век

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Армията се връща в бизнеса

Милиарди левове ще отидат за ново оръжие, но разчетите са неясни, а приоритетите - недобре обосновани

3 юни 2016

Ненчев проверява опции за връщане на казармата

Според разчетите на военните наборната служба трябва да е поне една година, за да има смисъл

29 фев 2016

А защо да не възстановим и Варшавския договор

Въвеждането на военна отчетност за всички млади българи

26 фев 2016

В информационна война ли сме

Как се провеждат т.нар. психологически операции, които заливат медиите покрай кризата в Украйна

7 мар 2015

МиГ невнимание...

Да очакваме ли временно стабилизиране на изтребителната авиация с помощта на Полша

1 мар 2015

Рицар без броня

Армията обмисля как да подмени старите си бронетранспортьори

14 ное 2014

Армия от (нито)един*

Генералитетът се опитва да стопира развитието на Силите за специални операции

1 ное 2014

Уморени крила

Желанието на България да подмени остарелите си руски изтребители МиГ-29 среща твърд отпор от Кремъл

10 окт 2014

Шаламанов настъпи оръжейните лобита

Служебният военен министър ще се опита да ограничи опциите за "източване" на армията. Проблемът е дали програмата му ще има подкрепата на следващата власт

20 сеп 2014

Генерали срещу командоси

Българската армия е на кръстопът как да развива своите специални части

9 авг 2014

Малката крайбрежна "студена война"

Черно море се оформя като най-мащабната арена на противопоставяне между НАТО и Русия. И България трябва да се подготви за това

19 юли 2014

Министерство на отбраната и социалната политика

Военното ведомство поетапно се превръща в машина за печелене на политическа подкрепа

24 май 2014

Имаме най-новата военна база в Европа

Полк. Явор Матеев, началник-отдел "Съвместни съоръжения" в Министерството на отбраната, пред "Капитал"

27 апр 2014

По волята на Путин или не

Руският президент показа, че амбициите му към Украйна не са задоволени с Крим. Залогът е оцеляването на страната в сегашния й вид

12 апр 2014

Капитан Америка иска таймаут

Дебатът за големината и функциите на американските въоръжени сили ще има отзвук в международната политика за десетилетие напред

12 апр 2014

Враг пред портата

Как руската анексия на Крим ще промени европейската сигурност и стратегията на НАТО

11 апр 2014

Андерс Фог Расмусен: Русия се държи като враг

Генералният секретар на НАТО пред "Капитал"

11 апр 2014

Военен ПАСИанс

Дигиталният свят откри нови хоризонти за Соломон Паси

11 апр 2014

Какво означава, че "НАТО прекратява сътрудничеството с Русия"

Мерките на алианса срещу Москва могат да объркат логистиката на съюзническата мисия в Афганистан

2 апр 2014

НАТО в бъдеще време

Анексирането на Крим ще вдъхне нов живот на Северноатлантическия алианс, като това сигурност ще засегне и България

28 мар 2014

Спешно да сменим руските системи за управление на армията и ПВО

Бившият служебен министър на отбраната Тодор Тагарев пред "Капитал"

24 мар 2014

Хладната война

Със заграбването на Крим Владимир Путин възвести своята идея за нов световен ред. Промяната в отношенията между Запада и Русия ще се отрази и на България

21 мар 2014


"Да изковем от мечовете плугове" е статуя на съветския скулптор Евгений Вучетич, която се намира пред сградата на ООН в Ню Йорк. Подарена е от лидера на СССР Никита Хрушчов през 1959 г. като знак, че след края на сталинизма Москва поне на думи иска да води политика на разоръжаване и разведряване. Съдбата обаче явно обича да се шегува. Копие на статуята "Да изковем от мечовете плугове" има и в Москва. И то се намира на улица... "Крымский Вал".

Иронично също така е и съвпадението, че именно Хрушчов прехвърля Крим от Руската федерация в Украйна. Заради това негово на пръв поглед формално решение в момента Европа е на път да затъне в най-голямата военнополитическа криза след края на студента война и отново е принудена да потърси военно приложение на "плуговете", които е ковала през последния близо четвърт век...

"Трябва да сме готови да платим нужната цена за съхраняване на сигурността си", обяви през тази седмица генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмунсен в контекста на анексирането на Крим, струпването на руски войски край украинската границата и активизиращия се сепаратизъм в руско говорещите области на Украйна. Суровата реалност обаче е, че Европа, включително и България, се отнасят не съвсем сериозно към военната си сигурност. Поддържането на достатъчно боеспособни армии от години е престанало да бъде приоритет, като това важи с особена сила във времето след началото на световната икономическа криза през 2007-2008 г.

В момента например само три от европейските държави – Великобритания, Полша и Гърция, покриват препоръката на НАТО да отделят поне 2% от своя брутен вътрешен продукт (БВП) за военна сигурност. За България този процент е 1.35%. Що се отнася до второто и може би по-важно изискване на алианса – поне 20% от военните бюджети да отиват за въоръжение и техника – положението също не е розово. От една страна, четири европейски държави отговарят на този критерий – Великобритания, Франция, Норвегия и Испания. За сметка на това голямата част от останалите европейски страни са много под това ниво. България например дава за инвестиционни цели само около 5-6% от военния си бюджет в размер на над 1 млрд. лв. И по-лошото е, че под "инвестиционни цели" невинаги се разбира закупуване на нови оръжейни системи или модернизация на стари.

Велик ли е нашият войник



Колкото и странно да звучи, през последните 15 години българската държава всъщност е заделила немалко средства за своята армия. По груби сметки за периода 2000 - 2014 г. само по линия на бюджета за Министерство на отбраната става дума за сума, която надвишава 16 млрд. лв. Резултатът, който виждаме накрая, обаче определено не е особено задоволителен нито за обществото, нито за самите военни.

Причината за това е неизбистрената, а често и тотално сбъркана философия при изграждането на въоръжените сили. Защото жестоката реалност е, че в момента около 75% от бюджета за армията всъщност отива за заплати. Според съвременните теории за планиране на отбраната добра армия имаме тогава, когато около 40% от ресурсите отиват за за издръжка на личния състав, 30% - за операции, бойна подготовка и текуща издръжка и 30% са насочени към бъдещето – закупуване на нови оръжейни системи, развитие на технологии, инвестиции, строителство. За жалост нашите въоръжени сили никога дори не са се доближавали до този своеобразен еталон. Оптимистичната цел, която е записана в Бялата книга за отбраната и въоръжените сили на страната от 2010 г., е да се стремим съотношението на тези три компонента да стане 60:25:15.

Когато преди около 24 години пада желязната завеса, а малко по-късно е разпуснат и военнополитическия съюз Варшавски договор, България наследява наборна армия с числен състав от около 150 хил. души. Всички български мъже подлежаха на задължителна военна служба, чиято продължителност плавно бе намалена от 2 години през късния социализъм до 6 месеца в края на 2007 г., когато казармата бе отменена.

По-сериозният проблем обаче е не толкова наборната армия, а огромният офицерски, сержантски и волнонаемен персонал, който военното ведомство поддържа и в мирно време. Причината е, че дълги години след разпускането на Варшавския договор голяма част от българския генералитет продължава да робува на старите догми от времето на студената война и поддържа сглобени щабове и армии за териториална отбрана, които всъщност съществуват само на хартия. По време на блоковото противопоставяне идеята е била въпросните армии да могат да се окомплектоват с войници при обща мобилизация на мъжкото население. Без наличието на глобален военен конфликт обаче поддържането на подобна многохилядна администрация с пагони е икономически нецелесъобразно и просто води до феномена, че армията "изяжда" парите за армията. Така, вместо военният бюджет да отива за въоръжение и подготовка на персонала в бойните поделения, той потъва в джобовете на добре платени чиновници с пагони.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

6 ноември 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/healthforum

Иновации и добри практики в здравния сектор



Акценти в програмата:


  • Промени в здравноосигурителния модел
  • Тенденции в плащанията за здраве
  • Нови терапевтични хоризонти - бъдещите генни терапии
  • Иновации в здравеопазването в Норвегия
  • Болнична помощ и проблемите в управлението на лечебни заведения

Повече подробности на capital.bg/healthforum

Прочетете и това

Седмични новини за енергетика Седмични новини за енергетика

В рубриката събираме всички най-важни новини от последните седем дни

19 окт 2018, 50 прочитания

Дебатите по здравния сектор минаха за три часа Дебатите по здравния сектор минаха за три часа

Очакванията са, че и третият вот на недоверие срещу правителството няма да мине

19 окт 2018, 85 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
За тях направил бих всичко

Девет примера как чрез законови поправки управляващите пренареждат цели сектори на икономиката

Глобалният растеж през първите девет месеца подкрепи взаимните фондове

Към края на деветмесечието 3 фонда на български управляващи дружества успяват да преминат границата на двуцифрената доходност

Как Литва намали жертвите по пътищата

Известна с едни от "най-смъртоносните" пътища в Европа допреди няколко години, сега Литва е лидер в ЕС по намаляване броя на загиналите при пътни катастрофи

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Сцената не е това, което беше

Най-интересното от новото издание на фестивала за свободен театър ACT

Албания в Демос версия

Гръцкият фотограф Джон Демос за революционните промени в Албания между 1990-1991 г.

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 20.10.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Как "Джи Пи груп" стана най-големият строител

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 19.10.2018 Прочетете