С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
27 11 апр 2014, 18:35, 18087 прочитания

Да изковем от плуговете мечове

След повече от две десетилетия преструктуриране българските въоръжени сили не изглеждат особено подготвени за заплахите на XXI век

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Десет години в НАТО

Въпреки ширещата се във военните среди носталгия по времената на огромните армии от времето на Варшавския договор, няма да е съвсем честно, ако кажем, че въоръжените сили на България са напълно неподготвени за новите стратегически реалности. Макар и да е далеч от желаното, войската ни има и своите малки победи в битката за модернизация.

Как изглежда българската армия към днешна дата? В момента численият й състав поне по документи е някъде около 30 хил. души военен персонал. Това е повече от числеността на въоръжените сили на далеч по-богати натовски държави като Холадния, Белгия и Норвегия или пък Португалия. На този фон леко смущаващо изглежда числеността на цивилните служители в системата на МО – някъде около 8 хил. души. Предвижда се набирането на около 3000 резервисти, които да могат да бъдат викани в армията. За момента обаче привличането им върви трудно и са се отзовали някъде около 500 души.


Трябва да се отбележи, че бойните части на сухопътни войски отбелязват видим напредък в интеграцията към силите на НАТО. Те имат и най-сериозен реален боен опит най-вече покрай участието на България в мисиите в Ирак и Афганистан. Към момента сухопътните войски разполагат с три сертифицирани батальонни бойни групи, които официално отговарят на стандартите на НАТО и могат да бъдат използвани в съюзни операции. Става дума за войскови формирования с размер между 700 и 1000 души, оборудвани с бойна техника и съпътствани от поддържащи части. "Създаването на бойните групи показа на нашите съюзници, че имаме концепция да действаме с готови подразделения, а не с хора, събрани оттук и оттам и готвени за кратко", коментира за "Капитал" бившият военен министър Тодор Тагарев. Предстои сертифицирането на още три подобни групи, като се планира това да става на всеки шест месеца. Бойците в тези части са основно от състава на 61-ва Стрямска механизирана бригада и 2-ра Тунджанска механизирана бригада. Планира се сертификация и на тактически части от 68-а Бригада специални операции и евентуално сформиране на сили за специални операции със свое обособено командване. "Трябва да видим къде точно в силите на алианса трябва да попаднат тези подразделения. Например вече имаме наш зам.-командир в натовския корпус, базиран в Гърция - би било нормално да се включим там", допълва Тагарев.

Сухопътни войски са големият печеливш от меморандума с "Даймлер-Крайслер", сключен по времето на военния министър Николай Свинаров, тъй като се сдобиха с около 900 бронирани джипа "Мерцедес". От американската армия пък те получиха бронирани джипове "Хъмър" и бронетранспортьори М1117. Иначе Сухопътни войски разполага с около функциониращи 160 танка Т-72, около 400 бронетранспортьора, около 200 артилерийски установки и още толкова зенитно-ракетни комплекса. От времето на Варшавския договор армията ни е наследила и 18 комплекса за изстрелване на балистични ракети ОТР-21 "Точка" или SS-21 по натовската спецификация. Те са способни да нанасят прецизни удари на разстояние до 70 км, унищожавайки всичко в радиус от 250 м от попадението.

Ефективната подготовка на войските ни по натовските стандарти едва ли щеше да бъде възможна без така наречените българско-американски съвместни съоръжения - трите бази, изградени с финансовата помощ на американската армия. На първо място, това е полигонът "Ново село", където се провеждат голямата част от мултинационалните учения на нашите въоръжени сили съвместно с части от партньорски армии. Освен него с пари на САЩ е реновирана авиобазата "Граф Игнатиево", където е базирана изтребителната ни авиация. Предстои ремонтът на авиобаза "Безмер", където по линия на НАТО предстои да бъдат вложени 30 млн. евро в изграждане на инфраструктура. Най-общо казано, трите съвместни съоръжения ефективно запълват празнината в бойната подготовка на армията ни, особено когато парите за чисто национални учения са недостатъчно.



Уморени крила

Когато говорим за печеливши и губещи от реформите в армията, трябва да се отбележи, че държавното ръководство е в дълг към Военновъздушните сили (ВВС), и по-специално към изтребителната авиация. Към момента небето на страната ни се охранява от една ескадрила самолети МиГ-29 и пет ремонтирани МиГ-21, които се намират на предела на своя ресурс. Поддръжката на тези самолети може да се окаже проблематична с оглед на обтягащите се отношения с Русия. От друга страна пък, заради недостиг на финансови ресурси държавата ни дълги години бавеше решението за закупуване на нови изтребители западен образец. И тъй осъществяването на подобен проект не може да стане от днес за утре, в съвсем обозримо бъдеще страната ни може да бъде принудена да иска съюзнически ВВС да пази въздушното ни пространство по модела на прибалтийските държави.

Друг голям грях на държавното ръководство е свързан с вертолетната ни авиация. След като Министерството на отбраната реши да купи хеликоптери "Кугър" и "Пантер" от концерна "Юрокоптър", изведнъж станаха ясни две доста неприятни неща. На първо място се оказа, че машините са взети без бронировка, което ги прави практически неизползваеми в "горещи" точки. След това стана ясно също така, че военното ведомство си е спестило пакета за логистична поддръжка. Резултатът от това беше, че иначе новите хеликоптери не могат да се използват след определен брой часове полети, тъй като не са минали техническа проверка и евентуален ремонт. Така на практика се оказа, че в този си вид сделката с "Юрокоптър" може би не е била най-добрата инвестиция в бойни способности.

Покрай интеграцията ни в НАТО бойният ни флот пък се сдоби с четири белгийски бойни кораба втора ръка – три фрегати и един миночистач. На фона на дългогодишната липса на каквито и да било инвестиции в нови военни съдове това е сериозна крачка в правилна посока. И тук обаче нещата са свършени половинчато. Оказва се например, че поради липса на пари не са правени проверки на техническото състояние на противокорабните ракети EXOCET и зенитните установки NATO Sea Sparrow. Корабите също така не са били снабдени с модул за криптирана комуникация Link 11, с който съдовете на НАТО и авиацията обменят тактическа информация. Най-нелепото е, че по разчети на ВМС корабите могат да се приведат в боеготов вид срещу не чак толкова голяма сума – около 13 млн. евро. Което е нищо на фона на 700-милионния проект за закупуване на нови изтребители.

Проблемите около сделката за вертолетите "Кугър" и "Пантер", както и за белгийските фрегати, всъщност доста ясно показват, че членството в НАТО не е някакво магическо хапче, което ще изцери армията ни от хроничните й проблеми. Защото освен с основание да искат по-голямо финансиране и по-сериозно отношение към военната сигурност в контекста на украинската криза отбранителните ни стратези ще трябва да се научат да харчат отпуснатите им средства оптимално, ефективно и интелигентно. А не да ги прахосват в съмнителни и недомислени начинания.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мая Манолова внесе жалба за оспорване на изборния резулт в София 1 Мая Манолова внесе жалба за оспорване на изборния резулт в София

Манолова предостави в ОИК 14 класьора с доказателства за нарушения, като процедурата в съда може да продължи над месец

11 ное 2019, 1632 прочитания

Вечерни новини: ВСС бърза да преизбере Гешев в четвъртък, Манолова официално оспорва вота в София 1 Вечерни новини: ВСС бърза да преизбере Гешев в четвъртък, Манолова официално оспорва вота в София

И още: ЕС договори санкции срещу Турция заради сондажите край Кипър; Блокажът в Испания продължава и след поредните избори; Заповед за арест за боливийския президент Ево Моралес

11 ное 2019, 2059 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
За тях направил бих всичко

Девет примера как чрез законови поправки управляващите пренареждат цели сектори на икономиката

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10