България е опряла "стената" и доходите ще растат само с по-добри институции
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България е опряла "стената" и доходите ще растат само с по-добри институции

Разликата между бедните и богатите държави не е, че в бедните няма физически капитал. Най-големият проблем е, че в бедните организацията на обществото и бизнес средата е такава, че всяка сделка е много неефективна.

България е опряла "стената" и доходите ще растат само с по-добри институции

Илиян Михов, професор по макроикономика и декан на INSEAD пред "Капитал"

Галя Прокопиева
18621 прочитания

Разликата между бедните и богатите държави не е, че в бедните няма физически капитал. Най-големият проблем е, че в бедните организацията на обществото и бизнес средата е такава, че всяка сделка е много неефективна.

© Надежда Чипева


Профил

Проф. Илиян Михов е първият източноевропеец - декан на едно от най-добрите бизнес училища в света, INSEAD.  Той истински вярва, че "бизнесът е добра сила и единствения път, по който хората могат да излязат от бедността, е икономическият растеж."

Живее от 23 години в чужбина, а от 13 в Сингапур, като напуска Франция, за да създаде със свои колеги първия азиатски кампус на западно бизнес училище. Илиян е преподавал на всякакви хора – на най-младите (27-30-годишни), които правят MBA в ранните години на кариерата си; на опитни мениджъри и предприемачи от executive MBA програмата; на бъдещи професори; както и в многобройни, специално изготвени програми за лидерите в някои от най-големите компании на света (Google, IBM, Deutsche Bank, Alstom…).

Има солиден изследователски опит в областта на макроикономиката, паричната и фискалната политика, търговията и развитието, институциите и публичните политики. По времето, когато прави PhD в "Принстън", САЩ, получава предложение да работи като асистент на Бен Бернанке, който по-късно оглавява Федералния резерв на САЩ. Имат четири съвместни изследвания, едно от коитовърху Голямата депресия през 30-те години в САЩ.

Напоследък икономическият дебат в България като че ли се върна 20 години назад. Повдига се въпросът дали икономическото развитие да продължи на база на либералните принципи, както досега. Появи се теза, че българският бизнес е неспособен да се конкурира на глобална сцена и затова държавата трябва да го предпазва с протекции. Втората теза, която представители на управляващите лансират, е, че по времето на социализма икономиката е напреднала повече, отколкото за последните 20 години. Как ще коментирате това?


Първо, мисля, че протекционизмът е екстремна форма на индустриална политика. Истината е, че някои държави са прилагали индустриална политика сравнително успешно до доста късно време. Но ще се върна на този въпрос, като отговоря първо на втория. Има различни етапи в процеса на икономическо развитие. На ранния етап, при диктатор или диктатура с централно планиране, които се стремят да развиват държавата, икономиката може да постигне високи темпове на икономически растеж. Но този механизъм работи, когато страната има под 10 000 долара доход на глава от населението. Когато доходите достигнат около 10 000 - 14 000 долара, тогава централното планиране спира да произвежда растеж, или по-общо - държавата не може да продължава да действа като мениджър на икономиката. От този момент нататък икономическият растеж изисква пазарна икономика. Държавата, разбира се, продължава да изпълнява много важни функции, но фокусът тогава се премества към изграждането на институциите, които ще помогнат на бизнеса да се развива. 

Според мен голяма грешка е да се сравняват Китай и Съветският съюз през 1989 г. Съюзът колабира точно когато достигна тази бариера от 10 000 - 14 000 долара, докато Китай тогава е още с доходи малко над 1000 долара... Тоест за Китай да продължи да се развива с централно планиране беше възможно, ако управляващите насърчаваха икономическото развитие. Но сега Китай достига тази бариера и, както знаете, и президентът, и министър-председателят повтарят непрекъснато колко са важни реформите на икономическата система, за да продължи растежът. Съветският съюз и България се развиваха много бързо при централно планиране през 40-те, 50-те, 60-те години. Сещам се за онова изказване на генералния секретар на КПСС Никита Хрушчов, който по време на речта си в ООН си е свалил обувката и е започнал да тропа по масата, заканвайки се, че СССР ще закопае Запада, защото социалистическият блок е растял с по 6-8% на година, а САЩ с 2%. В този етап на развитие за Съюза това е било възможно, защото те са догонвали развитите индустриални държави. 

Колкото и да си говорим, че промяната през 1989-а дойде от любов към демокрацията, това за съжаление не е вярно. Целият блок се промени, защото през 80-те години стигнахме доходи към 10 000 долара и спряхме да се развиваме икономически. Така че от тази гледна точка аргументът, че преди сме се развивали по-бързо, има две части. Вярно е това за централно планираната икономика, но тази й възможност е изчерпана през 80-те години. Оттам нататък трябва да се създадат институции, които да помагат на хората да създават бизнес, той да се развива и така да продължава растежа. 


Според мен в България през последните 20 години икономиката мина през много сложен и болезнен процес на преструктуриране и реформи. И затова има развитие, но потенциалът е много по-голям от това. В дългосрочен план икономическият растеж е резултат единствено от създаването на нови бизнеси, от изобретения, които бизнесът превръща в продукти, от подобряване на производителността. Няма друг начин за растеж в дългосрочен план. 

Има ли значение какъв е бизнесът? Защото сме свидетели на друга тенденция - бизнесът да се концентрира в малко на брой групи, които по правило имат добри позиции във властта.

Като казвам бизнес, имам предвид създаването на нови предприятия и компании в нормална институционална среда, където има политическа стабилност, контрол върху корупцията, върховенство на закона и т.н. Когато тези условия не са изпълнени, тогава пак ще има бизнес, но той ще е фокусиран върху политически връзки и корупция. В такава среда напредъкът е ограничен. Във Венецуела например също има бизнес, но през последните 50 години тя е на едни и същи нива на доход на глава от населението (магическите 10-11 хиляди долара). От 50 години тъпчат на едно и също място, при положение че са шести в света по петролни залежи. Липсата на законност, грубото нарушаване на правата на собственост пречат на създаването на нови бизнеси и на растежа. 


Разликата между бедните и богатите държави не е, че в бедните държави няма физически капитал (то и няма, но дори да се построят фабрики в Нигерия, Гана, Танзания, техният доход няма да нарасне кой знае колко). Дори не е въпросът в уменията и образованието. Най-големият проблем на бедните държави е, че организацията на обществото и бизнес средата е такава, че всяка сделка, всяка размяна е много неефективна. Няма договори, те не могат да се прилагат, отнема години, докато се разправяш в съда, ако другите компании не си изпълняват задълженията. Защото, ако аз нямам сигурност, че договорите, които съм подписал, ще бъдат изпълнени, и нямам сигурност, че съдът, ако другият не е изряден, ще отсъди в моя полза, ще опитам да направя всичко сам.

Колкото повече опитваш всичко сам да направиш, толкова повече вървиш в обратната посока на това, което Адам Смит е говорил, а именно, че разделението на труда е това, което създава по-висока производителност. Компаниите в богатите държави успяват да разделят процеса на производство на много малки части, всеки става много производителен, правейки едно много малко нещо, и компанията накрая събира този продукт и създава голяма стойност. Ето защо тези 10 000 долара са такава преграда – за да се създаде повече стойност, повече богатство за обществото, трябва да е налице подходяща среда. Между другото България е някъде на това ниво. 

Казвате, че за да отлепи България от позицията най-беден член на ЕС, посоката е в изграждането на институциите, не в смяната на ценностите и завой към "евразийски" подход за правене на икономика?


Аз мисля, че китайският модел е трудно приложим в България. В Китай хората казват, че управлява комунистическа партия, но в тяхното политбюро хората са технократи. Те са инженери, които имат една цел и тя е икономически растеж. Идеологията не е това, което ние познаваме като комунистическа партия. Вярно е, че има много държавни предприятия в Китай, но управляващите са разбрали нещо много важно - необходимостта да и има конкуренция. Много предприятия в Сингапур също, макар създадени с помощта на държавна субсидия, са оставени изцяло на пазарни условия – това е трудното.

Или плуваш, или не плуваш. Индия е интересен пример. Те със Сингапур тръгват в абсолютно противоположни посоки през 60-те години. Мисленето в Индия е точно такова каквото вие цитирате, ние не можем да се конкурираме с Procter&Gamble, с Unilever, затова слагаме протекции. Това е т.нар. infant industry argument - че имаш една зараждаща се индустрия и трябва да й помагаш.

И какво става? Те останаха зараждащи се за цял живот, никога не се развиха. Бориха се срещу либерализацията, срещу реформите, срещу това да влизат други компании. Докато Китай допускаше конкуренция и хората започнаха да се научават как работят другите компании. Почти всяка многонационална компания има производство или офиси в Китай.

Има ли алтернатива за България на посоката, която беше зададена преди години - присъединяване към еврозоната като мек изход от валутния борд?

Според мен при валутен борд е по-добре да се влезе в еврозоната, за да се махне дори малкият риск, който съществува. Между другото интересен е дебатът в Гърция. Там хората коментират, че ако не бяха в еврозоната, сега щяха да девалвират и да си решат проблемите. Но това според мен е заблуда. Проблемът в Гърция не е, че валутата е скъпа и затова не изнасят. Те няма какво да изнасят. Гърция по критериите на Световната банка за правене на бизнес през 2007 г. беше на 107-мо място. По-лесно е да се прави бизнес в Беларус и в Йемен. Бюрокрацията е толкова тежка, че създаването на нови компании става невъзможно. Така че Гърция, както всяка държава в еврозоната, ако иска да стане по-конкурентна, трябва да промени тези неща, а не да се опитва с валутни манипулации да излезе от кризата. 

За България важи същото. Ако се фокусираме в това, което реално създава богатство, има много по-голям шанс един ден държавата да стане богата, отколкото да се опитваме с такива мерки.

Стабилизирана ли е вече еврозоната? Излезе ли от дълговата криза?

Излиза вече. Не напълно, утре може пак да чуем, че има проблеми. Но виждаме, че в Испания след големи реформи нещата се движат, дори Организацията за икономическо сътрудничество и развитие написа за тях, че са много впечатлени от реформите на трудовия пазар и смятат, че икономиката ще тръгне.

Проблемът на Европа е, че тъкмо едни се оправят, и другаде започва. Испания и Португалия започнаха да се оправят, но големият въпрос сега е какво ще стане във Франция. Още не е като да кажеш, че икономиката е тръгнала, но поглеждам към историята и правя аналогия с това, което стана 90-те години след кризата на европейската парична система. Интересно е, че след рецесията тогава въпреки кризата в Европа Щатите започнаха да растат много бързо за 2-3 години. Това се случва и сега, а в момента, в който Щатите започнат да се движат, останалата част от света започва също да работи по-добре. 

Тоест перспективата за глобалната икономика е добра?

Според мен е по-положителна. Макар че исторически винаги когато Щатите започнат да излизат сериозно от рецесия, лихвените проценти се вдигат и някъде по света става криза. Пол Волкър, като вдигна лихвените проценти през 1980-1981 г., в цяла Латинска Америка имаше дългова криза. След това имаше рецесия през 1991 г., икономиката започна да расте през 2004-та, Алън Грийнспан вдигна лихвените проценти, последва кризата в Мексико, в края на 90-те Бразилия, Русия, пак рецесия... През следващите 2-3 години със сигурност с вдигането на лихвените проценти в Щатите някъде по света ще имат проблеми – вече го видяхме в Индия, в Индонезия и т.н. 

За България в момента е добре това, че е с валутен борд и вързана към еврото. Това дава стабилност на валутата, за която малко забравяме какво означава, но е важна. И е добре, че България в момента няма проблемите на бразилския реал или индийската рупия. Дава перспектива и стабилност за тези, които искат да изнасят.


56 коментара
  • 1
    simeonov_ avatar :-?
    simeonov_

    Според мен важното което казва е,че сме на такъв етап в който инвестиции в производства които търсят основно неособено квалифицирана работна ръка и ниски разходи няма да ни помагат вече да растем по-сериозно и да догонваме по-богатите европейски страни.Трябват иновации и производства с висока добавена стойност.

  • 2
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#1:"simeonov_"]Трябват иновации и производства с висока добавена стойност.[/quote]Така е. Но то пак опира до качеството на институциите за което говори Михов. У нас институциите призвани да произвеждат наука и нови технологии (университетите) не го правят. Причините са както в ниското финансиране, така и в липсата на подходящи стимули (системата не подкрепя истинските учени и напрактика им прави живота труден) и в непрозрачния подбор на кадрите. Тези три причини - ниското заплащане (съчетано с раздут щат), липсата на адекватни стимули (които могат да бъдат както позитивни, така и негативни) и непрозрачния подбор на кадрите в различна степен са причините за батака във всяка една българска институция - като се почне от образователната система, мине се през централната администрация и се стигне до МВР, МО, съда и прокуратурата.

  • 3
    inadilov avatar :-|
    inadilov

    Толкова смислено и премерено четиво не бях срещала отдавна. Необходимостта от производство и конкуренция, за които държавата трябва да създаде условия, а не да се намесва в тях + финансова дисциплина като борд.

  • 4
    yorddj avatar :-|
    yorddj

    С неадекватните си и в повечето избори грешни решения, българите подариха икономиката си в ръцете на бившата номенклатура, тяхната клиентела и обслужващите ги милиционери. За зла участ, всички тези ''нови капиталисти'' са програмирани не да работят по правилата на пазарната икономика, а откровенно да грабят, лъжат и изнасят в чужбина, каквото могат. Резултатите са видими. България, най- бедната, най- болната , най- нещастната държава в ЕС.

  • 6
    cinik avatar :-|
    cinik

    И тук вече опираме до въпроса, има ли управленски мат'рял, който да надрасне категорията "гледа, ама не вижда". Ако един кмет сам е паркирал по тротоарите 20 години и е надувал клаксон на пешеходците да "вазират" по-бързо от заплютите плочки, какво очаквате да направи, когато вземе властта? Да му стане жал за майките с бебешки колички, старците с бастуни, бабите с дете за ръка и хората на инвалиден стол ли? Глупости, всяка ваша жалба ще завърши с едно промърморване под носа "Е*** съм ги в маймуните грозни, къде ме занимаат со глуусти! Ония русите пе***си от Брюксел ги научИха, ъ крескат за секо нещо, е**л съм ги по ЕГН всичките!"

  • 7
    krasenh avatar :-|
    Красен

    Дано повече политици го прочетат!
    Много добро четиво ... може би най-доброто от месеци.

  • 8
    todorov_g avatar :-|
    todorov_g

    Михов е изключителен специалист. Само може да съжаляваме, че не определя икономическата политика на страната, а работи в чужбина. Дано поне някой се вслуша в това, което казва.

  • 9
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#7] от "Красен":
    До коментар [#8] от "todorov_g":


    [quote#7:"Красен"]Дано повече политици го прочетат![/quote]
    [quote#8:"todorov_g"]Дано поне някой се вслуша в това[/quote]


    Момчета, не се обиждайте, ама сте наивни. Вярно че има и истински глупаци от типа на Стойньо Пръдлето, но на повечето БГ политици проблема им е в това, че нормални институции означава те да са в затвора или поне завинаги далеч от властта (плюскането по техните разбирания). Което съвсем очевидно не ги устройва. За да не мислите че се ядосвам само на БКП/ДПС ще посоча че не само че Ткивичко не покани Михов, но и изгони Дянков, при първия екшън.

  • 10
    kirsner avatar :-|
    kirsner

    Много е прав Михов, мисля, че за пръв път някой експерт от такова ниво дава публично превес на развитието на институциите, а не се опитва да обясни всичко с налагане на икономически мерки. Какво значи развитие на институциите? Това значи развитие и подобряване на първо място на работата на съдебната система, а след това и на държавната администрация, здравеопазването и образованието. Това са основните институции, които трябва да се променят и развият. А предпоставки за това могат да дадат законови промени. На първо място промяна на някои текстове в конституцията, като и промени на някои от законите, свързани с работата на държавната администрация, здравеопазването, средното образование, висшето образование, акредитацията на академичния състав.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK