Омбудсманът поиска Конституционния съд да отмени текстовете за следенето в интернет
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Омбудсманът поиска Конституционния съд да отмени текстовете за следенето в интернет

Според Константин Пенчев текстовете за следенето в интернет противоречат на правото на ЕС и нарушава българската конституция.

Омбудсманът поиска Конституционния съд да отмени текстовете за следенето в интернет

Действията на Пенчев са резултат от решение на Съда на ЕС, с което директивата за съхранение на трафичните данни бе обявена за невалидна

2929 прочитания

Според Константин Пенчев текстовете за следенето в интернет противоречат на правото на ЕС и нарушава българската конституция.

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Омбудсманът Константин Пенчев сезира Конституционния съд (КС) с искане да се обявяват за противоконституционни разпоредбите от Закона за електронните съобщения, които регламентират съхранението на трафични данни на интернет потребителите. Текстовете бяха разписани в закона през 2010 г. и по този начин в българското законодателство бе транспонирана европейската директива за трафичните данни, по-популярна като директивата за следене в интернет.

Тя задължава интернет-доставчиците да пазят историята на активността на клиентите си в интернет за период до 2 години и да я предоставят на службите, когато се разследват тежки престъпления. В българския случай провайдърите са длъжни да съхраняват тези данни в продължение на 1 година, а МВР, ДАНС и прокуратурата имат право да ги изискват при разследване на престъпления, за които се полага затвор над 5 години.

Само преди седмица обаче магистратите от Съда на Европейския съюз приеха решение, с което обявяват директивата за невалидна, защото нарушава човешки права. Действията на българския обществен защитник следват именно това решение на Съда на ЕС.

Решението на съда

Съдът на ЕС бе сезиран от Върховния съд на Ирландия и Конституционния съд на Австрия, които поискаха от европейските магистрати да се поизнесат по валидността на директивата във връзка със съдебни дела, водени в двете държави относно законността на съхраняването на трафични данни. В крайна сметка институцията реши, че  разпоредбите на директивата, задължителна за всички страни членки, са твърде всеобхватни и дават възможност на службите за необосновано сериозна намеса в личния живот на гражданите и не дават пълни гаранции срещу злоупотреби с данните. Това според съдиите противоречи на Хартата за основните права в ЕС.

Подобни решения на Съда на ЕС не решават директно национални спорове, във връзка с които са направени, но националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда на ЕС. Това решение обвързва по същия начин и останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос. Това означава, че ако българският съд бъде сезиран по казуса, той трябва да се произнесе в синхрон с решението на Съда на ЕС, след което българският парламент ще бъде принуден да преразгледа разпоредбите на Закона за електронните съобщения.

На местна почва

Именно тези събития задвижи омбудсманът като сезира КС. В искането си Константин Пенчев твърди, че решението на Съда на ЕС ясно показва, че законът противоречи на правото на ЕС и нарушава българската конституция. Той допълва, че нашият основен закон провъзгласява неприкосновеността на личния живот на гражданите. Съгласно конституцията свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени. Законът за електронните съобщения обаче задължава да се съхраняват на общо основание данни за тяхната кореспонденция в интернет. Той допълва, че подобна намеса в личния живот, макар и да преследва законна цел в обществен интерес, е неоправдана и в противоречие с основния закон.

Омбудсманът Константин Пенчев сезира Конституционния съд (КС) с искане да се обявяват за противоконституционни разпоредбите от Закона за електронните съобщения, които регламентират съхранението на трафични данни на интернет потребителите. Текстовете бяха разписани в закона през 2010 г. и по този начин в българското законодателство бе транспонирана европейската директива за трафичните данни, по-популярна като директивата за следене в интернет.

Тя задължава интернет-доставчиците да пазят историята на активността на клиентите си в интернет за период до 2 години и да я предоставят на службите, когато се разследват тежки престъпления. В българския случай провайдърите са длъжни да съхраняват тези данни в продължение на 1 година, а МВР, ДАНС и прокуратурата имат право да ги изискват при разследване на престъпления, за които се полага затвор над 5 години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Е, сървърите не подбират, хората са тези които пишат инструкциите.
    М/у другото, доста неудачна снимка...

  • 2
    cgj44313221 avatar :-|
    Ясен Таха

    Браво!

  • 3
    inadilov avatar :-|
    inadilov

    Постфакум. Но все пак, стъпка в правилна посока.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.