Износ на надежда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Износ на надежда

Износ на надежда

През последните два месеца основният двигател на икономиката се забави. Но това едва ли ще продължи дълго

Вера Денизова
8481 прочитания

© shutterstock


Износът е основна движеща сила на българската икономика. През последните години тази фраза се повтори толкова много пъти, че се превърна в леко изпразнена от съдържание мантра.

Не че не е вярно и не че не си има причина за това. След като започна кризата, инвестициите и потреблението значително забавиха ход и поне засега не дават признаци на чувствително съживяване. Така вече няколко години икономиката се задържа над нулата основно заради експорта, който като стойност вече е цели 70% от БВП. И в един момент иначе не особено вълнуващата за повечето хора статистика за външната търговия на България започна да получава все по-голямо внимание. Затова и отчетените спадове на експорта през първите два месеца на годината предизвикаха опасения дали моторът не се е задавил.

Поводите за притеснения засега изглеждат малко – основната част от минусите в статистиката се дължат на ценови и други еднократни ефекти и очакванията на повечето анализатори са износът отново да потегли (дори и да е с малко) нагоре. А и почти две трети от него е насочен към Европа, където тази година оптимизмът преобладава.

Два минуса

През януари спадът беше с над 10%. През февруари минусът намаля до едва 0.6%. Основна част от него се дължи на горивата и металите, които имат и най-голям дял в българския експорт. Ефектът донякъде е ценови, особено при медта (виж графиките), но има спад и във физическите обеми. "Оттук нататък износът ще зависи от това колко сме конкурентоспособни. А тези неколкократни увеличения на цените на електроенергията за индустрията категорично водят до сериозен спад на конкурентоспособността. Всяко увеличение на стойността на енергията вече директно влияе на възможността да продадем. Затова не може да се отговори еднозначно – ако има добри условия, годината ще е по-добра", казва Антон Петров, регионален мениджър на "Виохалко" за България.

Статистиката показва и друго - спадът е основно за държавите извън ЕС. Очаквано, предвид факта, че и двата ни най-големи търговски партньора извън общността, Турция и Китай, очакват забавяне на икономическия растеж. Кризата в Украйна и евентуалните по-строги икономически санкции за Русия също не помагат. Георги Ангелов от "Отворено общество" добавя, че при анализа на данните трябва да се вземат предвид и други два фактора. Първият е, че през януари спадът може да се дължи на базов ефект - през миналия януари експортът отбеляза над 26% ръст. През февруари пък започна кризата между България и Турция за транспортните разрешителни за тежкотоварни превози.
"Не смятам, че отчетеният през първите два месеца спад на експорта е начало на някаква негативна тенденция. Очаквам износът да продължи да расте. Това, което може да го ограничи, е достигането на максималния производствен капацитет на българските предприятия", казва Георги Стоев от Industry Watch. Според него добрата новина е, че има ръст на вноса на инвестиционни стоки през последните 18 месеца, което е индикатор за икономическа активност. "Имаше някакво забавяне през последните месеци, но важното е, че при рекордно ниски нива на инвестициите вносът расте", добавя той.

Друг анализатор добавя, че спадът в износа не е в сектори с висока добавена стойност за икономиката, а по-скоро при суровините и полуфабрикатите, които нямат чак такова отражение върху растежа.

И няколко плюса

По-големият оптимист логично са компаниите, чиито пазари са в ЕС, предвид проблемите на най-големите ни търговски партньори извън Европа. Радина Банкова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил, твърди, че експортният потенциал на сектора е свързан с потреблението в Европа. "Там очевидно има оттласкване от дъното и това се отразява и на нас. През 2013 г. имаше 7% ръст на износа, а очакванията ни за тази отново са за ръст между 3 и 5%", обобщава Банкова. Тя уточнява, че имат и клиенти, които искат увеличаване на производството. "Имаме нужда от нови производствени мощности, но дори и да инвестираме в машини, остава проблемът с липсата на персонал."

Други експортно ориентирани компании пък по-скоро залагат на година, подобна на миналата. "Очакванията ни са за стабилни продажби, но без ръст. Не очакваме еуфория, а ако има ръстове, те да са скромни – между 1 и 5%", казва Димитър Вълков, търговски директор на Liebherr България. Той уточнява, че конкретно за българския завод са бюджетирани 7% ръст на продажбите (които са основно зад граница), но това се дължи и на някои специфики, свързани с преструктурирането на компанията. Тъй като българският й завод е най-конкурентен, към него наскоро са били пренасочени и някои нови производства. В един момент обаче българските износители ще достигнат пълно натоварване на мощностите си и ако не инвестират в нови, експортът едва ли ще продължи в двуцифрени измерения. Очакванията на правителството, а и на Европейската комисия например са тази година външното търсене постепенно да се оттегли от главната роля на двигател на икономиката и да отстъпи място на вътрешното потребление. То обаче засега не дава индикации за пробуждане.

Затова пък анализаторите виждат други положителни сигнали в икономическите индикатори. Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк, обяснява, че използват инструмент за оценяване на БВП през текущото тримесечие и той показва, че ръстът ще е 0.5% през първите три месеца на тази година спрямо предходните и 1.5% на годишна база. Данните, които се взимат предвид, са месечните индикатори за икономическа активност, които за България включват продажбите на дребно, индустриалното производство, произведената продукция в строителството и експорта. "Всичките тези четири индикатора, с изключение на износа, отчитат приличен ръст на месечна база както за януари, така и за февруари. Тук напомням, че данните за февруари за индустриалното производство, произведената продукция в строителството и продажбите на дребно са предварителни и впоследствие често претърпяват значителни корекции. Базираните на проучвания оценки за нагласите на бизнеса и домакинствата от първото тримесечие на тази година също се подобряват, макар и от сравнително ниска база в края на декември, което допълнително сочи, че икономическият растеж продължава бавно да се възстановява", допълва Павлов. "Тази година ще е по-добра от миналата и по-миналата, които бяха колебливи, но отново растежът няма да е осезаем. По всички фронтове има леко подобрение – дефлацията ще отмине заедно с ефекта от понижените цени на тока. Пазарът на труда е нито нагоре, нито надолу, т.е. не е много добре, но не е и много зле", твърди Георги Ангелов. Той добавя, че не е изключено да се постигне 1-2% ръст през 2014 г. при добра международна среда. 

Това, което липсва във формулата, за да има осезаем ръст на икономиката обаче, са повече инвестиции. Защото без тях ще продължаваме да отчитаме растежи, близки до статистическата грешка, които може и да се окажат продукт на прекомерно сезонно изглаждане или пък да изчезнат при някоя смяна на методологията на НСИ. Въпреки че като числа България отдавна е експортна икономика, има още доста какво да се желае като добавяне на стойност по веригата, преди да се стигне до износа. Или иначе казано, за да не се задави, двигателят наистина се нуждае от постоянна поддръжка. А в някакъв момент и от смяна с по-нов.

Автор: Капитал
Автор: Капитал

Износът е основна движеща сила на българската икономика. През последните години тази фраза се повтори толкова много пъти, че се превърна в леко изпразнена от съдържание мантра.

Не че не е вярно и не че не си има причина за това. След като започна кризата, инвестициите и потреблението значително забавиха ход и поне засега не дават признаци на чувствително съживяване. Така вече няколко години икономиката се задържа над нулата основно заради експорта, който като стойност вече е цели 70% от БВП. И в един момент иначе не особено вълнуващата за повечето хора статистика за външната търговия на България започна да получава все по-голямо внимание. Затова и отчетените спадове на експорта през първите два месеца на годината предизвикаха опасения дали моторът не се е задавил.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    имаме поне година пренастройка. да погледнем земеделието - досега плащанията отиваха основно при зърнопроизводителите, промяната с акцент върху малките производители и градинарството ще доведе до повишаване на вътрешното търсене. финансовите пакети са ясни. същото е при преработвателната промишленост.

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#1] от "kardinalat":

    При зърнопроизводителите помагането беше екстензивно - на декар и така рентите за земя скочиха, с което парите попиха при милионите собственици на по няколко декара нива, отдадена на аренда. Така без специално да е замислено, се реализира една народняшка политика, от която всеки да вземе по нещо, без да пречи на другия. Разбира се, ако го знаеха предварително, че така ще се получи, щяха да стоят на заседания до 3 часа сутринта, за да гласуват някаква подредба как средствата да стигнат само, единствено и изключително до няколко политически спонсора.

    С предстоящите схеми за стимулиране на градинка, козленце, ферма от 2 козлета или 2 свинчета, утре сигурно и от 2 морски свинчета, парите ще издърпат работна сила, която вместо да се занимава с нещо ефективно, ще ходи да го играе фермер, за да се добере до субсидията. Това обещава много неща (на първо място по-нисък БВП поради изкривения пазар), но най-малко скок на износа.

  • 3
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#2] от "cinik": трудно :-) при положение, че ще важи правилото от лозарството. малките ктопани подлежат на субсидиране, ако са регистрирани към 01 януари 2014 :-) все пак има регламенти на ЕС :-)

  • 4
    blue79 avatar :-|
    blue79

    Аууу ама "двигател"!..на "икономиката"-!!!-"износа" това...

    И как са ви усещанията,така,за внос/износа за следващтите периоди?Че с такъв двигател,колкото И да му правим (авто)козметични тунинговки...в един момент кьорав кон няма да остане у него...Ама преди това ще се Чуе,дето се вика...

  • 5
    anu avatar :-?
    Ronald Reagan

    Анализа е интересен и по-скоро верен. От подсмърчане нямаме нужда, повече мисъл, работа, а покрай тях дай боже инвестиции. Не виждам друг изход.

  • 6
    wizard avatar :-P
    Wizard

    ЗАКРИВАЙ! К**ВИТЕ СА НИ КРАСИВИ!

  • 7
    seniorbb avatar :-|
    джендър NATO generals

    "...Това, което липсва във формулата, за да има осезаем ръст на икономиката обаче, са повече инвестиции...."-статията
    Пример:-инвестиция на Карадере!
    Инвестициите на Цветан Василев в "лафка"
    Те полезни ли са? Ако не/да защо :D Ще раздвижат ли такива и подобни инвестиции икономиката?Ще доведат ли до растеж? Моля за аргументация!

  • 8
    peter1946 avatar :-|
    Peter Stoychev

    Единственият реален двигател е земеделието!Докато на земята се гледа като изто4ник на приходи без ли4ен труд ще буксуваме на едно място!Ниско квалифицираният труд в селкото стопанство съ4етано с неграмотното ни население ще избави страната от тежкото бреме на социално слабите.Вижте резултата от дейноста на отец ИВАН!!! Инвестиции може да полу4им от нашите имигранти,ако те видят,4е в България могат да инвеститат за да пе4елят.Докато у нас не се създаде хоризонт за бъдеще можестите ще ни напускат!

  • 9
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Значи, вътрешният ни пазар го подарихме на вносителите.. и се надяваме на износа за да не глътнем вода.

    Изтървахме питомното.. гоним дивото. Искаме чужди инвеститори да дойдат тук, казваме много сме добри, но не поддържаме нищо.. все едно някой да обяснява колко е добър работник, но вкъщи да държи мръсно...

    Кой трябва да създава работни места? http://mickideas.blogspot.com/2013/05/blog-post.html

  • 10
    anastas_kar avatar :-|
    anastas_kar

    Износът винаги е бил основна движеща сила на българската икономика .Вместо разширяване и проспериращо модернизиране , наблюдавахме свиване чрез подаряване на пазарни ниши за пари в джоба , не за икономика . Дано 25 годишния стил на неикономика се замени с подходящи конкурентни производства с участието на специалисти на световно нива и без участието на посредствени партийни номенклатурчици !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK