Пич, къде ми е ЕГН-то?

Има ли злоупотреба с лични данни?Да.През седмицата ЦИК направи възможно всеки да провери в интернет, въвеждайки ЕГН, дали името му фигурира в подписките за регистрация за участие на европейските избори. Стотици са тези, които откриха имената си в подписки за регистрация за партии и коалиции, без да са се подписвали (виж 55 стр.). Това означава само едно – някой е използвал личните им данни за цели, различни от тези, които са събрани. А това е нарушение на закона.Колко голям проблем е това?Със сигурност – преекспониранТърсачката на ЦИК беше първата възможност да се прави проверка в такъв тип подписки и това направи проблема видим. Можем само да си представим какво ще се окаже, ако бъдат качени подписките за референдумите например. Случилото се обаче едва ли ще промени мнението на обществото за политическата класа или пък е разкритие за това, че в България има проблем със съхранението на личните данни. Много по-голям риск за последните е начинът, по който беше подменен съставът на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Миналата седмица правителството предложи като извънредна точка нови членове на комисията, а тази седмица парламентът ги гласува на извънредно заседание, без каквото и да било изслушване – въпреки факта, че двама от тях са политически обвързани, а за част от кандидатите имаше съмнения дали отговарят на изискванията в закона. При това положение е спорно дали през следващите пет години новият състав на комисията ще може да защитава не само в конкретния случай, а по принцип адекватно личните ни данни.Кой използва данните?Преди всичко малките партииЗаради неудачите около приемането на нов Изборен кодекс партиите и коалициите имаха едва пет дни, за да съберат поне 2500 подписа, за да могат да се регистрират за участие за изборите. За малки формации извън БСП, ГЕРБ и стегнатите редици на ДПС това е почти непосилно. Според анкета, която блогърът Боян Юруков организира през седмицата, най-много "пострадали" има от Българската национална патриотична партия, Съюза на комунистите в България и Националистическата партия на България. Някои от тях като "Глас народен" на Светльо Витков или коалицията "Националистически партии", в която участва Павел Чернев, твърдят, че са разчитали на доброволци, които са събирали от тяхно име подписи. Възможно е според тях сред данните, които са постъпили в подписките, да има и некоректни. Друго оправдание измисли Капка Георгиева от Национал-демократичната партия, която твърди, че вписването на омбудсмана Константин Пенчев при тях е провокация. Целта е да отблъснат хората от гласуване и на вота да отидат само твърдите ядра на големите формации. Партията на Георгиева дори беше заличена от ЦИК, тъй като при проверка от служба ГРАО се установи, че няма 2500 "коректни записа", както ги наричат в изборната комисияСъщо така може би не е случайно, че засега най-много сигнали има срещу Съюза на комунистите в България - на последните парламентарни избори през май 2013 г. те получиха 6168 гласа, а сега са подали заявление за регистрация с подписите на 4076 души, на практика две трети от всичките им избиратели. Както обясни Чернев пред "Капитал", за толкова кратък срок малките партии, които имаме симпатизанти и членове из различни крайни точки на България, нямахме друг избор, освен да разчитаме на доброволци, които да ни предлагат подписки. В цялата ситуация има едно неизяснено обстоятелство - при проверка през сайта на ЦИК с вписани десет 1 или десет 2 се получава информация за лица, фигуриращи в подписки на "Атака" и на Реформаторския блок. Такива ЕГН не съществуват. От ЦИК излязоха с противоречиви коментари - част от членовете на комисията твърдят, че явно така са записани някои от хората в подписките на формациите, а други - че това е тестови код на фирмата, която е изготвила програмата, който просто не е бил премахнат. Говорителят на комисията Камелия Нейкова коментира пред "Капитал", че гарантират за техническата изправност на сайта. От една от по-малките партии, срещу която има сигнали за фалшиви подписи, разказаха пред "Капитал" и за ново явление - лидерът й има вече две обаждания от мъже с намеци за изнудване - те предлагали да "да се разберем, защото сме в подписката ви". Откъде могат да се взимат данните?ОтвсякъдеПартиите и коалициите едва ли знаят, че в подписката им фигурират омбудсманът, Ирена Кръстева, майка на депутата от ДПС Делян Пеевски. Нито пък от "Синьо единство" нарочно са дописали при тях депутата, представляващ Николай Бареков, Румен Йончев. За целта на регистрацията са нужни хиляди данни на избиратели - три имена, ЕГН и подпис. С такива големи масиви с информация разполагат компании като телекомите, големите вериги хотели, застрахователните компании и др. Математикът Михаил Константинов каза пред БНТ например, че около 100 фирми в страната търгуват с лични данни. Той предположи, че източникът на информация са и кол-центровете, както и избирателните списъци, които след съответния вот са с попълнени адреси и ЕГН и се съхраняват в торби, "в едно мазе, без никакъв контрол". "Всеки може да отиде да си вземе било цяла торба, било колкото иска списъци оттам", твърди бившият член на ЦИК, според когото между половината и една трета от личните данни на българите са "компрометирани". Приликите на някои от "пострадалите" тази седмица дава насока откъде могат да идват данните. Така например в подписката на Витков, по думите на музиканта Владимир Джамбазов, са "десетки хора от филхармонията, ансамбъл "Софийски солисти" и щатния оркестър на музикалната академия". Въпросът с използването на чужди лични данни в подписки е явление, което не съществува от вчера", коментира Красимир Димитров - един от най-изявените експерти по правото на защита на личните данни и до тази седмица член на комисията. Той добавя: "На пазара очевидно има играчи, които продават цели бази данни." Той разказа за случай в предишни избори, когато БСП изпращаше писма или се обаждаше на хора по телефона, за да ги агитира да ги подкрепят. "В една от жалбите човекът беше написал, че името му е сгрешено по начин, който е виждал само в сметките си за парно", разказва още експертът.Какво да направим, ако открием името си?Подайте жалбаСезирайте Комисията за защита на личните данни и прокуратурата. "Жалбата е твърдение, а това твърдение трябва да се провери. В случая това може да стане през експертиза на подписа. Това струва пари и отнема време и е по силите на прокуратурата", коментира Красимир Димитров. Главният прокурор Сотир Цацаров коментира, че "установяването на извършителите е изключително труден процес. [...] Друг е въпросът, че в тези случаи са използвани личните данни на хора, които са в интернет – в търговския регистър, в други бази данни, навсякъде. Самото подписване е престъпление". Прокуратурата има практика с разследването за подписката за референдум, която РЗС събира преди три години. По думите на Тодор Великов, бивш депутат от партията на Янев, данните са били преписвани от застрахователни полици на "Лев инс". По време на разследването е установено, че подписите са събирани от деца, които не могат да носят наказателна отговорност. Третият вариант е да подадете жалба до ЦИК, което е почти безполезно - комисията ги препраща към другите институции, и то само ако са достатъчно подробни - има три имена и подпис, и подробно описание на ситуацията. Не е лесно да ви заличат от списъка в сайта на ЦИК, тъй като по закон от комисията твърдят, че не могат да нанасят никакви корекции в него. Те съветват хората да се обръщат към КЗЛД, а тя, ако прецени да направи предписание на администратора на лични данни, да си коригира подписката. Както по-горе стана ясно, не всички партии са администратори на лични данни. Няма отговор на въпроса обаче как може да се коригира фактът, че в подписките липсват данни на хора, които твърдят, че са се подписали в подкрепа на дадена формация, какъвто е случаят със зам.-председателя на ГЕРБ Румяна Бъчварова например. Какви наказания се предвиждат?От глоба до затворЗаконът за защита на личните данни предвижда глоби, които стигат до 100 хил. лв. Ако се стигне до наказателно преследване и присъда, вариантите са различни. До една година затвор се наказва този, който "разпространи пароли или кодове за достъп до компютърна система или до компютърни данни и от това последва разкриване на лични данни". Друга хипотеза е да има разследване за използването на неистински частен документ, което се наказва до две години. Третата и най-екзотична хипотеза е да се установи този, който е "изтекъл" (продал) данните, и да бъде преследван за длъжностно престъпление, където наказуемостта е много по-голяма. Според Павел Чернев партиите не могат да бъдат санкционирани, защото няма изискване те да бъдат регистрирани като администратори на лични данни. Според Чернев например неговата партия не е, защото това не е задължително. Проверка в регистъра на КЗЛД обаче показа, че повечето големи партии са регистрирани като такива. Какво трябва да направят институциите?Да разберат откъде идват даннитеОбясненията на прокуратурата, че разследването и доказването на персонална вина е трудно, не означават, че институциите (КЗЛД и прокуратурата) не трябва да положат максимални усилия, за да установяват откъде са взети данните и да проверят дали са спазени правилата за съхранението им.Защо няма да има последствия за партиите и те ще могат да участват?Проверката не е за фалшиви подписиРегистрацията на партиите и коалициите, както и на кандидатите, издигнати от инициативни комитети, няма как да бъде заличена, щом отговарят на условията, описани в Изборния кодекс. Сред тях не е проверка за фалшиви подписи в регистрите. Изискването е те да представят поне 2500 коректни записи на избиратели, които подкрепят явяването на съответната формация на вота - с три имена, ЕГН и подпис. Проверката, която служба ГРАО извършва, се изчерпва със съвпадението между имената и единния граждански номер, но не и дали подписът е истински. Тя приключва, щом в подадените списъци със симпатизанти системата отчете 2500 коректни данни. На сайта на ЦИК обаче е качена много по-голяма информация - подписката, така както е донесена от съответната формация. "Коалиция за България" например внесоха на хартия близо 100 000 подписа, но на електронен носител - 10 000, ГЕРБ внесоха на хартия близо 30 000 подписа, но на електронен носител 9999. Всяка от останалите формации също е дала повече от нужните 2500 подписа, за да се застрахова при евентуално несъответствие на някои от тях, повторение или непълнота. По-големият масив от данни на сайта на ЦИК обаче не позволява да се каже категорично дали фалшиво вписаните в подписките са сред вече валидираните 2500 "чисти" записи за съответната формация, или са от допълнителните. Затова и не може да се твърди, че те са паднали под изискуемия минимум. "Големият проблем е друг. Сроковете - за регистрация и проверка, са изключително кратки и няма как това да се отрази на регистрацията", коментира Красимир Димитров.Трябва ли партиите да събират подписиВъпросът е споренПо-малките формации, за които е трудно да събират подписки за кратко време, вече започнаха да коментират, че изискването трябва да отпадне напълно, защото е безсмислено и води до злоупотреби. По принцип, за да съществува една формация, тя трябва да се регистрира в съда, за което има куп изисквания - инициативен комитет от учредители, общо събрание с поне 500 души, подписали декларация за членство, 2500 подписа на гласоподаватели с лични данни - три имена, ЕГН и постоянен адрес. Затова има логика да отпадне изискването да представят подписи и за всяко участие в избори. Не така стои въпросът обаче с инициативните комитети, които се създават за конкретния вот, още повече че дори финансовият депозит за тях беше намален до 100 лв. Единственото по-сериозно препятствие за тях е събирането на 2500 подписа, което за изборите за европарламент през май за тях още не е приключило. От друга страна, партийните подписки доказват, че партията е достатъчно активна, жизнена и заслужава поне минимално внимание. Сайтът "Отворен парламент" направи интересно изчисление след вота през 2013 г. Оказа се, че много партии, които са представили нужните тогава най-малко 7000 подписа за регистрация, са взели по-малко гласове на изборите. Национал-демократичната партия на Капка Георгиева например е представила 11 500 подписа, а е получила 3445 гласа. Сега дори не можа да представи нужните 2500, за да я регистрират. Съюзът на комунистите в България през 2013 г. е представил 10 769 подписа, а е получил 6168 гласа и др. Да се премахне ли възможността за проверки в списъците?Не, но да има по-добра защитаЮристът и ръководител на правния екип на Програма "Достъп до информацията" Александър Кашъмов е единственият експерт засега, който обръща внимание на друг проблем в скандала със злоупотребите с лични данни. Според него заради начина, по който функционира платформата на сайта на ЦИК, е възможно да се наруши тайната на политическата принадлежност. Работодатели, които разполагат с лични данни, могат да проверят симпатиите на своите подчинени, МВР също може да събере подобна информация. Това може сравнително не много сложно да бъде коригирано, като се въведат допълнителни защити. В обществения съвет към ЦИК вече са обсъдени няколко варианта. "Търсачката е толкова неграмотно направена", коментира Красимир Димитров. Според него е трябвало да се сложи поне елементарна защита – потвърждаване през електронна поща или въвеждане на други данни. Експертът е категоричен, че това е чувствителна информация, която се ползва със защита както според българското, така и според европейското право.

Събития

Подкаст

КАПИ

Бюлетини

Какво става на финансовите и криптопазарите

Горивата в България и "Лукойл"

Изкуство за Украйна

Капитал - брой 20

K Insights Special Report: The Energy Future of Bulgaria

Имоти и инвестиции

KEnergy

Образование

К10 - Най-добрите банки в България

Среща на бизнеса във Варна и региона

Ecommerce and Retail Summit

Net Zero Economy Forum: Accelerating the transition

Мартин Граховски: "Един от основните проблеми е вредата, която причиняваме като туристи"

Как парите могат да работят за вас и за по-добро бъдеще

Коя е най-подходящата инвестиция за мен?

Гласът на Капитал

Уроци за успех

Парите говорят

Децата и парите

Digitalk Тhe Podcast

Абонирайте се за Капитал за
1 лв. / седм.

Пич, къде ми е ЕГН-то?

10 въпроса и отговора по скандала с използваните от партиите лични данни

Елена Старидолска

Росен Босев

Елена Старидолска

Росен Босев

Политика

Капитал - брой 20

K Insights Special Report: The Energy Future of Bulgaria

Имоти и инвестиции

KEnergy

Капитал - брой 20

K Insights Special Report: The Energy Future of Bulgaria

Имоти и инвестиции

KEnergy

Образование

К10 - Най-добрите банки в България

Среща на бизнеса във Варна и региона

Ecommerce and Retail Summit

Net Zero Economy Forum: Accelerating the transition

Мартин Граховски: "Един от основните проблеми е вредата, която причиняваме като туристи"

Как парите могат да работят за вас и за по-добро бъдеще

Коя е най-подходящата инвестиция за мен?

Пич, къде ми е ЕГН-то?

10 въпроса и отговора по скандала с използваните от партиите лични данни

Елена Старидолска Следвайте

Росен Босев Следвайте

Елена Старидолска

Росен Босев