Новият брой:
Продаден ли е мачът за еврото

Как да развием съпричастността на служителите

Първата крачка е да се направи анализ на мотивационните фактори, влияещи на персонала, и доколко те са покрити

   ©  Капитал
Драгомир Бояджиев
е доктор по управление на човешките ресурси и доцент в Университета за национално и световно стопанство. Автор е на 15 книги, множество студии, статии в научния и периодичния печат по проблемите на мениджмънта и управлението на човешките ресурси. През 1991 г. той създава DB Interconsult - първото българско дружество, оказващо консултантски услуги в областта на управлението, човешките ресурси и кариерното развитие. Ръководител е на редица проекти в областта на анализ на компетентности, мотивация, управление на кариерата, подбор на персонал, управление на таланта, системи за оценка, обучение.
Счита се, че човек е съпричастен, ако влага усилия над обема, който е необходим, за да не го уволнят.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    bladezone avatar :-?
    bladezone
    • + 4

    Доброто възнаграждение и високи бонуси за постигнати резулати е гаранция за съпричастността на служителя. Поне при мен!

    Нередност?
  • 2
    kamendc avatar :-|
    Камен
    • - 1
    • + 8

    Никаква съпричастност и лоялност не може да се очаква от служителите - тая работа свърши преди 20-30 години.
    В момента всеки служител е една кутийка в спредшийт някъде в отчетите на собствениците, и ако им излиза по-евтино да хванат китаец или индиец вместо него - той моментално ще изхвръкне.
    Нищо лично - просто бизнес. Фирмите са принудени да правят така, защото и конкурентите им го правят.
    Но затова и не могат да очакват лоялност и съпричастност от служителите си. Това са само красиви лакърдии, които ги бръщолевят разни "професори" като този на снимката.
    Осъзнайте, че сте много лесно заменим, и гледайте да извлечете максималното от работата си докато станете ненужен. Подчертавам - "докато", а не "ако". А ако пък наистина сте незаменим (един на сто служители има такъв потенциал) - то вие трябва да работите за себе си, а не за друг.
    Това е - успех! Аз дисертация по човешки ресурси нямам (като очилатия плешив професор) но дано все пак решите да послушате мен.

    Нередност?
  • 3
    desislavaspasova avatar :-|
    spassovadesislava
    • - 1
    • + 5

    Аз пък мисля, че съпричасност може да се очаква от служители в по-малки фирми, където все още съществуват "човешките" отношения... В големите корпорации това е трудно достижимо... имат значение най-вече паричните стимули... Но в един колектив от 20-30 души всичко има значение - признанието, уважението, отношението на мениджърите и колегите.. Казвам го от опит.

    Нередност?
  • 4
    izabell avatar :-|
    izabell
    • - 1
    • + 1

    Относно мотовацията препоръките са универсални,почти важат за всяка фирма.На първо място поставям финансовия фактор,на второ вниманието/отношението на колегите.

    Нередност?
Нов коментар