Държавата и бизнесът не постигнаха консенсус как точно да се стимулира аутсорсингът
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Държавата и бизнесът не постигнаха консенсус как точно да се стимулира аутсорсингът

Държавата и бизнесът не постигнаха консенсус как точно да се стимулира аутсорсингът

Вицепремиерът Бобева предлага "реиндустрализация" на работната сила.

Юлиян Арнаудов
3792 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Държавата и бизнесът не успяха да постигнат съгласие как точно да се стимулира аутсорсингът в България. И двете страни признават потенциала за растеж на сектора, а вицепремиерът Даниела Бобева предлага "реиндустрализация на работната сила", което означава да се извърши пренасочване от хуманитарните науки към точните и техническите предмети. Това стана известно по време на първата кръгла маса между представители на правителството и бизнеса по темата за аутсорсинга, организирана от Българската аутсорсинг асоциация. Именно липсата на квалифицирани служители се смята за основна заплаха за бъдещия растеж на този сектор. Според Бобева насочването на работещите към техническите предмети ще помогне да се преодолее проблемът с недостига на кадри в аутсорсинг индустрията и в технологични сектори като цяло.

"Едно от предизвикателствата е намирането на качествени кадри", заяви и Дейвид Ханд, директор "Пазарно развитие за комбиниран аутсорсинг" в световната браншова асоциация на дипломираните експерт-счетоводители ACCА.

Самият сектор има голям потенциал за растеж, като се очаква да генерира годишен оборот от 2 млрд. лева до 2018 г., или 3% от брутния вътрешен продукт, обяви Стефан Бумов, председател на БАА и изпълнителен директор на "Софика", вече част от TeleTech.

"В момента в аутсорсинг индустрията работят над 20 хил. човека, като само в рамките на София има потенциал за тройно нарастване на заетите места", обяви Бумов. От бранша отдавна алармират, че липсата и изтичането на добре подготвени кадри може да окажат негативен ефект върху растежа на сектора.

Изгубени в превода

Мненията на двете страни обаче се разминаха по точната роля на държавата в насърчаване на инвестициите и развиване на сектора. Вицепремиерът Бобева разкритикува компаниите, че от присъстващите на форума само една е кандидатствала за финансиране от Фонда за иновации, както и че не се възползват от промените в Закона за насърчаване на инвестициите. От бизнеса контрираха, че липсва прозрачност при кандидатстване във Фонда за иновации, което е причина и за по-малкия им интерес. През юли бяха приети поправки в Закона за насърчаване на инвестициите, с които се добави възможността компаниите да участват за сертификати за инвеститори клас А и Б на базата не само на вложените средства, но и на откритите работни места.

"Промяната в закона за инвестициите и сваляне на изискванията е насочена основно към вашата индустрия. Има оплакване, че няма достатъчно стимули, но компаниите не се възползват от настоящите", обяви Бобева. Според Красин Димитров, зам.-министър на икономиката, енергетиката и туризма, процедурата по издаването на подобни сертификати е значително опростена, с което се намалява административната тежест. От бизнеса не коментираха тези забележки. Те повдигнаха въпроса за повишаването на осигурителния праг, което увеличава разходите на фирмите, които наемат висококвалифицирани кадри. Представителите на правителството обявиха, че това зависи от тристранното разбирателство между работодатели, синдикати и държавата.

Партньорство, но не точно

Бобева допълни, че един от важните фактори за допълнително развиване на аутсорсинг индустрията ще е създаването на правна рамка за публично-частни партньорства (ПЧП). "Държавата може да участва с големите си неизползвани активи - както държавни, така и общински", коментира Бобева. От бизнеса повдигнаха въпроса дали държавата не може да аутсорсва част от своята дейност, особено тази на държавната администрация, но вицепремиеърт не одобри подобна възможност. От сектора дадоха за пример Лондон, в който обслужването на почти всички процеси, свързани с градския транспорт и паркирането, се осъществява от частни компании. Отговорът на Бобева беше: "Говорете със Столичната община, не с мен."

Е-управление през март 2015 г. Подобряването на прозрачността на държавната администрация ще стане, след като бъдат въведени комплексните електронни услуги, каза още Бобева. Това по нейни думи ще стане през март 2015 г. Досега за електронно управление са изхарчени около 300 млн. евро, без да има видим ефект. Вицепремиерът подчерта, че изграждането на е-управление е свързано с доста средства, а според новия програмен период по това перо са заделени "едва" 140 млн. евро, от които 40 млн. са предназначени за изграждането на оптични интернет мрежи. Това налага да бъдем изключително икономични, допълни вицепремиерът. През тази и следващата година няма да се наложи за целта да се дават средства от бюджета, заяви тя.

 

 

Държавата и бизнесът не успяха да постигнат съгласие как точно да се стимулира аутсорсингът в България. И двете страни признават потенциала за растеж на сектора, а вицепремиерът Даниела Бобева предлага "реиндустрализация на работната сила", което означава да се извърши пренасочване от хуманитарните науки към точните и техническите предмети. Това стана известно по време на първата кръгла маса между представители на правителството и бизнеса по темата за аутсорсинга, организирана от Българската аутсорсинг асоциация. Именно липсата на квалифицирани служители се смята за основна заплаха за бъдещия растеж на този сектор. Според Бобева насочването на работещите към техническите предмети ще помогне да се преодолее проблемът с недостига на кадри в аутсорсинг индустрията и в технологични сектори като цяло.

"Едно от предизвикателствата е намирането на качествени кадри", заяви и Дейвид Ханд, директор "Пазарно развитие за комбиниран аутсорсинг" в световната браншова асоциация на дипломираните експерт-счетоводители ACCА.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Г-жа Бобева едва ли вярва в това, за което говори.
    Проблемът не е единствено в аутсорсинга, че така елейно да говорим за преориентиране от хуманитарните към тахническите специалности. Бъдащите инженери ще се появят на пазара след 10 г. евентуално, защото гимназистите не избират специалностите според изказванията на управниците.
    Аз търся три медицински сестри, но не мога да им плащам като в Нотингам, затова търся отдавна...
    По схемата трябва ли да чакаме министър Андреева да призове момичетата да учат за специалисти по здравни грижи?
    Много глупаво управление си имаме...

  • 2
    pepiis avatar :-|
    pesho

    Не само глупаво управление, а и нагло!
    Просто не знае колко е глупаво.

  • 3
    bladezone avatar :-|
    bladezone

    Как да помогне Държавата ли? Ами просто изобщо да не се меси - колкото по-далече, толкова по-добре!

  • 4
    realismisthename avatar :-P
    realismisthename

    От бранша отдавна алармират, че липсата и изтичането на добре подготвени кадри може да окажат негативен ефект върху растежа на сектора.

    И бранша какво прави по въпроса ? Предлага възможности за допълнителна/пре квалификация за да няма липса на подготвени кадри? Увеличава възнаграждението или намалява работните часове, за да няма изтичане (към други държави) на кадрите? Или нещо друго?

    БОЖЕ„ КОЛКО СЪМ ТЪП!!!

    Бранша не прави това. ТОку що прочетох статията - иска държавата да му осигури сигурен пазар - "бизнеса повдигнаха въпроса дали държавата не може да аутсорсва част от своята дейност, особено тази на държавната администрация"

    Market economy at its finest!

    Преквалификация не ни трябва, обучение на кадри не ни трябва, стимули да задържаме кадрите - също! Трябва ни сигурен пазар осигурен от държавата естествено. Ние от бранша по възможност да прочитаме 1-2 CV-та, да подбираме кандидати поне с 2 европейски езика и да ги слагаме на заплата по 750 лева.
    Ай наздраве за печеливШИТИ.

  • 5
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    До коментар [#3] от "bladezone":

    Колега, май не си от БРАНША. БРАНША иска държавата да се меси - като осигурява сигурен пазар!

  • 6
    jonson avatar :-|
    jonson

    [quote#4:"realismisthename"]БОЖЕ„ КОЛКО СЪМ ТЪП!!! [/quote]
    Държавата не може да осигури по-високи заплати в частния бизнес. Това е въпрос на пазар - търсене и предлагане. Това да събереш аутсорс компаниите и да ги питаш "какво ви трябва е правилно, а техния отговор "дай ни твоята работа" е леко нагъл, естествено, най-малкото не са ги събрали за това. Но че държавата трябва да престане да харчи луди пари за обучение на изкуствоведи, счетоводители, всички видове *исти - също е вярно. Имаме закрит огромен техникум с София с една от най-уникалните сгради (имам предвид бившия "Сталин"), оборудване за милиони кротичко си гние, а паралелки с всевъзможни хуманитарни специалности се роят ли роят. Бизнесът може да преквалифицира примерно фрезист в стругар, но няма какво да направи с нито един, завършил древни езици и култура. Естествено не съм против хуманитарните специалности като такива, но има един здравословен баланс в обществото, който при нас е силно нарушен.

  • 7
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    До коментар [#6] от "jonson":

    Напълно съм съгласен с Вас. Това обаче, не променя факта, че бизнеса не иска да инвестира в talent development, обучение или както и да го наречем. Искат кадри наготово, по възможност с 2 западни езика, стаж и (поне 1) виШО.

    А относно outsourcing-а, точно това е сферата, в която са ти нужни най-малко специалисти. По презумция би трябвало да предпочиташ (сравнително) ниско образовани кадри, които за две седмици да ги насочиш да работят каквото ти трябва. Поради факта, че са сравнително ниско образовани - те нямат големи кариерни преспективи, нито пък големи амбиции и ще ти работят кротко за сравнително ниска заплата.
    Тук тънкия момент е изпуснат - сравнително ниската заплата БРАНША я разбира като - да имат пари за хляб, може би и сирене. А допълнителна квалификация - дума да не става - пари БРАНША не дава.

    Ако вземем например лекарската професия. САЩ outsourc-ват различни услуги - например разчитане на разни снимки, различни резултати от изследвания и т.н. към ИНДИЯ. Как го правят - разчитат на ИНДИЙСКАТА държава да образова медици? Ми... НЕ. Пращат двама американци в Индия, наемат една конферентна зала за месец и провеждат курса. Американчетата плащат всичко в процеса за квалификация и после си избиват паричките десеторно - чрез ниските заплати впоследствие.

    Естествено родния БРАНШ това му е тера инкогнита.

  • 8
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    До коментар [#6] от "jonson":

    И да допълня - за повече от 90% от outsourc-инг индустрията. Обикновен работник може да бъде взет буквално от УЛИЦАТА и да бъде обучен за по-малко от 45 дни. Там работата е изключително монотонна и не са ти нужни 6 семестъра в университет, за да се справиш.

  • 9
    dreamer79 avatar :-|
    атанас

    Обучението за 45 дни накрая е...а м...а на всичко. Два сблъсъка имам с подобни фирми за година. И в двата варианта работа за един за месец се върши от 4-5 за година и остават проблеми, които пречат да се ползва резултата. Да, в писането на софтуер поне у нас аутсорсингът е точно наемане на куп хора за по-малко от индиец($10-15 на час искат), учене в движение, 0 ефективност. Скоро с изключение на малко хора с опит този балон ще се спука- чужденецът след година-две почва да пита защо няма резултати поне като при индийците, от които е избягал. Специалист се учи с години. В момента 90% от обявите за позиции са с изискване за 2-3г стаж и нищо за опит и работещ изкаран проект. Образованието осакатява, никой не учи, организация се учи в движение и се разчита само на ниската цена и идея, че 2 евентуално правят повече от 1. Има прекалено голям ръст спрямо потенциала на работната сила. Накрая фирмите остават с екипи от по 10-20 новака и никой да ги води, изхвърлянето да се вземе проект на всяка цена води до 0 време поне малко да се чете и учи в движение, а и няма кой да предаде опита си на новаците. Министерствата не могат да решат проблема. Могат да създадат нови учебни програми и до там. Бизнесът в масата си не е дорасъл да търси опит и организация на процесите, а иска нов нает да е изпълнител на мига. Така нищо не става. Ресурсът ни да е 1000 човека с нужния опит, те в масата си са със свой бизнес в малки фирми, надуваме балон като да имаме 20000 специалиста в големи фирми. С времето ще станем нарицателно като индийците.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 10
    gost22 avatar :-?
    gost22

    [quote#9:"атанас"]Накрая фирмите остават с екипи от по 10-20 новака и никой да ги води, изхвърлянето да се вземе проект на всяка цена води до 0 време поне малко да се чете и учи в движение, а и няма кой да предаде опита си на новаците.[/quote]
    Това се среща и в други сектори, традиционно далече от обсъжданите в момента. Това е локално, българско "заболяване", и се развива в среда без предвидимост и бизнес стабилност. "Грабваш и бягаш", щото не се знае утре какво ще става.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK