Най-големите браншови организации в строителството се обявиха против тунела през Креснеското дефиле, предвиден в проекта за магистрала "Струма". Представители на Камарата на строителите в България (КСБ) и на Българска браншова камара "Пътища" настояват вариантът за изграждане на 15-километрово съоръжение да бъде преразгледан и да се търсят алтернативи. Мотивите им са, че толкова дълъг тунел ще е изключително скъп като строителство и поддръжка и не е удачно решение за район с висока сеизмична активност като Кресна.
Становището на строителните организации очаквано предизвика остра реакция сред еколозите. От партия "Зелените" дори обвиниха пътните фирми, че са против тунела през Кресненското дефиле, защото няма да участват в една от най-големите обществени поръчки до момента. Индикативната стойност на подземното съоръжение е 1.1 млрд. лв.
Милиони по финансовата скала...
Основното възражение на строителните организации срещу тунела при Кресна е високата цена. Участъкът от магистрала "Струма" между Благоевград и Сандански (лот 3) е с дължина 65 км и прогнозна стойност от 1.7 млрд. лева (виж карето). Основната част от парите се осигуряват по европейската програма "Транспорт", за която проектът е приоритет.
Най-скъпият и сложен участък от лот 3 е преминаването през Кресненското дефиле, което е предвидено чрез 15-километровия тунел – един от най-дългите в Европа.
Според проф. Иван Трифонов от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) реално стойността на съоръжението ще се окаже значително над прогнозните към момента 1.1 млрд. лв. "Специалистите я изчисляват на поне 1.5 млрд. лв. При тунела "Железница" (2 км) след Благоевград са заложени 100 млн. лв. на километър. Същата ще е цената при Кресна", коментира той.
За сравнение, средната цената на километър магистрала е между 5-6 млн. лв. до 8 млн. лв. за по-сложните участъци, добави Трифонов. Според него най-добрата алтернатива е замяната на дългия тунел при Кресна със система от виадукти и къси тунели, което би намалило строителната стойност с 500-600 млн. лв. Така ще поевтинее и поддръжката, която при 15-километрово подземно трасе ще е 50 млн. лв. годишно, смята проф. Трифонов. По-късно обаче от Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти" обявиха, че очакваната сума за годишна поддръжка е 12 млн. лв.
Има го и варианта сегашният път през дефилето просто да бъде разширен, както е предвиждал първият проект за "Струма" (виж карето).
Бившият изпълнителен директор на Агенция "Пътища" Павел Диковски изтъкна като аргумент в същата посока и дългия срок на строителството. Според него то ще продължи поне 10 години и няма как да приключи в сегашния програмен период. "Това поставя под риск европейските средства за "Струма" и има опасност голяма част от този проект да се финансира от бюджета", каза Диковски.
Като минус той посочи и тежкото управление на трафика по главен път Е-79 за толкова дълъг период от време. Пътят към Гърция и в момента е сред най-натоварените участъци от републиканската мрежа, а участъкът през Кресна – едно от местата с най-много катастрофи.
За момента пътните специалисти не предлагат еднозначна алтернатива на тунела през Кресненското дефиле. Според изпълнителния директор на КСБ Иван Бойков обаче трябва да се търси друго решение, като се спазят всички екологични и сеизмични норми.
От пътния бранш настояват също Национална компания "Стратегическа пътна инфраструктура" (НКСИП), която отговаря за изграждането на Лот 3 от "Струма", отново да разгледа вариантите за преминаване през Кресненското дефиле. Компанията вече обяви обществена поръчка за анализ разходи-ползи за участъка от магистралата между Благоевград и Сандански. Строителите обаче искат такъв да бъде направен и за втори възможен вариант за прехода през дефилето.
Не стана обаче ясно как това би се отразило на сроковете и хода на проекта за лот 3 от "Струма". Амбициите на министъра на регионалното развитие Десислава Терзиева са да обяви първите обществени поръчки за пътните участъци между Благоевград и Сандански до края на тази година, а за тунела при Кресна – през следващата.
...и 9 по скалата на Рихтер
Окончателното решение за тунелно преминаване през Креснеското дефиле бе взето през 2009-2010 г. Година по-рано вариантът получи и оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). Източници от управляващия орган на програма "Транспорт" посочиха, че нито тогава, нито през следващите години е имало възражения от строителния бранш срещу трасето на "Струма". При обсъждането на идейния проект за Лот 3 от магистралата през март също имаше само отделни критични изказвания към избрания вариант.
Според същия източник нов вариант за преминаване на Креснеското дефиле ще върне лот 3 на "Струма" на изходна точка. Това пък ще застраши реализацията и финансирането на целия проект, тъй като трасето с тунела е заложено в одобрената от Европейската комисия апликационна форма на магистралата. Тоест всяка промяна трябва да мине през ново одобрение от Брюксел.
Сходно становище застъпи преди дни и председателят на Българската асоциация за геотехническо и тунелно строителство (БАГТС) Валентин Трашлиев. Пред медиите той посочи, че действително е могло да се търсят други решения за преминаването на "Струма" през Кресненското дефиле, но трасето с дългия тунел е одобрено от Европейската комисия и ако сега се стигне до промяна, може да изгубим финансирането за магистралата.
Спорно е също така доколко замяната на тунела с открито магистрално строителство е по-добро решение от сеизмична гледна точка. Според преподаватели от Минно-геоложкия университет районът на Кресна е силно земетръсен - възможни са трусове от 9 степен по скалата на Рихтер, които силно да променят релефа.
Подобни опасения изказа и председателят на "Зелени Балкани" Андрей Ковачев. Той обаче припомни, че всички експертизи са оценили тунела през Кресна като най-безопасен вариант предвид сеизмичната активност в района.
"Аз съм биолог и съм израснал като такъв в Кресненския пролом. Много искам да ви покажа блоковете, които падат там при 9-а степен по Рихтер. Говорил съм с много сеизмолози и инженери - японците в такива случаи предлагат да се строи вътре, а не вън от скалата", обобщи Ковачев.
Петко Ковачев от партия "Зелените" пък директно обвини представителите на строителния сектор, че теглят проекта за "Струма" към "джобчето на гилдиите си".
"Защо въпросът с тунела при Кресна се повдига, когато всичко е решено. Отговорът е, че българските пътищари, батковци и братковци няма да хапнат нищо от този тунел", коментира екологът.
Причината за думите му е, че тунелното строителство е специфично и в Европа компаниите, които биха отговорили на изискванията за опит в подобни мащабни проекти, са не повече от две-три.
От Министерството на регионалното развитие до момента няма коментар за исканията на строителния бранш. Оттам посочиха, че по темата преди дни е получено писмо от браншовите камари, но без аргументирани становища или доклад към него.
Пътят на юг
Проектът за магистрала "Струма" е подготвен през 2001 г от италианската консултантска компания SPEA. Тогава в него влиза и работният проект за магистрала "Люлин", припомни инж. Тодор Тодоров, изпълнителен директор на Сдружението на пътните инженери консултанти. Тогава за преминаване през Кресненското дефиле са разгледани пет възможности – три на SPEA и две предложени от екоорганизации. След технико-икономическа експертиза и екологична оценка с доклад по ОВОС за преминаване през Кресненското дефиле е избран вариантът за модернизация на съществуващото трасе на главния път Е-79 и разширяването му до 4-лентов път.Идейният проект на SPEA е приет от Националния експертен съвет по устройство на територията и години след това започва изграждането на "Струма". Първият завършен участък е този от пътен възел Даскалово до Долна Диканя с финансиране от Европейската инвестиционна банка. Междувременно обаче тече актуализация на останалите участъци от магистралата и така в началото на програмния период 2007 - 2013 г. се появява вариантът за дълго тунелно преминаване на Кресненското дефиле. По думите на Тодоров тогава колегията не обърнала сериозно внимание на темата, но и никой от експертите не е питан при подготовката на технико-икономическите параметри и анализите за разходите и ползите от този вариант.
До момента от "Струма" е завършен и лот 1 (Долна Диканя - Дупница), а в строеж са лот 4 (Сандански – ГКПП Кулата) и лот 2 (Дупница – Благоевград).
Най-големите браншови организации в строителството се обявиха против тунела през Креснеското дефиле, предвиден в проекта за магистрала "Струма". Представители на Камарата на строителите в България (КСБ) и на Българска браншова камара "Пътища" настояват вариантът за изграждане на 15-километрово съоръжение да бъде преразгледан и да се търсят алтернативи. Мотивите им са, че толкова дълъг тунел ще е изключително скъп като строителство и поддръжка и не е удачно решение за район с висока сеизмична активност като Кресна.
Становището на строителните организации очаквано предизвика остра реакция сред еколозите. От партия "Зелените" дори обвиниха пътните фирми, че са против тунела през Кресненското дефиле, защото няма да участват в една от най-големите обществени поръчки до момента. Индикативната стойност на подземното съоръжение е 1.1 млрд. лв.
69 коментара
Нали щяха да са два тунела,защо изведнъж стана един 15 километров? Не знам дали има вече връщане назад,тези неща е трябвало да се обмислят доста сериозно още при стартирането на проекта.Вярно е,че милиард и половина са сигурно всичките европейски пари които имаме за пътища до 2020,но трябва да завършим Струма за да не се налага да връщаме парите.
15 километров тунел - на свинче звънче. Паметник на човешката глупост и алчност. Да не говорим за сигурността .. едно е катастрофа да стане на открито, друго в 15 километров тунел.
А тия браншови организации къде бяха когато се провеждаха обществените обсъждания, къде бяха при обсъждане на ОВОС'а. Какво имаха в устите да си изкажат свръх-компетентните мнения коагто му беше времето ?.
Всичко било решено - глупаво. Дайте да го оставим така. Тунелът щял да се строи 10 поне години!?!? После кой ще го поддържа? Та ние не можем да си поддържаме еднокилометровите тунели както трябва/постоянно се затварят ту едната ту другата тръба/. В тунела пак ще има ограничение на скоростта на 80 км/ч. По-сигурен бил от нормален път - щото имало възможност от земетресение от 9та степен. То при тая степен.. и тунел да е пак ще поддаде и после ще го поправят с години. Всъщност още при 6-7ма степен ще създаде проблеми, щото строителите ще спестят материали.
А що се отнася до еколозите - те са нещо като генералите в армията - все искат колкото се може по-скъпи играчки.
Под Алпите също има 15 километров тунел и никой не е възразил срещу това. Смятат го за върхово човешко постижение, а не звънче на свинче и др.
А иначе тези заеми дето ги дръпнаха за да ги наливат в пенсии и помощи трябваше в магистрали да ги наливат. Пътищата за кръвоносната система на всяка една страна и бяз тях не може да има икономика.
Сдружения на строителните фирми, известни със своята честност и непоносимост към кражби и злоупотреби, се притесняват, че цената на строителен обект щяла да е твърде висока. Добре че са те да се грижат за общественото благосъстояние, иначе не знам какво щяхме да правим.
Аз лично смятам че идеята за тунела е удачна. По белия свят отдавна се строят подобни, включително и близо до нас - в Австрия и Швейцария. Цената наистина е огромна за България, но ако всичко стане по план ще платим само 20 % от нея. Другият вариант е да направим "втора Витиня", с куп виадукти и стръмни участъци, по които да закъсват тирове цяла зима и да прецакаме това толкова яко място.
До коментар [#5] от "flader":
Алпите не са като Малашевската планина. В Алпите, сигурен съм, обиколният път е много повече километри с много повече завои, а не пак 15 километра както е в случая с кресненското дефиле. Това, че е върхово човешко постижение - хубаво, но ако е безмислено, скъпо и много по-опасно, за какво ни е? Тунелът ще трябва да цели постоянно планината, щото мръднат ли малко встрани и ще излязат от нея.
Какво ще спести този тунел? По-бързо ли ще преминават колите, от един разширен път? По-голяма сигурност ли ще предложи?
И ако някой си мисли, че от тунел не може да се краде...
Нашите строителни фирми изреваха, защото няма да могат да участват в търговете за изпълнение! Няма да могат, да се включат в лапането! Изпълнение на такива тунели е по силите на няколко японски и германски фирми!
Алтернативни трасета просто няма, само се мъчат да протакат и да печелят време! Откъде ще мине това алтернативно трасе? По билото на Пирин или в коритото на Струма?
Който е ходил към Игуменица е видял, колко тунели се прокопаха в планината!
В тунелите из Алпите се спазват железни ограничения за скоростта и инцидентите са много редки! Преминаването през някои се таксува отделно, като по този начин се гарантира перфектно поддържане и безопасност!
До коментар [#2] от "mickmick":
Паметник на човешката глупост е да си построиш магистрала с виадукти по 300 метра до родното село. От друга страна - тунел през планината, финансиран на 80% от други хора не ми изглежда толкова глупаво.
Естествено всичко отново е в Южна България. Започвам да мисля, че ако съединението не се беше осъществило - Северна България щеше да е на светлинни години от мястото където е сега.
До коментар [#7] от "mickmick":
От бурш ал араб също няма кой знае каква полза, но я построиха, както и от островчетата в морето на ОАЕ. Не съм експерт , но ако ще се плаща 20% от цената, тогава си заслужава да запазим и ние малко от природата си (може бъдещите поколения да решат да я пазят чиста за разлика от нащето). Според мен от пътища не трябва да се пести. Колкото повече - толкова по-добре. Един 15 километров прав тунел се минава много по-бързо и по-безопасно от 15 километра завои. 30 мин да спести от времето за път пак ще си заслужава.