С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 25 апр 2014, 17:13, 5590 прочитания

Бъдеще на малките пенсии

Или защо застаряващото население в съчетание с липса на политическа воля за промени може да доведе осигурителната система до ръба на пропастта

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Усещане за спешност. Такова чувство може да завладее всеки, който хвърли един бърз поглед върху данните за състоянието на пенсионната система и прогнозите за нейното развитие в следващите 50 години.

И така, годината е 2060, а разходите за пенсии вече са набъбнали до над 30 млрд. лв. на година (от около 8 млрд. лв. през тази), или почти колкото е целият бюджет на държавата в момента. Всеки работещ издържа приблизително по един пенсионер с осигуровките и данъците, които внася. Дупката в бюджета на фонд "Пенсии" се е увеличила над четири пъти и дефицитът достига почти 9 млрд. лв. (В сметката не влизат допълнителните пари, които държавата доплаща за всеки осигурен). Картината и в момента не е много по-оптимистична, защото и сега пенсиите са ниски, а парите за тях не достигат. Разликата е, че хората, които работят, ще продължат да намаляват. И ако сега в трудоспособна възраст са около 3.3 млн. души, техният брой ще достигне 2 млн. до 2060 г. Приблизително толкова ще са и пенсионерите, според последните актюерски разчети на Националния осигурителен институт (НОИ).


Освен демографската криза обаче другият голям проблем е липсата на политическа воля и визия за започване на цялостна реформа в системата. Действията на правителството са в съвсем противоположната посока - спиране на досега направените стъпки за промяна.

Писмо от бъдещето

Демографската криза влияе негативно на потенциала на икономиката. При застаряването на населението все по-малко хора остават да работят и да внасят в бюджета под формата на данъци и осигуровки, а все повече черпят от него чрез пенсии, помощи и пари за здраве. Така въпреки че разходите за пенсионерите ще растат, доходите им ще намаляват. Например дори възрастта и стажът за пенсиониране да продължат да се увеличават с по 4 месеца годишно (мярката беше въведена от началото на 2012 г., а после стопирана от кабинета "Орешарски") през 2060 г. държавната пенсия ще може да осигури на възрастните хора едва малко над една трета (35.6%) от дохода им, докато са работили. За сравнение - през тази година пенсията замества почти половината от доходите през трудовия живот според разчетите на НОИ (средната стойност за Европа през 2012 г. е била около 56%). "Ниският принос към системата, сравнително късото пребиваване на пазара на труда, както и високият дял на ранно пенсиониращи се водят до неадекватен размер на пенсиите, които все повече се финансират не изцяло от осигуровки", коментира Лийв Франсен, която отговаря за социалната политика на стратегията "Европа 2020" в Европейската комисия.



Един от основните проблеми на пенсионната система в България е именно ранното пенсиониране. Колкото по-млади хората напускат пазара на труда, толкова по-кратко внасят в системата за сметка на удължаване на времето, през което черпят от нея. В своите препоръки към България от май миналата година например от Европейския съвет уточняват, че оставащите специални режими за някои професии са сред факторите, допринасящи за намаляването на реалната възраст на пенсиониране. Сред тях са например военни, полицаи и др., които се пенсионират без изискване за възраст, а само за стаж.

Друг от вариантите за ранно излизане от пазара на труда са инвалидните пенсии. Само през миналата година броят им е нараснал с 3%. Почти половината от всички новоотпуснати пенсии са били инвалидни. Една от възможните причини е, че част от тези пенсии се използват като алтернативен източник на доходи и според експерти контролът върху тяхното отпускане е недостатъчен.

Какво се прави

Отговорът е кратък - нищо. През предходните две години правителството на ГЕРБ направи две малки крачки в посока облекчаване на системата. Едната беше увеличаването на възрастта и стажа за пенсиониране с по 4 месеца годишно, докато достигне 63 години и 37 години стаж за жените и 65 години и 40 години стаж за мъжете. Тя обаче беше замразена от правителството през тази година не само за най-масовата категория труд, но и за работещите при тежки условия (под натиска на синдикатите). Аргументът беше, че от началото на следващата година ще се въведе нов механизъм за ръст на възрастта, обвързан с продължителността на живота след излизане от пазара на труда. Според експерти обаче в момента не се водят дискусии в тази посока и поне до евроизборите през май няма да бъдат предприети никакви стъпки. Другото "кръгом" в пенсионната реформа беше премахването на възрастта за пенсиониране при военнослужещите. Тази мярка влезе в сила в началото на миналата година, но набързо беше отменена и военните отново се пенсионират само с 27 години стаж, от които две трети в системата. Заради спирането на реформите се очаква България да получи остра критика от Европа в препоръки, които ще изпрати следващия месец, твърдят експерти от сектора.

"За съжаление отбелязваме, че новото правителство не продължи скорошната пенсионна реформа, въведе отново схеми за ранно пенсиониране и замрази планираното увеличение на възрастта за пенсиониране. Освен това изглежда, че няма нито силна мотивация, нито консенсус сред основните заинтересовани страни за критичните мерки, които са необходими в краткосрочен и в дългосрочен план", коментира и Лийв Франсен пред "Капитал".

Остава въпросът дали вторият стълб на пенсионната реформа - частните фондове ще успеят да гарантират достатъчни допълнителни доходи на бъдещите пенсионери. По думите на Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии обаче досега вноската за допълнително задължително пенсионно осигуряване е трябвало да достигне 7%, а все още е 5%. "Сегашната ситуация е разкрачена между два модела - единият е пенсиите изцяло да се финансират от осигуровки, а другият - изцяло от държавата, както е в Дания например", допълва макроикономистът. По думите му държавният разходопокривен стълб при всички случаи действа като пирамида и тя се представя добре, докато населението расте. Затова и на практика държавата вече финансира около 60% от разходите за пенсии от приходи от данъци.

Какво да се направ
и

Комплексна реформа. Анализаторите в сферата са на различни мнения каква да е тя, но са единодушни, че промените не трябва да се правят на парче. Според социален експерт стъпките са най-общо три. Първата - необходимо е да се премахне ранното пенсиониране, като например на военни и полицаи. Второ, налага се плавно и автоматично увеличение на възрастта за пенсиониране, като здравословното съотношение е 2 към 1 (за всеки две години трудов стаж, една година в пенсия). Може да се мисли и за въвеждане на автоматичен механизъм за ръст на осигурителните вноски, който да е обвързан с ръста на БВП. Но най-вече е необходимо да се ограничи сивата икономика, за да се подобри събираемостта на осигуровките.

В свой скорошен доклад Световната банка също предложи три основни сценария за реформа: изравняване на възрастта за пенсиониране между мъже и жени, ръст на вноската (с 2 процентни пункта) и увеличаване на икономическата активност. "Ефектът от застаряването на населението върху пенсионната система може да бъде компенсиран само чрез по-високи вноски, по-ниски размери на пенсиите или по-кратък срок на получаване на пенсия", отбелязват от институцията.

Увеличаването на осигуровките засега не е сред плановете на управляващите. При избор на такъв вариант обаче има риск част от бизнеса да фалира или да влезе в сивия сектор. А и по-високите разходи за труд ще направят икономиката по-неконкурентна.

За да получим сравнително пълна картина, трябва да добавим и изравняването на възрастта за пенсиониране на мъжете и жените в дългосрочен план. Това е изискване на Брюксел към всички европейски държави и голяма част от страните вече са приели закон, с който това да се случи. Мярката е необходима, тъй като жените внасят осигуровки по-кратко заради излизането в майчинство, което намалява доходите им за старост, когато излязат в пенсия, в сравнение с тези на мъжете. Освен това жените живеят по-дълго и получават пенсия средно 5 години повече.

Проблемът с реформата е, че никой не иска да я започне, тъй като политиците рядко имат дългосрочен хоризонт и мислят най-вече в рамките на следващите 4 години. А резултатите от подобен тип промени обикновено не се виждат за такъв кратък период. Ако този тип мислене не се промени обаче, трябва да се надяваме само на демографско чудо, за да може пенсионната система да издържи, а възрастните хора да получават адекватни доходи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 1009 прочитания

Лесният паник бутон на гетата Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

18 окт 2019, 895 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Ако сме срещу ЕС, може да сме срещу всичко

Още от Капитал
Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10