С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
43 25 апр 2014, 16:27, 26821 прочитания

Три негативни мита за ЕС

и как можем да ги опровергаем

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Как се появи мита за злия ЕС

Злият Европейски съюз

Евроскептицизмът е новата мода на популизма

Кой мрази ЕС

или защо увеличаващият се български евроскептицизъм може да саботира важните реформи

Ну, ЕС, погоди

Защо европейските популисти и радикали харесват Путин и повтарят написаните в Москва опорни точки

Мит 2. ЕС ни накара да затворим 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй", заради което понесохме огромни загуби. Българските политици свалят гащи пред Европа

"Кога ще стигнем средните европейския стандарти – когато си изберем български политици, които да не свалят гащи пред Европа. Големият провал на Борисов, Станишев и Кунева е, че те са държавници, които са коленопреклонни пред Европейския съюз. " Николай Бареков, водач на листата на "България без цензура

Фактите:
България се задължи през 1993 г. да затвори 1-4 блок на АЕЦ "Козлодуй" през 1997-1998 г., като срещу това получи спешна финансова помощ от 35 млн. екю за тяхната модернизация. Огромният международен натиск тогава е в резултат на мисията на Международната агенция за атомна енергия от 1991 г., която установява, че централа е най-проблемната от всички аналози, които работят в бившия съветски блок. За нея е предприета специална програма за екстрена модернизация, което в крайна сметка доведе до това още през 2002 г. международните експерти да признаят, че промените "надхвърлят първоначално зададените в проекта параметри за безопасност". 


В споразумението обаче има някои условности, които успешно се използват от България да отлага закриването. През 1997 г. с "План 2000" на Европейската комисия, в който на България за първ път бе даден хоризонт за членство, страната беше призована да затвори реакторите през 2001 - 2003 г. През 1999 г., когато България бе поканена да започне преговори за членство в ЕС, София подписа Меморандум за разбирателство с Европейската комисия, според който 1 и 2 блок трябваше да бъдат затворени преди 2003 г. (т.е. една и две години съответно преди изтичането на 30-годишния им експлоатационен срок). За 3 и 4 блок се казваше, че те трябва да бъдат затворени преди края на експлоатационния им срок, а решението ще се вземе през 2002 г. Българската стратегия беше да натиска за срок, обвързан с дата за членство, и затова София настояваше закриването да стане през 2008 - 2010 г., ЕС – преди 2008 г. След това, през 2000, 2001 и 2002 г., във всеки редовен доклад за напредъка на България за членство в ЕС се казваше: "Разбирането на комисията е, че окончателното затваряне на блокове 3 и 4 ще стане през 2006 г. най-късно."

През 2002 г. Брюксел обеща членство през 2007 г., а България се съгласи да затвори двата блока през 2006 г. В тази борба за отлагане на закриването на четирите блока на АЕЦ "Козлодуй" всъщност принос имат всички правителства, като се започне от това на Жан Виденов и се стигне до това на Симеон Сакскобургготски. И е нелепо да се твърди, че България е клекнала, след като е успяла да извоюва съвсем прилични условия за по-ранното затваряне на четирите блока на АЕЦ "Козлодуй".

Заедно с програмата "Рън - Ът" и червените куфарчета един от най-устойчивите митове в последните две десетилетия са и милиардните загуби от предсрочното затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" под натиска на Брюксел (повечето критици приемат затварянето на първите два блока като неизбежна загуба). Например един от бившите директори на АЕЦ-а, Красимир Николов, говори за преки загуби и пропуснати ползи за пет милиарда евро. Ядрената централа всъщност е архетипът на митовете за това какви вреди е донесло членството в ЕС, от една страна, и за това как българските политици са мистър/мисис Yes, от друга. Сега аргументите, с които БСП защитава "Южен поток", са сякаш deja vu на дебат, провел се преди осем години.



Митичните 5 млрд. евро са получени, като цялото производство на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" за десет годни е умножено по произволната цена от 90 евро за мегаватчас. Първо, приходите не са печалба и това го знае всяко дете – двата лева за закуска могат да са печалба само ако не са похарчени за баничка и боза. В същото време цената, на която АЕЦ "Козлодуй" продава енергията за свободния и на регулирания пазар в момента средно е около 28 евромного, много далече от цифрите, използвани от Николов. Третата умишлена грешка естествено е десетгодишният срок за експлоатация. Двата блока имаха съответно три и пет години преди края на експлоатационния си срок.

Да започнем с най-простото – какви са преките загуби от спирането на двата малки блока на АЕЦ "Козлодуй" със съответно три и пет години преди края на експлоатационния им срок. Според финансовите отчети на АЕЦ "Козлодуй" за 2006 и 2007 г. през годината, когато работят 4-рите блока, чистата печалба е 4.7 млн. лв., а през следващата година – 3.5 млн. лв. Тоест чисто счетоводно спадът на печалбата след затварянето на 3 и 4 блок е 1.2 млн. лв. За целия период, през които блоковете щяха да работят, става дума за малко над 5 млн. лв. Това, разбира се, е подвеждащо, тъй като не се вземат предвид платените от централата данъци, отделяните средства за фондовете за ядрена безопасност, както и фактът, че по-евтината й експлоатация поддържа цените на електроенергията в България по-ниски. Проблемът е, че много трудно може да се изолира ефектът на затварянето на двата блока от работата на централата, а и на енергетиката като цяло. Тъй като АЕЦ "Козлодуй" беше твърде голяма за мащабите на свитата икономика на България от края на 90-те години на миналия век, тя никога не е работила на пълен капацитет. Например 2001-2002 г., шестте блока са имали коефициент на използваемост около 60%. През 2006 г. четири блока вече имат 77.27%, а през 2007 г. - 83.58%. В същото време е факт, че средствата, отделяни за фондовете за ядрена безопасност (с които трябва да се финансира извеждането на излизащите от експлоатация мощности) между 2005 и 2007 г., намаляват приблизително с 50 млн. лв., но отчасти това се дължи на нормативно намалените вноски. Данъците, платени от централата, пък нарастват от 147 млн. лв. през 2005 г. на 197 млн. лв. през 2007 г.

Евентуалните ползи за икономиката от по-ниската цена на електроенергията изискват сложен анализ, тъй като печалбата за АЕЦ "Козлодуй" може да се окаже загуба за други (ТЕЦ-ове, "Мини Марица-изток" и т.н.). Опростената сметка показва, че ако 6-те млн. мегаватчаса, които 3 и 4 блок произвеждат годишно, струваха с 25 лв. по-евтино от заместващите мощности, например от ТЕЦ "Марица-изток 2", условните загуби за икономиката биха били 600 млн. лв. Тоест преките и непреките загуби за икономиката при доста песимистична оценка не биха надвишили 1 млрд. лв.

Това звучи стряскащо само ако не се вземат под внимание средствата, които ЕС отпусна за затварянето на четирите блока на АЕЦ "Козлодуй" - към 2020 г. те ще достигнат 1.076 млрд. евро, които иначе трябваше да се отделят от бюджета. И това ако не броим ползите за страната от самото членство в ЕС, което нямаше как да се случи при твърдата позиция на Брюксел за затваряне блоковете.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми 3 ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми

Управляващите побързаха да изтрият проекторешението, след като "Спаси София" го публикуваха във Фейсбук

15 дек 2019, 1107 прочитания

Пленумът на БСП пасува за избора на Цацаров и контрола над главния прокурор 1 Пленумът на БСП пасува за избора на Цацаров и контрола над главния прокурор

Националният съвет на левицата насрочи дата за изборите на председателя на партията в края на април

14 дек 2019, 2030 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Чакали ръфат чакали

Как състоятелното разследване срещу Веселин Пенгезов се превърна в несъстоятелен лост за овладяване на съдебната система от Делян Пеевски

Още от Капитал
Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10