Три негативни мита за ЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Три негативни мита за ЕС

Три негативни мита за ЕС

и как можем да ги опровергаем

27465 прочитания

© Shutterstock


Мит 1. "ЕС е длъжник на българския народ, трябва да дава повече"

"Европейският съюз е длъжник на българския народ, защото, когато влизахме в съюза, ни беше обяснено, че ще станем по-богати, от периферия на Европа ще се превърнем в златна среда. Всъщност българският гражданин живее по-бедно, с по-лошо качество на живот и намалява все повече, откакто влезе в Европейския съюз, да не говорим, че корупцията, вместо да намалява, се увеличава." Николай Бареков, водач на листата на "България без цензура"

"Българското общество няма икономическа полза от ЕС" Волен Сидеров, водач на листата на "Атака"

Фактите:

Това е мит, който се крепи на няколко фалшиви мотива. Затова да го разделим на три части: "икономическа полза", "живеем по-лошо" и "казаха ни". Да започнем от най-простото: икономическата полза. Когато казват "нямаме полза" от ЕС, българите обикновено разбират, че не получават достатъчно пари, за да се промени животът им. Това не е вярно. От влизането в ЕС до края на 2013 г. България е получила 4,3 млрд. евро, а е внесла в бюджета на общността около половината от тази сума. Това не включва парите за субсидии на земеделци, които са още няколко милиарда евро. Общата сума от всички фондове, получени от ЕС преди и след присъединяването ни, възлиза на над 12 млрд. лв. С две думи, Брюксел е най-големият инвеститор в българската икономика.

Някои ще посочат, че тази сума е малка в сравнение с БВП на страната и сумата, която разпределя правителството всяка година в бюджета. Но понеже е важно да се говори с примери, да вземем Старозагорска област. За периода 2007 - 2013 г. стойността на всички европроекти в нея е над 412 млн. лв. За сравнение - тази година правителството отдели за областта малко над 10 млн. лв. за инвестиции. Казано просто, парите от Европа може да не са толкова, колкото ни се иска, но те са насочени изключително и само за инвестиции и така имат за цел да развиват, а не да се харчат за пенсии например. 

Което ни води до въпроса защо те не изпълняват целта си, т.е. частта "живеем по-лошо". Всъщност покупателната способност на българите се е вдигнала, но това не личи особено, тъй като в реално измерение остава многократно по-ниска от дори средното в ЕС (за сметка на цените, чието движение хората виждат всеки ден). Тоест въпросът е защо не живеем много по-добре. Но животът, казват ирландците, е като чая - какъвто си го направиш. А причините да живеем така са заровени тук, не там. България не създава достатъчно стойност, за да се съревновава с останалите в ЕС. Това се дължи на тромавата бизнес среда, липсата на сигурност, липсата на капитал, монополите и правосъдната система. И не на последно място - на хората, чиято основна задача е да променят тази среда.

Това са същите онези митични "те", които обясниха, че Европа е като феята, която сваля калните дрехи от Пепеляшка. Политиците, които си измиваха ръцете от нуждата да прилагат болезнени мерки за реформи с Брюксел, който всичко ще оправи. Парадоксът е, че именно "те", които казаха как ще бъде в Европа, се постараха през тези години да работят срещу постигането на тази цел или да влачат крака с нежелание. Кметицата на Перник, която обясни по руска телевизия как ЕС не е направил достатъчно за развитието на страната и чиято работа е именно да прави живота на хората в общината си по-лесен, е съвършен пример. Хора, които са управлявали община, институция или са приемали закони, да обясняват сега как ЕС е виновен за състоянието на българското общество, е висша степен на цинизъм.

А що се отнася до корупцията, тя е следствие от факта, че държавата разпределя все повече пари (европейски и не само), а все по-малко частни влизат в икономиката.

Мит 2. ЕС ни накара да затворим 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй", заради което понесохме огромни загуби. Българските политици свалят гащи пред Европа

"Кога ще стигнем средните европейския стандарти – когато си изберем български политици, които да не свалят гащи пред Европа. Големият провал на Борисов, Станишев и Кунева е, че те са държавници, които са коленопреклонни пред Европейския съюз. " Николай Бареков, водач на листата на "България без цензура

Фактите:

България се задължи през 1993 г. да затвори 1-4 блок на АЕЦ "Козлодуй" през 1997-1998 г., като срещу това получи спешна финансова помощ от 35 млн. екю за тяхната модернизация. Огромният международен натиск тогава е в резултат на мисията на Международната агенция за атомна енергия от 1991 г., която установява, че централа е най-проблемната от всички аналози, които работят в бившия съветски блок. За нея е предприета специална програма за екстрена модернизация, което в крайна сметка доведе до това още през 2002 г. международните експерти да признаят, че промените "надхвърлят първоначално зададените в проекта параметри за безопасност". 

В споразумението обаче има някои условности, които успешно се използват от България да отлага закриването. През 1997 г. с "План 2000" на Европейската комисия, в който на България за първ път бе даден хоризонт за членство, страната беше призована да затвори реакторите през 2001 - 2003 г. През 1999 г., когато България бе поканена да започне преговори за членство в ЕС, София подписа Меморандум за разбирателство с Европейската комисия, според който 1 и 2 блок трябваше да бъдат затворени преди 2003 г. (т.е. една и две години съответно преди изтичането на 30-годишния им експлоатационен срок). За 3 и 4 блок се казваше, че те трябва да бъдат затворени преди края на експлоатационния им срок, а решението ще се вземе през 2002 г. Българската стратегия беше да натиска за срок, обвързан с дата за членство, и затова София настояваше закриването да стане през 2008 - 2010 г., ЕС – преди 2008 г. След това, през 2000, 2001 и 2002 г., във всеки редовен доклад за напредъка на България за членство в ЕС се казваше: "Разбирането на комисията е, че окончателното затваряне на блокове 3 и 4 ще стане през 2006 г. най-късно."

През 2002 г. Брюксел обеща членство през 2007 г., а България се съгласи да затвори двата блока през 2006 г. В тази борба за отлагане на закриването на четирите блока на АЕЦ "Козлодуй" всъщност принос имат всички правителства, като се започне от това на Жан Виденов и се стигне до това на Симеон Сакскобургготски. И е нелепо да се твърди, че България е клекнала, след като е успяла да извоюва съвсем прилични условия за по-ранното затваряне на четирите блока на АЕЦ "Козлодуй".

Заедно с програмата "Рън - Ът" и червените куфарчета един от най-устойчивите митове в последните две десетилетия са и милиардните загуби от предсрочното затварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" под натиска на Брюксел (повечето критици приемат затварянето на първите два блока като неизбежна загуба). Например един от бившите директори на АЕЦ-а, Красимир Николов, говори за преки загуби и пропуснати ползи за пет милиарда евро. Ядрената централа всъщност е архетипът на митовете за това какви вреди е донесло членството в ЕС, от една страна, и за това как българските политици са мистър/мисис Yes, от друга. Сега аргументите, с които БСП защитава "Южен поток", са сякаш deja vu на дебат, провел се преди осем години.

Митичните 5 млрд. евро са получени, като цялото производство на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" за десет годни е умножено по произволната цена от 90 евро за мегаватчас. Първо, приходите не са печалба и това го знае всяко дете – двата лева за закуска могат да са печалба само ако не са похарчени за баничка и боза. В същото време цената, на която АЕЦ "Козлодуй" продава енергията за свободния и на регулирания пазар в момента средно е около 28 евромного, много далече от цифрите, използвани от Николов. Третата умишлена грешка естествено е десетгодишният срок за експлоатация. Двата блока имаха съответно три и пет години преди края на експлоатационния си срок.

Да започнем с най-простото – какви са преките загуби от спирането на двата малки блока на АЕЦ "Козлодуй" със съответно три и пет години преди края на експлоатационния им срок. Според финансовите отчети на АЕЦ "Козлодуй" за 2006 и 2007 г. през годината, когато работят 4-рите блока, чистата печалба е 4.7 млн. лв., а през следващата година – 3.5 млн. лв. Тоест чисто счетоводно спадът на печалбата след затварянето на 3 и 4 блок е 1.2 млн. лв. За целия период, през които блоковете щяха да работят, става дума за малко над 5 млн. лв. Това, разбира се, е подвеждащо, тъй като не се вземат предвид платените от централата данъци, отделяните средства за фондовете за ядрена безопасност, както и фактът, че по-евтината й експлоатация поддържа цените на електроенергията в България по-ниски. Проблемът е, че много трудно може да се изолира ефектът на затварянето на двата блока от работата на централата, а и на енергетиката като цяло. Тъй като АЕЦ "Козлодуй" беше твърде голяма за мащабите на свитата икономика на България от края на 90-те години на миналия век, тя никога не е работила на пълен капацитет. Например 2001-2002 г., шестте блока са имали коефициент на използваемост около 60%. През 2006 г. четири блока вече имат 77.27%, а през 2007 г. - 83.58%. В същото време е факт, че средствата, отделяни за фондовете за ядрена безопасност (с които трябва да се финансира извеждането на излизащите от експлоатация мощности) между 2005 и 2007 г., намаляват приблизително с 50 млн. лв., но отчасти това се дължи на нормативно намалените вноски. Данъците, платени от централата, пък нарастват от 147 млн. лв. през 2005 г. на 197 млн. лв. през 2007 г.

Евентуалните ползи за икономиката от по-ниската цена на електроенергията изискват сложен анализ, тъй като печалбата за АЕЦ "Козлодуй" може да се окаже загуба за други (ТЕЦ-ове, "Мини Марица-изток" и т.н.). Опростената сметка показва, че ако 6-те млн. мегаватчаса, които 3 и 4 блок произвеждат годишно, струваха с 25 лв. по-евтино от заместващите мощности, например от ТЕЦ "Марица-изток 2", условните загуби за икономиката биха били 600 млн. лв. Тоест преките и непреките загуби за икономиката при доста песимистична оценка не биха надвишили 1 млрд. лв.

Това звучи стряскащо само ако не се вземат под внимание средствата, които ЕС отпусна за затварянето на четирите блока на АЕЦ "Козлодуй" - към 2020 г. те ще достигнат 1.076 млрд. евро, които иначе трябваше да се отделят от бюджета. И това ако не броим ползите за страната от самото членство в ЕС, което нямаше как да се случи при твърдата позиция на Брюксел за затваряне блоковете.

Мит 3. "Ценностите на Брюксел са да сме педерасти и лесбийки"

"Атака" не иска гей бракове, не иска кръвосмешение, нито Евросъюз." Волен Сидеров, водач на листата на "Атака"
"Евро-атлантическите ценности са да бъдем двойни, може би, тройни, лесбийки, педерасти" Павел Шопов, пети в листата на "Атака"
"За нас е недопустимо и неприемливо тези български културни и исторически достижения да бъдат размивани и претопявани в някакъв имагинерен и измислен общ "културен казан" от псевдоценности, между които трети пол и еднополови бракове." Ангел Джамбазки, втори в листата на "България без цензура" Фактите:

Ако действително бяхме прегърнали европейските ценности, въобще нямаше да ви занимаваме с подобни изказвания. Но тъй като в тях се съдържа слово на омразата, което е престъпление според българския Наказателен кодекс, се налага коментар. От позицията на защитници на "традиционните православни ценности"(макар че никога не уточняват какви са те) националистическите партии в България разпространяват мита, че Европейският съюз иска да ни направи "европедерасти", и че те няма да го позволят, защото ние в славянското братство сме хетеросексуални.

Първо, европейските ценности са за недискриминация по какъвто и да било признак и за зачитане на човешките права. Равното третиране на хората не може да направи никого повече или по-малко гей. Нито може да направи гейовете повече като цяло. Тези твърдения са толкова нелепи, колкото например да кажем, че равното третиране на мъжете и жените в едно общество води до раждането на повече жени. Те почиват на дълбоки предразсъдъци и неграмотност по въпросите на сексуалността. Сексуалната ориентация не е избор и не може да бъде "наложена" с политики или принадлежност към този или онзи съюз. Според най-популярния изследовател на човешката сексуалност Алфред Кинси хомосексуалните хора са около 10% от населението. В съвременните проучвания в различни държави много по-малък процент от хората се самоопределят като лесбийки или гейове (вероятно една част от тях се крият заради ширещите се хомофобия и престъпления от омраза към общността).

Не е вярно също така, че легализирането на еднополовите бракове е обща европейска политика, която се "налага" на националните държави. Всъщност съществува разнообразие от практики по този въпрос. Общо осем от двадесет и осем са страните членки, които са узаконили брака между двойки от един пол (не броим Норвегия и Исландия, които не са членки на ЕС). А България се нарежда в отбора на малкото държави, които не дават равни права дори на мъже и жени, които живеят заедно без брак, а какво остава за еднополовите двойки.

Всъщност самият Европейски съюз дори е критикуван от правозащитни организации като Amnesty International, че не е приел общо рамково решение да включи престъпленията от омраза към ЛГБТ хора в списъка с престъпления, мотивирани от расизъм и ксенофобия. Това на практика означава, че лесбийките и гейовете не са еднакво защитени от насилие срещу тях във всички страни на ЕС. Нападенията над хомосексуални хора са класифицирани като престъпления в дванадесет държави членки. (Белгия, Дания, Германия, Естония, Испания, Франция, Ирландия, Латвия, Нидерландия, Португалия, Румъния и Швеция). България очевидно не е сред тях.

Тези твърдения обаче са прави в едно - българското общество е по-скоро хомофобско, податливо е на език на омразата и трудно приема различните. Според изследване на "Евробарометър" от 2012 г. едва 16% от българите смятат, че в България има дискриминация на база сексуална ориентация (това е най-ниският резултат в целия ЕС), а едва 3.4% не биха се чувствали неудобно, ако транссексуален човек заема висока политическа позиция в България.

По темата работиха: Огнян Георгиев, Илин Станев, Зорница Стоилова

Политиците за евромитовете:

Мит: "Време е ЕС да развърже кесията и да се отнася равнопоставено към страните членки"



ЕНП последователно ерозира основния принцип на кохезионната политика - ресурсите да се насочват не към най-изоставащите райони, а там, където се влагат "най-ефективно" - с очевидните последици за разпределението и условията за ползване на средствата. Казаното съвсем не означава, че може да има някакво оправдание за безобразието "усвояване" във вид на яхти, джипове и тем подобни - наш проблем, за който е неприлично да виним ЕС. Георги Пирински, кандидат за евродепутат от "Коалиция за България"



"Кесията" на ЕС се пълни от страните членки, основно от т.нар. нетни донори, които внасят в бюджета на съюза много повече отколкото получават от него. Чрез тях ЕС инвестира много средства в новите страни членки, които са с по-ниска степен на социално-икономически развитие. Вероятно донорите биха могли да си позволят да отделят повече средства за развитие, но в същото време нека припомним и техните изисквания: стриктен контрол, гарантиран ефект от инвестициите. Томислав Дончев, кандидат за евродепутат от ГЕРБ



Мит: "Европейският съюз е длъжник на България"

Не приемам въпрос, зададен по този начин. Защото кресливите националисти обръщат този въпрос с хастара нагоре и питат "защо да сме длъжни на ЕС". Което е пълна тъпотия. Разбира се, че сме длъжни пред ЕС - ние сами пожелахме да влезем там, а и европейските правила са тези, които промениха България към добро. Но ЕС също трябва да покаже ангажимент към нас. Като например развиване на добра регионална политика за преодоляване на диспропорциите. Смятам, че ще можем да говорим за равно третиране на страните едва когато социалните разлики между България и ЕС бъдат намалени. В кризисни за страната ни мигове като кризата с бежанците ЕС също се забави с помощта. Разбира се, усвояването на средства е й български проблем. Но има и политически проблем в самия ЕС, свързан със самата идея как трябва да се развива съюзът. Александър Симов, кандидат за евродепутат от "Коалиция за България"

"Европейският съюз е най-големият чуждестранен инвеститор в България. Ако не бяха парите от еврофондовете, днес страната ни щеше да е фалирала. ЕС дава много повече от това, което получаваме в момента. За съжаление усвояваме едва половината от средствата. Защото еврофондовете се дават за откриването на нови работни места, което не се случва в България. Затова задачата не е ЕС да дава повече, а ние да се възползваме ефективно от огромните ползи, които ни дава ЕС. Меглена Кунева, кандидат за евродепутат от Реформаторския блок

Мит: "Ако ЕНП спечели изборите, ще спре "Южен поток"

"Точно толкова вярно, колкото, че ако Мартин Шулц стане председател на ЕС, ще приеме веднага България в Шенген (реплика на Сергей Станишев). Резолюцията на ЕП по отношение на "Южен поток" е мярка по отношение на Русия, а не толкова отношение към проекта. Същата мярка е подкрепена от 76 депутати от ПЕС, а всички останали освен един са се въздържали." Томислав Дончев, кандидат за евродепутат от ГЕРБ

"Прокараната от ЕНП декларация в последния параламентарен ден е недвусмислено потвърждение на мнението, че проектът "Южен поток" ще бъде прекратен при победа на ЕНП." Георги Пирински, кандидат за евродепутат от "Коалиция за България"

"Силна Европа не означава непременно спиране на "Южен поток". Силна Европа е общ енергиен пазар, общо договаряне на условията за доставка и т.н. "Южен поток осигурява газ, който сега минава през Украйна. Освен това преориентирането на енергийната политика е дългосрочна задача. Не става от днес за утре. Така ние геройски можем да понесем цената на спрените доставки, но това няма да засегне особено доставките на руски природен газ в ЕС." Ивайло Калфин, кандидат за евродепутат от АБВ

Мит 1. "ЕС е длъжник на българския народ, трябва да дава повече"

"Европейският съюз е длъжник на българския народ, защото, когато влизахме в съюза, ни беше обяснено, че ще станем по-богати, от периферия на Европа ще се превърнем в златна среда. Всъщност българският гражданин живее по-бедно, с по-лошо качество на живот и намалява все повече, откакто влезе в Европейския съюз, да не говорим, че корупцията, вместо да намалява, се увеличава." Николай Бареков, водач на листата на "България без цензура"


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

43 коментара
  • 1
    bretschneider avatar :-|
    bretschneider
    • -11
    • +217

    Лелеее, тая статия е мехлем за душата! :)

    От както сме влезли в ЕС, заплатата ми се е вдигнала 300%, на сичко от горе си купувам голяма част от стоките директно от ЕС, с цени 40% по-ниски от тези на магазините тука.

    И най-вече, хората които искат и могат, могат да се развиват много по-лесно в такава среда!

  • 2
    wood123 avatar :-|
    Арон
    • -115
    • +11

    Браво, Бърбореков!+++++
    Ше зема да гласувам за тебе, па ко ще да става:)))))

  • 3
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    До коментар [#2] от "Култура ми Бойко":

    Културке, като не четеш статиите и се водиш само по заглавието така става....а иначе е ясно, че гласуваш само за руски проекти и това никого не учудва.

  • 4
    wood123 avatar :-|
    Арон

    До коментар [#3] от "Нефертити":
    Не, аз гласувам само по един начин - против всички видове мутри, а най-вече срещу тези, които безсрамно им лижат задника, какъвто е и "нашио" случай:)

  • 5
    gogobyte avatar :-|
    gogobyte
    • -149
    • +17

    И какво й е лошо на омразата? Омразата е абсолютно необходима и важна част от имунната система на човека и обществото. Омразата е сила, която ти помага да се бориш със злото. Западът се опитва да живее без омраза, тоест без имунна система. Но единственото, което постига по този начин се нарича самоубийство. Трябва ли и ние да вървим след този, който върви към пропастта?

  • 6
    dicon avatar :-|
    Димитър Димитров

    Страхотна статия!
    Такива съпоставки трябва да има постаянно срещу лъжите на определени политици и то "на живо" в ефир по телевизията.
    Жалкото е само, че нямаме достатъчно смели журналисти да питат директно политиците "защо лъжат за....".
    Но проблемът е че има кой да им вярва. И докато има кой да им вярва не очаквайте България да стигне западните стандарти на живот.

  • 7
    dicon avatar :-|
    Димитър Димитров

    До коментар [#5] от "gogobyte":

    И Хитлер е мразил всички освен "Арийците" и заради неговите "идеи" загинаха 60 милиона души.

    Внимавай какво си пожелаваш, че може да се сбъдне.

  • 8
    davidow avatar :-?
    davidow

    [quote#5:"gogobyte"]Омразата е абсолютно необходима и важна част от имунната система на човека и обществото.[/quote]

    Омразата, невежеството и алчността са трите болести способни да замърсят човешкото съзнание до неизмерими граници и са главната причина да има войни, тоталитарни режими и проливане на кръв в името на абсурдни идеали.
    За да има едно общество здрава имунна система, гражданите не трябва да чакат средата около тях да се подобри, а най-първоначално да се научат да изчистят тези основни болести от собствените си умове.

  • 10
    pulchinela avatar :-|
    През прокуракура ми е

    Супер статия! Дори и да не се съглася с всичко, пак е много добра! Благодаря за труда на този, който я е написал и дано текстът втаса в тестото на някои тикви!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK