Ако сме срещу ЕС, може да сме срещу всичко
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ако сме срещу ЕС, може да сме срещу всичко

Ако сме срещу ЕС, може да сме срещу всичко

7208 прочитания

© ВЕЛКО АНГЕЛОВ


Може ли да се говори за евроскептична вълна в България, при условие че социологическите агенции продължават да сочат българите като едни от най-големите привърженици на ЕС?

- Да, и това усещане не е резултат от натрапването на лични тези от един или друг по-високо говорещ политик. В последните месеци рязко се освободи антиевропейското говорене – от различни хора и в различни контексти се чува неприкрита неприязън към Европейския съюз. Но да не бъркаме ключовия проблем с "шумовите ефекти". От една страна, няма никакво съмнение, че изострящите се отношения между България и ЕС са отглас от кризата в Украйна. В момента Брюксел и Москва са на противоположни полюси, обаче сега открито да кажеш, че си про-Путин е, меко казано, неприлично. Вместо това биеш по всички теми срещу онзи, срещу когото е Путин.

За съжаление обаче тази международна криза се напасна с контекста на предстоящите избори за Европейския парламент. На избори политиците са предразположени да ухажват гласове, които са извън техните твърди ядра. Сега те се опитват да оберат хаотичния вот, който няма партийна окраска. И тук, оказва се, отвъд проруските партийни ангажименти на БСП, "Атака", ДПС, у нас се окопитва и вече хвърля къчове латентна съпротива срещу Европа, която може да даде допълнителен дивидент от гласове. Парадоксът е, че тази антиевропейска нагласа се мобилизира тъкмо на европейски избори.

В друго време всеки от тези ситуативни феномени може би нямаше да има такова значение. Но сега съчетанието им може да доведе до по-силен ефект и не трябва да ги подценяваме, защото – отвъд конкретната ситуация – стъпваме на дълбок проблем.

Това свързано ли е с цялостното недоверие към ценностите, които "Западът налага"? Виждаме шокиращи данни, че българите са готови да се откажат от основни права и свободи, ако това би довело до подобряване на икономическата ситуация. В интерес на истината с протестите през миналата година тази тенденция леко се обърна.

- Няма как да не се обърне, когато видиш лицето на Делян Пеевски. Само един поглед е достатъчен, за да разбереш, че той знае как и може "да ограничава гражданските ти свободи". Добре е, че ще стане евродепутат, за да разберат и десни, и леви, и либерали в ЕП, че това е европейски, а не български проблем.

Но да, има такава тенденция на нарастващо разочарование от ЕС, основано на фундаментално недоволство от "Запада". Насърчаваната от политическите сили в момента агресия срещу ЕС не би била интересна, ако не легитимираше масово разпространената убеденост - колко е правилно да си против ЕС. Аз съм удивен от факта, че хора от "моята черга" – университетски преподаватели даже, не се притесняват да заявяват публично подкрепата за антиевропейски нагласи. Например, защото техни познати били на работа в Западна Европа и се върнали разочаровани. Защо? Ами защото там се бачка до отмала. Те са отишли там заради гарантираните социалните благини и качество на живота, а не да се конкурират на пазара на труда. Когато установиш, че там има такъв пазар и той е безпощаден, това е изнервящо и стресиращо.

Разбира се, трябва да имаме предвид, че напоследък много неща се промениха и в самите членки на ЕС, където дори в мултикултурни общества като Великобритания и Холандия има агресия срещу българи и румънци. Така, от една страна, кандидат-емигрантът е поставен в неблагоприятно положение да е просто работна сила в остро конкуретна среда, а от друга страна, обществената атмосфера го стигматизира като чужденец "от лошо качество". Така че връщащите се от чужбина българи няма как да са възхитени от Европа и да утвърждават нейната ценност.

Но това е една малка част от картината и от дългосрочните тенденции. Голямата е, че за почти половината от българското гражданство Европа остава чужда, далечна и имагинерна. За това върху тази мъглявина могат да се проектират каквито и да е образи, ценности или измишльотини. Но по-лошото е, че тя е огромно разочарование в най-реален смисъл. Първо, защото ние очаквахме от нея рога на изобилието, а ни рог се появи, а още по-малко изобилие. Дали това не е резултат от световната криза, която удари и Европа в същото време, е отделен въпрос. Но усещането за несбъднат просперитет угнетява съвсем осезателно. Освен това повечето българи не са усетили по никакъв начин реална промяна. Това не е задължително да е свързано с личното ти благосъстояние. Нито пък с достъпа до финансиране чрез европейски проект или с възможността да се возиш в софийското метро. По-важното е да ти се е случило изобщо нещо положително, ако щете – просто да започнат да те ценят като човек или гражданин. Виждаме как българите започват да обръщат в агресия срещу ЕС това, че на тях евроинтеграцията не им се е случила. А причината е, че членството ни в ЕС е също толкова ерзац, колкото е демокрацията ни.

Най-дълбокият корен на проблема обаче е, че голяма част българското население никога няма да спечели от членството в ЕС. Не защото той им вреди, а защото правилата за участие в него са други и не можем, и не искаме да играем по такива правила. Спомняте ли си преди време как кметовете от Благоевградска област се жалваха на тогавашния премиер Сергей Станишев от акциза върху ракията. Той тогава отговори: "До двеста литра за домашна употреба е без акциз, но това, което продавате, трябва да се облага." Кметовете обаче настояваха: "Е, да де, ама защо да има акциз, като тя е домашна... Добре, ние ви разбираме, поели сте ангажимент към ЕС за цяла България - нека остане, но само за нашата област да се отмени." Това е масова нагласа. Обаче няма как да има правила за другите, но само за мене - изключения. Тук сме свикнали, че имаме "нужди" и те трябва да бъдат удовлетворени независимо от договорите, законите, задълженията... Хайде познайте кое е по-ценно за средностатистическия българин – конкурентоспособност или оцеляването, заради което всички средства са оправдани.

Всъщност защо да се изненадваме срещу битовото мрънкане срещу ЕС, след като парламентът гласува мораториум за чужденци да купуват земя в България – депутатите от всички цветове масово показаха, че не разбират нищо от пазар, онзи механизъм, който създава богатство; нищо не разбират от право, защото договор не може да се нарушава, а и накрая - нищо не разбират от европейската интеграция. С това гласуване бяха нарушени три фундаментални принципа на ЕС, но актът беше приет с междупартиен консенсус.

Тогава защо има декларативна подкрепа за ЕС, която се вижда в социологическите проучвания?

- Трябва да внимаваме в детайлите. При десетгодишен устойчив тренд на спадащо доверие в ЕС навсякъде в страните членки и кандидат-членки, има няколко изключения. Полша, България и, на първо място, Македония. Македонците са най-големите фенове на ЕС, защото вероятно са най-далеч от него (заедно с Босна и Херцеговина). Но има друга по-важна тенденция. Във всички страни, в които гражданите имат недоверие към местното управление, одобрението към институциите на ЕС е по-високо. Така да се каже - щом на нашите не можем да разчитаме, поне да има на някого да се надяваме.

Какви биха били дългосрочните ефекти от нарастващия евроскептицзъм и използването му от политиците, т.е. сегашната риторика да е само прелюдия, а в бъдеще да се превърне в реална политика?

- Това би било значително надценяване на българския политически живот. Няма политически субект, който може да докаже с факти, че има стратегическо мислене – хоризонт отвъд единия мандат. Това просто не е българско. Така че евентуалната орбанизация (т.е. политиката на унгарския премиер Виктор Орбан за ограничаване на някои демократични права и незачитане на мнението на институциите на ЕС - бел. ред.) няма да стане по план. Но когато едно такова говорене срещу Европа бъде официализирано и нормализирано, става опасно. Оттам нататък степента на безотговорност на политическото действие ще нарасне неимоверно. Най-големият порок на българската политика си отваря вратата да стане устойчив модел на поведение. Ако сме срещу ЕС, може да сме срещу всичко и "за" каквото ви хрумне.

Тук обаче има известно надценяване на тежестта на общественото мнение. Спомняте си, че през 1999 г. над 70 на сто от българите бяха яростно против интервенцията на НАТО и САЩ в братска Сърбия. Тогава обаче Иван Костов се запъна и в резултат на това България влезе в НАТО и започна преговори с ЕС. Българското обществено мнение е инертно и не оценява ползите и загубите. Свободата ти е важна само когато искаш да постигнеш нещо. Когато си планктон, който се люшка насам-натам, дали си свободен или не, няма много значение. Тоест опасното е не самата антиевропейска риторика в момента, а ако я толерираме като нормална, защото е масова, оттам нататък вече ще може всичко – нямаме ценностни ангажименти, нямаме договори, нямаме стратегически интереси. Всичко може.

Това истерично антиевропейско говорене всъщност не измества ли смисления критичен дебат за Европа? Някак си е трудно да критикуваш ЕС, ако общественото съзнание те прикачва към "Атака" .

- Хайде да се откажем от очакването да ни бъде лесно. Трудно е, но пък е задължително. Европа има проблеми и антиевропейското говорене нямаше да изглежда толкова убедително, ако европейските политики бяха безукорни. Напротив. Със сигурност не може да се каже, че всичко, което прави ЕС, е добро по дефиниция, а пък ние, местните хора, се оплескваме, когато се опитваме да следваме европейските стандарти. Вижте Механизма за сътрудничество и проверка (който трябваше да подпомогне реформите в областта на правосъдието и вътрешните работи - бел. ред.). Той непрекъснато изобличава местните правителства в България и Румъния, че не реагират адекватно. Но когато седем години ЕК отправя препоръки, които не дават резултат, не би ли било редно да се запитат - дали пък това, което казваме, е адекватно на местната специфика. Очевидно подходът е сбъркан. ЕС и България са вече едно цяло, а това значи, че отговорността за неуспеха е споделена – както ние не партнираме ефективно, така и механизмът, които се прилага спрямо нас, не работи. Само един пример, ако е легитимно европейските посолства да оказват натиск върху вътрешната ситуация в България през 2012 или 2013 г., защо не го направиха през 2008 г., за да се види, че така не може? В момента, в който стана ясно, че Йорг Хайдер (политик от крайно дясната Партия на свободата - бел. ред.) ще има достъп до властта, веднага всички страни от ЕС се обединиха и изолираха Австрия. На секундата. А нас ни оставиха да саботираме върховенството на правото седма година. Е, когато такова поведение се толерира, следващия политик е прав да казва – "ми защо пък точно за мен вече да не може"...

Трябва да признаем и че в България по принцип няма дебат по същество по нито един въпрос. За да има дебат, най-малкото трябва да има алтернативни страни, които имат ясни граници. Дебатът предполага и споделено поле на ценностна умереност. Обаче, за да бъдеш умерен и аргументиран, трябва да държиш предмета на спора в ръцете си. И когато спорът се измести, да се каже "а, това вече е друга тема и аз не мога да говоря". Но когато няма нищо, което държиш, можеш да плещиш за всичко. Затова в България наблюдаваме липсата на умереност и невъзможност за продуктивен дебат. Тук винаги може да се каже или изкрещи всичко, защото никога не се изконсумират последиците от това, което се заявява. Това е класическата дефиниция за маргинал. Защото, ако си в центъра на обществения живот, ако удариш с лакът, след това веднага ти се връща много по-болезнено и така възниква културата на взаимното зачитане и диалогичност. В такава култура си много прибран в думите и жестовете. А ако в България повечето политици се държат като маргинали, как да има смислен дебат?

Кръгът се затваря – ЕС не ни включва, а само ни търпи и самият той става тъкмо "нищото" в ръцете ни, спрямо което може да се каже всичко, а това на свой ред пречи на европейските ценности и норми да придобият реалност и смисъл в собствения ни живот.

Професор Георги Димитров е един от основателите на специалността "Европеистика" в Софийския университет и е дългогодишен преподавател по социология. В последните години той е ръководител на екип, изследвал Механизма за сътрудничество и проверка (2012-2013). Резултатите от това проучване са отразени в монографията "Механизъм за сътрудничество и проверка – споделена политическа безотговорност".

 

Може ли да се говори за евроскептична вълна в България, при условие че социологическите агенции продължават да сочат българите като едни от най-големите привърженици на ЕС?

- Да, и това усещане не е резултат от натрапването на лични тези от един или друг по-високо говорещ политик. В последните месеци рязко се освободи антиевропейското говорене – от различни хора и в различни контексти се чува неприкрита неприязън към Европейския съюз. Но да не бъркаме ключовия проблем с "шумовите ефекти". От една страна, няма никакво съмнение, че изострящите се отношения между България и ЕС са отглас от кризата в Украйна. В момента Брюксел и Москва са на противоположни полюси, обаче сега открито да кажеш, че си про-Путин е, меко казано, неприлично. Вместо това биеш по всички теми срещу онзи, срещу когото е Путин.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    bvsc avatar :-|
    Да, ама не

    Простата истина е, че след 7 години на членство животът на българина изобщо не се е подобрил, само стана по-скъп. Единстветото хубаво нещо е, че да емигрираш стана по-лесно. И въпреки че България е нетен бенефициент на средства от ЕС, ефектът им не се усеща осезателно. Колкото до гражданските свободи, за които се преувеличава умишлено под чуждо влияние, Буров е казал, че пълна свобода и демокрация може да има само в богата държава. Затова по-малкото евробюрокация и рестрикции и заплахи с мониторингови докладчета според мен е стъпка в правилната посока. За съжаление с услуги нищо не се постига, а България е точно това- един голям кол център за западни клиенти плюс евтин бардак за пияни анлгичани. С леки изключения, разбира се.

  • 2
    vess1962 avatar :-|
    vess1962

    България е това, което българите искат да бъде, т.е. българите искат да живеят в кочина. Не винете ЕС за собствената ни глупост!

  • 3
    lollymajik avatar :-|
    michael

    ако не бяхме в НАТО и тука щеше да е Украйна или направо руска губерния, нямате представа какъв късмет имаме, че сме в НАТО и ЕС а това, че апетита идва с яденето е друга тема

  • 4
    kamatnaisura avatar :-|
    suroIkamatno

    От зората на "демокрацията" неграмотната маса от улицата е толкова манипулируема, че днес може да иска едно, а утре противоположното, без въобще да е осъзнала какво е пожелала в два различни периода от време. Добре че все пак, чат пат, в периода от вече 25 години, някой интелектуалец се оказваще в политиката и беше дотатъчно твърд и праволинеен, за да сбъдне дадена общетвено-политическа задача, от ключово значение за българския народ(визирам Соломон Паси). Мисля си, че подобни личности има във всяка една партия в България - Даниел Вълчев, Янаки Стоилов и т.н (като изключим АТАКА и Барекича естествено), но лошото е, че тези личности никога не са попадали във фокуса на уличното политическо мислене, тъй като както вече разбрахме, то е доста неграмотно и меко казано "объркано". Ето защо хора като професор Герджиков напуснаха политиката и започнаха да пишат детски книжки, вместо да работят в законодателната комисия, просто защото децата са по-чисти и разбират сърцевината на битието със сърцата си, а не с ничий беден манипулиран мозък, готов да тръгне навсякъде за две кебапчета или за някой лев.

  • 5
    ken.gu.ru avatar :-|
    ken.gu.ru

    тук е пълно с фанатици и демагози


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK