С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 25 апр 2014, 17:14, 6868 прочитания

Социологът проф. Георги Димитров Ако сме срещу ЕС, може да сме срещу всичко

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Може ли да се говори за евроскептична вълна в България, при условие че социологическите агенции продължават да сочат българите като едни от най-големите привърженици на ЕС?
- Да, и това усещане не е резултат от натрапването на лични тези от един или друг по-високо говорещ политик. В последните месеци рязко се освободи антиевропейското говорене – от различни хора и в различни контексти се чува неприкрита неприязън към Европейския съюз. Но да не бъркаме ключовия проблем с "шумовите ефекти". От една страна, няма никакво съмнение, че изострящите се отношения между България и ЕС са отглас от кризата в Украйна. В момента Брюксел и Москва са на противоположни полюси, обаче сега открито да кажеш, че си про-Путин е, меко казано, неприлично. Вместо това биеш по всички теми срещу онзи, срещу когото е Путин.

За съжаление обаче тази международна криза се напасна с контекста на предстоящите избори за Европейския парламент. На избори политиците са предразположени да ухажват гласове, които са извън техните твърди ядра. Сега те се опитват да оберат хаотичния вот, който няма партийна окраска. И тук, оказва се, отвъд проруските партийни ангажименти на БСП, "Атака", ДПС, у нас се окопитва и вече хвърля къчове латентна съпротива срещу Европа, която може да даде допълнителен дивидент от гласове. Парадоксът е, че тази антиевропейска нагласа се мобилизира тъкмо на европейски избори.


В друго време всеки от тези ситуативни феномени може би нямаше да има такова значение. Но сега съчетанието им може да доведе до по-силен ефект и не трябва да ги подценяваме, защото – отвъд конкретната ситуация – стъпваме на дълбок проблем.

Това свързано ли е с цялостното недоверие към ценностите, които "Западът налага"? Виждаме шокиращи данни, че българите са готови да се откажат от основни права и свободи, ако това би довело до подобряване на икономическата ситуация. В интерес на истината с протестите през миналата година тази тенденция леко се обърна.

- Няма как да не се обърне, когато видиш лицето на Делян Пеевски. Само един поглед е достатъчен, за да разбереш, че той знае как и може "да ограничава гражданските ти свободи". Добре е, че ще стане евродепутат, за да разберат и десни, и леви, и либерали в ЕП, че това е европейски, а не български проблем.



Но да, има такава тенденция на нарастващо разочарование от ЕС, основано на фундаментално недоволство от "Запада". Насърчаваната от политическите сили в момента агресия срещу ЕС не би била интересна, ако не легитимираше масово разпространената убеденост - колко е правилно да си против ЕС. Аз съм удивен от факта, че хора от "моята черга" – университетски преподаватели даже, не се притесняват да заявяват публично подкрепата за антиевропейски нагласи. Например, защото техни познати били на работа в Западна Европа и се върнали разочаровани. Защо? Ами защото там се бачка до отмала. Те са отишли там заради гарантираните социалните благини и качество на живота, а не да се конкурират на пазара на труда. Когато установиш, че там има такъв пазар и той е безпощаден, това е изнервящо и стресиращо.

Разбира се, трябва да имаме предвид, че напоследък много неща се промениха и в самите членки на ЕС, където дори в мултикултурни общества като Великобритания и Холандия има агресия срещу българи и румънци. Така, от една страна, кандидат-емигрантът е поставен в неблагоприятно положение да е просто работна сила в остро конкуретна среда, а от друга страна, обществената атмосфера го стигматизира като чужденец "от лошо качество". Така че връщащите се от чужбина българи няма как да са възхитени от Европа и да утвърждават нейната ценност.

Но това е една малка част от картината и от дългосрочните тенденции. Голямата е, че за почти половината от българското гражданство Европа остава чужда, далечна и имагинерна. За това върху тази мъглявина могат да се проектират каквито и да е образи, ценности или измишльотини. Но по-лошото е, че тя е огромно разочарование в най-реален смисъл. Първо, защото ние очаквахме от нея рога на изобилието, а ни рог се появи, а още по-малко изобилие. Дали това не е резултат от световната криза, която удари и Европа в същото време, е отделен въпрос. Но усещането за несбъднат просперитет угнетява съвсем осезателно. Освен това повечето българи не са усетили по никакъв начин реална промяна. Това не е задължително да е свързано с личното ти благосъстояние. Нито пък с достъпа до финансиране чрез европейски проект или с възможността да се возиш в софийското метро. По-важното е да ти се е случило изобщо нещо положително, ако щете – просто да започнат да те ценят като човек или гражданин. Виждаме как българите започват да обръщат в агресия срещу ЕС това, че на тях евроинтеграцията не им се е случила. А причината е, че членството ни в ЕС е също толкова ерзац, колкото е демокрацията ни.

Най-дълбокият корен на проблема обаче е, че голяма част българското население никога няма да спечели от членството в ЕС. Не защото той им вреди, а защото правилата за участие в него са други и не можем, и не искаме да играем по такива правила. Спомняте ли си преди време как кметовете от Благоевградска област се жалваха на тогавашния премиер Сергей Станишев от акциза върху ракията. Той тогава отговори: "До двеста литра за домашна употреба е без акциз, но това, което продавате, трябва да се облага." Кметовете обаче настояваха: "Е, да де, ама защо да има акциз, като тя е домашна... Добре, ние ви разбираме, поели сте ангажимент към ЕС за цяла България - нека остане, но само за нашата област да се отмени." Това е масова нагласа. Обаче няма как да има правила за другите, но само за мене - изключения. Тук сме свикнали, че имаме "нужди" и те трябва да бъдат удовлетворени независимо от договорите, законите, задълженията... Хайде познайте кое е по-ценно за средностатистическия българин – конкурентоспособност или оцеляването, заради което всички средства са оправдани.

Всъщност защо да се изненадваме срещу битовото мрънкане срещу ЕС, след като парламентът гласува мораториум за чужденци да купуват земя в България – депутатите от всички цветове масово показаха, че не разбират нищо от пазар, онзи механизъм, който създава богатство; нищо не разбират от право, защото договор не може да се нарушава, а и накрая - нищо не разбират от европейската интеграция. С това гласуване бяха нарушени три фундаментални принципа на ЕС, но актът беше приет с междупартиен консенсус.

Тогава защо има декларативна подкрепа за ЕС, която се вижда в социологическите проучвания?

- Трябва да внимаваме в детайлите. При десетгодишен устойчив тренд на спадащо доверие в ЕС навсякъде в страните членки и кандидат-членки, има няколко изключения. Полша, България и, на първо място, Македония. Македонците са най-големите фенове на ЕС, защото вероятно са най-далеч от него (заедно с Босна и Херцеговина). Но има друга по-важна тенденция. Във всички страни, в които гражданите имат недоверие към местното управление, одобрението към институциите на ЕС е по-високо. Така да се каже - щом на нашите не можем да разчитаме, поне да има на някого да се надяваме.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Пак post mortem мерки за пътната безопасност, водната криза продължава Уикенд новини: Пак post mortem мерки за пътната безопасност, водната криза продължава

И още: Миграционен натиск на границата между Турция и Гърция, VW - или Турция, или никъде

15 дек 2019, 425 прочитания

ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми 3 ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми

Управляващите побързаха да изтрият проекторешението, след като "Спаси София" го публикуваха във Фейсбук

15 дек 2019, 1470 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Кой мрази ЕС

или защо увеличаващият се български евроскептицизъм може да саботира важните реформи

Още от Капитал
Новите владетели на "Булсатком"

Водещият тв доставчик има нова акционерна структура, в която присъства един от големите инвестиционни фондове - BlackRock

Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10