Какво се случва? Защо антиевропейското говорене, което доскоро се чуваше само по периферията, изведнъж се намести в центъра на публичността? Дали това е признак за изчерпване на политическите аргументи, или партиите са надушили истинско антиевропейско брожение?

На пръв поглед място за паника няма. Българите продължават да имат много по-голямо доверие на европейските институции, отколкото на българските. Свободното пътуване и по-големите възможности за работа се оценяват като най-големите ползи от членството ни. Отвъд този обществен консенсус обаче има натрупано разочарование. Ако 55% от хората изразяват положително отношение към присъединяването ни към ЕС, то едва 34% смятат, че членството ни в ЕС е донесло повече ползи за страната, а само 15% са тези, които смятат, че лично са спечелили (виж графиките). Ако оставим настрана естествената склонност на хората да преувеличават собствените си несгоди, тази разлика заслужава коментар.

Тя се дължи най-вече на срутването на някои от най-устойчивите клишета - че ЕС ще се намесва всеки път да въдворява ред в политическия ни живот, че ще ни избави от корупцията, че доходите ни ще подскочат магически нагоре (без много усилия, моля). А парите от европейските фондове ще постелят пътека за решаването на всичките ни проблеми (виж повече тук). Седем години по-късно сме обърнали ЕС с хастара навън. Настояваме за благосъстоянието и доходите на старите страни членки, но без да се ангажираме с ценностите, които са ги довели дотам. Това е видимо например в изследване на "Отворено общество" от лятото на миналата година, според което почти половината българи предпочитат да им се ограничат демократичните права и свободи, ако това ще подобри икономическото положение (виж графиката).

Този тип нагласа спечели втори мандат на популярния автократ на Унгария Виктор Орбан и е знак, че в България също има повече почва за развихряне на политика, в която мускулите и патриотарството ще стават все по-доминиращи ценности. И проблемът не е в Бареков или Сидеров, а в основните партии. В БСП вече е видна тенденцията Брюксел да се обвинява за всичко в енергетиката и социалната политика, а в ГЕРБ да продължава проевропейското тупане в гърдите и антиевропейското махване с ръка при споменаването на реформи в съдебната система, медиите, държавната администрация... А когато политическите сили, около които се основават управляващите коалиции, окончателно се освободят от "оковите" на Брюксел, ще паднат и последните спирачки, които ги задържаха да не се впуснат в тоталната шуробаджанащина и да обявят олигархията в страната за достоен национален капитал.

Пълен назад към студената война

Антиевропейското говорене и неговата публика не могат да се разглеждат като едно цяло. То има различни говорители и различни причини, които обаче понякога се застъпват и припокриват. В най-крайната част на спектъра са партиите, които се борят за гласовете на онези 20%, които винаги се появяват като твърди противници на ЕС в изследванията. Тази ниша, разбира се, е естественият хабитат на "Атака", но и на по-малките националистически формации като тези на Павел Чернев и Симеон Костадинов. "Въпреки спецификите на използвания език, нрава и манталитета на отделните лидери партиите в това поле са за "по-малко Европа" и смятат, че България трябва да следва някакъв "свой" път на развитие, различен от европейския", обяснява социологът и изпълнителен директор на "Алфа рисърч" Боряна Димитрова. Рязката заявка на Волен Сидеров против евросъюза и неговите "двойни стандарти" и "измислени ценности" е най-доброто, което той може да измисли, за да поизлъска имиджа си пред тези 20% (които се люшкат между няколко формации), след като влезе във фактическа коалиция със своя архивраг ДПС.

"Вторият вид антиевропейска реторика възражда един политически език и разделение, характерни за времената на студената война. В този език "Европа" е "Западът", който ни налага ценности и норми, споделяни единствено от шепа, по презумпция "стимулирани финансово", граждани и младежи, които искат да живеят по правила, които мнозинството от българите отхвърлят", продължава Боряна Димитрова. Тя отбелязва, че това говорене беше наченато и развито още по времето на летните протести срещу властта, в реакциите към писмата на френския и на немския посланик и последвалото символното смазване на студентските протести ("да си ходят, ако не им харесва"). Сега се проявява с нова сила по отношение на случващото се в Украйна.

Темата събуди и развълнува автентичното ядро от русофили в България, които не харесват НАТО и по дефиниция са скептични към ЕС. Според социолога от "Отворено общество" Алексей Пампоров по-възрастните хора са с проруска ориентация заради стабилно поддържания в България мит за славянското братство. В тяхното говорене прозират не толкова антиевропейски, колкото антиамерикански настроения, които бележат възход. Само преди седмица проучване на Gallup установи - 49% от хората в България не подкрепят санкции срещу Русия заради нахлуването й в Крим, а едва 21% са на противоположното мнение.

Споделяното от русофилите убеждение, че ЕС козирува на Вашингтон, ги разполага в гравитационното поле на "Атака" (на думи по-яростен защитник на руските интереси дори от АБВ и БСП), но на практика те съставят голяма част от електората на БСП. Боряна Димитрова от "Алфа рисърч" отбелязва, че за разлика от времената на студената война сега това говорене няма официален носител - обикновено се разпространява от средния ешелон на БСП и коалиционните му партньори, от АБВ и други гравитиращи около този спектър партии.

БСП обаче стъпва внимателно по този терен и се опитва да изиграе сложен баланс. От една страна, добре знае, че привържениците й очакват да чуят посланията за славянската солидарност, или както казва Боряна Димитрова, на местно равнище този език "върви" - печели симпатии, възражда стари рефлекси и не е ясно дали част от твърдите й привърженици няма да накажат партията за нейното "отстъпление пред Запада". От друга страна, Сергей Станишев е лидер и на ПЕС, която се опитва да си върне мнозинството в Европейския парламент. Той добре осъзнава, че не може публично да се ангажира с позиции, които могат да костват легитимност и отдръпване на европейските му партньори. А също така има "опасност" да мобилизира десните симпатизанти, които поддържат европейския път на България. Това е причината БСП да избягва да се конфронтира по темата, като я постави в центъра на дебата, и предпочита да рита евросъюза по кокалчета по други теми. Както отбелязва политологът и преподавател в Нов български университет Кирил Аврамов: "Да обяснява колко слаб и немощен е съюзът, как не може да се справи, като в същото време подчертава достойнствата на модела на контролираната демокрация (Русия - бел. ред.). Тоест хем уж пазят проевропейска риторика, хем в същото време обвиняват ЕС, че ни е взел "Козлодуй", наложил ни е зелените енергии и вместо български купуваме полски яйца."

Излъганите от прехода и новият им "спасител" Бареков 

Барековият антиевропеизъм пък е от трети вид. "Българският гражданин живее по-бедно, с по-лошо качество на живот и намалява все повече, откакто влезе в Европейския съюз" и следователно ЕС е длъжник на народа, размахва пръст лидера на "България без цензура". Държавата трябва да дава, е посланието на Бареков. А ЕС като супердържава трябва да дава повече. Бившият журналист и неговият екип по политически маркетинг са наясно, че доктрината на научената безпомощност успешно е печелила избори и за други популисти преди него. 

С това говорене новият политик се стреми да стигне до онези, които по сполучливия израз на социолога от Софийския университет Георги Димитров (виж интервю с него тук) въобще не са "вкусили ЕС". Онези, които не могат да оценят възможностите за свободно пътуване, отворени трудови пазари и международни контакти, защото нямат нито квалификацията, нито нуждата и средствата да ги използват.

Тази група попада в категорията на работещите бедни. "Подкрепата за "България без цензура" не идва от София, нито от големите градове. Идва от малки градове и села, от хора със средно образование, които не могат да се реализират добре. Работят, но са на ръба на оцеляването. Мразят комунизма, защото им е взел всички житейски шансове, но не виждат алтернатива в демокрацията, защото и тя нищо не им е дала. Това са хората, които качиха Симеон на власт, а после и ГЕРБ", коментира Пампоров.

Затова битката на "България без цензура" не е за твърдите ядра от избиратели вляво (БСП) и вдясно (ГЕРБ), а за тези, които смятат, че и едните, и другите са маскари. Тъкмо това е популизмът - да накараш тези, които вярват в мантрата "всички са маскари", да гласуват за теб, смята Алексей Пампоров.

Затова и Николай Бареков "продава" на своите бъдещи избиратели стереотипа за ЕС като голям банкомат. Той пасва и на представите на изгубилото от прехода поколение. "Ние трябва да знаем само как да си сложим картата в банкомата и да не вършим много бели, да не крадем вилиците и лъжиците и всичко ще бъде наред", описва тази нагласа политологът Кирил Аврамов (хващате ли приликите с политиката, водена от правителството на ГЕРБ). "Те се чувстват психологически много зле да бъдат най-бедни в клуба на богатите, вместо да бъдат добре сред средняците или останалите", добавя той и това събужда носталгия по "предишната мощ и престиж на страната". Не случайно в мантрите на Бареков попада и тази, че "българските политици свалят гащи пред Европа" - в представите на носталгиците България казва "да" на всичко в противовес с националните си интереси и има нужда от лидери, "които да тропнат по масата". Пък макар и в пълно неразбиране как функционира Европейският съюз, отбелязва Кирил Аврамов, където държавите се опитват да достигнат колективно по-добър резултат с конструктивни предложения, не с тропане и ритане.

Какофония, в която отсъства важното

Един от най-видимите проблеми, които произтичат от антиевропейските подмятания и хиперболизации, с които партиите уплътняват посланията си, е, че задушават честния разговор за ползите и недостатъците на Европейския съюз. Кандидатът за депутат от "Коалиция за България" и журналист в партийния вестник "Дума" Александър Симов сам забелязва този ефект. "В момента, в който се опиташ да разсъждаваш за ЕС в критични, тоест съвсем нормални категории, винаги ще се намери някой кандидат за лакей, който да те обяви за путинист. Критиката на ЕС не означава анти-ЕС, а е битка за различен Европейски съюз. Опасявам се, че тези, които стават и лягат с идеята да търсят агенти на Путин, по-скоро издават своето политическо безсилие", коментира той пред "Капитал". Симов е прав, стига, разбира се, да не беше открил предизборната си кампания като наблюдател на руския референдум в Крим.

В какофонията от расови страхове, народни суеверия и съветска пропаганда, които "Атака", Бареков и "православните" кръгове на БСП опаковат и продават на електората вместо ЕС, трудно може да се проведе смислен дебат за проблемите на членството ни. Разумните гласове, които имат какво да кажат по въпроса, предпочитат да замълчат пред опасността да бъдат поставени в един лагер с националистите с център майка Русия.  

Така същинските теми на европейските избори (разширяването, сигурността, диверсификацията на енергийните ресурси, миграцията, условията на труд, младежката безработица) остават в периферията, разбираеми за тесен кръг избиратели. От една страна, това прави нашата кампания доста провинциална, а от друга, до мнозинството от хората не достигат послания, преведени на техния език, отбелязва политологът Кирил Аврамов. Тези политици, които се фокусират върху важните теми, пък са обречени на маргинализация и са наказвани, че говорят отвлечено, на "брюкселски" език (Ивайло Калфин (АБВ) и Меглена Кунева (Реформаторския блок) са типични примери). "Може да говорят смислени или важни неща, но носят негативите от това, че не могат да ги преведат на езика на местната флора и фауна", обяснява Аврамов.

Голямото народно опълчение срещу реформите

Антиевропейското говорене с различните си говорители и причини като цяло издава огромно неразбиране как работи ЕС, защо сме там и какви ги вършим. А за това, че тези гласове започват да звучат все по-силно, докато се превърнат в мейнстрийм, има няколко обяснения. Първо, катастрофира големият мит, че членството на България в ЕС е автоматичен механизъм за социална и икономическа промяна, коментира политологът Владимир Шопов. Този мит се появи заради "ниско качество на политическия елит, откровено безхаберие и неграмотност". Може би най-добрият пример, който го описва, е как, когато България получи достъп до отворения пазар, правителствата трябваше да намерят някаква пътека, за да компенсират слабостта на българските фирми и да им помогнат. "Не чрез субсидии, а чрез подобряване на средата например. Това не се случи и няколко години по-късно тези фирми просто се давят на отворения пазар", обобщава Владимир Шопов.

И тук идва следващият момент по думите му, фактът, че базовата неподготвеност на институциите ни и нивото на политическа култура доведоха до "присвояване" на ползите от членството и усилване на дефектите на българската система. "Така например медиите се оказаха окончателно "заробени" от информационната политика на ЕС, който е длъжен да информира за това, което прави, а огромни части от еврофондовете отиват в ръцете на олигархични кръгове и допълнително усилват концентрацията на икономическа власт и ресурси", обяснява Шопов.

Не е изненадващо, че наблюдаваме същия тип мислене и на ниво обществени нагласи или в "тарикатското отношение на българите към света и ЕС" - членството се разбира само като ползи, не и като лична отговорност за промяна. "Две трети от търговията ни е с Европа, мечтаем децата ни да учат и работят в Европа, спасяваме се от местната безработица в Европа, но въпреки това не й даваме нашата емоция и ангажимент", обобщава тази нагласа Владимир Шопов. Антиевропейското говорене е в някакъв смисъл и културна война - "обезсилване на енергията за европеизация на страната е опит за обезсмисляне на усилията за промяна".

Преведено на езика на администрацията, това би означавало съпротива срещу реформите. И вече е видимо в поведението на някои представители на местната власт, които използват ЕС като удобно оправдание за всичко лошо и неслучило се в техните общини, вместо да признаят, че не са се справили със задачите си. Типичен пример е кметицата на Перник Росица Янакиева, вече част от проекта на президента Георги Първанов АБВ, която наскоро обясни в интервю за руска телевизия, че загубите от членството в ЕС са повече от ползите заради налаганите ограничения. Янакиева уточни за "Капитал", че думите й са били извадени от контекст, но въпреки това те са симптоматични.

Крачката от декларации от подобен род до активен саботаж на отделни европейски политики е малка. Справка - енергийната политика на кабинета "Орешарски" (виж текста тук). "Вече се търси капитализиране на позицията на "троянски кон", отбелязва политологът Владимир Шопов. И добавя: "Успоредно с това местната олигархия търси начини да отслаби и без това не особено силния цивилизационен натиск, който произтича от членството. Преминаваме към фаза на активно противостоене на различни европейски политики."

Макар, слава богу, целта още да не е излизане от Европейския съюз, войната на думи и политически провокации с ЕС крие сериозни рискове. Евроскептицизмът може и да не окаже пряко влияние на резултатите от евровота, но легитимира едно арогантно политическо поведение, което отказва да се съобразява с правила и партньори. И още по-лошо - представя го като културна невъзможност на България да се справи с изискванията на ЕС. По-опасна заблуда от тази няма.

По темата работиха: Зорница Стоилова, Илин Станев, Елена Старидолска, Огнян Георгиев

Преглед на оригинала