Причината за срещата основно бяха промените в закона за енергетиката, които бяха приети преди месец на първо четене. С промяната се създава нова категория - "морски газопровод", който е изключен от конкурентните правила (например за достъп на доставчици на газ, несвързани със собствениците на тръбата, или за определянето на тарифите от независим регулатор и т.н). Целта е морската част на "Южен поток", която навлиза на 24 км в българска територия (териториални води и суша), да има правен статут все едно че не стъпва на европейска територия. Така "Южен поток" да се изолира напълно от възможността някои друг да може да доставя газ по него (от българска страна досега е нямало условие основната му тръба, която тръгва от Черно море и стига до Сърбия, да бъде свързана с българската газопреносна мрежа). И така въпреки декларациите, че ще спазва европейското законодателство, то да бъде финтирано.

Пред българските кореспонденти в Брюксел Драгомир Стойнев е казал, че опозицията е заблудила Йотингер, че морската част на газопровода се простира на 20 км на българска територия, а приемната станция на газопровода всъщност била само на два километра от бреговата ивица.

Говорител на Европейската комисия обаче опроверга специално за "Капитал" думите на Стойнев (което рядко се случва по брюкселския бон тон): "Европейското законодателство се прилага върху всяка инфраструктура под юрисдикцията на ЕС (която включва българските териториални води и изключителната икономическа зона в Черно море). Дължината на сухопътната част на "морския газопровод" няма връзка с оценката на комисията за това дали промените в закона за енергетиката са съвместими с газовата директива." Тоест промените в закона за енергетика всъщност са безсмислени и няма как "Южен поток - транспорт" (т.е. морската част на газопровода) да бъде автоматично освободен от действието на европейското законодателство.

От ЕК припомнят, че България вече й е дала мандат да преговаря с Русия за намирането на такива правила за ползване на "Южен поток", които да бъдат съобразени с европейското законодателство. "Освен това позволете ми да ви припомня, че комисията е също така загрижена като цяло за българското междуправителствено споразумение с Русия за "Южен поток", което ние също смятаме, че нарушава правото на ЕС."

От Европейската комисия вече официално предупреждават и че България може да е нарушила и правилата за обществените поръчки. Търг за избор на строител на "Южен поток" всъщност не беше обявен. Вместо това се проведе конкурс от "Южен поток България" (50% е собственост на Българския енергиен холдинг) с подозрително къси срокове и подозрително конкретни изисквания за строителите (опит в изграждане на газопровод с конкретен размер, въпреки че технологиите за 20- или 32-инчовата тръба не се различават съществено).

"Ако газопроводът "Южен поток" бъде построен в нарушение на европейското право (т.е. на правилата за обществените поръчки) или работи в нарушение (т.е. на третия енергиен пакет), комисията ще предприеме необходимите стъпки да гарантира, че европейското законодателство ще бъде приложено."

Това е първата толкова директна заплаха от страна на Европейската комисия, че България може да бъде санкционирана. По неофициална информация вече е инициирана процедура по нарушение, която, ако бъде потвърдена от Европейския съд, ще доведе до глоби за страната. 

Кой изнервя БСП

Всичко това показва изнервяне, което по принцип е ненужно. Брюксел никога не е казвал, че спира проекта, а всяка седмица някой служител на Генерална дирекция "Енергетика" казва, че работата на техническо ниво продължава (последно генералният директор Доминик Ристори). Това, което ЕК се опитваше да направи (до кризата в Украйна), е да накара "Газпром" да поиска изключение от европейските енергийни правила. Най-вероятно "Южен поток" щеше да го получи, макар и не пълно. Например ГЕРБ, който също направиха много "Южен поток" да е на един подпис разстояние от осъществяването му, се придържат към привидна кооперация с ЕК.

Тоест правителството няма смисъл да влиза в толкова открита конфронтация. Основната причина за това може да бъде натискът от "Газпром". Проектът за "Южен поток" вече сериозно изостава от графика си и е съмнително дали газ по него може да потече до края на 2015 г. Москва очевидно е нервна, което се усеща по странната PR кампания, което руските фирми правят у нас - като например "Стройтрансгаз" да придобие дял от Българския енергиен холдинг (и с това да подбуди слуховете, че това е част от плана за превземане на българската енергетика). Или с опита на Русия да играе по нервите на България с намеци, че може да измести "Южен поток" я към Румъния, я към Турция (миналата седмица турският енергиен министър Танер Йълдъз вече предложи това).

По-големият проблем за БСП и ДПС обаче е чисто политически. Те наистина разчитат газопроводът да влее свежи пари в икономиката, а с временно задържане на ДДС-то по проекта да вкарат сериозни суми в бюджета точно преди изборите. Но най-важният фактор естествено е свързан с факта, че за строител по неофициална информация беше избран консорциум от фирми, в който водеща е руската "Стройтрансгаз" (със собственик Генадий Тимченко, на когото САЩ забраниха да стъпва на тяхна територия като част от санкциите за руската анексия на Крим) и българското обединение "Газпроект юг". То пък се състои от "Промишлено строителство холдинг" (собственост на "Водстрой 98", която се свързва с Корпоративна търговска банка), "Техноекспортстрой", "Главболгарстрой", "Понсстройинженеринг" и "ПСТ холдинг", като поне две от тези фирми са свързани с генералния спонсор на това правителство.

През това време Европейската комисия също заема политическа позиция. Тупането на топката да се даде заключение дали проектът е в нарушение на европейското законодателство, или нарушава правилата за обществените поръчки е бюрократична спирачка за "Южен поток". Ако доскоро Европейската комисия целеше да накара "Газпром" да се съгласи да играе по европейските правила, сега вече е ясно, че това е умишлена политика за санкции срещу Русия след анексията на Крим и продължаващите заплахи срещу Украйна.

На практика в момента се сблъскват българското желание за краткосрочни ползи от осъществяването на проекта с опита на Брюксел по някакъв начин да дисциплинира "Газпром" (от чието поведение страда и България, която купува руския газ по една от най-високите цени в Европа) и да накаже Русия за политиката й към Украйна. На този фон България няма как да изглежда добре, особено като се има предвид, че реалните печалби от транзита по "Южен поток" ще потекат, когато "тръбата се напълни", а заради раздутите цени на проекта (през които близките на Владимир Путин и Делян Пеевски фирми всъщност ще приберат основната печалба) те ще бъдат доста скромни.

Фотограф: Красимир Юскеселиев