С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 27 апр 2014, 21:02, 5928 прочитания

Когато български съд наруши европейско право

Или как вече може да търсите защита от такива нарушения пред националните съдилища

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Националните съдилища са обвързани да тълкуват националното право в духа и смисъла на европейското и според тълкуването, дадено от Съда на Европейския съюз (СЕС). Така поне е предвидено в първичните актове на Европейския съюз (ЕС) и България като държава членка следва да ги спазва. И въпреки това често се наблюдава обратното явление. Например през 2013 г., когато след две поредни тълкувателни решения на общото събрание на Върховен касационен съд (ВКС) и изрично мотивирано определение на СЕС по преюдициалното запитване на Софийския градски съд, ВКС не утвърждава правото на маркопритежателя да се противопостави на пускането на пазара на стоки, които трето лице се готви да внесе на местния пазар без негово съгласие (известна още като проблематиката на т.нар. паралелен внос). В този смисъл неслучаен и изключително засилен беше интересът на юридическите среди, които следяха и очакваха първото българско решение по иск за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС от българските съдилища.
 
В началото на 2014 г. състав на Софийския градски съд постанови решение по гражданско дело 1782/2013 г., което е прецедент за предявен пред български съд граждански иск за обезщетение на вреди, причинени от действия на държавен орган (в конкретния случай - Върховният административен съд) в нарушение на правото на ЕС. Макар в крайна сметка искът да е отхвърлен като неоснователен, съдът е допуснал разглеждането му по същество. В своята практика СЕС многократно е посочвал тази възможност за търсене на отговорност на държавата на национално ниво – например по дела C-6/90 Frankovich, C-46/93 Brasserie du Pecheur, C-224/01 Köbler. До момента обаче липсваха известни случаи на увредени български граждани и юридически лица, които са използвали този път към обезщетение за понесени вреди от незаконни действия на държавните органи. В тази връзка може да се разгледат няколко въпроса.
 
За какви нарушения може да става въпрос?
 
На първо място, това са случаите, в които България чрез законодателните си органи не е транспонирала изискванията на правото на ЕС във вътрешното си право, т.е. не е пренесла изискванията на правото на ЕС по законодателен път. Това се отнася до хипотезите на норми, които нямат пряко действие – такива например са нормите на директивите на ЕС. Често нетранспонирането може да се дължи както на недоглеждане и небрежност, така и на нежелание да се предоставят определени права и възможности на гражданите. Трайната практика относно такива случаи сочи, че понеслите вреди граждани могат да търсят отговорност директно от съответните законодателни органи на държавата.
 
Втората хипотеза се отнася до действия на съдебните органи. Това са случаи на неприлагане на релевантната норма от правото на ЕС или нейното неправилно тълкуване и прилагане. Точно такъв е случаят, с който Софийският градски съд е сезиран по дело 1782/2013 г. По делото се твърди, че Върховният административен съд е постановил решението си в противоречие с Директива 2006/112 на ЕС, както и не е съобразил правилно практиката на СЕС по сходни случаи. Също така нарушение може да представлява и отказ от страна на български съд да отправи преюдициално запитване до СЕС, ако има основания за това (друго нарушение, твърдяно по гражданско дело 1782/2013 г.). С други думи, във всеки случай, в който действията на държавен орган не са съобразени с нормите на правото на ЕС и последват вреди за гражданите, това би могло да представлява основание за ангажиране на отговорност. Както е видно от посочените примери, не става въпрос единствено за несъобразяване с Договора за функциониране на ЕС, регламентите и директивите – а дори и за отклонение от тълкуване на правото, дадено в практиката на СЕС.
 
Различен ли е този иск от исковете по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди?
 
Наистина практика е отговорност от държавата да се търси по пътя на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Същевременно обаче ЗОДОВ урежда отговорност за незаконосъобразни актове на администрацията (чл. 1 ЗОДОВ) и за незаконосъобразни действия на органите в наказателния процес (чл. 2 ЗОДОВ). Също така с промени в Закона за съдебната власт през 2012 г. се въведе механизъм, по който, вместо да се търси отговорност от България в Европейския съд за правата на човека в Страсбург поради нарушение на изискването за решаване на делата в разумен срок, увредените граждани могат да подадат заявления до министъра на правосъдието чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет. Той трябва да разгледа въпроса и да определи съответно обезщетение. Извън този кръг от хипотези обаче остават съдебните решения и други актове по граждански и административни дела. Същото се отнася и до наказателните постановления например, тъй като трайно съдебната практика приема, че те не представляват административни актове. След като ЗОДОВ не покрива такива нарушения, единствената възможност е отговорност да се търси по общия ред на гражданското право, т.е. да се докаже, че действията или бездействията на държавните органи са причинили непозволено увреждане (деликт). На такова основание трябва и да се претендират вредите от нарушение на правото на ЕС.
 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Корнелия Нинова оттегли оставката си като лидер на БСП Корнелия Нинова оттегли оставката си като лидер на БСП

Делегатите на партийния конгрес приеха решението й с огромно мнозинство и овации

16 юни 2019, 311 прочитания

Инфлацията леко се забавя през май Инфлацията леко се забавя през май

Най-голямо е годишното поскъпване при храните, а спрямо април нарастват цените на хотелските услуги и плодовете

16 юни 2019, 223 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Вечерни новини: 27 април

Ренета Инджова беше освободена като председател на НСИ, военният министър Ангел Найденов е наказал виновни за оскъпяването на оградата по границата с Турция

Уверените стъпки на Zeazoo

От осем години Гергана Иванова и баща й Йордан Злогошки произвеждат обувки за босо ходене, а продажбите растат

Несподелената любов на Fiat Chrysler

Сливането на Fiat Chrysler и Renault не се случи, а причините за това са няколко

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

20 въпроса: Полина Лъжанска

д-р Лъжанска е сред инициаторите на сайта CancerCare.bg и благотворителния маратон Race for the Cure

Маша Гесен, журналистка: "Политиката трябва да е визия, не компетентност"

"Фашизмът е мечтата по въображаемото минало. Това е основната му характеристика."