Дълбоко в чекмеджето
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дълбоко в чекмеджето

След протестите правителството създаде парламентарна комисия за взаимодействие с граждански организации, но ефектът от нея е спорен

Дълбоко в чекмеджето

Държавата продължава да не обръща внимание на развитието на гражданския сектор

Люба Йорданова
4074 прочитания

След протестите правителството създаде парламентарна комисия за взаимодействие с граждански организации, но ефектът от нея е спорен

© Надежда Чипева


Над десет милиона лева - толкова са средствата от държавния бюджет, отделени тази година за гражданския сектор. Те обаче се раздават директно, без конкурс или ясни критерии, а контролът върху изразходването им е непрозрачен и неефективен. Бенефициенти всяка година са едни и същи организации - национално представителните (предимно на и за хора с увреждания, както и на съюзите на трудовопроизводителните кооперации и на ветераните от войните, центъра за психологически изследвания и други) и тези, определени със закон като Българският червен кръст, Национален дарителски фонд "13 века България", Съюзът на народните читалища, Рилската света обител, Регионалният център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа и Българският институт за стандартизация. Последният например прилича много повече на държавен орган отколкото на неправителствена организация - създаден е по закон, уставът му се обнародва в Държавен вестник, а в управителния му съвет влизат представители на държавната администрация. И е само един от примерите за хаотичната политика на държавата по този въпрос.

От няколко години финансирането на конкурсен принцип за проекти на граждански организации е спряно, няма и ясна държавна политика за неправителствения сектор. Идеята гражданските организации да са партньор на държавата в изпълнението на нейните политики, да я подпомагат в ключови области, в които тя не се справя сама, на практика не функционира.

В края на 2012 г. тогавашното правителство на ГЕРБ прие стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации в България, от която се очакваше да поправи тези дефекти. Тя трябваше да върне конкурсното начало, да въведе експертно оценяване и мониторинг на проектите, да преразгледа критериите за директните субсидии. След смяната на управлението обаче планът за действие по документа така и не видя бял свят. Сроковете по повечето от мерките вече са изтекли, но нито едно от отговорните по тях министерства не изглежда да е загрижено по въпроса.

Защо е важно

"Основната идея на стратегията е да има обща политика на държавата спрямо неправителствените организации", коментира за "Капитал" Любен Панов, програмен директор в Българския център за нестопанско право. В петък центърът организира дискусия по темата заедно с Програмен и аналитичен център за европейско право, Национална мрежа за децата, Форум гражданско участие и Български дарителски форум. В момента взаимодействието между държавата и гражданския сектор се случва само по отделни инициативи на някои министерства, но развитието на сектора не е отговорност на нито една конкретна институция в администрацията. "Всяко по-нататъшно забавяне на изпълнението на стратегията я превръща в един мъртъв документ", допълва Любен Панов.

В България над 200 социални услуги за хора в трудно положение се предоставят от граждански организации. Неправителственият сектор е инициатор на ключови политики като достъп до информация, защита на човешките права и деинституционализация. През 2012 г. заетите в него са били 16 900, а доброволците 56 423. Едновременно с това Индексът за устойчивост на гражданското общество по показател финансова устойчивост нареди България наравно с Албания, Казахстан и Македония, след всички други страни членки на ЕС.

"Капитал" изпрати въпроси до трите министерства, които според плана за изпълнение на стратегията са отговорни за мерките по нея. От Министерството на правосъдието, в чийто ресор са основните дейности, не получихме отговори. Всъщност реализирането на документа би трябвало да попада точно в ресора на правосъдния министър и вицепремиер по управление на европейските фондове Зинаида Златанова. Министерство на културата също не отговори на въпроса докъде е стигнало разработването на Закон за доброволчеството, който по план вече трябваше да е готов. От финансовото министерство казаха само, че те не са водещата институция по тази тема.

Отговорните министри или зам.-министри не присъстваха и на дискусията в петък.

Какво трябва да се случи

Според Любен Панов най-необходимите стъпки, които трябва да се случат, са създаването на фонд за мостово кредитиране на юридически лица с нестопанска цел при изпълнение на проекти, както и на съвет за развитие на гражданското общество, предвиждане на конкурсно финансиране в бюджет 2015, прозрачно разпределяне и изразходване на средствата и ясно определяне на хора от администрацията, отговорни за реализирането на стратегията. Тези мерки могат да подобрят взаимодействието между държавата и неправителствения сектор, да повишат финансовата му устойчивост и да подпомогнат наистина активните организации с добри идеи. А това може и да върне изгубеното доверие на обществото към гражданските организации.

Над десет милиона лева - толкова са средствата от държавния бюджет, отделени тази година за гражданския сектор. Те обаче се раздават директно, без конкурс или ясни критерии, а контролът върху изразходването им е непрозрачен и неефективен. Бенефициенти всяка година са едни и същи организации - национално представителните (предимно на и за хора с увреждания, както и на съюзите на трудовопроизводителните кооперации и на ветераните от войните, центъра за психологически изследвания и други) и тези, определени със закон като Българският червен кръст, Национален дарителски фонд "13 века България", Съюзът на народните читалища, Рилската света обител, Регионалният център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа и Българският институт за стандартизация. Последният например прилича много повече на държавен орган отколкото на неправителствена организация - създаден е по закон, уставът му се обнародва в Държавен вестник, а в управителния му съвет влизат представители на държавната администрация. И е само един от примерите за хаотичната политика на държавата по този въпрос.

От няколко години финансирането на конкурсен принцип за проекти на граждански организации е спряно, няма и ясна държавна политика за неправителствения сектор. Идеята гражданските организации да са партньор на държавата в изпълнението на нейните политики, да я подпомагат в ключови области, в които тя не се справя сама, на практика не функционира.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    izabell avatar :-P
    izabell

    за гражданския сектор трябва и активна PR акция.

  • 2
    kirman76 avatar :-|
    kirman76

    Нищо добро не я чака страна,в която всяко правителство само плюе по предишното и не поема и не доразвива положителното наследство от него! Този често проявяван нихилизъм към всичко сторено от пре дишната власт,ни направи най бавно и слабо-развиваща се страна в ЕС! Във всеки сектор и със почти всички реформи е така!

  • 3
    inadilov avatar :-|
    inadilov

    Бенефициенти ка организации, които не могат да си осигурят средства, ако трябва да участват в конкурс. Защото самото участие изисква разходи и време, с които тези организации не разполагат. Конкурсите у нас са с печална слава - освен, че са предизвестени, отнемат време, не са с ясни правила и раждат възможности за оспорване, съдилища и корупция, т.е. парите никога може и да не стигнат до бенефициента. Това че куца гражданския сектор не е новина. Не е и новина, че няма прозрачност и контрол щом стане дума за пари. Остава въпросът защо се появи тази статия? Жалба по бащицата? Щото за управляващите знаем почти всичко вече.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK