Дълбоко в чекмеджето

Над десет милиона лева - толкова са средствата от държавния бюджет, отделени тази година за гражданския сектор. Те обаче се раздават директно, без конкурс или ясни критерии, а контролът върху изразходването им е непрозрачен и неефективен. Бенефициенти всяка година са едни и същи организации - национално представителните (предимно на и за хора с увреждания, както и на съюзите на трудовопроизводителните кооперации и на ветераните от войните, центъра за психологически изследвания и други) и тези, определени със закон като Българският червен кръст, Национален дарителски фонд "13 века България", Съюзът на народните читалища, Рилската света обител, Регионалният център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа и Българският институт за стандартизация. Последният например прилича много повече на държавен орган отколкото на неправителствена организация - създаден е по закон, уставът му се обнародва в Държавен вестник, а в управителния му съвет влизат представители на държавната администрация. И е само един от примерите за хаотичната политика на държавата по този въпрос.

От няколко години финансирането на конкурсен принцип за проекти на граждански организации е спряно, няма и ясна държавна политика за неправителствения сектор. Идеята гражданските организации да са партньор на държавата в изпълнението на нейните политики, да я подпомагат в ключови области, в които тя не се справя сама, на практика не функционира.