Бизнес по градинарски

Обработването на зеленчукови масови остава една от най-неблагодарните агродейности

   ©  Надежда Чипева
   ©  Надежда Чипева

Абсолютен миш-маш. Това се получава като резултат от миксирането на свободен пазар с пряка държавна подкрепа. С когото и да говорите от земеделския сектор на Стария континент обаче, думата субсидия се появява средно веднъж на две изречения. По същество порочната практика да се дават пари на представителите на един бизнес (а на другите - не) си има своите много добре звучащи обяснения: от тези словосъчетания, включващи "насъщен", "изхранване", "национална сигурност" и други такива, сякаш Европа е с климата на Судан и населението на Китай.

Странната смес обаче отдавна вече е забъркана с политиката на Брюксел да субсидира земеделието. А България - дълбоко потопена в нея. Докато обаче едни сектори на агробизнеса в страната консумират най-вкусната й част, отглеждайки хиляди декари зърно, за които плащанията са щедри, за други има само остатъци. В тази роля е производството на зеленчуци. Финансовата подкрепа за него е нищожна - от една страна, на фона на тази за зърнените култури, и от друга - на фона на сумите в другите страни от евросъюза. Ефектът е ясен: неконкурентна продукция, нисък интерес към този тип земеделие, намаляващи площи, висок внос като дял от потреблението.

С две думи - неравномерните субсидии по държави и по типове агропроизводство са една от причините в България например 70% от ябълките да са вносни, като голямата част от тях идват от едни доста по-мразовити страни.

От нищо към малко и после обратно

За производство на зеленчуци в България целенасочена финансова подкрепа всъщност доскоро нямаше. Изхвърлянето на домати на пътя обаче понякога се оказва добра тактика. След няколко такива акции и регулярни оплаквания на зеленчукопроизводителите от ниски изкупни цени, през 2012 г. те за пръв път получиха държавна помощ по нова схема за специфично подпомагане. Средствата се дават за т. нар. качествено производство, и важат за десетина вида плодове и зеленчуци, сред които домати, краставици, череши, ябълки и др. За да бъдат получени субсидии за качество, фермерите трябва да получат сертификация за продукцията си от агенцията по храните. Оценката става на база критерии, предимно за външния вид на продуктите, включително големина на зеленчука, цвят и други подобни, и в масовия случай кандидатите са одобрявани. За 2013 г. бяха раздадени 15 млн. лв. по тази схема, което правеше по 177 лв. за тон. През тази година обаче подкрепата ще е по 84 лв. на тон, защото сумата от 15 млн. лв. е фиксирана, а желаещите вече са двойно повече.

Извън тези пари, производителите на зеленчуци и плодове получават и от директните плащания на площ, които са едни и същи независимо какво се отглежда. Проблемът е там, че при зърното разходите на декар са значително по-малки от тези при зеленчука, и съответно дотациите покриват по-голяма част от тях като процент в първия случай.

"Това е секторът, който е най-зле в земеделието. Срещу него се води антиполитика. До 1990 г. в България е имало 1.1 млн. декара с плодове и зеленчуци, сега са 250 хил. декара", твърди Слави Трифонов, председател на Съюза на градинарите в България. И цитира статистика, според която "при зърнопроизводството подпомагането достига общо 25% от себестойността на продукцията, при плодовете и зеленчуците - 4.4%, а при оранжерийните зеленчуци - 0.4%".

Именно тук идва и първото изкривяване. Производителите на плодове и зеленчуци, макар и в друг сектор, влизат в пряка конкуренция с тези на зърно за общите ресурси - като например земеделската земя в едно землище. По-високите субсидии за зърното, и съответно - по-успешната реализация на тази продукция, очевидно дават на този фермер предимството да предложи, да кажем, по-добра рента за земята. Затова не е и чудно, че в известните като традиционно "зеленчукови" райони на България, като Пловдив например, все по-често може да се видят засяти с пшеница или рапица полета.

Според Пламен Димитров, председател на асоциацията на оранжерийните производители, тъй като директните плащания на площ са едни и същи независимо от типа култура, а разходите на декар при плодове и зеленчуци надхвърлят в пъти субсидията, някои от фермерите дори нямат интерес да отидат да си получат парите. "Оранжериите обикновено са по 10 - 15 декара. Ако дават субсидия от 30 - 40 лв. на декар, това е нищо при разходи, които се измерват с хиляди левове", твърди Димитров. "Затова наши колеги преминават към зърнопроизводство. Там са големите площи, там са и големите пари от субсидии", обобщава Слави Трифонов.

<#text>

Кой е по-, по-, най-дотиран

Освен че се конкурират с по-силно субсидирани земеделци вътре в страната, производителите на зеленчуци и плодове в България все пак са на един и същ пазар и с колегите си от чужбина, чиято продукция пък е в по-голяма степен дотирана от тукашната.

По официални данни от земеделското министерство средното производство от един хектар полски домати (10 декара) е 63 тона. Така, ако фермерът, отглеждащ домати, кандидатства за директни субсидии за площ, ще получи общо 300 лв. субсидии (30 лв. за декар). В случай че 100% от продукцията му бъде одобрена по схемата за плодове и зеленчуци, подкрепата по тази линия за него ще бъде 5292 лв. (63 тона по 84 лв. за тон). С други думи, таванът на субсидиите за един производител на домати с 10 дка е общо 5600 лв., или 2891 евро. В съседна Турция например субсидията за полско производство, по изчисленията на Слави Трифонов, е между 180 и 300 евро на декар, което прави между 1800 и 3000 евро за хектар. Отделно от това обаче турските фермери получават подпомагане за покупка на горива, за поливна вода, за експорт на продукция и др. Така разликата в получаваните средства набъбва доста. Не са малко и примерите за дотиране на посадъчния материал. "В Турция, ако посадиш една череша, държавата веднага ти дава още една безплатно, за да засадиш и нея", казва Слави Трифонов. За подобна практика разказва и Елена Герганова, търговски директор на "Гимел" (един от големите производители на биозеленчуци). "Холандия, която е силно ориентирана към форми на подкрепа на оранжерийното земеделие, субсидира услугата за производството на разсад, до 50% от стойността на семената. Биопроизводителите ги подпомагат при закупуването на биоагенти, с безплатни консултации от държавни експерти и много други, които се променят", казва Герганова. "Истината е, че ние също се затрудняваме доста на фона на силната конкуренция от субсидирана продукция", твърди тя. Компанията има около 23 млн. лв. оборот за последната година и изнася за Германия, скандинавските страни, Чехия. Необходимите инвестиции за успешен бизнес в този сектор обаче са огромни и разнопосочни - например за когенерация, която да снижи разходите за отопление на оранжериите.

В Македония субсидиите са по-високи от България. По информация на местния вестник "Вечер" в края на февруари правителството е разплатило дотациите за плодове и зеленчуци. При зеленчуците са получени между 25 и 30 хил. денара на хектар (792 - 951 лв.), а при плодовете - между 15 и 33 хил. денара на хектар (475.5 - 1046 лв.) като плащането зависи от конкретната култура.

Разлики със субсидиите има и с държавите - членки на ЕС. Например, ако се пресметне годишната сума за директни плащания и по програмата за селските райони в България за 2012 г., местните фермери имат опция да усвоят максимум около 1.1 млрд. евро. В съседна Гърция обаче  помощта е между 2 и 2.5 млрд. евро на година. Данните на българските производители показват, че само по линия на директните плащания на площ в Гърция се получават около 30 евро за декар, което е почти двойно повече от България.

С други думи - шансовете за успех на българските производители дори и на собствения им пазар не са големи. Особено за тези с ограничени ресурси.

Което впрочем не е проблем само на България. "ЕС също е нетен вносител на зеленчуци, защото и там се субсидира зърнопроизводството, а зърното после се изнася, така че то е евтино за държави извън ЕС. В същото време внасяме зеленчуци и месо, най-често от други континенти, и така още веднъж бъркаме в джоба на европейския данъкоплатец", казва Георги Василев, износител и председател на асоциация "Български пипер".

Проблемът с "дългите" доставки

Изходната позиция на българските производители може да е лоша, но пък и поведението им на пазара не е кой знае колко организирано. Поне в общия случай. Заради силно разпокъсаните стопанства и невъзможността да осигурят големи еднородни партиди с продукция, е почти невъзможно те сами да изнасят продукцията си в чужбина или да я продават в България например към големите супермаркети без "помощта" на верига от посредници. Именно силната разпокъсаност прави фермерите най-слабото звено в отношенията производител - търговец на едро - търговец на дребно и ги принуждава да продават продукцията си на ниска цена.

В европейски мащаб решението на този проблем е "скъсяване" на веригата на доставки, което може да се случи само ако фермерите се кооперарират. Добър пример в това отношение е Холандия, където 110% от производителите на плодове и зеленчуци членуват в кооперативи по данни на ЕК (процентът е повече от 100, защото някои фермери членуват в няколко сдружения). По този начин те успяват да съберат голямо количество продукция и да водят директни преговори с крайни търговци. Така например една от най-известните холандски кооперации - Cohorta (сдружение на над 1000 производители на плодове, зеленчуци и гъби), има своя търговска фирма - Greenеry, водеща преговорите за доставки, и е успяла от създаването си досега да инвестира в собствени цехове за пакетиране на продукцията, складове, камиони. Обединени, фермерите влизат директно в големите търговски вериги, инвестират в маркетинг, покриване на стандарти за качество и т.н.

На този фон - кооперирането сред българските производители е 0.3% и няма изгледи да се подобри в обозримо бъдеще. "Сдружаването означава производителите да излязат на светло, защото се изисква деклариране на обороти, а това не е желано от мнозина", смята Пламен Димитров, изпълнителен директор на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция. "В чужбина хората си имат развит пазар, сдружаването е нещо нормално и стоката от полето отива в магазина чрез организация на производители. При нас продукцията от производителя отива в търговец на едро, после в друг търговец, комисионер, и чак тогава в търговските обекти", казва Георги Василев.

В действащата до 2013 г. европейска програма за развитие на селските райони беше предвидена схема за сдружаване на производители на плодове и зеленчуци. Ефектът от нея обаче е почти нулев - подадени бяха скромните шест проекта. Почти с нищо не помогна преди това и предлаганото от ЕС до 2012 г. субсидиране на сдруженията от производители.

Отделно за разпокъсаната структура на производителите спомага и същата неуедрена собственост върху самата земя.

Ако към всичко това се добавят и липсата на поливна система, и нивото на работниците,  резултатът е видим - тотална липса на резултат.