Второ - държавните субсидии. Надпреварата на различните държави да дотират земеделското производство по явни и скрити начини е довела сектора до състояние, в което вече никой не се интерусава колко е себестойността на килограм продукция. Колко пари ще даде държавата е по-важно от това колко струва трудът, арендата на земята, напояването или отоплението на оранжериите.

Трето - веригата, по която една стока обикновено пътува между производителя и крайния потребител, в този сектор в общия случай е допълнително удължена.

Като резултат от тези три фактора пазарът е тотално изкривен. А клиентът? За съжаление се оказва, че все по-често консумира зеленчуци с вкус на ламинат - независимо дали български или вносен.

Между търговията и трафика

По официални данни от националната статистика вносът на зеленчуци в България за 2013 г. е на стойност около 220 млн. лв. Всъщност числото няма много общо с действителността и това се вижда при първа разходка по стоковите тържища (виж репортажа). Както търговците на едро, така и производителите обясняват, че голяма част от вноса на тази стока е на сиво. "Вносните зеленчуци са по-евтини и заради това, че идват нелегално. Налице е нерегламентирана търговия, за която не са платени никакви данъци. Уж има някакво затягане по границата, но то далеч не е достатъчно", казва Пламен Димитров, председател на асоциацията на оранжерийните производители. Според него, адекватна мярка за изчистване на проблема е да се сложи ред и на зеленчуковите борси. "Нека продавачите да докажат откъде идва стоката им, дали е с изрядни документи, какви сертификати има, какъв е произходът й", казва той. В действителност проверките по границите и тържищата показват доста озадачаващи неща. Миналото лято например земеделското министерство съобщи, че е "хванат" камион с няколко тона дини от съседна държава, които са били описани като подарък за частно лице и съответно са с нулева стойност по документи. След като бе обявен стартът на друга проверка пък, една от най-големите борси за зеленчуци в Южна България въобще не отвори врати, а стотици камиони с продукция не пожелаха да влязат в софийските тържища. В допълнение бяха намерени тонове зеленчуци без никакви санитарни документи, както и стока с произход по документи от български стопанства, които се оказаха толкова малки, че на практика е невъзможно да са произвели въпросните големи количества.

За да се вникне във всички черни практики на този тип търговия, със сигурност е нужно доста време. Но една от най-разпространените е просто да се крие ДДС, както и да не се плащат никакви други данъци и осигуровки. Как става? Фирмата X наема помещение на някоя от борсите в България. После сключва договор за съвместна дейност с фирмата Y. Фирмата Y купува, да кажем, 100 тона зеленчуци от Гърция. Входящата фактура за стоката оттам е например за 1 лв. на килограм - стойност, в пъти по-ниска от реалната. Изходящата фактура за клиента, който пазарува от тази борса (в общия случай - отново търговец), обаче е за 0.60 ст. на килограм - цена, която също няма нищо общо с реалната и е в пъти по-ниска от нея. ДДС върху входящата фактура няма - за внос от страни от ЕС такъв не се добавя при покупката от съответната държава - вносителят си го самоначислява тук. И стойността, която си начисли търговеца, се ползва като данъчен кредит. С една дума - от цялата операция той е "на нула". Би трябвало да плати само ДДС-то, което слага върху онези 0.60 лв., които е обявил като продажна цена в изходящата си фактура. Фирмата Y , разбира се, работи на загуба. И след няколко месеца просто бива затворена, като междувременно е задлъжняла не само за ДДС, но и за осигуровки например. "Говорим за онези фирми, които мразят да плащат каквото и да било. Затварят ЕООД-то и създават ново", обясни данъчен консултант. После фирмата X сключва договор за съвместна дейност с другата - вече Y-01, която е създадена на мястото на Y. "При проверка не можеш да кажеш нищо на такъв търговец - през цялото време твърди, че е продал на загуба, защото стоката е била пред разваляне или половината се е смазала при транспорта", обясни друг данъчен експерт.

Преглед на оригинала

Схемата е проста, ефективна и широко разпространена. Резултатът - изкривен пазар, защото и изрядните търговци са принудени да се съобразяват с цените, постигнати от отявлените мошеници. Да не говорим, че освен цената, във входящите фактури и количеството не отговаря на реалното. Номерът с измислените цени масово се прилага, разбира се, и при вноса от държави извън ЕС - този път, за да се спестят мита.

Изкривено производство

По-надолу по веригата, при самия производител, нещата са не по-малко изкривени. По различни линии ЕС и отделните държави финансират безвъзмездно своите земеделци чрез директни плащания на декар площ, дотации за качествена продукция, специфични помощи за гориво, семена, разсад, напояване и т.н. Конкретно в случая със зеленчуците и плодовете българските производители са в ситуацията да получават по-малка подкрепа спрямо конкурентите от Турция, Гърция и Македония (виж съседния текст), а в същото време - и по-малко от колегите си в България, които отглеждат зърно - поне като дял на субсидията от себестойността на продукцията си. В резултат почти целогодишно (с изключение на 2-3 месеца) българските зеленчуци и плодове на едро отсъстват, защото цените им са малко по-високи от тези на вноса.

Да се договорят сигурни доставки на еднородни домати от България е трудно.

Фотограф: Надежда Чипева

Допълнителен фактор, който стимулира търговците да търсят доставчици от съседните, а понякога и по-далечни държави, е силната разпокъсаност на фермите в страната, която означава и трудно изпълнение на заявки с постоянно количество и качество.

"Нормално е да искам в определен ден да получа конкретна, предварително заявена доставка. И да държа на точния тонаж. Ако работя с български производители, това много трудно се случва. По-сигурно е да потърся доставчик например от Турция", обясни един от големите търговци със склад на тържището в Слатина. Според него стоката от Турция, от една страна, е по-евтина, а от друга - доставчикът е голям и количеството - гарантирано. "Давам заявката и в уречения ден стоката е директно на Слатина. Партньорът ми е голям производител, който има и своя търговска фирма. При това качеството е точно такова, за каквото имаме уговорка. Дори не е нужно да изпращам свой човек на място", обяснява той. Пак според него в случая с Гърция темата с качеството е доста по-проблемна - дълбоко в камиона често се намират касетки с готова за бракуване продукция.

От камион на камион

Самата верига, по която зеленчукът достига до крайния потребител, е различна в зависимост от типа бизнес и сезона. Веднъж произведена например в Гърция, стоката се внася от една фирма, после се купува от друга, която пък я разнася по магазините или я продава на свои сергии. Според търговци, конкретно големите хранителни вериги или работят с вносители, или си пазаруват директно от чужбина, като ситуацията не е постоянна през цялата година. "Кауфланд" зарежда магазините си с плодове и зеленчуци основно чрез български доставчици - както производители, така и търговци. Имаме както големи, така и средни и малки партньори", каза генералният мениджър на "Кауфланд България" Димитър Спасов. "Не водим точна статистика колко са вносните и колко родните плодове и зеленчуци, но ориентировъчно - около 70% от оборота си правим с български продукти", твърди той, добавяйки, че веригата рядко сама внася този тип продукция. "Не е нужно държавата да се намесва в бизнес отношенията. Достатъчно е тя да спре контрабандата и да прекрати практиката на ДДС измамите", категоричен е Спасов. От "Про маркет" отказаха информация за бизнес модела си конкретно със зеленчуците, но е известно, че веригата държи складове в София, от които зарежда собствените си обекти и продава на едро.

Безвкусният домат

Независимо дали са български или вносни обаче, за съжаление голяма част от зеленчуците са от сортове, които по-скоро са издръжливи, отколкото имат вкусови качества - факт, който се признава от производители, търговци и продавачи на дребно.

Първо - за да издържат на транспорт със стотици и хиляди километри, второ - за да имат еднакъв вид, цвят и размери, трето - за да бъде гарантирана доставка в определено количество, и четвърто - за да има стоката по-дълъг срок на съхранение и да се минимизира бракът. За да се случи всичко това, зеленчуците няма как да са от сортовете, отглеждани в дворните градини. За да отговорят на търсенето, българските фермери все повече следват тенденцията да отглеждат твърди и издръжливи зеленчуци. А опитът за бягство от конфекцията в храната става все по-труден. Както и бизнесът със зеленчуци като цяло.

По темата работи и Юлиян Арнаудов