Тъмната страна на домата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тъмната страна на домата

Shutterstock

Тъмната страна на домата

Производството на зеленчуци в България замира заради сивия сектор и субсидиите

Паулина Михайлова
44138 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Това е горчив бизнес. Съвсем малко по-внимателно вглеждане в зеленчуковия сектор откровено може да изгони всеки, който обича правилата и икономическата логика. Тук нищо не е такова, каквото изглежда, а най-малкото пък пазарът работи по пазарни правила.

Като цяло основните сили, които движат този бизнес, са три.

Първо - измамата. Една част от търговията с плодове и зеленчуци е сива, а още някаква част (никой не знае колко) - напълно тъмна.

Второ - държавните субсидии. Надпреварата на различните държави да дотират земеделското производство по явни и скрити начини е довела сектора до състояние, в което вече никой не се интерусава колко е себестойността на килограм продукция. Колко пари ще даде държавата е по-важно от това колко струва трудът, арендата на земята, напояването или отоплението на оранжериите.

Трето - веригата, по която една стока обикновено пътува между производителя и крайния потребител, в този сектор в общия случай е допълнително удължена.

Като резултат от тези три фактора пазарът е тотално изкривен. А клиентът? За съжаление се оказва, че все по-често консумира зеленчуци с вкус на ламинат - независимо дали български или вносен.

Между търговията и трафика

По официални данни от националната статистика вносът на зеленчуци в България за 2013 г. е на стойност около 220 млн. лв. Всъщност числото няма много общо с действителността и това се вижда при първа разходка по стоковите тържища (виж репортажа). Както търговците на едро, така и производителите обясняват, че голяма част от вноса на тази стока е на сиво. "Вносните зеленчуци са по-евтини и заради това, че идват нелегално. Налице е нерегламентирана търговия, за която не са платени никакви данъци. Уж има някакво затягане по границата, но то далеч не е достатъчно", казва Пламен Димитров, председател на асоциацията на оранжерийните производители. Според него, адекватна мярка за изчистване на проблема е да се сложи ред и на зеленчуковите борси. "Нека продавачите да докажат откъде идва стоката им, дали е с изрядни документи, какви сертификати има, какъв е произходът й", казва той. В действителност проверките по границите и тържищата показват доста озадачаващи неща. Миналото лято например земеделското министерство съобщи, че е "хванат" камион с няколко тона дини от съседна държава, които са били описани като подарък за частно лице и съответно са с нулева стойност по документи. След като бе обявен стартът на друга проверка пък, една от най-големите борси за зеленчуци в Южна България въобще не отвори врати, а стотици камиони с продукция не пожелаха да влязат в софийските тържища. В допълнение бяха намерени тонове зеленчуци без никакви санитарни документи, както и стока с произход по документи от български стопанства, които се оказаха толкова малки, че на практика е невъзможно да са произвели въпросните големи количества.

За да се вникне във всички черни практики на този тип търговия, със сигурност е нужно доста време. Но една от най-разпространените е просто да се крие ДДС, както и да не се плащат никакви други данъци и осигуровки. Как става? Фирмата X наема помещение на някоя от борсите в България. После сключва договор за съвместна дейност с фирмата Y. Фирмата Y купува, да кажем, 100 тона зеленчуци от Гърция. Входящата фактура за стоката оттам е например за 1 лв. на килограм - стойност, в пъти по-ниска от реалната. Изходящата фактура за клиента, който пазарува от тази борса (в общия случай - отново търговец), обаче е за 0.60 ст. на килограм - цена, която също няма нищо общо с реалната и е в пъти по-ниска от нея. ДДС върху входящата фактура няма - за внос от страни от ЕС такъв не се добавя при покупката от съответната държава - вносителят си го самоначислява тук. И стойността, която си начисли търговеца, се ползва като данъчен кредит. С една дума - от цялата операция той е "на нула". Би трябвало да плати само ДДС-то, което слага върху онези 0.60 лв., които е обявил като продажна цена в изходящата си фактура. Фирмата Y , разбира се, работи на загуба. И след няколко месеца просто бива затворена, като междувременно е задлъжняла не само за ДДС, но и за осигуровки например. "Говорим за онези фирми, които мразят да плащат каквото и да било. Затварят ЕООД-то и създават ново", обясни данъчен консултант. После фирмата X сключва договор за съвместна дейност с другата - вече Y-01, която е създадена на мястото на Y. "При проверка не можеш да кажеш нищо на такъв търговец - през цялото време твърди, че е продал на загуба, защото стоката е била пред разваляне или половината се е смазала при транспорта", обясни друг данъчен експерт.

Схемата е проста, ефективна и широко разпространена. Резултатът - изкривен пазар, защото и изрядните търговци са принудени да се съобразяват с цените, постигнати от отявлените мошеници. Да не говорим, че освен цената, във входящите фактури и количеството не отговаря на реалното. Номерът с измислените цени масово се прилага, разбира се, и при вноса от държави извън ЕС - този път, за да се спестят мита.

Изкривено производство

По-надолу по веригата, при самия производител, нещата са не по-малко изкривени. По различни линии ЕС и отделните държави финансират безвъзмездно своите земеделци чрез директни плащания на декар площ, дотации за качествена продукция, специфични помощи за гориво, семена, разсад, напояване и т.н. Конкретно в случая със зеленчуците и плодовете българските производители са в ситуацията да получават по-малка подкрепа спрямо конкурентите от Турция, Гърция и Македония (виж съседния текст), а в същото време - и по-малко от колегите си в България, които отглеждат зърно - поне като дял на субсидията от себестойността на продукцията си. В резултат почти целогодишно (с изключение на 2-3 месеца) българските зеленчуци и плодове на едро отсъстват, защото цените им са малко по-високи от тези на вноса.

Допълнителен фактор, който стимулира търговците да търсят доставчици от съседните, а понякога и по-далечни държави, е силната разпокъсаност на фермите в страната, която означава и трудно изпълнение на заявки с постоянно количество и качество.

"Нормално е да искам в определен ден да получа конкретна, предварително заявена доставка. И да държа на точния тонаж. Ако работя с български производители, това много трудно се случва. По-сигурно е да потърся доставчик например от Турция", обясни един от големите търговци със склад на тържището в Слатина. Според него стоката от Турция, от една страна, е по-евтина, а от друга - доставчикът е голям и количеството - гарантирано. "Давам заявката и в уречения ден стоката е директно на Слатина. Партньорът ми е голям производител, който има и своя търговска фирма. При това качеството е точно такова, за каквото имаме уговорка. Дори не е нужно да изпращам свой човек на място", обяснява той. Пак според него в случая с Гърция темата с качеството е доста по-проблемна - дълбоко в камиона често се намират касетки с готова за бракуване продукция.

От камион на камион

Самата верига, по която зеленчукът достига до крайния потребител, е различна в зависимост от типа бизнес и сезона. Веднъж произведена например в Гърция, стоката се внася от една фирма, после се купува от друга, която пък я разнася по магазините или я продава на свои сергии. Според търговци, конкретно големите хранителни вериги или работят с вносители, или си пазаруват директно от чужбина, като ситуацията не е постоянна през цялата година. "Кауфланд" зарежда магазините си с плодове и зеленчуци основно чрез български доставчици - както производители, така и търговци. Имаме както големи, така и средни и малки партньори", каза генералният мениджър на "Кауфланд България" Димитър Спасов. "Не водим точна статистика колко са вносните и колко родните плодове и зеленчуци, но ориентировъчно - около 70% от оборота си правим с български продукти", твърди той, добавяйки, че веригата рядко сама внася този тип продукция. "Не е нужно държавата да се намесва в бизнес отношенията. Достатъчно е тя да спре контрабандата и да прекрати практиката на ДДС измамите", категоричен е Спасов. От "Про маркет" отказаха информация за бизнес модела си конкретно със зеленчуците, но е известно, че веригата държи складове в София, от които зарежда собствените си обекти и продава на едро.

Безвкусният домат

Независимо дали са български или вносни обаче, за съжаление голяма част от зеленчуците са от сортове, които по-скоро са издръжливи, отколкото имат вкусови качества - факт, който се признава от производители, търговци и продавачи на дребно.

Първо - за да издържат на транспорт със стотици и хиляди километри, второ - за да имат еднакъв вид, цвят и размери, трето - за да бъде гарантирана доставка в определено количество, и четвърто - за да има стоката по-дълъг срок на съхранение и да се минимизира бракът. За да се случи всичко това, зеленчуците няма как да са от сортовете, отглеждани в дворните градини. За да отговорят на търсенето, българските фермери все повече следват тенденцията да отглеждат твърди и издръжливи зеленчуци. А опитът за бягство от конфекцията в храната става все по-труден. Както и бизнесът със зеленчуци като цяло.

По темата работи и Юлиян Арнаудов

Това е горчив бизнес. Съвсем малко по-внимателно вглеждане в зеленчуковия сектор откровено може да изгони всеки, който обича правилата и икономическата логика. Тук нищо не е такова, каквото изглежда, а най-малкото пък пазарът работи по пазарни правила.

Като цяло основните сили, които движат този бизнес, са три.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

107 коментара
  • 1
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    В крива държава,всичко е изкривено.

  • 2
    www avatar :-|
    www

    Браво за статията!!

  • 3
    mitkovasilev avatar :-|
    Митко Василев

    Съвсем нормално е в България да не се произвеждат зеленчуци. Местните производите ли са поставени в непазарни условия, поради наличието на нелоялна външна конкуренция, както от страни с по-големи субсидии от ЕС, така и от външни за Съюза държави с подобна политика.

  • 4
    mich avatar :-|
    mich
    • -10
    • +124

    Проблема е в безконтролния внос. Южните съседки имат по добри климатични условия и политика в субсидиите а ние корумпирани митничари и контролни органи и крайния резултат е налице.

  • 5
    i_petrov avatar :-|
    i_petrov

    Малко цени от полска борса за зеленчуци.Не са само субсидиите причина за ниските цени.

    red beet 0.2 €
    onion kg 0.38 €
    onion red 0.38 €
    C
    Cabbages white kg 0.26 €
    cabbage red kg 0.6 €
    cabbage - early piece 0.43 €
    Chinese cabbages kg 0.71 €
    cabbage savoy kg 0.38 €
    Carrots kg 0.2 €
    cucumbers - fresh short kg 0.43 €
    cucumbers fresh, long kg 0.43 €
    P
    parsley root kg 0.86 €

    tomatoes b kg 0.75 €
    tomatoes bb kg 0.83 €
    tomatoes bbb kg 0.87 €
    L
    leek kg 0.48 €
    C
    celeriac kg 0.71 €
    P
    potatoes kg 0.21 €

  • 6
    antipa avatar :-|
    D-r D

    ОК: авторката е пипнала измамите при вноса.
    Обаче куца отговора защо българският зеленчукопроизводител няма интерес да произвежда?
    А моите впечатления са, че във веригата: производител - прекупвач-1 - прекупвач-2 -... прекупвач-58 - краен купувач, всички рискове (климатични, финансови, търговски) и тежести са у производителя. Прекупвачите по подразбиране залагат 100% печалба и така домати, които са платени 50-60 ст, на пазара стават 3 лв.
    Дребният производител няма изгода да закара 200 кг домати на пазара и да ги продава, затова псувайки, почти ги харизва на местните мутри, прикрити като прекупвачи.
    После - ДДС-то. Колко са тия едри производители на зеленчуци, които са регистрирани по ДДС? В същият момент прекупвачите са. Оттук автоматичното оскъпямане на продукта с 20%, които се плащат от крайния купувач.
    Държавата в случая има интерес единствено да си прибере ДДС-то и не я е еня какво става с българското зеленчукопроизводство...

  • 7
    xyha avatar :-|
    xyha

    Добре , схемата е ясна , кого чака прокуратурата за да се задейства. Трябва да има и присъди за престъпно бездействие.

  • 8
    radetski avatar :-|
    radetski

    А, защо трябва доматите да са "еднородни"?! И, защо , пак "пазарни условия/конкуренция /бла-бла" трябва да "обяснят " тези 24 години унищожителна лобистка политика в земеделието на БГ.

    БГ има всичко за да предлага "чисти" и пресни плодове и зеленчуци произведени в БГ.

  • 9
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    елементарно... наместо да се опитват да се конкурират с индустриалното производство, гдето хидропониката, химикалите и ГМО-тата са стандартни елементи... да гледат редки сортове в органична среда и по традиционни технологии... и да продават на пазар, дето се интересува от такива продукти... и плаща за вкус и аромат, не за цвят и форма... :)

  • 10
    rio_tinto avatar :-|
    rio_tinto

    До коментар [#3] от "Митко Василев":

    айде стига, искаш да кажеш, че зеленчуците по тържищата са френски или испански? откога македония и турция са страни от ЕС с по-високи субсидии. всичко са мутри и митничари. вече 25 години.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.