Улицата на зеленчуковите дилъри

Репортаж под прикритие от едно тържище, където или нищо не се продава, или сделките са на загуба

И аз вървя бързо, но двете инспекторки с мен направо тичат. Изоставам от тях - явно са тренирани. Служебната кола спира до входа на борсата в Кърналово, Петричко, двете изскачат отвътре и без никакво чудене се втурват по складовете. "Без чантите, нали? И без това ще ни познаят." За не повече от 10 минути са събрали касовите книги на пет-шест търговеца - с веднъж взета книга, обектът няма как да затвори. Още няколко минути по-късно установявам, че даже сме били бавни. Две трети от отворените допреди малко складове от другата страна на огромния асфалтов плац вече са със спуснати ролетни врати. Пред тях няма никой, а на края на дългата редица еднакви затворени клетки е строена цяла кохорта. Само мерцедеси. Във всеки от лъскавите красавци - по един човек, тук-таме - по двама. "Седят и чакат да си отидете, после пак ще си отворят" - обяснява един от хамалите на обект, който вече е в проверка.

Всъщност изобщо никой не знае, че съм журналист - идвам с инспекция на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата и през цялото време си питам и гледам разни неща. Понеже мислят и мен за проверяваща, не съм в много изгодна позиция. Не че ако бях тръгнала с репортерската карта напред, щяха да ме посрещнат с хляб и сол. Личи ми, че не съм клиент, а мястото не изглежда гостоприемно. Никой наоколо не изглежда нито като земеделец, нито като продавач на борсите за други стоки: едри мъже, основно роми, със златни вериги като корабни въжета по вратовете и ръцете, някои от които открито враждебно питат: "Пак ли ревизия, защо сега? Нали вчера бяхте тук?" - "Не знам кой е бил тук, не са били от нашата институция. Вас не сме ви проверявали" - отговаря едната инспекторка. Колежката й, очевидно с повече стаж, на няколко пъти й казва едно и също: "Страх ли те е? Тук съм." Но и тя непрекъснато търси с поглед шофьора.

Както и да е, касовите книги са събрани, който затворил - затворил, проверката започва.

Едно виждам, друго чувам

Докато инспекторката, с която съм, пише протокол, питам един от носачите по колко са доматите. По 1.60 на килограм - отговаря той. Секунди по-късно разглеждам фактурите за покупка на стоката. Питам коя е за доматите (фактурата е на гръцки) и ми я показват. Числата за щастие са си арабските, а записаната цена - 0.37 евроцента. "На това му се казва печалба. Два пъти и нещо" - мисля си. След малко обаче от съседен склад ми обясняват, че нето печалбата ("нали разбираш, без горивото") е към 10%. През това време инспекторката забелязва, че договорът за наем с тържището е на ЕТ "Пешо" (разбира се, не цитирам истинските имена на фирмите), а фактурите за зеленчуците са издадени на "Гошо" ЕООД. "Ето, госпожа, имаме си договор за съвместна дейност", обяснява Гошо. Всъщност той представя всички поискани му документи: фактури, договори за съвместната дейност, договора за наем на ЕТ "Пешо", касова книга и т.н. Отиваме на следващия обект, където инспекторката си спомня, че не сме погледнали фактурите, издадени от току-що проверения обект. Тичам пак с нея наобратно, гледам кочана, мигам и нищо не разбирам: продажните цени за доматите са на 0.30 лв., 0.40 лв., максимум 0.60 лв. "Нали преди малко ми казаха 1.60 лв." - мисля си (естествено никъде няма етикети или табелки с цени).

"Тук се работи на загуба, често даже" - обяснява и следващият проверяван. Пак гледам ланците, пак - мерцедесите.

В третия склад, в който влизаме, са доста по-дружелюбни. За сметка на това твърдят, че ще затварят и ще търсят нещо друго. "Не можем да се борим с това тук. Никой не работи легално. Половината стока е контрабанда, без никакви документи. Другата половина е с нереални фактури. Минавала тук една жена и за 400 лв. на месец "оправя" фактурите. Работят така по няколко месеца, зарязват фирмите и отварят нови. Никакво ДДС и нищо друго не плащат", твърди нисичкият мъж, ровейки из собствените си книжа.

Инспекторките от комисията нямат право да проверяват цените по фактурите. Факт. Но се чудя дали бланката на бюрото на онзи с голямата загуба от доматите (сигурна съм, че беше от НАП) не е от скорошна проверка и какво ли пише там. От друга страна - ако пишеше нещо съществено, човекът нямаше да продължава да си работи по същата схема. На излизане пак питам продавач на друг склад: "По колко са чушките?" "Не знам" - вдига рамене. Не знаел и за доматите, краставиците, цитрусите - за нищо. "Шефът продава, аз не" - усмихва се победоносно, докато размята из ръцете си разграфено тефтерче и химикал. Разбира се, шефът го няма никакъв, а този на вратата млъква, като го питам за какво му е тефтерът. На излизане сядаме в ресторантчето за бързо хранене, чийто съдържател не издържа: "Вие ли ми напълнихте толкова рано масите? Не бях готов с обяда." Инспекторките ми обясняват, че навсякъде така пълнят местните заведения.

<#text>

Онези с каруците

Все пак решавам да видя и пазара на производителите отсреща. Спомням си го от миналото лято, когато един дядо в 4 ч. следобед се опитваше да ми продаде всичките останали му дини буквално без пари, само да ги взема. Тогава купих три и му оставих много повече пари. Правя същото и сега - снабдявам се с пресни картофи и краставици за седмица напред. Нищо, че всичко е по-скъпо от борсата отсреща. С малко, но е по-скъпо. Затова пък не се иска да купя половин микробус стока. Вместо мерцедесите тук са паркирани каруци, вместо с ланци продавачите са със забрадки и каскети. И навсякъде има табелки с цени.

"Това явление е масово при производителите. Сутрин цената е една, а следобед - друга, много по-ниска, защото им се налага да си тръгват - имат работа, например да пръскат насажденията", разказва ми един от търговците на софийската "Слатина" на следващия ден. Според него активният работен сезон на вносителите в София приключва в началото на май, когато на борсата излизат именно производителите.

На сайта на Комисията по стоковите борси и тържищата регламентираните места за търговия с плодове и зеленчуци в България са десетки. Най-големите от тях обаче са именно в София в Слатина (близо до Къра), "Бутед" в Бургас, в Първенец, Плодовитово, Кърналово, във Варна - "Варна плод", и в Огняново. Бизнесът на собствениците на тържищата стандартно се състои в това да събират наеми. Но не навсякъде е само това. На тържището в Огняново, Пазарджишко, където отивам на следващия ден, Нина Дачева от управата на дружеството ни показва съвсем пресен строеж. Собствениците на мажоритарния дял от фирмата (софийската "Ниамар") смятали до края на май да са готови с поточната линия за обработка и пакетиране на зеленчуци и плодове: голямо хале с конвейер, където продукцията да минава проверка за желаното качество, размери и вид, да се измива, подсушава, пакетира - така че да е готова за доставка към големите търговски вериги и за износ. За целта, разбира се, ще се сключват договори с производителите, а тези с веригите дори частично били подсигурени. Цените към земеделците може би ще са по-ниски от тези, които биха постигнали иначе, но пък изкупуването ще е сигурно. В момента самите производители идват тук сутрин (ако наричате 4 ч. сутрин, а не нощ) и към 8.00 търговията вече е приключила. Никой тук не знае кои са "Ниамар" (според търговския регистър собственици са три физически лица). Но е очевидно, че амбициите им не спират дотам да събират по 4 лв. на ден от производителите за място под навеса. Иначе и тук цените са подобни на тези в Кърналово: левче за килограм тиквички, 1.60 за домати, 1.50 за краставици, 1.50-1.60 за чушки. Но това беше преди няколко дни в 7.30 сутринта. Сега е променено със сигурност - и тук като на големите фондови борси котировката се движи с часове.