С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 30 апр 2014, 18:14, 10017 прочитания

Клуб "Капитал": Как медицинските регистри да работят за здравето на хората

Дилемата е дали действащите бази данни могат да се обединят или не

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


До края на есента да се изработи регистър на психично болните в България беше едно от "решенията" на правителството на кризата със стрелбата в Лясковец. Около него веднага възникнаха множество въпроси – каква информация ще съдържа този регистър, кой от посетилите лекар ще бъде вписван в него, кой ще има достъп до информацията и къде е границата между правото на личен живот и интереса на обществото. Веднага след започналата дискусия между експертите започна и втора – и тя е какви регистри имаме, каква информация съдържат, кой и как ги управлява, поддържа и финансира и до каква степен те могат да послужат като база за правене на здравна политика, за отчитане на ефекта от всяка здравна интервенция, за профилактика и за научни цели. 

Преди две седмици правителството прие проект за промяна на Закона за здравето, с който планира всички публични регистри, електронните здравни досиета, информационни бази данни и системи, които се водят от здравното министерство, лечебните заведения, здравната каса и лицензираните застрахователни дружества да бъдат интегрирани в единна информационна система. Всички граждани ще притежават електронни здравни карти, които ще се издават от Националния център по обществено здраве и анализи.


В момента в България съществуват няколко създадени със закони и наредби регистъра, които води Министерството на здравеопазването и неговите структури, сред които основна е Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). От своя страна Националната здравноосигурителна каса съхранява информация за всички извършени прегледи, лечение и диагнози, които обаче до голяма степен са изкривени, за да се вместят в механизма на заплащане по клинични пътеки. В същото време медицинските университети и университетските болници са изработили свои регистри по заболявания, които съхраняват и управляват.

По какъв начин тази информация може да бъде от полза за обществото, как да станат "живи" сегашните регистри, по какъв начин да работят и да се финансират сегашните и бъдещите регистри, кой да има достъп до информацията са въпроси, на които все още няма еднозначен отговор.

Малко на брой регистри



Новият директор на НЦОЗА доц. д-р Жени Стайкова обобщи накратко регистрите, които поддържа държавата. Това са информационна система за ражданията, регистър по инвазивна кардиология с данни за резултатите, включително и усложненията от извършените процедури, регистър на лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ и на работещите в здравеопазването. "По искане на Европейската комисия, Световната здравна организация и Евростат трябва да бъдат създадени регистри на болните със захарен диабет, мозъчен инсулт, остър инфаркт на миокарда, психични заболявания, хронична обструктивна белодробна болест, болните от редки заболявания, източници на нейонизиращи лъчения, регистър на медицинските устройства и импланти и регистър на специалистите с медицинско образование", отбеляза доц. Стайкова.

Видео



От 50-те години на миналия век съществува и раковият регистър, в който се вписват всички новозаболели пациенти.

"Периодично говорим, че има нужда от регистри. Трябва да изясним терминологията – дали става въпрос за списък на лечебни заведения, на медицински изделия или за истински действащ регистър. В началото на тази година регламентирахме създаването на регистър за редките заболявания и това е факт. Законодателят също така е записал, че има необходимост и трябва да се създаде регистър на психичните заболявания. Навсякъде обаче се урежда, че обстоятелствата ще бъдат разписани в подзаконова нормативна уредба и ето там е клопката. От две години има текст, че трябва да имаме регистър на психичните заболявания, но няма такъв, защото няма подзаконова нормативна уредба", коментира д-р Нигяр Джафер, председател на Комисията по здравеопазване в парламента. По думите й големите въпроси, които трябва да се регламентират, е кой ще има достъп до тези регистри, как ще се гарантира сигурността на информацията, кой ще я използва, как данните ще бъдат защитени.

Десислава Атанасова, член на здравната комисия от ГЕРБ и здравен министър от предишното правителство, отбеляза, че в закона трябва да се регламентира ясно кой и доколко ще ползва тези лични данни и за какво ще служат. "Дали ще служат за това да се прави наука благодарение на статистиката и на данните, които вече са натрупани, и целия труд, който всички са вложили в това да съберат тази база данни и да се търсят по-успешни модели на управление на здравния сектор. Трябва да си отговорим на въпроса дали ще служат да се проследява финансовата стабилност на системата, важно е този разговор да се води в контекста на цялостната визия за изгледа на системата – електронно досие, електронна здравна карта, но преди да имаме обща концепция, трябва категорично да заявим, че България има нужда от изграждане на регистри", коментира Атанасова.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

София ще реставрира античния мавзолей край Южния парк с близо 1 млн. лв. София ще реставрира античния мавзолей край Южния парк с близо 1 млн. лв.

Намерението на Столичната община е той да се превърне в туристическа атракция

20 авг 2019, 267 прочитания

КЗК позволи на МВР да продължи търга за новите лични карти за 280 млн. лв. КЗК позволи на МВР да продължи търга за новите лични карти за 280 млн. лв.

Поръчката за биометричните документи трудно ще бъде завършена преди края на 2021 г., а следващите две години МВР очаква масова подмяна на лични документи

20 авг 2019, 558 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Дрямката на парите

Защо ръстът на спестяванията на домакинствата се превръща в ликвидност за банките вместо в кредитиране

Сметищата на гнева в Русия

Боклукът се превръща в политически проблем, който канализира недоволството и обединява различни групи около една кауза

Бързи, спортни, дигитални

Пазарът на спортни карти бързо набра скорост и се появиха още две нови компании

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда