С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
8 30 апр 2014, 18:14, 10061 прочитания

Клуб "Капитал": Как медицинските регистри да работят за здравето на хората

Дилемата е дали действащите бази данни могат да се обединят или не

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


До края на есента да се изработи регистър на психично болните в България беше едно от "решенията" на правителството на кризата със стрелбата в Лясковец. Около него веднага възникнаха множество въпроси – каква информация ще съдържа този регистър, кой от посетилите лекар ще бъде вписван в него, кой ще има достъп до информацията и къде е границата между правото на личен живот и интереса на обществото. Веднага след започналата дискусия между експертите започна и втора – и тя е какви регистри имаме, каква информация съдържат, кой и как ги управлява, поддържа и финансира и до каква степен те могат да послужат като база за правене на здравна политика, за отчитане на ефекта от всяка здравна интервенция, за профилактика и за научни цели. 

Преди две седмици правителството прие проект за промяна на Закона за здравето, с който планира всички публични регистри, електронните здравни досиета, информационни бази данни и системи, които се водят от здравното министерство, лечебните заведения, здравната каса и лицензираните застрахователни дружества да бъдат интегрирани в единна информационна система. Всички граждани ще притежават електронни здравни карти, които ще се издават от Националния център по обществено здраве и анализи.


В момента в България съществуват няколко създадени със закони и наредби регистъра, които води Министерството на здравеопазването и неговите структури, сред които основна е Националният център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). От своя страна Националната здравноосигурителна каса съхранява информация за всички извършени прегледи, лечение и диагнози, които обаче до голяма степен са изкривени, за да се вместят в механизма на заплащане по клинични пътеки. В същото време медицинските университети и университетските болници са изработили свои регистри по заболявания, които съхраняват и управляват.

По какъв начин тази информация може да бъде от полза за обществото, как да станат "живи" сегашните регистри, по какъв начин да работят и да се финансират сегашните и бъдещите регистри, кой да има достъп до информацията са въпроси, на които все още няма еднозначен отговор.

Малко на брой регистри



Новият директор на НЦОЗА доц. д-р Жени Стайкова обобщи накратко регистрите, които поддържа държавата. Това са информационна система за ражданията, регистър по инвазивна кардиология с данни за резултатите, включително и усложненията от извършените процедури, регистър на лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ и на работещите в здравеопазването. "По искане на Европейската комисия, Световната здравна организация и Евростат трябва да бъдат създадени регистри на болните със захарен диабет, мозъчен инсулт, остър инфаркт на миокарда, психични заболявания, хронична обструктивна белодробна болест, болните от редки заболявания, източници на нейонизиращи лъчения, регистър на медицинските устройства и импланти и регистър на специалистите с медицинско образование", отбеляза доц. Стайкова.

Видео



От 50-те години на миналия век съществува и раковият регистър, в който се вписват всички новозаболели пациенти.

"Периодично говорим, че има нужда от регистри. Трябва да изясним терминологията – дали става въпрос за списък на лечебни заведения, на медицински изделия или за истински действащ регистър. В началото на тази година регламентирахме създаването на регистър за редките заболявания и това е факт. Законодателят също така е записал, че има необходимост и трябва да се създаде регистър на психичните заболявания. Навсякъде обаче се урежда, че обстоятелствата ще бъдат разписани в подзаконова нормативна уредба и ето там е клопката. От две години има текст, че трябва да имаме регистър на психичните заболявания, но няма такъв, защото няма подзаконова нормативна уредба", коментира д-р Нигяр Джафер, председател на Комисията по здравеопазване в парламента. По думите й големите въпроси, които трябва да се регламентират, е кой ще има достъп до тези регистри, как ще се гарантира сигурността на информацията, кой ще я използва, как данните ще бъдат защитени.

Десислава Атанасова, член на здравната комисия от ГЕРБ и здравен министър от предишното правителство, отбеляза, че в закона трябва да се регламентира ясно кой и доколко ще ползва тези лични данни и за какво ще служат. "Дали ще служат за това да се прави наука благодарение на статистиката и на данните, които вече са натрупани, и целия труд, който всички са вложили в това да съберат тази база данни и да се търсят по-успешни модели на управление на здравния сектор. Трябва да си отговорим на въпроса дали ще служат да се проследява финансовата стабилност на системата, важно е този разговор да се води в контекста на цялостната визия за изгледа на системата – електронно досие, електронна здравна карта, но преди да имаме обща концепция, трябва категорично да заявим, че България има нужда от изграждане на регистри", коментира Атанасова.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово

Обектът се строи от шест години и се забави по ред неочаквани причини. Трябва да е готов през ноември

19 окт 2019, 1569 прочитания

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 1882 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Дрямката на парите

Защо ръстът на спестяванията на домакинствата се превръща в ликвидност за банките вместо в кредитиране

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Нобел за икономика: Как да се правят ефективни реформи

Тазгодишните лауреати намират начин да използват полеви изследвания, за да избегнат политиките тип "проба-грешка"

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10