С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Регистрация
32 4 май 2014, 11:00, 10909 прочитания

Дрямката на парите

Защо ръстът на спестяванията на домакинствата се превръща в ликвидност за банките вместо в кредитиране

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

МВФ: Отказът от реформи създава най-големите рискове за България

Политическата нестабилност в страната не влоши прогнозата на фонда

15 юни 2014

Лихвите продължават да пълзят надолу

Прогнозите са, че цената на депозитите ще се понижава бавно, а тази на кредитите ще се колебае около сегашните нива

29 май 2014

БНБ очаква плавен ръст на кредитирането до есента

През второто и третото тримесечие на 2014 г. лихвите по заемите ще се задържат около сегашните равнища

11 май 2014

Дългото сбогуване

Защо западните инвеститори напускат България и какви са рисковете от това

9 май 2014

Банковите печалби продължават да се ускоряват

Повишението на нетния лихвен доход и свиването на разходите за обезценки подобряват резултатите на системата

6 май 2014

Край на високите лихви по депозити

През март КТБ е намалила значително цената на влоговете

24 апр 2014

Европарламентът реши данъкоплатците да не спасяват закъсали банки

Акционери и облигационери първи ще понесат щети при несъстоятелност на финансова институция

15 апр 2014
Притеснявате се, че може да загубите работното си място. Предстои ви да се пенсионирате. Песимист сте за развитието на икономиката.
Ако се разпознавате в някоя от горните три групи, дори и да нямате особено високи доходи, най-вероятно се опитвате да заделяте по някой лев или поне да върнете по-бързо старите си задължения. Въпреки или точно заради кризата спестяванията на домакинствата през последните години растат в две трети от страните - членки на ОИСР. Причината е, че несигурността за бъдещето прави хората по-предпазливи.
България не прави изключение. През годините въпреки спадащите лихви статистиката на БНБ отчита постоянен ръст на депозитите на домакинствата, като към март те вече надхвърлят 38.5 млрд. лв., или почти 50% от БВП на страната. В краткосрочен план повече спестявания означава свито потребление, а то е един от двигателите на икономиката. В по-дългосрочна перспектива обаче те са източник на инвестиции в нови производствени мощности и натрупване на капитал, което пък е предпоставка за устойчив икономически растеж. Въпросът е, че въпреки нарастването на влоговете, което увеличава ликвидността на банковата система, кредитирането е все още слабо.
На пръв поглед картината започва да прилича на кейнсианския "парадокс на спестяванията". Накратко - ако има твърде голямо увеличение на заделените в банките пари, без натрупаните средства да бъдат инвестирани, това може да предизвика намаляване на съвкупното търсене и да депресира икономиката. Повечето анализатори обаче са на мнение, че увеличаващата се норма на спестявания в България е част от пренастройването на икономиката към новата реалност. А ефектът от промяната ще се види малко по-късно, след като кризата започне да отминава.

Трансформацията

До 2008 г. БВП растеше с 5-6%, преките чуждестранни инвестиции стигнаха рекордни нива, а вътрешните спестявания бяха малко за сметка на потреблението. Това беше и причината за големия дефицит по текущата сметка на платежния баланс, който пък караше анализаторите от институции като МВФ и ЕС да настръхват като бик на червено. Причината е, че високото ниво на потребление (което се финансира основно от чужди капитали и задлъжнялост на фирмите и гражданите) и отрицателното салдо по текущата сметка на теория прави икономиката уязвима на външни шокове. След като кризата настигна България, притокът на капитали отвън спадна рязко (доколкото той беше насочен основно към недвижимите имоти и финансовия сектор), потреблението се забави, а банковата система започна да разчита на местния пазар, за да финансира кредитирането, а и за да връща взетите назаем пари от своите банки майки.

По време на кредитния бум гладните за ресурс банки се надпреварваха с офертите и лихвите по депозитите достигнаха до над 10% в през 2008 г. Впоследствие т. нар. депозитна война отмина и офертите започнаха да стават по-малко атрактивни. Някои банки – основно с българска собственост, запазиха сравнително високи лихвените нива и след 2010 г., като така завземаха пазарен дял. За да контрират отлива на клиенти и останалите институции, трябваше да поддържат относително високи лихви по депозитите, което забавя и спада на тези по кредити. През март 2014 г. обаче и последната голяма финансова институция, която предлагаше високи лихви - Корпоративна търговска банка, приземи офертите си.

Защо не харчим повече



На теория по-неатрактивните депозитни продукти може да доведат до отлив на клиенти. Според повечето икономисти обаче българинът е консервативен спестител и предпочита да държи парите си основно на влог. Затова е и малко вероятно да има масово прехвърляне към друг тип по-рискови инвестиции или пък да започне да си харчи парите. "До 2010-2011 г. имаше връзка между лихвени нива и спестявания. Тази връзка обаче вече е прекъсната, лихвите от 2-3 години се понижават, но депозитите продължават да растат с постоянни темпове", твърди Красен Йотов от Industry Watch. Според него основната причина за увеличаване на спестяванията е бавният ръст на потреблението, доколкото зависимостта между двете е обратно пропорционална. "Върху отложеното потребление оказва влияние и дефлацията. Връзката между решението за отлагане на покупките за дълготрайна употреба и ръста на заетостта също е силна. А пазарът на труда тъпче на едно място през 2013 г.", допълва Йотов. Прогнозите на правителството и МВФ за тази година пък са за съвсем леко понижение на безработицата (13% в края на миналата година).
Един от основните рискове е със съживяването на икономиката и връщането на позитивните нагласи отложеното потребление да се превърне в реално - т.е. точно когато са най-необходими спестяванията, те да почнат да се стопяват.
"Ние не споделяме опасенията, че когато икономиката се върне отново към темпове на растеж, близки до потенциалните, банките в България ще се изправят пред трудности да финансират нарасналото търсене на кредит. Според нас високите нива на национални спестявания, които наблюдаваме в момента, са в по-голямата си част резултат от структурни фактори, каквито са увеличаването на средните доходи и застаряването на населението, и ще се запазят на близки до сегашните стойности в дългосрочен план", е мнението на Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк. "Това би означавало, че вероятността да се окажем отново изправени пред дефицит на национални спестявания подобен на този, който наблюдавахме в десетилетието между 2000 и 2010 г., когато те бяха 15.7% от БВП средногодишно, а инвестициите бяха съответно 23.6% от БВП и цялата тази разлика трябваше де се финансира с внос на чуждестранни спестявания, е малка", казва анализаторът. Той обръща внимание и на още един интересен факт - приносът на депозитите над 50 хил. лв. за ръста на спестяванията на домакинствата в банките нараства от 38% през 2005 - 2009 г. до 55% през периода 2009 - 2013 г. "Едно възможно обяснение на този резултат е, че след началото на кризата част от бизнеса, вероятно най-вече малките и средните компании, изтегля свободни средства от стопанския оборот и временно ги държи на депозити на физически лица, за да се възползва от по-високите лихви, които банките при равни други условия са склонни да платят за този вид депозитни продукти", обяснява Павлов.
Така или иначе в момента голяма част от парите в банките спят и помагат на финансовия министър да пласира сравнително евтин дълг на вътрешния пазар. Но дори и хората да започнат да харчат повече - спестеното ще отиде предимно за покупка на вносни стоки, доколкото местното производство не е достатъчно конкурентно, обръща внимание Йотов. Т.е. едва ли по-високото потребление ще се трансформира в икономически растеж. Затова и по-оптимистичният сценарий би бил голямата част от тях да останат в банките и да се превърне в инвестиции, доколкото очакванията са в близките години притокът на капитали отвън да остане слаб.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица 1 Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

ЕС и НАТО призоваха Русия да поеме отговорност за свалянето на пътническия самолет над Украйна; Путин и Макрон демонстрираха съгласие срещу политиката на Тръмп; Разрешаването на абортите - тихата революция в Ирландия; "Реал" Мадрид с рекордна 13-та титла в Шампионската лига

27 май 2018, 1304 прочитания

Демонстрация на водородни автомобили пред НДК 1 Демонстрация на водородни автомобили пред НДК

Дни на водорода ще се проведат и в Стара Загора (30 май) и Благоевград (31 май)

27 май 2018, 2220 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
По лозунгите им ще ги познаете

Към кого са насочени посланията на основните участници в европейските избори в България

Железопътни дневници

Влакови маршрути в Европа, които ще направят ваканцията ви необикновена

Възраждането на АЕЦ "Белене"

Дори да има пазарен интерес, България ще се озове с АЕЦ, върху който няма контрол и за чийто риск плаща

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Берлин, народе възродени

Тридневна серия събития Cyrillic sounds отбелязва 24 май в града

Нова услуга: Cook it

Още една опция за готвене без пазаруване

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 21

Капитал

Брой 21 // 26.05.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

Емисия

DAILY @7PM // 27.05.2018 Прочетете