Дрямката на парите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дрямката на парите

Дрямката на парите

Защо ръстът на спестяванията на домакинствата се превръща в ликвидност за банките вместо в кредитиране

Вера Денизова
11868 прочитания

© shutterstock


Притеснявате се, че може да загубите работното си място. Предстои ви да се пенсионирате. Песимист сте за развитието на икономиката.

Ако се разпознавате в някоя от горните три групи, дори и да нямате особено високи доходи, най-вероятно се опитвате да заделяте по някой лев или поне да върнете по-бързо старите си задължения. Въпреки или точно заради кризата спестяванията на домакинствата през последните години растат в две трети от страните - членки на ОИСР. Причината е, че несигурността за бъдещето прави хората по-предпазливи. България не прави изключение. През годините въпреки спадащите лихви статистиката на БНБ отчита постоянен ръст на депозитите на домакинствата, като към март те вече надхвърлят 38.5 млрд. лв., или почти 50% от БВП на страната. В краткосрочен план повече спестявания означава свито потребление, а то е един от двигателите на икономиката. В по-дългосрочна перспектива обаче те са източник на инвестиции в нови производствени мощности и натрупване на капитал, което пък е предпоставка за устойчив икономически растеж. Въпросът е, че въпреки нарастването на влоговете, което увеличава ликвидността на банковата система, кредитирането е все още слабо.

На пръв поглед картината започва да прилича на кейнсианския "парадокс на спестяванията". Накратко - ако има твърде голямо увеличение на заделените в банките пари, без натрупаните средства да бъдат инвестирани, това може да предизвика намаляване на съвкупното търсене и да депресира икономиката. Повечето анализатори обаче са на мнение, че увеличаващата се норма на спестявания в България е част от пренастройването на икономиката към новата реалност. А ефектът от промяната ще се види малко по-късно, след като кризата започне да отминава.

Трансформацията

До 2008 г. БВП растеше с 5-6%, преките чуждестранни инвестиции стигнаха рекордни нива, а вътрешните спестявания бяха малко за сметка на потреблението. Това беше и причината за големия дефицит по текущата сметка на платежния баланс, който пък караше анализаторите от институции като МВФ и ЕС да настръхват като бик на червено. Причината е, че високото ниво на потребление (което се финансира основно от чужди капитали и задлъжнялост на фирмите и гражданите) и отрицателното салдо по текущата сметка на теория прави икономиката уязвима на външни шокове. След като кризата настигна България, притокът на капитали отвън спадна рязко (доколкото той беше насочен основно към недвижимите имоти и финансовия сектор), потреблението се забави, а банковата система започна да разчита на местния пазар, за да финансира кредитирането, а и за да връща взетите назаем пари от своите банки майки.

По време на кредитния бум гладните за ресурс банки се надпреварваха с офертите и лихвите по депозитите достигнаха до над 10% в през 2008 г. Впоследствие т. нар. депозитна война отмина и офертите започнаха да стават по-малко атрактивни. Някои банки – основно с българска собственост, запазиха сравнително високи лихвените нива и след 2010 г., като така завземаха пазарен дял. За да контрират отлива на клиенти и останалите институции, трябваше да поддържат относително високи лихви по депозитите, което забавя и спада на тези по кредити. През март 2014 г. обаче и последната голяма финансова институция, която предлагаше високи лихви - Корпоративна търговска банка, приземи офертите си.

Защо не харчим повече

На теория по-неатрактивните депозитни продукти може да доведат до отлив на клиенти. Според повечето икономисти обаче българинът е консервативен спестител и предпочита да държи парите си основно на влог. Затова е и малко вероятно да има масово прехвърляне към друг тип по-рискови инвестиции или пък да започне да си харчи парите. "До 2010-2011 г. имаше връзка между лихвени нива и спестявания. Тази връзка обаче вече е прекъсната, лихвите от 2-3 години се понижават, но депозитите продължават да растат с постоянни темпове", твърди Красен Йотов от Industry Watch. Според него основната причина за увеличаване на спестяванията е бавният ръст на потреблението, доколкото зависимостта между двете е обратно пропорционална. "Върху отложеното потребление оказва влияние и дефлацията. Връзката между решението за отлагане на покупките за дълготрайна употреба и ръста на заетостта също е силна. А пазарът на труда тъпче на едно място през 2013 г.", допълва Йотов. Прогнозите на правителството и МВФ за тази година пък са за съвсем леко понижение на безработицата (13% в края на миналата година).

Един от основните рискове е със съживяването на икономиката и връщането на позитивните нагласи отложеното потребление да се превърне в реално - т.е. точно когато са най-необходими спестяванията, те да почнат да се стопяват. "Ние не споделяме опасенията, че когато икономиката се върне отново към темпове на растеж, близки до потенциалните, банките в България ще се изправят пред трудности да финансират нарасналото търсене на кредит. Според нас високите нива на национални спестявания, които наблюдаваме в момента, са в по-голямата си част резултат от структурни фактори, каквито са увеличаването на средните доходи и застаряването на населението, и ще се запазят на близки до сегашните стойности в дългосрочен план", е мнението на Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк. "Това би означавало, че вероятността да се окажем отново изправени пред дефицит на национални спестявания подобен на този, който наблюдавахме в десетилетието между 2000 и 2010 г., когато те бяха 15.7% от БВП средногодишно, а инвестициите бяха съответно 23.6% от БВП и цялата тази разлика трябваше де се финансира с внос на чуждестранни спестявания, е малка", казва анализаторът. Той обръща внимание и на още един интересен факт - приносът на депозитите над 50 хил. лв. за ръста на спестяванията на домакинствата в банките нараства от 38% през 2005 - 2009 г. до 55% през периода 2009 - 2013 г. "Едно възможно обяснение на този резултат е, че след началото на кризата част от бизнеса, вероятно най-вече малките и средните компании, изтегля свободни средства от стопанския оборот и временно ги държи на депозити на физически лица, за да се възползва от по-високите лихви, които банките при равни други условия са склонни да платят за този вид депозитни продукти", обяснява Павлов.

Така или иначе в момента голяма част от парите в банките спят и помагат на финансовия министър да пласира сравнително евтин дълг на вътрешния пазар. Но дори и хората да започнат да харчат повече - спестеното ще отиде предимно за покупка на вносни стоки, доколкото местното производство не е достатъчно конкурентно, обръща внимание Йотов. Т.е. едва ли по-високото потребление ще се трансформира в икономически растеж. Затова и по-оптимистичният сценарий би бил голямата част от тях да останат в банките и да се превърне в инвестиции, доколкото очакванията са в близките години притокът на капитали отвън да остане слаб.

Автор: Капитал
Автор: Капитал

Притеснявате се, че може да загубите работното си място. Предстои ви да се пенсионирате. Песимист сте за развитието на икономиката.

Ако се разпознавате в някоя от горните три групи, дори и да нямате особено високи доходи, най-вероятно се опитвате да заделяте по някой лев или поне да върнете по-бързо старите си задължения. Въпреки или точно заради кризата спестяванията на домакинствата през последните години растат в две трети от страните - членки на ОИСР. Причината е, че несигурността за бъдещето прави хората по-предпазливи.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

32 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    А как да теглим кредити, след като банките задължително ще повишат лихвата 1-2 години след изтеглянето?

  • 2
    Bramasole avatar :-|
    Bramasole

    До коментар [#1] от "today":

    За сметка на това лихвите по депозитите се понижават. :(

    ПП: Много ми допадна подписът ти. :)

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Една от причините за скорошната банкова криза в офшорен Кипър бе прекомерния ръст на депозитите (предимно руски) и ниското ниво на кредитите.
    Банките няман кой знае каква полза от големи дипозити, защото те им носят само разходи, ако няма кредитиране.

  • 4
    hodounski avatar :-|
    hodounski

    Хората спестяват от страх,защото не могат да разчитат на пенсии и здр. вноски.Който е имал отношения със здравопазването знае.

  • 5
    vladislav_paunov avatar :-|
    Molotov

    като се сетя за компаниите на борсата в БГ, разбирам защо хората си държат парите в банка :)

  • 6
    legisfore avatar :-(
    Sir Percival ГЛАСУВАЙТЕ

    Ние имаме ниска инвестиционна култура и не умеем да управляваме пари.

  • 8
    daria_vip avatar :-|
    daria_vip

    До коментар [#6] от "Percival ГЛАСУВАЙТЕ":

    [quote#6:"Percival ГЛАСУВАЙТЕ"]Ние имаме ниска инвестиционна култура и не умеем да управляваме пари.[/quote]

    ???
    Защо ,вие с 'високата 'инвестиционна култура не ни дадете пример за добра инвестция в държава в която правилата не важат и се сменят ден до пладне ?

    Панаирът Софикс :-)
    Имотният токсичен и радиоактивен боклук строен от куцо кьораво и сакато без мисъл в главата с цени родени в главички ала тип Пеевски ?
    Злато което прогресивно носи разход с срив в цената си ?
    Може би пишман българският вариант на Инв.Фондове за задължително (доброволно).... осигуряване който в годините на най добрите лихви -НАЙ ДОБРИТЕ
    от (над 12 % годишно)
    Реализираха чиста НЕТНА дългосрочна възрващаемост от създаването си до ден днешен на МИНУС 100 % от цялостното портфолио на клиентите т.е (останала е само вноската която последните 5,6 м.сте вляли :-)

    Не ни говорете общи приказки , нямате хал хабер от инвестиции.
    Инвестиции се правят в държава с стабилни правила ,закони ,среда и сигурност.Българинът не е лош инвеститор .
    Голямата пропорция хора с добри доходи имат инв.култура ,но проблемът е ,че покъртителната корупция и мафиотизация убиваща предприемчивостта и инв.Никой не инвестира в курник в който няма предсказуемост за утрешният ден кудето кокошката ще бъде унбита заклана или изпепелена от някой Тъпунгер в министерство което най малко е чувла или от закон писан от поредният плановишки Дебил в стил Дянков.






  • 9
    zdra4 avatar :-|
    zdra4

    Нещо не разбрах, уж заглавието предполагаше анализ, защо въпреки нарастналите парични средства от депозити, банките не отпускат повече кредити: "Защо ръстът на спестяванията на домакинствата се превръща в ликвидност за банките вместо в кредитиране"
    Пък се получил поредният банален текст за причините за увеличаване на спестяването, тема дето е дъвкана толкова, че нищо ново няма за казване.

  • 10
    demos20002000 avatar :-|
    demos20002000

    Ето като има много кеш в банките все някой ще го обере( справка близкото ни минало ). Акулите чакат да похапнат балъшко :-).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK