Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
32 4 май 2014, 11:00, 11697 прочитания

Дрямката на парите

Защо ръстът на спестяванията на домакинствата се превръща в ликвидност за банките вместо в кредитиране

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Притеснявате се, че може да загубите работното си място. Предстои ви да се пенсионирате. Песимист сте за развитието на икономиката.
Ако се разпознавате в някоя от горните три групи, дори и да нямате особено високи доходи, най-вероятно се опитвате да заделяте по някой лев или поне да върнете по-бързо старите си задължения. Въпреки или точно заради кризата спестяванията на домакинствата през последните години растат в две трети от страните - членки на ОИСР. Причината е, че несигурността за бъдещето прави хората по-предпазливи.
България не прави изключение. През годините въпреки спадащите лихви статистиката на БНБ отчита постоянен ръст на депозитите на домакинствата, като към март те вече надхвърлят 38.5 млрд. лв., или почти 50% от БВП на страната. В краткосрочен план повече спестявания означава свито потребление, а то е един от двигателите на икономиката. В по-дългосрочна перспектива обаче те са източник на инвестиции в нови производствени мощности и натрупване на капитал, което пък е предпоставка за устойчив икономически растеж. Въпросът е, че въпреки нарастването на влоговете, което увеличава ликвидността на банковата система, кредитирането е все още слабо.
На пръв поглед картината започва да прилича на кейнсианския "парадокс на спестяванията". Накратко - ако има твърде голямо увеличение на заделените в банките пари, без натрупаните средства да бъдат инвестирани, това може да предизвика намаляване на съвкупното търсене и да депресира икономиката. Повечето анализатори обаче са на мнение, че увеличаващата се норма на спестявания в България е част от пренастройването на икономиката към новата реалност. А ефектът от промяната ще се види малко по-късно, след като кризата започне да отминава.

Трансформацията


До 2008 г. БВП растеше с 5-6%, преките чуждестранни инвестиции стигнаха рекордни нива, а вътрешните спестявания бяха малко за сметка на потреблението. Това беше и причината за големия дефицит по текущата сметка на платежния баланс, който пък караше анализаторите от институции като МВФ и ЕС да настръхват като бик на червено. Причината е, че високото ниво на потребление (което се финансира основно от чужди капитали и задлъжнялост на фирмите и гражданите) и отрицателното салдо по текущата сметка на теория прави икономиката уязвима на външни шокове. След като кризата настигна България, притокът на капитали отвън спадна рязко (доколкото той беше насочен основно към недвижимите имоти и финансовия сектор), потреблението се забави, а банковата система започна да разчита на местния пазар, за да финансира кредитирането, а и за да връща взетите назаем пари от своите банки майки.

По време на кредитния бум гладните за ресурс банки се надпреварваха с офертите и лихвите по депозитите достигнаха до над 10% в през 2008 г. Впоследствие т. нар. депозитна война отмина и офертите започнаха да стават по-малко атрактивни. Някои банки – основно с българска собственост, запазиха сравнително високи лихвените нива и след 2010 г., като така завземаха пазарен дял. За да контрират отлива на клиенти и останалите институции, трябваше да поддържат относително високи лихви по депозитите, което забавя и спада на тези по кредити. През март 2014 г. обаче и последната голяма финансова институция, която предлагаше високи лихви - Корпоративна търговска банка, приземи офертите си.

Защо не харчим повече



На теория по-неатрактивните депозитни продукти може да доведат до отлив на клиенти. Според повечето икономисти обаче българинът е консервативен спестител и предпочита да държи парите си основно на влог. Затова е и малко вероятно да има масово прехвърляне към друг тип по-рискови инвестиции или пък да започне да си харчи парите. "До 2010-2011 г. имаше връзка между лихвени нива и спестявания. Тази връзка обаче вече е прекъсната, лихвите от 2-3 години се понижават, но депозитите продължават да растат с постоянни темпове", твърди Красен Йотов от Industry Watch. Според него основната причина за увеличаване на спестяванията е бавният ръст на потреблението, доколкото зависимостта между двете е обратно пропорционална. "Върху отложеното потребление оказва влияние и дефлацията. Връзката между решението за отлагане на покупките за дълготрайна употреба и ръста на заетостта също е силна. А пазарът на труда тъпче на едно място през 2013 г.", допълва Йотов. Прогнозите на правителството и МВФ за тази година пък са за съвсем леко понижение на безработицата (13% в края на миналата година).
Един от основните рискове е със съживяването на икономиката и връщането на позитивните нагласи отложеното потребление да се превърне в реално - т.е. точно когато са най-необходими спестяванията, те да почнат да се стопяват.
"Ние не споделяме опасенията, че когато икономиката се върне отново към темпове на растеж, близки до потенциалните, банките в България ще се изправят пред трудности да финансират нарасналото търсене на кредит. Според нас високите нива на национални спестявания, които наблюдаваме в момента, са в по-голямата си част резултат от структурни фактори, каквито са увеличаването на средните доходи и застаряването на населението, и ще се запазят на близки до сегашните стойности в дългосрочен план", е мнението на Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк. "Това би означавало, че вероятността да се окажем отново изправени пред дефицит на национални спестявания подобен на този, който наблюдавахме в десетилетието между 2000 и 2010 г., когато те бяха 15.7% от БВП средногодишно, а инвестициите бяха съответно 23.6% от БВП и цялата тази разлика трябваше де се финансира с внос на чуждестранни спестявания, е малка", казва анализаторът. Той обръща внимание и на още един интересен факт - приносът на депозитите над 50 хил. лв. за ръста на спестяванията на домакинствата в банките нараства от 38% през 2005 - 2009 г. до 55% през периода 2009 - 2013 г. "Едно възможно обяснение на този резултат е, че след началото на кризата част от бизнеса, вероятно най-вече малките и средните компании, изтегля свободни средства от стопанския оборот и временно ги държи на депозити на физически лица, за да се възползва от по-високите лихви, които банките при равни други условия са склонни да платят за този вид депозитни продукти", обяснява Павлов.
Така или иначе в момента голяма част от парите в банките спят и помагат на финансовия министър да пласира сравнително евтин дълг на вътрешния пазар. Но дори и хората да започнат да харчат повече - спестеното ще отиде предимно за покупка на вносни стоки, доколкото местното производство не е достатъчно конкурентно, обръща внимание Йотов. Т.е. едва ли по-високото потребление ще се трансформира в икономически растеж. Затова и по-оптимистичният сценарий би бил голямата част от тях да останат в банките и да се превърне в инвестиции, доколкото очакванията са в близките години притокът на капитали отвън да остане слаб.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: ЕК предлага фонд от 750 млрд. евро за възстановяване на икономиката, за България ще са 15 млрд. 1 Вечерни новини: ЕК предлага фонд от 750 млрд. евро за възстановяване на икономиката, за България ще са 15 млрд.

И още: Борисов реши, че детската болница все пак няма да се строи върху старо скеле

27 май 2020, 1105 прочитания

Телефонната палата на Божков е със запор. Законен, но заради много дребна сума Телефонната палата на Божков е със запор. Законен, но заради много дребна сума

НАП претендира за вземане от 135 хил. лв., а причината е ползван данъчен кредит за ремонт на имота

27 май 2020, 1946 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
По лозунгите им ще ги познаете

Към кого са насочени посланията на основните участници в европейските избори в България

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10