С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 10 май 2014, 16:58, 8448 прочитания

Цял живот началник

Върховният административен съд бетонира съдебната номенклатура

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
През всеки пет години съдебната система се разтриса от трусове, някои от които имат потенциала да станат силни земетресения. Не, не става дума за сюжети, по които обществото познава системата – поредното шумно започнало или още по-шумно провалено разследване, противоречиво съдебно решение или корупционен скандал, забъркал тези, които иначе трябва да олицетворяват закона.

Става дума за преразпределението на властта по върховете на съдилищата и прокуратурите - изтичането на мандатите и изборите на нови административни ръководители в системата на правораздаване. Боричканията между лобитата в системата, преплитането на някои от кандидатурите с икономически и политически интереси създават потенциал за тежки конфликти, които са видими за повърхността. Такива бяха скандалите около отстраняването на бившия зам. главен прокурор Камен Ситнилски като член на Висшия съдебен съвет и скорошното обвинение срещу Веселин Пенгезов, което на практика го извади от битката за четвърти пореден управленски мандат.


Причина за особения интерес към ръководните постове не би трябвало да има. По закон съдебният началник трябва да е primus inter pares (пръв между равни). Де факто обаче ръководните постове в съдебната система са се превърнали във властови център, който разполага със скрити лостове за влияние, което ги прави привлекателна цел за икономически и политически кръгове. Така през годините постепенно се създаде съдебната номенклатура от вечни съдебни началници и гравитиращите около тях редови магистрати, които успяха да узурпират системата отвътре.

Малко преди празниците Върховният административен съд (ВАС) имаше възможност да даде яснота докъде може да се простират границите на съдебната номенклатура. Но отказа да го направи. Този факт, особено в навечерието на предстоящите ключови избори по върховете на системата, ще спомогне за бетонирането на статуквото.

Особено важно мнение
В началото на февруари съвсем очаквано Висшият съдебен съвет (ВСС) избра за председател на Апелативния съд във Варна съдия Ванухи Аракелян. През последните десет години тя ръководеше  по-долната инстанция – окръжния съд в града. Тя беше фаворит за поста още преди откриването на процедурата, въпреки че около избора й имаше достатъчно спорове (сред които съмнения за конфликт на интереси, които ВСС отказа да разсее).



Срещу решението на съвета беше подадена жалба от другия кандидат -   Вилиян Петров, който повдигна един ключов въпрос – тъй като съдия Аракелян е била два последователни мандата административен ръководител, тя няма как да се кандидатира за трети веднага след втория си, независимо че той е в друг орган на съдебната власт. В жалбата си съдия Петров цитира конституцията, според която "ръководители в органите на съдебната власт... се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване", като според него тази норма е задължителна и не може да се тълкува разширително.

Именно заради това възражение в жалбата съдията по делото Александър Еленков предложи да се отправи питане до Конституционния съд за това как се тълкува основният закон по отношение на ограничението на мандатите на съдебните началници – дали то се отнася само за един орган в съдебната власт - например един магистрат не може да има повече от два мандата председател на районен съд, но може да бъде оглави например окръжен съд или важи за всички постове.

Според съдия Еленков (който беше избран от "Правен свят" за юрист на 2013 г.) противоречия по този въпрос има и в самия ВСС и ако ВАС не пита Конституционния съд, тази неяснота ще остане. Според него този спор трябва да бъде разрешен "най-малкото защото е общоизвестно обстоятелството, че предстои назначаване на нови административни ръководители на множество органи на съдебната власт."

Малко преди ВАС да разгледа предложението на съдия Александър Еленков, единият от членовете на състава е подменен, като на негово място влиза председателят на отделението, в което е делото. В крайна сметка съдия Еленков остава малцинство в съдебния състав и предложението му за отправяне на питане до конституционния съд не е уважено и така въпросът за броя на мандатите остава без отговор.

Началник от средата на 90-те
Примерите за дългогодишни началници не са изолирани. Така например Веселин Пенгезов беше два мандата председател на Военноапелативния съд, преди да стане председател на Софийския апелативен съд, който на практика е на същото ниво в системата. Сотир Цацаров е началник от 1996 г. (на районния съд в Асеновград, на окръжния съд в Пловдив) до 2012 г., когато беше избран за главен прокурор.

"Жалко, че не е сезиран Конституционният съд. Едно негово решение щеше да е от полза за всички, за да има яснота по въпроса. Защото всяка неяснота в закона дава възможност за злоупотреби и заобикалянето му", коментира съдия Нели Куцкова, която има 11-годишен опит като ръководител на Софийския окръжен съд. "Когато се въвеждаше ограничението, основната цел на законодателя беше да не се създава съдебна номенклатура. Ограничаването на мандатите е и в полза на самите председатели, защото от прекалено дълго началстване те се деквалифицират като съдии. Знам го от личен опит", разказва още съдия Куцкова.

"От една страна, стоят проблеми като тези с отдалечаването от съдийската работа и формирането на номенклатура, но от друга, фактът, че някои магистрати просто имат управленски качества, които няма защо да бъдат ограничавани. Защо, след като някой се е доказал два мандата като добър администратор на районен съд, да не му поверим управлението на окръжния", коментира юрист, който дълго време е бил на ръководни постове в системата, но помолил да не бъде цитиран официално.

Ако един съдия не иска да бъде съдия (щом се отдалечава от професията си – да решава дела), какво може да го мотивира да бъде началник освен възможности за влияние, които не са записани в закона, т.е. са незаконни.

Идеята за ограничаването мандата е съвсем проста. През 2008 г. Конституционният съд разглежда дело по въпроса дали някой, чийто мандат е изтекъл, може да продължи да управлява, тогава председателят на съда Румен Янков изразява следното становище: "Самолюбивият интерес, присъщ на човека на власт, е да дава предимство на собственото си желание за значимост и по правило е склонен да залага делото в името на властта. След време "тя става цел на естествените му егоистични импулси". В крайна сметка човешкият опит е показал, че трайното упражняване на власт от едно лице може да има за последица постигането и на негативни резултати. Тези в общи линии са основанията конституцията да определя различни по време периоди от време, през които властта може да бъде упражнявана от едно лице. Като най-сериозна гаранция срещу споменатите негативни тенденции животът е показал, че това е подмяната."

Как работи номенклатурата на практика
Нагледен пример за това как системата се узурпира от съдебната номенклатура бяха изборите на членове на ВСС от съдийската квота през 2012 г. Тогава и съдийската общност, и Европейската комисия настояваха да бъде премахната индиректната процедура за избора им (първо съдиите по съдилища избират делегати, които после на общо делегатско събрание вече избират петимата членове от съдийската квота) и вместо нея да бъде въведен директен избор (всеки съдия директно гласува). Предложението срещна отпор именно сред съдебните началници, които получиха подкрепа от управляващите и предложението за пряк избор не мина.

Резултатът беше, че на общото събрание на делегатите по-голямата част от представителите бяха... административните ръководители на съдилищата и техните заместници. Така в крайна сметка не съдиите, а техните началници получиха представители във ВСС.

Веднъж попаднали в кадровия орган на съдебната система, адептите на номенклатурата, съюзени с представителите на политическата квота (която беше запазила статуквото им), започнаха работа за... възпроизвеждане на съдебната номенклатура, обслужвайки интереси и на двете страни – на силните в съда и прокуратурата и на политическата класа, която ги подкрепяше. Това са процеси, които далече не започват с този състав на ВСС. В предишния състав на мода беше изпадналият в немилост днес бивш вътрешен министър Цветан Цветанов, който успя да наложи семейната си приятелка Владимира Янева за ръководител на ключовия Софийски градски съд, а ползващият се тогава със симпатиите на ГЕРБ съдия Георги Колев да оглави ВАС. Разбира се, и двамата бяха инсталирани, защото бяха близки и на съдебната номенклатура.

Какво е решението

Магистрати, с които "Капитал" разговаря, коментираха, че за да бъде разбита тази порочна практика, са възможни няколко подхода - действително да се сезира Конституционния съд с искане да се тълкува разпоредбата за мандатите. Разбира се ако ВАС уважи жалбата срещу избора на съдия Аракелян в същата посока, това ще обвърже и ВСС. 

Също така съдебните началници следва да бъдат натоварени с работа редом с другите съдии – наскоро доклад на една от комисиите на ВСС показа, че в повечето случаи те на практика не гледат дела. По този начин ръководният пост ще стане неатрактивен за тези, които търсят нещо различно от съдийската професия.  И, разбира се – да се даде повече власт на редовите съдии да решават проблемите си. Предложение в тази посока има и за промяна в процедурните правила за избора на "тримата големи" в съдебната власт във връзка с наближаващия избор на председател на Върховния касационен съд.

Каквото и да се случи, важното е съдебните началници да върнат образа на лидери, които са избирани измежду самите съдии и от самите съдии.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Министерството на културата опрости неустойката на изпълнителя за ремонта на Ларгото Министерството на културата опрости неустойката на изпълнителя за ремонта на Ларгото

Институцията е изпуснала срока да обжалва решението, с което е отхвърлен искът й за 750 хил. лв. за забавения ремонт

13 ное 2019, 1120 прочитания

"Капитал" добавя съдържание от The Economist 4 "Капитал" добавя съдържание от The Economist

Всяка седмица ще предлагаме селекция от най-интересните статии на британското икономическо издание, преведени на български

13 ное 2019, 1622 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
EY България: Ръстът на икономиката тази година ще е 2.3%

Износът ще е основен двигател на растеж, прогнозира консултантската компания

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10