Новият брой: Да си посееш бъдеще

Инфлацията отбеляза първи месечен ръст за 2014 г. (обновена)

Зеленчуците са поскъпнали с почти 2% на месечна база, показват данните на националната статистика.

Инфлацията отбеляза първи месечен ръст за 2014 г. (обновена)

Очакванията са през втората половина на годината цените да започнат да растат, а рисковете са свързани с цените на петрола и на храните

6303 прочитания

Зеленчуците са поскъпнали с почти 2% на месечна база, показват данните на националната статистика.

© Надежда Чипева


Общото ниво на цените отбелязва лек ръст за пръв път тази година през април. Спрямо март инфлацията е 0.3%, колкото беше и през последния месец на миналата година. Основната причина за покачването на ценовите равнища са хранителните стоки заради големия си дял в потребителската кошница. Най-много са нараснали цените на плодовете (5.9%) и зеленчуците (1.7%). С принос за инфлацията са и обувките (ръст от 9.3%) и дрехите, както и въздушният транспорт (ръст от 18.5%). Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за инфлацията през април.

На годишна база обаче цените продължават да спадат вече девет поредни месеца. Основният фактор е административното понижение на цените на електроенергията, които бяха свалени на три пъти миналата година (март, август и декември). Така годишната дефлация през април е 1.6%. За трети пореден месец от 1996 г. насам националната статистика отчита и средногодишна дефлация, като през март тя е била -0.9% - най-ниската стойност, откакто НСИ поддържа исторически данни.

Продължаващата вече девет месеца дефлация беше включена и в официалните прогнози на правителството. От Министерството на финансите ревизираха очакванията си надолу до -0.2% динамика на ценовите равнища средно за 2014 г. В макрорамката към бюджета за тази година се предвиждаше положителен ръст от 1.8%.

Еднократни ефекти

Добрата новина е, че макар и да продължават почти година, дефлационните процеси се дължат основно на еднократни фактори – например административното понижение на цените на тока, както и цените на храните на световните пазари. Затова и прогнозите са те постепенно да започнат да отстъпват. "През второто и третото тримесечие на 2014 г. очакваме постепенно забавящ се темп на спад на общия индекс на потребителските цени, което ще отразява главно намаляващ отрицателен принос на контролираните цени и преустановяване поевтиняването на хранителните продукти", пише в последния икономически преглед на Българската народна банка (БНБ).

"От догодина ще започне и по-чувствителен растеж на инфлацията, което донякъде ще се дължи и на увеличаване на цените на тока, които в момента са изкуствено задържани", заяви Иглика Василева, един от авторите на годишния доклад за икономическо развитие в България на Българската академия на науките. По думите й инфлацията все пак ще се задържи на ниско ниво поради умереното развитие на международните цени, ниското вътрешно търсене и не на последно място – забавеното увеличение на административните цени.

И рисковете

Най-голямата и трудно предвидима и измерима опасност е спадът на цените да потисне инфлационните очаквания на домакинствата. Това може да доведе до отлагане на потребление, което да забави икономиката и да намали приходите за бизнеса. Това би принудило фирмите да ограничат разходи, което на свой ред да се отрази обратно на домакинствата и да завърти дефлационна спирала. Засега обаче икономическите анализатори не считат това за вероятен сценарий. "Вътрешното търсене постепенно ще се възстановява и ще има положителен принос за растежа в резултат на бавно възстановяване на частното потребление и инвестициите в основен капитал", се казва в анализа на БНБ.

Въпреки това остават рисковете, свързани с външните фактори, които влияят на цените в България. "При продължаващо поевтиняване на петрола и на храните на международните пазари, съчетано със спадащо или слабо потребителско търсене, е възможно темпът на спад на общия индекс на потребителските цени да се запази", отбелязват от централната банка.

Официалните прогнози на Брюксел за България също вече са годината да завърши с дефлация. Европейската комисия (ЕК) също ревизира очакванията си надолу с пролетната си прогноза от положителен ръст от половин процент до дефлация от 0.8%. През следващата година пък инфлацията трябва да премине на положителна територия до около 1.2%, смятат от институцията.

Общото ниво на цените отбелязва лек ръст за пръв път тази година през април. Спрямо март инфлацията е 0.3%, колкото беше и през последния месец на миналата година. Основната причина за покачването на ценовите равнища са хранителните стоки заради големия си дял в потребителската кошница. Най-много са нараснали цените на плодовете (5.9%) и зеленчуците (1.7%). С принос за инфлацията са и обувките (ръст от 9.3%) и дрехите, както и въздушният транспорт (ръст от 18.5%). Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за инфлацията през април.

На годишна база обаче цените продължават да спадат вече девет поредни месеца. Основният фактор е административното понижение на цените на електроенергията, които бяха свалени на три пъти миналата година (март, август и декември). Така годишната дефлация през април е 1.6%. За трети пореден месец от 1996 г. насам националната статистика отчита и средногодишна дефлация, като през март тя е била -0.9% - най-ниската стойност, откакто НСИ поддържа исторически данни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


7 коментара
  • 1
    yori756 avatar :-|
    16bit

    Съвсем нормално е подобно повишение в тези области спрямо март. И не бих тръгнала да плаша хората с дефлация, едва ли скоро ще се свие потреблението на стоки и услуги, особено в идващите летни месеци.

  • 2
    _moi avatar :-|
    мой

    До авторката - домакинствата нямат инфлационни очаквания. Никой не чака да се повишат цените и тогава да купуват. Домакинствата не искат инфлация, а ниски цени. Ако съм в грешка моля покажете ми една домакиня, която иска увеличаване на цените на тока, храната, услугите и т.н.

  • 3
    james1 avatar :-|
    james1

    Дефлацията е най-големият мор за икономиката!
    Домакинствата искат ниски цени, но дефлацията означава съкратени работни места поради липса на приходи от ниските цени за бизнеса.

  • 4
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    До коментар [#2] от "therealmoi":

    Прав сте в смисъла че елементарната логика на индивида е "по-високи заплати, по-ниски цени". Логиката на капиталистическата икономика е обратното. При балансирана икономика и активна роля на пазара (при криза активна роля на държавата) тези противоречиви интереси се срещат и решават, обикновено с превес за бизнеса.

  • 5
    black_recluse avatar :-|
    black_recluse

    Всичко е лъжа! Комунистите знаят как да фалшифицират отчети. Още от бебешката люлка ги учат на тука има, тука няма... Задава се нова уникална финансово-икономическа криза в България.

  • 6
    peter1946 avatar :-|
    Peter Stoychev

    Инфлацията и дефлацията са макроизмерители на пазара и всеки коментар на ниво отделен потребител е погрешен.Потребителите са тези,който регулират цените чрез пазара.

  • 7
    beriya avatar :-|
    beriya

    До коментар [#6] от "peter1946":

    Идеалистичния принцип на капиталовия пазар съпоставен с принципа на работа на нашата икономика е като да съпоставиш елитна порода с „улична превъзходна".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал