ЕРП-тата под прицел и заради таксите за кабелните оператори

Електроразпределителните предприятия (ЕРП) попаднаха под прицела и на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Случаят обаче няма връзка с процедурите за отнемане на лицензите на снабдителните им дружества от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, нито с одитите, които текат в мрежовите компании в момента, пак по поръчка на регулатора. Спорът е между комуникационните оператори и ЕРП-тата и е за цената, на която енергийните дружества предоставят стълбовете си за разполагане на кабели.

Въпросът беше повдигнат още в края на 2012 г., а през май миналата година антимонополното ведомство образува производство по искане на Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори (БАККО). С решение от вторник КЗК предяви на "ЧЕЗ разпределение България", "ЕВН България електроразпределение" и "Енерго-про мрежи" твърдения за извършено нарушение. Според комисията има основания да се смята, че дружествата злоупотребяват с господстващо положение, като определят и налагат необосновано високи цени на достъп до стълбовата електроразпределителна мрежа ниско напрежение, а това предотвратява, ограничава и нарушава конкуренцията. Компаниите от своя страна са категорични, че злоупотреба няма, тъй като са в правото си да определят условията, при които отдават собствеността си за ползване, а освен това наемателите идват по собствено желание. Те имат 30 дни да убедят КЗК, че не нарушават антимонополното законодателство.

ЕВН: Цените отразяват разходите Ползването на части от мрежата, собственост на "ЕВН България електроразпределение", при желание от други субекти за техни бизнес цели не може да става безвъзмездно, което не се отрича от съобщението на КЗК. Конкретният модел на ценообразуване, прилаган от "ЕВН България електроразпределение", отразява разходите, които дружеството извършва по поставяне и безопасно съхраняване на кабелните електронносъобщителни мрежи върху стълбовете на разпределителната мрежа.

Според Закона за електронните съобщения кабелните оператори имат право на достъп до електроразпределителната мрежа в градовете до 10 хил. жители, но цените не се определят от регулатора. В по-големите населени места обаче операторите са задължени да ги вкарат под земята, където инфраструктурата е собственост на БТК и тя събира такси, чийто диапазон е определен от Комисията за регулиране на съобщенията. ЕРП-тата имат различен начин на формиране на наемите, като някъде те са на стълб, а другаде на кабел. Като цяло в момента кабелните оператори плащат между 40 и 70 ст. на стълб месечно за всеки кабел, който са опънали.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Допълнителна дейност

"Енерго-про": Договарянето е наше право Електрическите стълбове са част от мрежата и като неин собственик "Енерго-про мрежи" се грижи за тяхната техническа изправност и безопасност. В редица случаи съоръженията се използват от кабелни оператори нерегламентирано и несъгласувано, с което се нарушава собствеността на дружеството и се създава риск от възникване на инциденти. Отдаването под наем на съоръженията по свободно договорени пазарни цени е законно право на всяка бизнес организация.

Производството е свързано с условията, при които те предоставят правата за изграждане на кабелни мрежи за телевизия, интернет и телефония върху електрическите си стълбове. Електроразпределителната мрежа е собственост на ЕРП-тата и се използва за осъществяване на основната им дейност - разпределение на електрическа енергия, а отдаването под наем на части от нея е допълнителна дейност за дружествата, посочват от КЗК. Според ведомството поддържането на електроразпределителната мрежа е за сметка на приходите от основна дейност. От представените обосновки на цената обаче става ясно, че ЕРП-тата отчитат едни и същи разходи в разходната част и на лицензионната, и на допълнителната дейност, което води до увеличаване на цената. Според комисията цените са необосновано високи и имат експлоатативен ефект върху електронносъобщителните оператори и техните клиенти.

Собственикът решава

ЧЕЗ: Стълбовете са на компанията Електрическите стълбове са собственост на "ЧЕЗ разпределение България", а цените за отдаване под наем са определени икономически обосновано и законосъобразно, на пазарен принцип при отчитане на всички допълнителни разходи, свързани с това, и от лицензиран оценител. За решението на КЗК разбрахме от медиите и очакваме да получим от тях мотивите, след което в законоустановения срок "ЧЕЗ разпределение България" ще внесе съответното становище.

Единствено ръководството на дружеството може да реши дали и при какви условия да отдава стълбовете под наем, категорични са от ЧЕЗ. "Когато една компания предлага своя собственост за ползване, тя изчислява цените така, че да покрие разходите си и да има някаква полза", казаха оттам. От ЕВН добавят, че не може други компании да използват мрежата им за бизнес цели безвъзмездно, а цените се определят според разходите. Всяка бизнес организация има право да отдава съоръженията си под наем по свободно договорени пазарни цени, смятат и от "Енерго-про". От дружествата подчертават още, че достъпът на външни лица до съоръженията им задължително трябва да е регламентиран, тъй като по този начин се упражнява контрол и се предотвратяват евентуални злополуки и щети.
От ЧЕЗ коментираха също, че наемателите идват по собствено желание и по никакъв начин не са принуждавани да ползват стълбовете на дружеството, тъй като могат сами да си изградят. "В много случаи дори ставаме жертва на самоуправство, тъй като операторите сами окачват кабелите си, без това да е съгласувано с компанията", казаха оттам. Пазарният анализ на КЗК обаче показва, че не съществуват други способи, които са "икономически целесъобразна алтернатива на стълбовата електроразпределителна мрежа за изграждане на електронносъобщителни мрежи". Това е основният аргумент комисията да приеме, че всяко ЕРП е с господстващо положение в границите на лицензионната си територия.

КЗК критикува регулираните цени на газа "Булгаргаз" има възможност да упражнява значително влияние нагоре по веригата, което пречи на пазара на снабдяване с природен газ до крайни потребители. Това се посочва в публикувания секторен анализ на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), който обхваща периода от началото на 2008 г. до юни 2013 г. Позицията на "Булгаргаз" е повлияна и от структурата на българския газов пазар и в частност наличието на регулирани цени за снабдяване, включително и на промишлени клиенти, което може да възпрепятства развитието на конкурентен газов пазар и дори да бъде проблем от гледна точка на европейското законодателство, се посочва в анализа. Според антимонополното ведомство възможна стъпка за преодоляване на проблемите в газовия сектор е довършването на газовите междусистемни връзки с Румъния, Сърбия, Гърция и Турция. От съществено значение е разработването на Южния газов коридор, който може да разнообрази източниците и маршрутите за доставка. Трябва да се имат предвид и възможностите за увеличаване на местния добив. Един отворен и конкурентен пазар за доставки на природен газ от различни източници би могъл да доведе до намаление на доставните цени на природния газ, което ще окаже благоприятно влияние върху конкурентната среда и икономиката на страната, посочват от КЗК.