Натоварени с проблеми

Пренасяне към България. Буквално. Страната от месеци става все по-атрактивна за чужди тежкотварни превозвачи от Холандия, Италия, Австрия, Гърция, Македония, които регистрират транспортни компании тук. Идеята на тези дружества е да работят основно на европейския пазар, но едновременно с това да се възползват от ниските данъци, по-лесното лицензиране и по-евтината работна ръка. Респективно много шофьори се възползваха от новата опция.

Откриването на тези компании, за да разкажат за плюсовете на българската транспортна почва и причините за появата си тук, обаче се оказва нелесна задача, тъй като дори от Автомобилна администрация не разполагат с информация има ли чуждоземен произход дадена лицензирана от тях фирма. И все пак и администрацията, и браншът могат да направят някои груби сметки. Само в Благоевград транспортните фирми с лиценз за превози в евросъюза са 1900. Или повече от компаниите в Пловдив, Варна, Бургас и Русе, взети заедно. Това не означава, че Благоевград е новото транспортно средище, а по-скоро, че зад издадените лицензи на фирмите, които на свой ред дават по едно копие от него на всеки свой камион, не стоят реални превозни средства в страната. Така, ако в момента в България са издадени 9780 лиценза за международен товарен транспорт с 63 хил. копия за камиони, регистрираните тук превозни средства са реално наполовина. А половинчатото присъствие на чуждите компании реално се оказва проблем за местния транспортен бизнес, който обвини администрацията в неприлагане на европейските регламенти и слаб контрол, водещ до неконкурентно положение за компаниите, които на хартия са позиционирали камионите си тук.

Пренебрегването на този сюжет у дома само се наслагва към проблемите навън, които поради тяхното нерешаване се трупат с все по-голяма сила. Заявките на транспортното министерство, че ще се раздаде напълно, за да реши пословичните проблеми с Турция, до момента не дават резултат. От бранша алармираха, че губят и други традиционни пазари в Близкия изток и бившите съветски републики, а нови проблеми се появяват и на европейска почва. Така от Съюза на международните превозвачи (СМП), включващ около 150 фирми с над 3500 транспортни средства, заявиха в декларация, че ще предприемат протестни действия. Поставеният срок на държавните институции е 15 юни 2014 г., а исканията са да се вземат конкретни мерки по три основни проблема. Да се спре безконтролното лицензиране на компании, да се легитимират браншовите организации в транспорта с реални членове и реална дейност и да се предприемат категорични мерки по възстановяването на традиционните за България пазари.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Натиск отвътре
Плюсовете от лицензирането на въпросните компании според представители на "Автомобилна администрация" са корпоративният данък. Естествено и осигуряване на заетост за шофьори, адвокати и т.н.

От браншовия съюз обаче твърдят, че въпросните дружества изкривяват пазара, тъй като не отговарят на едно от основните изисквания на европейския регламент, а именно за установеност. Това води до нелоялна конкуренция, тъй като им се спестяват редица разходи за помещения за техническа поддръжка, за администрация и т.н. "В Петрич и Благоевград има адвокати с по 20 - 30 "свои" транспортни фирми, обясняват от организацията с какво разполагат тези фирми. Това на свой ред означава липса на местни данъци за превозно средство, застраховки и евентуално осигуровки за шофьорите. Превозвачи заявиха, че има и практика копията за превозните средства дори да се отдават под наем.

Проблем се оказват и кадрите, които изтичат към въпросните компании. "След като обучим един водач на тежкотоварен автомобил, често той получава предложение от такава фирма срещу 50 евро по-голяма заплата и си отива", обясни Илиян Филипов, съсобственик на ПИМК и член на управителния съвет на СМП. Резултатът е глад за шофьори, като в момента се търсят поне 5 хил. души.



"Администрацията не е безхаберна. Тя работи по правила, но те имат спешна нужда от промяна", отговори изпълнителният директор на "Автомобилна администрация" Димитър Ганев. Причината да се стигне до ситуацията е, че страната следва не регламента, който изисква установеност, а националното законодателство, а то позволява лицензирането да става с декларация за броя на транспортните средства посредством доказването на финансова стабилност (или срещу всеки първи камион да има капитал от 9 хил. евро, а за всеки следващ по 5 хил. евро).

В края на април Ганев е издал указание да започнат проверки на лицензите. При отнети по 1 лиценз през 2012 и 2013 г. за тази година те са вече 32, работи се по отнемането на още 36, а 14 чакат. Това обаче не може да реши напълно проблема и администрацията признава необходимостта от нормативни промени, които до момента не са се случили, въпреки че изглеждат безкрайно прости. Според Ганев регламентът може да се изпълни, като в наредбата се въведе текст за съответствие между броя на копията от лиценза и броя на автомобилите.

Опашка от външни проблеми
Освен проблемите у дома браншът се оплаква и от загуба на традиционни пазари като Близкия изток и бившите съветски републики. Причината е, че транспортните отношения с държави извън ЕС като такси и брой разрешителни за превоз се договарят между администрациите на двете страни, а българската традиционно не постига големи успехи на масата на преговорите.

Разговорите за един от основните пазари - Турция, стигнаха до задънена улица, след като турската страна предложи да увеличи разрешителните за българските превозвачи, ако отпадне таксата от 43 евро за минаване през България. Това обаче ще струва на страната минус 20 млн. лв. приходи на година и сделката в този й вид едва ли ще бъде сключена. Едновременно с това превозвачите се оплакаха, че всички рестрикции, които налага турската страна, все така съществуват, като например времевите отстояния между един и друг превоз. Недостиг има и с разрешителните за Русия, но руската страна отказва да ги увеличи. Проблем от две години има и с Иран, където има такса от 670 евро за влизане в страната, като обяснението е, че там цената на горивото е по-ниска и таксата компенсира това. "Местните плащат само 20 лева винетка и ние не можем да предложим добра цена", коментира Илиян Филипов, като браншът настоява за реципрочност. Отговорът на администрацията беше, че от февруари-март е поискано свикването на смесена комисия по въпроса, но все още няма отговор от иранска страна. От СМП посочиха, че все по-често се случва камионите, пратени за Азербайджан, Туркменистан и други страни от Средна Азия, да не могат да доставят стоките навреме, защото шофьорите трябва да чакат със седмици за издаване на визи за техни страни. В същото време превозвачите от Турция имат директен достъп и изместват българските фирми от бизнеса.

Като капак гръцките власти съобщават, че, позовавайки се на европейска директива, при крайпътни проверки може да изискват и големия талон на превозното средство. Според българското законодателство той не е необходимо да се носи, а ако автомобилът е на лизинг, изобщо не разполага и с такъв. От бранша коментираха, че това ще засегне основно фирмите, а не физическите лица, тъй като те са по-атрактивни за санкциониране от туристите и при тях глобите могат да достигнат 9000 евро. Браншът е сигнализирал Министерството на външните работи да поиска отлагателен период за мярката, като според някои трябва да има промяна на наредбата на МВР, регламентираща това.