С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 16 май 2014, 17:31, 6238 прочитания

С любов на Изток, с неразбиране на Запад

Външната политика на "Орешарски" е неразривно свързана с вътрешната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

Една година на кабинета "Орешарски"

Невъзможните реформи

Промени във важните сектори няма, освен за да се овладее контролът върху тях

За какво стои тази власт

Една година правителство на БСП, ДПС и "Атака"

Безгласна буква ли е Орешарски

Три неща, които премиерът трудно може да направи в тази конфигурация на властта

Една изгубена година

След 12 месеца управление, олицетворявано от Орешарски, държавата е без посока

]Хърватия. Това е единствената точка на запад от София, която Пламен Орешарски посети от началото на мандата си досега, ако не броим редовните визити в Брюксел. Удивителната тенденция, започнала още с избирането му за премиер, продължи и тази година, като общо премиерът е гостувал на Китай, Виетнам, Узбекистан, Казахстан и Азербайджан (2 пъти). Заедно с Румъния новоприетата Хърватия е единствената друга държава - членка на ЕС, в която са приветствали българския премиер.

В тази тактика, насочена на изток, нямаше да има изненада, ако това беше резултат от целенасочена стратегия за привличане на източни инвестиции или разширяване на влиянието на България в нови територии. Но надали. Един премиер пътува там, където го поканят, което значи, че никой на запад от Загреб досега не е канил най-влиятелния човек в българската политика в първата година от управлението му.


Това ще се промени малко по-късно този месец, когато Орешарски ще води визита в Италия, за да се види с новия премиер Матео Ренци. Но дали това е знак за намаляваща политическа изолация, в каквато още преди няколко месеца подозирахме, че се намираме? По-скоро Ренци е изтеглил късата клечка, за да съобщи на високо ниво мнението на ЕС за политиката в България.

Ако събитията се бяха развивали в познатото русло, много вероятно е досега българското правителство да бе успяло да нормализира донякъде отношенията си с останалите партньори в ЕС и да върви към възобновяване на контактите на високо ниво. Проблемът е, че се случи украинската криза и тя оцвети в яркочервено иначе бледите контрасти между българската реалност и очакванията отвън. От това донякъде спечели външният министър Кристиан Вигенин, който се появи в нова светлина - стана гласът на разума в една прогресивно истеризираща среда. Вигенин съумя да предпази България от най-брутални демонстрации като това да блокира европейските санкции срещу Русия или да покани руски политици от забранителния списък на ЕС на официално посещение.

Позитивите от действията му обаче бяха компенсирани от други министри. Роди се безумният аргумент, че някой в Европейската комисия иска да направи България по-бедна ("Защо е това отношение на германеца от ЕНП Йотингер към "Южен поток, попита депутатът от БСП Явор Куюмджиев, може би защото "Северен поток" обслужва директно Германия, а "Южен поток" минава през 4 от най-бедните страни на ЕС"). Само да припомним - ЕС даде на България бюджет от близо 11 млрд. евро за периода 2007-2013 г.



По-важното обаче е, че атаките срещу Брюксел вероятно целят да подготвят почвата за бъдещите критики. Председателството на ЕС и Европейската комисия вече предупредиха кабинета да не предприема политически мотивирани действия срещу електроснабдителните компании в България. Европейската комисия в момента проучва ситуацията в България, което може да доведе до две наказателни процедури за "Южен поток" и две за пазара на електроенергия. Действията в областта на правосъдието и вътрешните работи вече будят пълно отчаяние.

И докато Пламен Орешарски потъва в така типичната за него безличност и сливане с околната среда, други двигатели тласкат страната към сблъсъци, които допринасят за сериозна изолация или най-малкото пречат за нейното вдигане. Законът, с който "Южен поток" се вади от европейското законодателство, заедно със спора за национализиране на ЕРП-тата това е довел до най-силния натиск върху българската политика от страна на европейските партньори от години насам, твърди дипломат. "Такъв натиск като интензитет и форми на въздействие не бе упражняван и по време на възродителния процес", казва той съвсем не на шега. Той посочва, че всички срещи на правителството с представители на държавите - членки на НАТО и ЕС, са сведени до минимум като ниво, честота и продължителност, а в България продължават да не се случват посещения на по-важни фигури от зам.-министри.

"Ние вече нямаме външна политика, а имаме източна политика", обобщава политологът Владимир Шопов, създател на BlogEurope.eu и Sophia Analytica Ltd. Според журналиста и анализатор Аделина Марини от euinside.eu пък, тази източна политика е движена само от икономически, не от политически мотиви и дори не е дефинирана. Марини живее в Загреб и припомня, че скорошното посещение на Орешарски там е било дотолкова несъществено като разглеждани въпроси и теми на разговор, че дори не е било отразено в новините.

С други думи, правителството продължава да витае в един вид безтегловност вътре в ЕС. Дори евентуално бъдещо управление да се опита да подобри отношенията, както например стана за кратко в началото на мандата на ГЕРБ, това вече няма да се случи лесно. От ГЕРБ еврочиновниците научиха, че не може да се вярва на обещанията на българите, а от БСП... че в България винаги може да стане по-лошо. След последната среща между комисаря на енергетиката Гюнтер Йотингер и министър на икономиката Драгомир Стойнев Европейската комисия трябваше да излезе със специално опровержение на думите на българския министър относно смисъла на проведения между тях разговор (тогава Стойнев странно си замълча на опровержението).

Преди време тезата на Владимир Шопов беше, че от нас никой не очаква нищо, освен да не създаваме нови големи проблеми. Тъй като очевидно това се променя, интересно е докъде ще стигне тази нова тенденция. Не по-малко интересно е колко време ще отнеме на страната да се върне в изходна позиция. Макар интересно може би да не е точната дума.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Конфликтните теми на седмицата; Съдът на ЕС за правото на обвиняемия да присъства на съдебния процес (по българско дело); Какво е "дикастофобия"

17 фев 2020, 507 прочитания

Уикенд новини: България пита ОАЕ дали Божков е бил освободен; Трети ден спад на ръста на случаите от коронавирус в Китай 1 Уикенд новини: България пита ОАЕ дали Божков е бил освободен; Трети ден спад на ръста на случаите от коронавирус в Китай

И още: Слави Трифонов учреди нова партия; Ремонтът на "Витиня" струва 72 млн. лв.

16 фев 2020, 2528 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Нищо, но пък с държавна засилка

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Порто, Сиза и Елиасон

Музеят Serralves в Порто отбелязва своята 20-годишнина с изложби на архитекта Алваро Сиза и на артиста Олафур Елиасон

Книга: Макс Блехер - "Случки в близката нереалност"

Десетилетия след написването им, сюрреалистичните истории на румънския писател намират нова публика

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10