Нищо, но пък с държавна засилка

Илюстрация Увеличаване Автор: Shutterstock Смаляване

Една година след като взе властта, правителството на Орешарски (образно казано на Орешарски) има много, и то шумно прокламирани инициативи във връзка с индустрията и нищо налице. Ако трябва с една дума да се опишат действията на кабинета в тази посока, думата е бездействие. Накратко - управляващите обещаха да възродят фалиралия "Химко", а после не направиха нищо. После обещаха да купят закъсалия "Ремотекс" от частните му собственици и пак не направиха нищо. Поприказваха, в тандем с "Атака", и за национализация на ЕРП-тата. Министри през ден обясняваха как основават нови държавни компании - ту за задгранично строителство, ту за износ на земеделски продукти...

Междувременно писаха стратегия за реиндустриализация на България, която накрая се оказа нищо особено, а на нейна база са предприети нула реални мерки. И ако натискането на пусковия бутон не е сред способностите на това управление, то често прибягва до спирачния лост: спряна беше приватизацията на ВМЗ и тази на БДЖ "Товарни превози". Спрени бяха и преструктуриранията в закъсалите държавни предприятия от порядъка на железниците и пощите.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Защо? Държавата принципно разполага с всички лостове да промени условията за инвестиции като част от една програма за реиндустриализация. Ако пожелае, никой не може да я спре да купи и "Химко" и "Ремотекс" или да си създаде нови такива. Не че трябва. Може и да направи най-сетне нова схема за работа на "Български пощи" или да потърси частен инвеститор за тях.

За да не се случи нито едно от тези неща, единственото логично обяснение е, че управляващите нямат достатъчно смелост за каквото и да било категорично действие, дори в посока наляво. И то по чисто политически причини. Накратко, кабинетът "Орешарски" е възприел типичното поведение на мъж, който размахва мускули през всичкото останало време, освен когато се отвори възможност да ги използва. И ако към него се приближава сравнително голяма група, заплашваща с протести, тя веднага се купува с държавни пари. Това опитаха и постигнаха и зърнопроизводители, и тютюнопроизводители, които свръхлесно взеха увеличение при субсидиите си.

По една ирония, ако се съди по последното развитие на събитията с провалената цифровизация, нищо чудно да се окаже, че цялото прословуто връщане на държавата в икономиката може да се материализира в изкупуване на мултиплексите (повече на стр. 47). Което обаче ще стане не заради някаква стратегия, а за да се спестят загубите на техния собственик.