Голямото цифрово изнудване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Голямото цифрово изнудване

Shutterrstock

Голямото цифрово изнудване

Свързваният с Цветан Василев мултиплекс поиска данък "безплатен ефир", пари от ЕС и държавна разправа с платени оператори

Весислава АНТОНОВА
7896 прочитания

Shutterrstock

© Shutterrstock


Пари от европейските фондове, пари от българското население, пари от бюджета, пари от телевизиите и пари от техните разпространители. Просто е - пари от всички възможни места. Това иска свързваният с банкера Цветан Василев мултиплекс "НУРТС диджитъл" (виж карето в края на текста). В прав текст, писмено, мотивирано и добре подплатено с един основателен довод: нямате избор.

След като взе монопола върху безплатното цифрово тв разпространение, мажоритарният акционер в КТБ Цветан Василев просто не успя да го използва. Бизнесът се оказа кух - основната част от населението вече ползва платена телевизия, която благодарение на конкурентния пазар е достатъчно евтина, за да не остави почти никакво място за безплатна платформа. И сега, половин година след като стартира излъчване, мрежата на "НУРТС диджитъл" е полупразна. Касата, която трябваше да се напълни от френетично напиращи за достъп до мултиплекса телевизии - също. А пък държавата, иначе длъжна да гарантира на населението достъп до безплатна информация, е в капан - ако мултиплексът просто спре да работи, тя ще лиши социално слабите от телевизия. В ролята на проверяващия капана пък просто няма кой друг да влезе освен самия мултиплекс. Адвокатите му очевидно осъзнават, че биха могли да поискат от държавата каквото им хрумне - челна стойка, салтомортале или ... по-добре много пари.

Сега въпросът е дали някой от отговорните по темата във властта ще има мъжеството просто да отхвърли предложенията от оператора на цифровия ефир и да потърси алтернативен изход от кризата в цялата концепция за безплатна телевизия.

Топ 10 на наглите идеи

В свое писмо до Органа по цифровизация към транспортното министерство "НУРТС диджитъл" предлага цяла поредица от стъпки, за да "даде възможност за нов подход за успешно реализиране на процеса по цифровизация".

Първо - да се отнеме статута must carry на каналите, които не се възползват от него, и на тези, които сами са го прекратили. Което означава, че мултиплексът няма да е длъжен да ги разпространява, ако пожелаят, и съответно - да им пази капацитет в мрежата си и ще може да го уплътни с кодирани (платени за потребителя) програми.

Второ - да се проучат и регламентират възможностите за финансиране на цифровото излъчване с пари от структурните фондове на Европейския съюз за новия програмен период.

Трето - да се въведе "нормативно регламентирано задължение" рекламните клипове и предавания, предвидени и без това в графата "информираност и публичност" към всеки финансиран от ЕС проект, да се излъчват предимно по каналите в мултиплекса.

Четвърто - да се създаде специален фонд, който да се пълни с пари от бюджета и такси от всяко домакинство и да се изразходва за финансиране на телевизиите, за да могат те да плащат на мултиплекса, за да ги разпространява безплатно.

Пето - данъчни облекчения за телевизиите - клиенти на "НУРТС диджитъл".

Списъкът продължава и още - мултиплексът предлага и да се наложат правила за излъчване на реклама според това дали телевизионните програми се получават от крайните потребители свободно или срещу заплащане. "Биха могли да се въведат ограничения на дела на рекламните спотове и спотовете за телевизионен пазар в даден едночасов период и/или на общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма в рамките на един час/едно денонощие според горепосочения критерий", пише в становището си операторът на цифровата ефирна платформа. И още - да се "предостави възможност" на тв операторите да придобият собственост (акции) от "НУРТС диджитъл".

Според компанията подобна мярка ще е изгодна на телевизиите, защото ще доведе до намаляване в дългосрочен план на ежегодните им разходи за цифрово разпространение. А и те ще "имат възможност" да влияят върху развитието на цифровото излъчване.

Претенциите на "НУРТС диджитъл" не свършват дотук - иначе щяха да са забравени доставчиците на платена телевизия. По техен адрес е предложението да бъдат нормативно задължени да плащат такси за каналите, които се разпространяват от мултиплекса. Естествено споменават се и мерки за борба с пиратството.

Да се класират по какъвто и да било критерий всички тези хрумвания всъщност е трудно -  данъчните облекчения като замисъл съперничат на идеята за намеса на рекламния пазар. Короната за най-висок полет обаче безспорно заслужава настояването всички домакинства, дори да са абонати на платена телевизия, да внасят и такса за това да има и безплатен цифров ефир. А държавата чрез бюджета да допълва сумата. Със смелостта си тази идея очевидно малко притеснява и собствените си автори, които първо са уточнили, че таксата за населението "първоначално" може да е минимална, например на годишна база, а после даже са предупредили, че трябва да се провери дали пък бюджетните пари за дофинансиране на плащанията на телевизиите към мултиплекса няма да се окажат забранена държавна помощ.

Един голям миманс

Целият този изблик в стил "101 желания" на "НУРТС диджитъл" не е спонтанен. След като bTV оттегли от цифровата платформа два от каналите си, Съветът за електронни медии (СЕМ), Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и Органът по цифровизация към транспортното министерство обявиха, че целият процес е заплашен. И последната институция, която всъщност е отговорна за него, поиска становища от всички заинтересовани страни как да се избегне тоталният му провал. Затова и "НУРТС диджитъл" изпрати такова. Не по-малко високо в сферата на наглостта се прицели и другият мултиплекс - общественият "Фърст диджитъл", който разпространява БНТ. В своето становище, изпратено няколко дни по-рано, компанията, която също се свързва с банкера Цветан Василев, директно настоя да бъде изкупена от държавата чрез БНТ, говорейки за "голяма сума" и предлагайки схема за разсроченото й плащане за пет години.

Самото заседание на Органа по цифровизация, който трябва да вземе решение какво да се прави, се бави вече две седмици след първоначално обявената дата, като становища продължават да се събират. Такива са изпратили вече и КРС, СЕМ и bTV. Не е известно дали с позициите си са готови TV7, "Нова тв" и БНТ.

Както може и да се очаква, в позицията на bTV Media Group се откроява примерът с германския частен оператор RTL, който през 2013 г. е подал заявление за оттегляне от мултиплекса. Като цяло телевизията подчертава факта, че потребителското търсене все повече се ориентира към платени тв доставки, още повече - в пакет с други телеком услуги, а нишата на мултиплекса се стеснява. От bTV предлагат ясно да се дефинира кой от държавните органи е отговорен за цифровизацията, да се води борба със сивия сектор в тв разпространението и въвеждане на нов модел за цифровизацията. Като цяло идеите не са особено конкретни, но в крайна сметка няма и логика такива да се очакват от тв група.

Становището на медийния регулатор СЕМ е в три посоки. Първо - да се дадат още правомощия на КРС, за да се изсветли пазарът на платена тв доставка. Второ - да се извърши одит на пазара и да се разгледа възможността да бъде въведено задължение за предоставяне на съдържание - т.нар. must-offer. И трето - "държавна намеса, включително чрез финансови инструменти, за преодоляване на кризата в процеса на цифровизация". Идеята за must-offer е защитена и в становището на КРС. Тя обаче не би променила особено ситуацията. Защото задължение да предоставят каналите си на мултиплекса и да плащат за това може да бъде въведено само за телевизиите с лиценз за must-carry. А след като от този си статут една компания може да се откаже, то и тежестта на обратния ангажимент значително намалява.

Балонът се спука

Какво ще реши Органът по цифровизация, засега не е ясно. Емпиричният факт обаче е, че крехката конструкция на българския дигитален преход се клати и пука.

Още преди четири години беше ясно, че пред цифровизацията има организационен, технически, финансов, потребителски и правен риск. За това говореше и работната група, сформирана към Министерския съвет през 2010 г. и натоварена със задачата да напише медиен закон, съобразен с промените в сектора и предстоящата дигитализация. Според членовете на тази група един от проблемите, който може да възникне (и на практика се случи след цифровизацията) е, че големият капацитет да се излъчват повече програми в ефира няма да бъде зает заради високите такси за излъчване. "Ако националните ефирни телевизии бъдат силово принудени да се разпространяват чрез мултиплекс, това би ги поставило в неравностойно положение", обясни още тогава работната група за нов медиен закон. Експертите в нея предупредиха, че ако цифровизацията започне, без да се поправят дефектите, те предвиждат "колапс на цялата медийна среда, който ще засегне всички без изключение: оператори/продуценти на съдържание, оператори на преносни системи и заетите в медийния сектор". Точно това се случва с днешна дата - проблемът е налице, а план за действие няма. Има само сценарии, предлагани от различните играчи в сектора, съобразени с едно - да бъде защитен корпоративният им или политически интерес. Има ли работещ вариант за българската цировизация обаче никой не се наема да каже.

Кой изнудва

Историята с раздаването на лицензите за мултиплексите е проста. В края на управлението на тройната коалиция първото разрешително за две търговски мрежи бе дадено на словашката "Тауърком", която после бе купена от "НУРТС България" - в момента контролирана от Цветан Василев. Компанията притежава и мрежата, по която в момента се разпространява аналоговият тв сигнал на всички ефирни канали. Европейската комисия съди България именно заради дискриминационните условия за издаването на лиценза за първите две мрежи.

Разрешителните за още три търговски и обществения мултиплекс бяха дадени на латвийската "Хану про", за която няма преки доказателства, че попада под влиянието на Василев, но повече от три източника на вестника я поставят именно в неговата сфера на влияние. Както може и да се очаква, липсата на преки връзки се дължи на поредица промени в собствеността, регистрациите и имената на лицензираните дружества в офшорни зони. Нито правителството на ГЕРБ, нито сегашното направиха нещо, за да променят ситуацията.

Претенцията на ЕК, изразена преди месеци пред България, а сега вече в съда на общността, е, че страната е поставила в конкурсите за мултиплекс оператори прекалено ограничаващи условия, което е довело до изключването на потенциални кандидати. И това ще затрудни конкуренцията в бъдещия пазар на цифрова телевизия. Ярък е примерът с австрийската компания ORS, която бе отстранена от конкурса, защото в действащия тогава вариант на Закона за електронните съобщения имаше забрана да се дава лиценз за мултиплекс на компания, която има и телевизия. ORS управлява обществената телевизия в Австрия и това я извади от състезанието. По това време компанията беше подписала и предварителен договор с БТК, за да купи мрежата за аналогово разпространение на сигнала - НУРТС, тъй като тя много по-лесно може да се надстрои до цифрова. След като беше изхвърлена от конкурса, ORS се отказа от сделката, а малко по-късно НУРТС беше купен от компания, свързана с Цветан Василев.

Пари от европейските фондове, пари от българското население, пари от бюджета, пари от телевизиите и пари от техните разпространители. Просто е - пари от всички възможни места. Това иска свързваният с банкера Цветан Василев мултиплекс "НУРТС диджитъл" (виж карето в края на текста). В прав текст, писмено, мотивирано и добре подплатено с един основателен довод: нямате избор.

След като взе монопола върху безплатното цифрово тв разпространение, мажоритарният акционер в КТБ Цветан Василев просто не успя да го използва. Бизнесът се оказа кух - основната част от населението вече ползва платена телевизия, която благодарение на конкурентния пазар е достатъчно евтина, за да не остави почти никакво място за безплатна платформа. И сега, половин година след като стартира излъчване, мрежата на "НУРТС диджитъл" е полупразна. Касата, която трябваше да се напълни от френетично напиращи за достъп до мултиплекса телевизии - също. А пък държавата, иначе длъжна да гарантира на населението достъп до безплатна информация, е в капан - ако мултиплексът просто спре да работи, тя ще лиши социално слабите от телевизия. В ролята на проверяващия капана пък просто няма кой друг да влезе освен самия мултиплекс. Адвокатите му очевидно осъзнават, че биха могли да поискат от държавата каквото им хрумне - челна стойка, салтомортале или ... по-добре много пари.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

25 коментара
  • 1
    ivan_l avatar :-|
    ivan_ll

    Държавата нямала избор - спира се ефирната телевизия и се спира затъпяването. От както спрях да гледам телевизия живота ми се подобри. А за социално слабите - дори в циганските катуни на всяка къщичка има сателитна чиния. Ясно е че искат да крадът от всякъде - от държавата зависи да не позволи това.

  • 2
    simeonov_ avatar :-|
    simeonov_

    Цифровизацията се оказа поредния провал на евробюрократите, които я наложиха в целия ЕС. Щом в страна като Германия сериозна група като RTL се оттегля от мултиплексите, а в Словения се налага на държавата да плаща на каналите за да се качват на мултиплексите, провала е очевиден. В 21 век платената телевизия е достъпна за почти всички и няма как телевизиите да си плащат да ги излъчват, вместо кабелните и сателитни оператори да им плащат на тях. Вместо безсмислената цифровизация,трябваше да инвестират в достъп до интернет в малките населени места. Сега ако мултиплексите фалират доста хора в тези места остават без никаква информация.

  • 3
    bzlateva avatar :-|
    Monstritta

    Хич, ама хич не мога да ги мисля мултиплексите.

  • 4
    josselyn.st avatar :-|
    Joss

    Компанията "НУРТС диджитал" е предложила да окаже подкрепата си на цифровизацията, но заедно с нея такава готовност за заявили и bTV Media Group, KРС, СЕМ и "Фърст диджитал" . Най-ефективни за момента изглеждат предложенията на "Фърст диджитал" и "НУРТС диджитал", понеже и двете компании имат идеи взети от примера на Западна Европа. Колкото до този "данък цифровизация", както го наричате, става дума за символична такса. И няма да настъпи края на света ако това се въведе. Макар че на този етап само се обсъждат възможните сценарии, нищо не е прието окончателно.

  • 7
    izabell avatar :-P
    izabell

    И "най-наглите" идеи отживяват.

  • 8
    jonson avatar :-|
    jonson

    Наистина трябва да си феноменално некадърен търговец, щом не можеш да пласираш безплатна стока, докато всичките ти конкуренти я предлагат платена. Как постигаш такъв бляскав ефект? Първо като уведомиш цялата си конкуренция за плановете си. После се бавиш години, давайки възможност конкурентите да разработят и на спокойствие да реализират комплексни програми за противодействие (пакети TV + интернет, окрупняване и консолидация на сектора, постигане на високо качество чрез оптични трасета) и накрая, за да е пълен купона тресваш такива цени, че да са по силите само на няколко телевизионни канала. Но вместо да се разрешиш вечната криза на начинаещия - за да дойдат канали, трябва да имаш зрители, за да имаш зрители ти трябват канали, вместо да предвидиш и намериш изход от това (примерно с временно силно понижени цени към каналите), по-лесно е да направиш това, което единствено можеш - да искаш пари от държавата. Такси щял да въвежда ... аз като си плащам за кабелна, знаете ли кога ще им дам и стотинка за ефирната им глупост? Всеки, който се опита да поиска дори и стотинка го чакат катрани перушина.

  • 9
    kam27 avatar :-?
    kam27

    До коментар [#5] от "transcendence345":

    Хей колко ти плащат за пост ?Понеже често представяш глупости


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK