С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
23 май 2014, 15:35, 4274 прочитания

Що е то Европейски парламент

Няколко важни въпроса за това, за което всъщност гласуваме

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Европейски избори 2014

Какъв е залогът

Европейските избори всъщност са мащабно социологическо проучване, което може да промени българската политика

Да гласувам, или да не гласувам. Това е въпросът

Какво да правим на 25 май, ако искаме да участваме в изборите

Опорни точки

Какво казваха основните партии в кампанията за евровота

Колко струва Бареков

Горната граница в анализа на цената на обещанията на "България без цензура" стига астрономическите 65 млрд. лв. годишно

В новия Европейски парламент вероятно ще има 8 политически групи. Освен ЕНП, ПЕС, алиансът на либералите и групата на зелените вътре ще бъдат още Европейските консерватори и реформисти, групата на Европейските леви и нордическите леви зелени, както и крайните Европа за свобода и демокрация и новосформираната Европейски алианс за свобода.

Според анализаторите от PollWatch, ЕНП ще остане най-голямата партия в парламента, като ще спечели около 217 места, а социалистите ще останат втори с малко над 200 (общо места са 766). Разпределението на останалите обаче ще бъде такова, че най-вероятно ЕНП няма да могат да получат мнозинство, без да прибегнат до помощта на някоя от двете крайнодесни партии. Тъй като този вариант беше яростно отричан от ЕНП, ще е доста трудно да се сформира такава коалиция.

Кой за какво се бори

В едно нещо българските избиратели ще са доста улеснени. Европейските партии доста приличат на българските по отношение на платформите и ангажиментите си, а именно - не им придават особено значение. Така както тук БСП провеждаше често дясна политика, а ГЕРБ може да говори за национализация, така Европейската народна партия (ЕНП) и Партията на европейските социалисти (ПЕС) нямат вече ясно различими идеологически противоречия. Това пролича най-добре по време на дебатите между кандидатите за президент на Европейската комисия, когато социалистът Мартин Шулц например обясняваше, че на Турция е рано да влезе в ЕС, а консерваторът Жан Клод Юнкер се обяви твърдо против приватизацията на комунални услуги като водоснабдяването.


Надали ще намерите кандидат за публичен пост в Европа днес (извън крайните популисти, но те са друга тема), който да е против налагането на рестрикции на банките, подпомагането на социално уязвимите, ограничаването на имиграцията до "кадърните". Дори темата, която най-много разделяше социалисти и десни - ограничаването на разходите и свиването на социалните услуги, вече е почти табу, след като огромна част от европейците имат непоносимост към това съчетание.

Голяма роля за това каква политика ще следват двете партии, ще има мащабното навлизане на популистки партии като френския Национален фронт и холандската Партия на свободата, които за първи път може да имат своя политическа формация - Европейския алианс за свобода. От една страна, техните крайни възгледи може да придвижват позициите на основните партии по-близо едни до други. Така и леви, и десни, сега са за повече Европа и за подписване на споразумението за свободна търговия със САЩ - неща, които преди време биха ги разделили. Но от друга, според Votewatch основната тенденция в този нов парламент ще бъде поляризацията - в ЕНП и ПЕС ще има повече депутати със силно леви или десни възгледи.

Трябва да се има предвид, разбира се, че и ЕНП, и ПЕС се състоят от много и различни партии, които често сами не виждат много от нещата еднакво. Достатъчен пример за това е отношението на лидера на ПЕС и БСП Сергей Станишев към санкциите за Русия, към които неговата партия приема шизофренна позиция, когато говори извън България и вътре в нея. Украйна и Русия всъщност са темата, по която ПЕС и ЕНП като че ли са най-разделени към момента. Докато Мартин Шулц например говори за "намирането на общ интерес" между Русия и ЕС, докато Юнкер е категоричен, че ако се налага, санкциите срещу Москва трябва да бъдат увеличени, а пострадалите държави (сред които и България) трябва да бъдат подкрепени с някакъв механизъм. (Ако все пак искате да разберете къде попадате като възгледи, погледнете www.euprofiler.eu)
Националистите и популистите, като британеца Найджъл Фарадж ще нахлуят на абордаж в новия ЕП, което ще размие съвсем различията между големите партии.

Фотограф: reuters

Защо ЕП е важен за България



Европейският парламент не е най-важната европейска институция (такава е Европейският съвет, в който заседават ръководителите на 28-те страни членки, които имат окончателната дума), но значението му не е пренебрегване. Правомощията на парламента да одобрява и променя законодателството в съюза, което му се спуска от Европейската комисия и съвета, влияят върху всяка държава, включително България. От торбичките, през цигарите до горивата и телефоните и дори до начина, по който летите - европейските депутати имат възможности да променят доста неща.

Ако в магазина до вас найлоновите торбички станат все по-голяма рядкост - това е защото миналия месец, парламентът гласува ограничаването на найлоновите торбички с поне 80% до 2019 г. Ако започнете да говорите все по-евтино в рамките на 28-те държави, това не е защото мобилните оператори внезапно са решили да са човеколюбиви, а защото Европейският парламент през февруари даде зелена светлина на телекомуникационния пакет, който намалява цените в роуминг. Такива примери има десетки - например цената на бензина ви няма да се вдига със зелена добавка, защото евродепутатите ограничиха на 6% квотата за биогориво.

По-преки примери бяха подкрепа на парламента за отпадането на визите за българите в края на 90-те години на миналия, сега присъединяването на страната към Шенген, както и решението за повече компенсации за затворените блокове на АЕЦ "Козлодуй", което се случи заради сериозен натиск на депутатите.

Европейският парламент също така одобрява размера на еврофинансирането и преглежда всяка година как парите се харчат, но там правомощията му не са така ясни, както са на Европейската сметна палата.

Избираме ли новия шеф на Европейската комисия?

Най-вероятните кандидати за позицията на бъдещ президент Европейската комисия  са посочените от ЕНП и ПЕС -  Жан Клод Юнкер и Мартин Шулц. Президентът на ЕК е ключова фигура, тъй като тя е моторът на законодателния процес в ЕС. От тази година за първи път ЕП може да предлага шеф на комисията (досега можеше само да го одобрява), което ще направи целия процес много по-прозрачен и интересен. Но не е задължително Европейският съвет да се съгласи с номинацията на евродепутатите, което предвещава гореща битка.

Слуховете сред дипломати от поне няколко месеца, цитирани от брюкселското EurActiv, твърдят, че най-вероятният кандидат на съвета ще бъде бившият френски министър и настоящ шеф на МВФ Кристин Лагард. Франция обаче вече спомена, че нейният комисар ще бъде бившият финансов министър Пиер Московиси, което поставя под съмнение кандидатурата на Лагард. Ако ЕНП спечели изборите, вероятен кандидат за поста е и ирландският премиер Енда Кени, а ако социалистите излязат начело, тогава начело на комисията може да се окаже Хеле Торнинг-Шмит (която стана по-известна със селфито си с американския президент Барак Обама по време на погребението на Нелсън Мандела).

Да надникнем в джобчето на депутата

Не можем да подминем любимата тема, когато хората говорят за евродепутатите - парите. От този парламент стандартното заплащане на депутатите ще бъде 7957 евро. Но евроизбраниците получават дневно още 304 евро всеки път, когато присъстват на парламентарни сесии (за да се покриват хотелски сметки и храна). Отделно имат 4299 евро всеки месец, с които да покриват разноските за офис, телефон и техника. Още 4243 евро годишно отиват за официални пътувания до дестинации извън ЕС, а отделно от това се заплащат до 24 пътувания до собствената държава. Всяко друго пътуване, което депутатите могат да докажат, че е свързано с работата им в ЕС, се поема на парламента. 

И накрая, но не по важност - евродепутатите получават покритие на две-трети от медицинските си разноски.

Въпрос, който си заслужава да бъде разгледан предвид присъствието на хора като Делян Пеевски в листите, е дали тази заплата може да бъде загубена, ако човек не се явява на работното си място. Както и в българския парламент, при определен брой отсъствия заплатите на депутатите биват орязани. Ако не участват в поне 50% от гласуванията, евродепутатите губят определен процент от възнаграждението си. "В зависимост от отсъствията си те може да не получат никакви средства. Ще останат, разбира се, парите за офиса и сътрудниците им, но тяхното възнаграждение се орязва", обясни преди време пред "Капитал" експерт към комисията по парламентарна етика към ЕП.

В зависимост от поведението на съответния депутат и например при пълен отказ да се появи председателят на парламента може да стигне дори дотам да го изхвърли. При този случай в парламента влиза следващият от листата на съответната партия. "Това не е лесно и ще отнеме време, но съществува такава вероятност", обяснява експертът. Той признава обаче, че това никога не се е случвало.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: ВСС бърза да преизбере Гешев в четвъртък, Манолова официално оспорва вота в София 1 Вечерни новини: ВСС бърза да преизбере Гешев в четвъртък, Манолова официално оспорва вота в София

И още: ЕС договори санкции срещу Турция заради сондажите край Кипър; Блокажът в Испания продължава и след поредните избори; Заповед за арест за боливийския президент Ево Моралес

11 ное 2019, 1923 прочитания

Мая Манолова внесе жалба за оспорване на изборния резулт в София 1 Мая Манолова внесе жалба за оспорване на изборния резулт в София

Манолова предостави в ОИК 14 класьора с доказателства за нарушения, като процедурата в съда може да продължи над месец

11 ное 2019, 1428 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Превратът от май 2014

Опитът на прокуратурата да разследва президента е тест за търпимостта към незаконна смяна на властта

Още от Капитал
Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10