Превратът от май 2014

Същата тази седмица, когато държавата през различните си институции показа как с прецизен синхрон и тежка ръка бори "високите цени на тока", в президентството постъпва писмо от председателя на ДАНС Владимир Писанчев. Той уведомява държавния глава, че в Софийската градска прокуратура (СГП) има проверка по чл.103 от Наказателния кодекс (дипломатическо предателство) и иска в най-кратки срокове цялата налична информация за среща на държавния глава във Виена от края на март.

Проверката е образувана по абсурден сигнал на Николай Бареков и въпреки ясните норми на конституцията, че държавния глава не носи отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна или нарушение на конституцията. С тях обаче се занимава не прокуратурата, а парламентът.

След като призна за факта и каза, че делото е прекратено, главният прокурор Сотир Цацаров обяви темата за приключена.

В мрачната медийна среда в България скандалът беше отразен с по няколко изречения на задните страници на най-тиражните издания. Безмълвни останаха и почти всички политически сили - от управляващи до опозиция.

А случилото се далеч не е нещо безобидно. Защото не става дума за случайно професионално недоглеждане, а за тъмен сценарий, в който е впрегната цялата държавна машина.

По сигнала на Бареков

Всичко започва в средата на март, когато държавата е в открита война с електроразпределителните дружества. Управляващите обявяват, че започва процедура по отнемане на лицензите им, като заплашват, че ще сезират прокуратурата и дори може да се стигне до национализация.  

Следва реакция от Европейската комисия (ЕК), която напомня на българските власти да спазват основни принципи на европейското право.

В края на март медиите на Ирена Кръстева публикуват снимки, които "доказват тайна среща" във Виена на президента Росен Плевнелиев и изпълнителния директор на EVN Щефан Шишковиц. "Не е ли съвсем в рамките на нещата държавният глава, когато е на посещение в Австрия, когато ще се срещне с президента на Австрия, с министъра на външните работи на Австрия, знаейки, че те ще поставят категорично и ясно въпроса за най-големия инвеститор за България и за Австрия като най-голям инвеститор за България и региона, нима не е редно държавният глава да го направи", коментира срещата Росен Плевнелиев и уточни, че на същото посещение се е виждал и с вицепрезидента на amazon.com. 

Няма спор, че липсата на публичност около тези срещи на президента е проблем, но той трудно може да бъде предизвика нещо повече от укор към администрацията му.

Няколко дни след срещата новият политик Николай Бареков отива на крака в Съдебната палата, където подава дълъг две страници сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров "относно съмнения за извършено престъпление по чл.103 от Наказателния кодекс".

В сигнала, който стилово прилича на публикация от "Телеграф", Бареков развива тезата, че "тайната среща" на президента и изпълнителния директор на EVN е станала в "особен момент" - "предвид общественото недоволство от високите цени на тока се поражда идеята за национализцация на ЕРП-та". В същото време, пише бившият водещ, "EVN не е оставило нещата на случайноста, наело е международен адвокат и възнамерява да предяви иск срещу Република България на стойност 1 милиард евро".

Според сигналоподателя има съмнение дали президентът е "защитил интересите на страната по време на тайната и съмнителна среща", или е "договорил комисиона, за да съдейства при евентуално съдебно производство".

Бареков иска от прокуратурата да извърши проверка, като "при наличието на данни за извършено престъпление против републиката" да бъде "образувано досъдебно производство и извършено разследване, а отговорните лица бъдат подведени под наказателна отговорност".

Прокуратура с часовников механизъм

Веднъж попаднал в държавното обвинение, сигналът на Николай Бареков е разпределен на компетентната да разследва престъпления срещу републиката Софийска градска прокуратура (СГП), където прокурор Ирена Ганчева образува прокурорска проверка.

Тук ще отворим една скоба - тя работи в икономическия отдел на районната прокуратура, но от края на 2013 г. е командирована в СГП. Няколко пъти командировката й е удължавана. Последния път - точно когато образува преписката по сигнала на Бареков.

Правим това уточнение, защото е публично известен факт, че командированите магистрати се намират в зависимост от своите началници, които във всеки момент могат да ги "понижат" или изпратят в друг град, ако не изпълняват волята им. Така например преди половин година прокурорът, който отказа да обвини енергийния бос Богомил Манчев с мотив, че доказателствата срещу него не са особено убедителни, беше изпратен за три месеца в Перник.

В края на април, или близо един месец след като Бареков подава сигнала, прокурор Ирена Ганчева възлага проверка на ДАНС. Какво се е случило в този промеждутък от време не е ясно. Магистратът пише кратко постановление, в което указва на спецслужбата да направи две неща - да разпита подробно Николай Бареков и да изясни "цялата фактическа обстановка".

Прокурори, с които "Капитал" разговоря, коментираха, че втората точка е толкова общо формулирана, че практически дава възможност на ДАНС да прави каквото си иска по проверката - в т.ч. и да подслушва президента и екипа му, да поиска информация с кого си е говорил, да събира данни от информационните масиви на службите и т.н.

Припомняме - в сигнала Бареков иска да се установи дали Росен Плевнелиев не се срещнал с Щефан Шишковиц, за да помогне на EVN да осъди държавата ни (заради национализацията на ЕРП-та) за един милиард евро, от които да вземе комисиона, т.е. се предполага, че ЕРП-тата са национализирани и че президентът Плевнелиев има контрол над арбитражния съд във Вашингтон и ДАНС трябва да установи това.

Колкото и абсурдно да звучи подобна хипотеза, държавната машина се задейства. При това на пълни обороти. На 14 май лично председателят на ДАНС Владимир Писанчев изпраща до президентството писмо, с което иска в срок от шест работни дни да му бъдат изпратени всички "налични документи" за срещата на Росен Плевнелиев във Виена. Назначеният от БСП и ДПС Владимир Писанчев пита: "Провеждана ли е среща между президента на Република България Росен Плевнелиев и Щефан Шишковиц", "От кой е организирана срещата"; "На какво ниво е организираната среща (държавно, частно или др.)", "Повод за срещата и обсъждани въпроси" и "Изготвен ли е протокол за срещата". Сходно писмо е било изпратено и до EVN и е било връчено минути преди дружеството да даде пресконференция във връзка с обвиненията на ДКЕВР.

От това писмо в президентството разбират за образуваната преписка и се обръщат към главния прокурор, който по думите му изисква преписката и разпорежда на Върховната касационна прокуратура (ВКП) да я прекрати, като се позове на конституционния текст, че президентът не носи отговорност за действията си по служба.

Да забравим бързо

След като информацията, че президентът е бил обект на проверка, излиза в медиите, прокуратурата вече беше принудена да признае фактите.

Във вторник ръководителят на държавното обвинение Сотир Цацаров заяви, че е разбрал за преписката от президентството. Дали това е така не е съвсем ясно - сигналът на Бареков е подаден лично до него, а от екипа му неведнъж са казвали, че той е толкова усърден в работата, че чете всичко, което е адресирано до него. Но дори и да не е знаел (входящият номер на Бареков не е от регистратурата на Цацаров, а от ВКП), абсурдно изглежда прокурор да образува преписка за престъпление срещу републиката, по която се проверява среща на държавния глава, и за това да не знае ръководството на прокуратурата, която по закон е единна и централизирана, и подчинена само нему.

На пресконференция във вторник Сотир Цацаров с неохота обясни, че прокурорът (чието име отказа да назове) не е действал злоумишлено или от непознаване на закона, но в същото време постановлението му било незаконно и затова го е отменил. Сотир Цацаров прехвърли вината на ДАНС, които незнайно защо разширили предмета на проверката. Той каза, че ще поиска среща с градския прокурор Христо Динев и наблюдаващия прокурор.

На практика Сотир Цацаров оневини обвинителя, разпоредил проверката, преди още да беше разговарял с него. Въпреки че знаеше за гафа още от миналата седмица.

Изненадващо на следващия ден от прокуратурата казаха, че за тях случаят е приключил - няма да има наказани и няма да правят повече коментари. А въпросите ставаха все повече и повече.

Реакцията на главния прокурор силно напомня на един негов гаф от началото на мандата му - когато журналистът от mediapool Борис Митов беше призован в прокуратурата, за да разкрие откъде разполага с документи, които уличават висш прокурор в престъпление. След като стана ясно, че лично Цацаров е разпоредил проверката срещу журналиста, а пред Съдебната палата имаше протест, пак главният прокурор разпореди прекратяването й. А после обяви темата за приключила. Въпросният прокурор - Роман Василев, беше скоростно оневинен, а малко по-късно повишен на синекурна длъжност.

След като темата беше обявена за приключена, заместникът на Цацаров -  Борислав Сарафов, оневини и единственият посочен за виновник в цялата история - ДАНС, като  каза, че всъщност нямало нищо нередно в проверката (нищо, че е отменена като незаконна), защото тя не била срещу президента (нищо, че в сигнала се визира негова среща).

Градският прокурор Христо Динев отказа да отговори на въпросите на "Капитал" кога е разбрал за проверката и дали е знаел, че тя е насочена срещу президента, т.е. какъв контрол е осъществил като административен ръководител. Една скоба - прокурор Динев беше избран за поста в края на януари след предизвестен избор и е свързан с една от партиите, които активно атакуват президента - ДПС.   В предишния парламент съпругата му е съветник на депутата Четин Казак. Като началник на СГП Христо Динев брани "интересите" на Делян Пеевски (близък приятел на сигналоподателя Бареков), като например той засекрети данни за това колко дела е разгледал по времето, когато е бил следовател.

От ДАНС също запазиха пълно мълчание и не отговориха на "Капитал" на какво се дължи "разширяването" (по Цацаров) на проверката. Едно уточнение - председателят на ДАНС Владимир Писанчев е от най-близкото обкръжение на вицепремиера Цветлин Йовчев и част от кръга на бившия зам.-директор на агенцията Иван Драшков (т.нар. руски сектор в контраразузнаването). Преди да бъде избран за поста, Писанчев беше известен с това, че името му седеше зад разработката "Галерия", по която бяха подслушвани и следени издатели, за да бъдат разкрити техните източници на информация.

"Отново пред очите ни се разиграва театър на абсурда, нелепа гротеска за наивници. Обяснява ни се, че някакъв неизвестен, малоумен или лекомислен прокурор по погрешка е инициирал проверка срещу президента, когото конституцията брани от наказателно преследване. Такава проверка просто не може да има според българското право", коментира правозащитникът адвокат Михаил Екимджиев.

Случайност? Не

Един от многото въпроси, на които прокуратурата отказа да отговори, е колко време е продължила проверката и какво се е случило с разследването от подаването на сигнала до прекратяването на делото. А това не е без значение. Защото сигналът е подаден в края на март, проверката по него е възложена на ДАНС след около месец. Няма как да не направи впечатление фактът, че агенцията се активизира чак миналата седмица, когато се случват няколко от ключовите събития около ЕРП-тата. При това без да изпълнява указанията на прокуратурата първо да разпита подробно Николай Бареков, а директно упражнявайки натиск върху държавния глава.

Отказът на прокуратурата да провери собствените си редици също е показателен. Прокурорът, разпоредил проверката, няма дори да бъде "откомандирован", въпреки че по думите на Сотир Цацаров е нарушил конституцията. ДАНС също беше оневинена.

Абсолютната липса на политическа реакция (само Реформаторския блок излезе с позиция) е показателна. Росен Плевнелиев не беше защитен дори и от партията, от чиито редици идва - ГЕРБ. Опитите за реакция оттам бяха по-скоро гавра с него - в негова защита от съдебната зала се обадиха бившият вътрешен министър Цветан Цветанов (който трудно може да бъде единица мярка за законност) и противоречивият конституционен съдия Георги Марков. Бойко Борисов запази пълно мълчание.

А контекстът, в който се случи атаката срещу президента, не е случаен. Политологът от Центъра за либерални стратегии Даниел Смилов вижда генезиса на фронта срещу държавния глава година назад, когато той сне доверието от правителството след избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС: "Президентът зае много ясна, проевропейска позиция в тази ситуация, в която успя да мобилизира и опозицията. Позицията му го постави много ясно в политическото пространство." Според него това е една от причините още от лятото на 2013 година да има опити той да бъде отстранен по един или друг начин.

Доскоро войната с президента се ограничаваше до бламиране от вицепрезидента Маргарита Попова, орязване на бюджета на институцията, данъчни ревизии, медийни кампании и партийно организирани контрамитинги.

Играта обаче вече загрубя. В нея влязоха специалните служби и прокуратурата, които напук на конституцията - къде от незнание, къде от зла умисъл, се опитаха да направят държавен преврат. Въпросът е докъде са готови да стигнат продуцентите на този сценарий, чиито възможности очевидно се простират и в трите власти на държавата.